№ 3937
гр. София, 28.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20211110160618 по описа за 2021 година
Страни в производството са ищецът Т. ИВ. Й. с ЕГН **********, гр. София ж.к.
Илинден, бл.46, вх.2, ет.3, ап.5 и ответникът СТ. М. К. с ЕГН **********, гр. София, бул.
„П.Ю. Тодоров“, бл.5, вх.Б.
Предявен е иск с правна квалификация чл.45 ЗЗД за сумата 1000лв., частично от 30
000лв. – обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, претърпени от ищеца в
причинна връзка с противоправно поведение на ответника, изразяващо се в извършване на
некачествено оперативно лечение, а именно – на ищцата били извършени три
гинекологични операции от ответника в периода 27.2.2017г.-18.4.2019г. във ВМА – МБАЛ-
София, „Клиника по обща и онкологична гинекология“ – абразио, хистеректомия и
овариектомия билатералис, но въпреки това се наложила четвърта операция на 19.2.2020г. в
УМБАЛ „Царица Йоанна - ИСУЛ“, при която се установило, че единият й яйчник не е
напълно отстранен.
Ответникът оспорва всички елементи от фактическия състав на непозволеното
увреждане. Сочи, че е възможно, предвид медицинската история на ищцата, да са се развили
овариални клетъчни импланти върху съседни органи и структури, които да участват в
образуването на локални туморни /кистозни/ формации, въпреки отстраняването на
яйчниците.
В доказателствена тежест на ищеца е да установи противоправно поведение на
ответника – нарушение на добрите медицински практики при провеждане на посочените
операции, неимуществени вреди, причинно-следствена връзка между поведението и
вредите.
По делото не е спорно, че ответникът е извършил на ищцата в периода 27.2.2017г.-
18.4.2019г. във ВМА – МБАЛ-София, „Клиника по обща и онкологична гинекология“ три
гинекологични операции - абразио, хистеректомия и овариектомия билатералис. Спори се
дали при изпълнението им ответникът е допуснал нарушение на медицински практики, дали
отсъствието от работа на ищцата в период на повече от 18 месеца се дължи на процесните
интервенции, дали вредите са в причинна връзка с проведеното от ответника лечение, както
и относно размера на вредите.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства,
намира от фактическа и правна страна следното:
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и от назначената от
съда съдебно-медицинска експертиза се установяват следните релевантни факти:
1
От представената медицинска документация се установи, че ищцата е била
хоспитализирана общо шест пъти за лечение във връзка с гинекологични проблеми и
оплаквания. При четвъртата хоспитализация са отстранени двата яйчника на ищцата след
като постъпва във ВМА с оплаквания за болки ниско в коремната област и за чувство на
тежест. След проведен медицински преглед на ищцата е поставена диагноза
„доброкачествено новообразование на яйчника. МКБ D27” и данни след гинекологичен
преглед за киста на яйчника. На 18.04.2019 г. ищцата е оперирана от екип в състав: проф.
С.К. и асистенти: д-р А.К. Гановска и д-р С.Т. Гицова и анестезиолог: д-р Р. Иванов. От
заключението на назначената по делото съдебно-медицинска експертиза, която съдът
кредитира като компетентно дадена, обективна и пълна, се установява, че при операцията са
отстранени напълно и двата яйчника, което се доказва от два независими един от друг
факта: от хистологичния резултат на отстранения ляв яйчник с категорично наличие на бели
и фиброчни тела и от епикризата от последващото оперативно лечение, проведено в периода
19.02.2020 г. – 25.02.2020 г., което е категорична в извода, че е налице радикално и
правилно хирургично отстраняване на левия яйчник. Вещото лице е категорично, че от
анатомична и физиологична гледна точка не е възможно съществуването на яйчник като
паренхимен орган или на част от него след хирургично прекъсване, прерязване и лигиране
на ляв лигаментум инфундибулопелвикум и лява артерия/вена оварика като поддържащи го
и кръвоснабдяващи го анатомични структури. Прекъсването на кръвоснабдяващите и
поддържащите го анатомични структури се потвърждава както от съставената след
операцията епикриза от 22.04.2019 г. от ответника, така и от епикриза по оперативния
протокол на коремните хирурзи от Клиника по хирургия на УМБАЛ „Царица Йоанна –
ИСУЛ“ ЕАД, които извършват последното оперативно лечение на ищцата в периода
19.02.2020 – 25.02.2020 г. Следователно няма обективни данни за твърденията на ищцата: че
след операцията на 18.04.2019 г. е останала в тялото неотстранена част от яйчник. Вещото
лице констатира, че по данни от приложените по делото документи се установява, че
оперативното лечение е проведено по всички правила на добрата медицинска практика и
въведени медицински стандарти хирургично и гинекологично оперативно лечение за
отстраняване на тумор в яйчника и впоследствие за радикалното им отстраняване.
Заключението на вещото лице се базира на епикризата и оперативния протокол на
коремните хирурзи от УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ ЕАД, които извършват последното
оперативно лечение на ищцата и констатират отстраняване и прекъсване на овариалните
съдове в ляво, вследствие на предходна оперативна намеса и не се установява наличие на
паренхим, т.е. на част от тъкан, изграждаща ляв яйчник или част от него. Също така след
хистологично изследване след проведената операция в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“
ЕАД се установява, че при операцията са отстранени две тела: Б-1285-88: серозна киста,
фокулярна киста, кистично жълто тяло; и Б-1289-90: стена на серозна киста, като никъде не
е открит и описан яйчников паренхим, т.е. част от неотстранен яйчник, както твърди ищцата
На следващо място, от заключението на СМЕ се установяват по категоричен начин
твърденията на ответника, че последващата операция и усложненията, предизвикани от нея
са вследствие на способността на овариални (яйчникови) клетки директно или чрез
перитониалната течност и при наличие на овариални тумори при нарушаване целостта на
капсулата да се разпространяват (метастазират) и да се имплантират върху различни
вътрекоремни органи и структури, което се установява от проведеното следоперативно
хистологично изследване на отстраненото кистично жълто тяло в УМБАЛ „Царица Йоанна –
ИСУЛ“ ЕАД. Следователно в процесния случай липсва причинна връзка между
последвалите операцията на 18.04.2019 г. усложнения на ищцата, претърпените от нея болки
и страдания, от една страна, и действията на ответника при извършване на операцията, от
друга. Съгласно заключението на вещото лице последваща поява във вътрекоремните
органи на ищцата на кистозни образувания е обективен процес на клинично и на клетъчно
ниво, който не може да бъде предвиден от лекуващия лекар и се развива на микроскопско
ниво.
В случая липсва противоправно и виновно поведение на ответника, който е
ръководил извършването на операцията на ищцата, тъй като съгласно заключението на
вещото лице операцията е извършена съобразно правилата на добрата медицинска практика
и възприетите медицински стандарти, следоперативното лечение е проведено след
извършване на експресни и трайни хистологични изследвания и съобразно всички правила
на медицинската наука. Съгласно заключението на вещото лице съобразно правилата на
добрата медицинска практика ищцата не е можела да бъде излекувана само с една
единствена операция, поради което твърденията на ищцовата страна в обратния смисъл се
2
явяват неоснователни. Неоснователни са и твърденията, че след извършване на операцията
на 18.04.2019 г., не е бил отстранен единият яйчник, поради което се е наложила последната
операция на 19.02.2020 г. Както беше посочено, съгласно заключението на вещото лице и
приложената медицинска документация при последната операция на ищцата на 19.02.2020
г., проведена в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ ЕАД са отстранени интраабдоминални
формации: две тела Б-1285-88 и Б-1289-90, като никъде не е открит яйчников паренхим, т.е.
няма запазен яйчник или част от него след операцията на 18.04.2019 г., извършена от
ответника, няма и физиологична възможност да бъде запазен яйчник или негова част, след
операцията от ответника, защото както според изготвената документация след операцията
на 18.04.2019 г., така и съгласно документацията след операцията на 19.02.2020 г., изготвени
от двама различни лекари се констатират радикално и правилно отстраняване на яйчника,
при което от медицинска гледна точка е невъзможно съществуването и жизнеността на
яйчник или на част от яйчник в тялото на ищцата.
Съдът кредитира показанията на свидетелката *** че ищцата е търпяла болки и
страдания в коремната област, че вследствие на тях не е могла да спи, да работи и да живее
нормално, както и че вследствие на дълготрайните отсъствия поради боледуване е имала
проблеми на работа и е била застрашена от уволнение. Съдът обаче намира, че в случая не
са доказани останалите елементи от фактическия състав на отговорността за непозволено
увреждане на ответника в качеството му на лекар, извършващ операцията: не е налице
противоправност на неговото поведение, както и не се установи причинна връзка между
болките и страданията на ищцата и последващите усложнения, наложили последната
операция от 19.02.2020 г., от една страна, и действията на ответника при извършване на
операцията на 18.04.2019 г. Поради това съдът намира предявения иск за неоснователен,
поради което следва да бъде отхвърлен.
По разноските: при този изход на спора разноски се дължат единствено на ответника.
В представен от ответника в последното открито съдебно заседание списък с разноски
ответникът претендира 1400 лв. – адвокатско възнаграждение и 400 лв. – депозит за съдебно
медицинска експертиза, като от приложените по делото писмени доказателства
претендираните разноски се доказват. В последното открито съдебно заседание ищецът
възразява срещу разноските на ответника като прекомерни. Съдът намира възражението на
ищеца за основателно, поради което на основание чл. 78, ал. 5 ГПК и след като отчете
действителната фактическа и правна сложност на делото, продължителността му –само едно
открито съдебно заседание и извършените от процесуалния представител действия по
защитата съдът намира, че следва да намали разноските на ответника за заплатено
адвокатско възнаграждение до 500 лв. или на ответника следва да се присъдят разноски в
общ размер на 900 лв.
Воден от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. ИВ. Й. с ЕГН **********, гр. София ж.к. Илинден,
бл.46, вх.2, ет.3, ап.5 срещу СТ. М. К. с ЕГН **********, гр. София, бул. П.Ю. Тодоров,
бл.5, вх.Б, ет. 3, ап. 25 иск за осъждане на ответника да заплати сумата 1000лв., частично от
30 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания,
претърпени от ищеца в причинна връзка с противоправно поведение на ответника,
изразяващо се в извършване на некачествено оперативно лечение, ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Т. ИВ. Й. с ЕГН **********, гр. София ж.к. Илинден, бл.46, вх.2, ет.3,
ап.5 да плати на СТ. М. К. с ЕГН **********, гр. София, бул. П.Ю. Тодоров, бл.5, вх.Б, ет. 3,
ап. 25 сумата 900лв. разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните с
въззивна жалба пред Софийски градски съд.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4