Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Цветелина Цонева | |
Производството е по реда на чл. 243, ал. 6 и 7 от НПК. Образувано е по жалба на М. А. М. от гр.В. Т. срещу определение № 55/22.01.2010г. по ЧНД №79/2010г. на В. районен съд, с което е потвърдено постановление от 30.12.2010г. на Районна прокуратура – гр. В. Т. за прекратяване на досъдебно производство №ЗМ-36/2007г. по описа на РПУ - гр. В. Т.. В жалбата е наведено оплакване, че атакуваното определение противоречи на закона, на събраните по делото доказателства, накърнява правата и законните интереси на жалбоподателя. Според същия доводите на прокуратурата са необосновани. Жалбоподателят твърди, че ВТРС не се е произнесъл по обосноваността на постановлението за прекратяване на наказателното производство. Моли да се отмени постановлението на ВТРП за прекратяване на наказателното производство и определението, с което е потвърдено, като делото се върне на прокурора със задължителни указания. Съдът, след като обсъди наведени оплаквания в жалбата и събраните по делото доказателства, намира следното: Жалбата е подадена от легитимирана страна и в законоустановения за това срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата се явява основателна. Досъдебното производство е образувано срещу виновното лице за настъпило пътнотранспортно произшествие на 04.11.2006г. на км.82 на ПП 1-5 Р. – В. Т. между селата П. и К., като лек автомобил „Ш. –Ф.” с регистрационен № ВТ . АХ, управляван от М. А. М. се блъснал с навлезлия в неговата лента товарен автомобил „М. Б. 184 OLS” с турски рег.номер №. с прикачено полуремарке с рег. номер № 34ТЕ3713, управляван от турския гражданин А. А., в резултат на което е била причинена средна телесна повреда на пътуващата в лекия автомобил П. И. Я., което се явява престъпление по чл.343, ал.1, б. ”б”, пр.2, вр. с чл. 342, ал.1, пр.3 от НК. От събрания по делото доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка. На 04.11.2006г. правоспособният водач М. А. М. се движил в посока гр.В.Т.- П.Т., с лекия си автомобил „Ш. –Ф.” с регистрационен № ВТ . АХ. На предната седалка, стояла жена му, а на задната се возили трима пътници. Времето било студено, но не валяло. Платното за движение било заледено. На км.82 между селата П. и К. пътят бил с наклон на спускане и крива със завой надясно. При излизане от завоя водачът на лекия автомобил видял срещу себе си тежкотоварен автомобил „М. Б. 184 OLS”. Същият е с рег. №. с прикачено полуремарке с рег. номер № 34ТЕ3713, управляван от турския гражданин А. А. Товарният автомобил бил спрял в насрещната лента за движение с предна част посока гр. В. Т., като изцяло е заемал пътната лента за движение. Водачът на лекия автомобил предприел спиране, но не успял да спре преди мястото на удара. В резултат на това двата автомобила се ударили челно. След удара автомобилите останали по местата си до идването на служители от РУ на МВР- гр. Г. О. и на РУ на МВР- гр. П. Т.. Пътниците от лекия автомобил си тръгнали. Впоследствие пътничката Янкова усетила болка в китката на лявата ръка, поради което посетила Спешна помощ- гр. В. Т.. След преглед е констатирана фрактура на лява ръка и била поставена гипсова имобилизация. В досъдебното производство са назначени три автотехнически експертизи – една единична и две тройни. Първата автотехническа експертиза е извършена от вещо лице инж. Н. А. Като основната причина от експлоатационна гледна точка за настъпване на ПТП се сочи разположението на товарния автомобил в насрещната пътна лента и поведението на водача на лекия автомобил. Шофьорът на лекия автомобил е закъснял и не е предприел навреме спиране, разстояние, с което е разполагал, за да спре преди мястото на удара. Със скоростта с която се е движил водачът на лекия автомобил не е имал техническа възможност да спре преди удара. Назначена е тройна автотехническа експертиза. Същата е извършена от вещите лица: инж. И. И., инж. П. П. и инж. С. С. Като причина за настъпилото пътнотранспортно произшествие се посочва неправилната преценка на пътната обстановка от страна на водача на тежкотоварния автомобил- предприема маневра заобикаляне при ограничена видимост от 134,4 м. Това разстояние е недостатъчно за безопасното изпълнение на маневрата. Установява се, че е имало непрекъсната линия и изпреварването е било забранено. В хода на разследването се назначава повторна тройна автотехническа експертиза. Дадено е заключение от вещите лица- инж. Б. И., инж.П. П. и инж. В. И. От експлоатационна гледна точка, като причина за настъпилото ПТП е посочено –разположението на товарния автомобил, който е заел лентата за движение на лекия автомобил, както и поведението на шофьора на леката кола. Водачът на лекия автомобил е реагирал за спиране, на разстояние, което не му позволява да спре до мястото на удара, движейки се по заледен участък с низходящ надлъжен наклон. С оглед влизане в сила на 22.04.2009г. на Закона за амнистията, с постановление от 30.12.2009г. наказателното производство е прекратено на основание чл. 243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1, т.2 от НПК, тъй като деецът не носи наказателна отговорност. В постановлението за прекратяване на наказателното производство прокурорът излага противоречиви изводи. Същият възприема изводите, до които са достигнали вещите лица инж. Б. И., инж.П. П. и инж. В. И., изготвили повторната тройна експертиза. В същата се посочва, че поведението на двамата шофьори е в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. Въпреки съгласието на прокурора със заключението на тази експертиза, в мотивите на постановлението се излагат изводи в противната насока. Същият приема за установено по несъмнен начин от събраните по делото доказателства, че само М. А. М. е осъществил престъпния състав на чл.343, ал.1, б. ”б”, пр.2, вр. с чл. 342 , ал.1, пр. 3 от НК. Изрично се посочва, че в хода на досъдебното производство не са събрани доказателства за съпричиняване от страна на водача на товарния автомобил, доколкото същият няма нарушения на ЗДП, които да са в причинна връзка с настъпилия резултат. Прокурорът приема, че дори и да „забуксува” тежкотоварния автомобил, това обстоятелство не може да се вмени като вина на водача му, т.е. на турския гражданин. От тук е налице противоречие в мотивите на постановлението за прекратяване. Това обстоятелство не е отчетено при извършената проверка на същото от първоинстанционния съд. На следващо място въззивният съд констатира, че досъдебното производство е приключено при непълнота на доказателствата, а от тук и при неизяснена фактическа обстановка. В досъдебното производство не са извършени всички необходими действия при разследването на ПТП.От събраните материалите по делото става ясно, че водачът на товарният автомобил не е призован и разпитан. Не е извършен оглед на автомобила, както и не е изследвана причината за спирането му в лентата за насрещно движение. При участие на две или повече лица в ПТП, органите на досъдебното производство и съда са длъжни да изследват поведението на всеки водач, преди да вземат решението си. Нито в постановлението за прекратяване на наказателното производство, нито в първоинстанционното определение е поставен въпросът за настъпването на произшествието, ако товарният автомобил не беше предприел заобикаляне. Водачът, който предприема маневра заобикаляне и който е бил в насрещната лента е длъжен да осигури безопасността на всички участници в движението от започването на маневрата до приключването й. Шофьорът на товарния автомобил, при предприемане на маневра- заобикаляне, е длъжен да съобрази очевидно предвидимите и логично неизбежните последици от пътната ситуация, в която участва. Липсата на разследване относно посочените задължения на другия водач поставя под съмнение изводите на прокурора и на първоинстанционният съд, че обвиняемият М. М. е единствено виновен за настъпилото произшествие. В разглеждания случай, когато разследването не е обективно, всестранно и пълно, е необходимо както прокурорът, така и съдът да върнат делото за доразследване. Вместо да сторят това от една страна са кредитирали заключенията на автотехническите експертизи и са постановили противоречиви актове. От друга страна липсва изясняване на цялостната фактическата обстановка по делото. При така изложените обстоятелства въззивният съд счита, че в хода на разследването не са извършени всички необходими действия по разследването и не е направена обективна, всестранна и пълна оценка на всички факти по делото. Не са събрани достатъчно доказателства, които да изяснятзащо товарният автомобил е забуксувал, какво е било техническото му състояние, с какви гуми е карал и каква е била причината да спре в лентата за насрещно движение.Едва след пълното и всестранно изясняване на горепосочените обстоятелства може да се установи вината на единия или двамата водачи за настъпило пътнотранспортното произшествие. Мотивиран от гореизложеното, съдът намира, че обжалваното определение и постановлението за прекратяване на наказателното производство са необосновани и незаконосъобразни. Същите следва да бъдат отменени. Делото следва да бъде върнато на Районна прокуратура с указания да бъдат изяснени горепосочените обстоятелства. Водим от горното и на основание чл. 243, ал. 5, т. 3 от НПК, съдът О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯВА ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 55/22.01.2010г. по ЧНД №79/2010г. на В. районен съд, както и ОТМЕНЯВА ПОСТАНОВЛЕНИЕ от 30.12.2009г. на Районна прокуратура – гр. В.Т. за прекратяване на досъдебно производство №ЗМ-36/2007г., по описа на РПУ – гр. В. Т.. ВРЪЩА ДЕЛОТО на Районна прокуратура – гр. В.Т. за изпълнение на указанията, изложени в мотивите на определението. Определението не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: |