Р Е Ш Е Н И Е
№ 1517
гр. Русе, 04.10.2019 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенски
районен съд, ХI - ти граждански състав в публично заседание на двадесет и пети септември,
две хиляди и деветнадесета в състав:
Председател: Тихомира Казасова
при
секретаря Станка Иванова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2815 по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази
следното:
Ж.Т.–
ю. на „Експресбанк“ АД заявява, че на 23.10.2015г. банката сключила с Т.И.Б.
договор за кредит „Експресо“ №430351, по силата на който приела да преведе 5000
лева по разплащателна сметка на ответника. Кредитополучателят се задължил да
върне заемната сума ведно с лихва в размер на 1086.69 лева и 84.31 лева
застраховка „Живот“ към кредита. Съгласно погасителен план (Приложение №1 към
контракта) сумите следвало да бъдат заплатени на 60 равни, месечни вноски всяка
в размер на 102.85 лева, с падеж – 15 число на месеца, считано от 15.02.2016г.
В изпълнение на задълженията си произтичащи от контракта, ищецът предоставил
уговорената сума по посочена от ответника банкова сметка
***
– 02.06.2016г., по разплащателната сметка, обслужваща кредита, нямало
достатъчна наличност. Тъй като Т.Б. не захранил сметката, останали неплатени и
следващите погасителни вноски. Преговорите за доброволно уреждане на
отношенията не довели до положителен резултат. Предвид продължителното
неизпълнение, на основание чл.60, ал.2 ЗКИ, банката пристъпила към обявяване
задължението за предсрочно изискуемо. Предприела действия за уведомяване
длъжника и на 18.09.2018г. осчетоводила кредита като предсрочно изискуем.
Извършените
доброволни плащания, общо на стойност 411.40 лева били разпределени, както
следва: 10.12 лева за застраховка; 130.48 лева – възнаградителна лихва и 270.80
лева – главница.
Ищецът
пояснява, че непогасената част от дълга възлиза на:
-
4729.20 лева – главница;
-
698.69 лева – възнаградителна лихва за периода 15.06.2016г. (първото просрочие)
– 18.09.2018г. (датата на предсрочна изискуемост);
-
339.39 лева – обезщетение за забава, съставляващо наказателна надбавка,
съгласно част ІІ, чл.9, ал.2 от договора, начислена върху неплатените части от
падежиралата главница;
-
38.59 лева – обезщетение за забава за периода 18.09.2018г. – 09.10.2018г.
(датата на подаване заявление по чл.417 ГПК).
За
събиране на вземането банката депозирала заявление по реда на чл.417 ГПК и се
снабдила със заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу Т.И.Б. за сумите:
4729.20 лева – главница; 698.69 лева – възнаградителна лихва за периода
15.06.2016г. – 18.09.2018г.; 339.39 лева – обезщетение за забава за периода
15.06.2016г. – 18.09.2018г.; 38.59 лева – обезщетение за забава за периода
18.09.2018г. – 09.10.2018г.; 7.22 лева – нелихвоносно вземане от
застрахователни премии от 15.06.2016г. – 18.09.2018г., ведно с обезщетение за
забавено плащане в размер на 13.99% годишно върху неплатената главница, считано
от 09.10.2018г. до окончателното й изплащане, както и разноски по делото в
размер на 116.26 лева – заплатена държавна такса.
В
срока по чл.414 ГПК длъжникът депозирал възражение, с оглед което заповедният
съд указал на заявителя (ищец в настоящото производство) възможността да
предяви иск за установяване на вземането си и последиците от непредявяване на
иска.
По
изложените съображения Ж.Т.моли съда да постанови решение, с което да признае
за установено, че Т.И.Б., ЕГН ********** дължи на „Експресбанк“ АД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление в гр.Варна, бул.“Владислав
Варненчик“№92 по договор за кредит „Експресо“ №430351/22.12.2015г. сумите: 4729.20
лева – главница, ведно със законната лихва, считано от 09.10.2018г. до
окончателното й изплащане; 698.69 лева – възнаградителна лихва за периода
15.06.2016г. – 18.09.2018г.; 339.39 лева – обезщетение за забава за периода
15.06.2016г. – 18.09.2018г.; 38.59 лева – обезщетение за забава за периода
18.09.2018г. – 09.10.2018г.; 7.22 лева – нелихвоносно вземане от
застрахователни премии от 15.06.2016г. – 18.09.2018г.
Претендира
направените по заповедното и настоящото производство разноски.
В
срока по чл.131 от ГПК, ответникът
Т.И.Б. е депозирал отговор на исковата молба, в който излага доводи досежно
неоснователността на ищцовите претенции.
Намира за недопустим установителния
иск в частта за разноските, предвид разясненията дадени в т.10в от Тълкувателно
решение №4/18.06.2014г., постановено по ТД №4/2013г. на ОСГТК на ВКС.
По изложените по-долу съображения,
приема за неоснователни претенциите в останалата част:
Сочи, че установителните искове са
предявени на основание предсрочна изискуемост на остатъка от непогасения кредит
по процесния договор, която банката счита, че е настъпила на 11.10.2016г.
Счита, че предсрочната изискуемост не е настъпила нито на посочената дата, нито
към момента на депозиране заявлението за издаване заповедта за незабавно
изпълнение, тъй като длъжникът не е редовно уведомен за това обстоятелство.
Развива правни доводи относно предпоставките за настъпила предсрочна
изискуемост.
Съдът,
съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по
вътрешно убеждение и приложимия закон, прие за установено от фактическа страна,
следното:
На 22.12.2015г.
между „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД и Т.И.Б. е сключен договор за кредит
„Експресо“ №430351, по силата на който ищецът приел да преведе 5000 лева по
разплащателна сметка на ответника. Кредитополучателят се задължил да върне
заемната сума ведно с: лихва в размер на 7.99% на година за целия срок на
договора; при годишен процент на разходите по кредита – 10.16% и застраховка
„Живот“. Посочена е общо дължимата сума, изчислена към момента на сключване на
договора – 6299.11 лева. Съгласно погасителен план (Приложение №1 към контракта)
сумите следвало да бъдат заплатени на 60 равни, месечни вноски всяка в размер
на 102.85 лева, с падеж – 15 число на месеца, считано от 15.02.2016г. Не се
спори, че в изпълнение на задълженията си произтичащи от контракта, банката
предоставила уговорената сума по посочена от ответника банкова сметка (*** –
извлечение от сметка).
На
18.07.2018г. е залепено уведомление до Т.И.Б. на адрес *** с указания,
ответникът да посети канцеларията на ЧСИ 832 Иван Хаджииванов за да получи
покана от „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД за доброволно изпълнение по договор
430351/22.12.2015г.; 324234/24.09/16; **********/19.02.18. Уведомление със сходно съдържание е залепено и
на 26.07.2018г. на адрес: гр.Русе, ул.“Балкан“№3. В чл.16 от контракта е
прието, че всички известия между страните ще се смятат правилно адресирани, ако
са изпратени на адреса на страната, посочен в началото на договора. При промяна
на този адрес, както и при всяка следваща промяна на адреса, кредитополучателят
се задължил да уведоми банката писмено. Като последица от неизпълнение на това
задължение е уговорено, че за правно валиден между страните ще се счита
последният адрес, посочен писмено и всяко известие, съобщение, уведомление, покана
и др. изпратени на този адрес ще се счита получено на датата, отбелязана от
доставчика, независимо дали е било фактически получено и ще поражда правните
последици, свързани с получаването.
За
събиране на вземането банката депозирала заявление по реда на чл.417 ГПК и се
снабдила със заповед за изпълнение №3771/11.10.2018г. и изпълнителен лист по
ЧГД №6912/2018г. по описа на РРС срещу Т.И.Б. за сумите: 4729.20 лева –
главница; 698.69 лева – възнаградителна лихва за периода 15.06.2016г. – 18.09.2018г.;
339.39 лева – обезщетение за забава за периода 15.06.2016г. – 18.09.2018г.;
38.59 лева – обезщетение за забава за периода 18.09.2018г. – 09.10.2018г.; 7.22
лева – нелихвоносно вземане от застрахователни премии от 15.06.2016г. –
18.09.2018г., ведно с обезщетение за забавено плащане в размер на 13.99%
годишно върху неплатената главница, считано от 09.10.2018г. до окончателното й
изплащане, както и разноски по делото в размер на 116.26 лева – заплатена
държавна такса.
В
срока по чл.414 ГПК длъжникът депозирал възражение, с оглед което заповедният
съд указал на заявителя (ищец в настоящото производство) възможността да
предяви иск за установяване на вземането си и последиците от непредявяване на
иска.
Установената фактическа обстановка налага следните правни
изводи:
Съобразно
изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът
квалифицира правно, предявения иск по чл.422 от ГПК, в производството по който
ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумите: 4729.20 лева – главница,
ведно със законната лихва, считано от 09.10.2018г. до окончателното й
изплащане; 698.69 лева – възнаградителна лихва за периода 15.06.2016г. –
18.09.2018г.; 339.39 лева – обезщетение за забава за периода 15.06.2016г. –
18.09.2018г.; 38.59 лева – обезщетение за забава за периода 18.09.2018г. –
09.10.2018г.; 7.22 лева – нелихвоносно вземане от застрахователни премии от
15.06.2016г. – 18.09.2018г., предмет на заповед за изпълнение на парично
задължение №3771/11.10.2018г. по ЧГД №6912/2018г. по описа на РРС.
От приложеното в настоящото производство ЧГД №6912/2018г. по описа на РРС е видно, че длъжникът е депозирал
възражение по реда на чл.414 ГПК, с оглед което заповедният съд указал на
заявителя (ищец в настоящото производство) възможността, в едномесечен срок да
предяви иск за установяване на вземането си.
Съдът намира претенцията за допустима, тъй като е
предявена от взискателя в законоустановения срок, при наличие на правен интерес
за запазване действието на издадената заповед за изпълнение.
Разгледан по същество, искът се явява частично
основателен.
В
производството по иск с правно основание чл.422 ГПК ищецът следва да докаже
наличие на спорното право, а ответника - фактите, които изключват, унищожават
или погасяват вземането, предмет на заповедта за изпълнение.
„Сосиете
Женерал Експресбанк“ АД основава претенцията си на договор за кредит „Експресо“
№430351/22.12.2015г., по който ответникът, в качеството си на кедитополучател,
не е изпълнил задълженията си, произтичащи от контракта.
Процесуалният
представител на ответника релевира възражение относно липсата на надлежно
уведомяване на длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост на дълга.
Съдът
намира доводите за неоснователни по следните съображения: На кредитополучателя
двукратно са изпращани уведомителни писма, приложени като доказателство по
делото, с които на кредитополучателят е съобщено: размерът на непогасената част
от задължението; периодът на просрочие (757 дни); последиците при неизпълнение
в 14 дневен срок - кредитът ще се счита за предсрочно изискуем. Кредиторът е
положил достатъчно усилия, за да достигне лично до длъжника уведомлението за
предсрочната изискуемост. От приобщения по делото договор за кредит е видно, че
ответникът е посочил адрес на връчване на известия - гр.Русе,
ул."Драма"№13, бл."Ялта", вх.1, ет.1, ап.1, на който е
изпратено съобщение и залепено уведомление на 18.07.2018г. (лист 16) от
служител при ЧСИ с рег.№832. Направен е опит за връчване съобщението и на
предходен адрес на длъжника. В разписка от 18.07.2018г. (лист 30 от ЧГД
№6912/2018г.) е вписано: "На адреса отвори бащата на адресата Иво Б.,
който заяви, че синът му не живее там и не поддържат връзка. По мобилния
телефон се свързах с адресата, който каза, че не живее в Русе. Уведомих го за
поканата, не пожела да даде адрес, за да му се изпрати". С оглед
извършените действия и поведението на длъжника, съдебният изпълнител, чрез
когото банката е връчила уведомленията, е приел, че съобщението е редовно
връчено на 11.08.2018г. Следва да се отбележи, че заповедта за изпълнение по
ЧГД №6912/2018г. е връчена на Т.Б. на адреса, посочен в договора за кредит -
гр.Русе, ул."Драма"№13, бл."Ялта", вх.1, ет.1, ап.1. На
този адрес са получени и съобщенията по настоящото производство. Това дава
основание на съда да приеме, че кредиторът е положил достатъчно усилия за
уведомяването на длъжника за предсрочната изискуемост. Въз основа на изложеното
може да се изведе наличие на явно недобросъвестно поведение на длъжника по
кредита, доколкото са налице достатъчно данни, че същият умишлено е създал
пречки за връзване на уведомлението, а ако действително е сменил адреса на
местоживеене, то не го е регистрирал по съответния административен ред и не е уведомил
за това своя кредитор. При това положение и съобразно разпоредбата на чл.16 от
Договора съдът приема, че уведомлението за предсрочна изискуемост е достигнало
до длъжника на 11.08.2018г., така, както е отразено в разписката (лист 30 от
ЧГД №6912/2018г.), т.е. преди образуване на заповедното производство. Според
твърденията, изложени в исковата молба и извлечението от счетоводните книги на
банката, началната дата на просрочие е 15.06.2016г., а кредитът е обявен за
предсрочно изискуем на 18.09.2018г.
С
оглед изложеното, съдът намира претенцията за доказана по основание.
Съществува
спор относно размера на дълга при настъпилата предсрочна изискуемост.
Разрешението на този въпрос е дадено с т.2 от ТР №3/27.03.2019г. по ТД
№3/2017г. на ОСГТК на ВКС. Прието е, че вземането при предсрочна изискуемост по
договора за кредит следва да се определи в размер само на непогасения остатък
от предоставената по договора парична сума (главница) и законната лихва от
датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането. За
периода до настъпване на предсрочната изискуемост размерът на вземането се
определя по действалия до този момент погасителен план,, съответно според
клаузите на договора преди изменението му.
Съобразно
дадените от ВКС разяснения претенцията, като основателна следва да бъде уважена
изцяло, тъй като се претендира остатък от неплатена главница - 4729.20 лева –
главница, ведно със законната лихва, считано от 09.10.2018г. до окончателното й
изплащане; 698.69 лева – възнаградителна лихва за периода 15.06.2016г. –
18.09.2018г. (датата на предсрочната изискуемост); 339.39 лева – обезщетение за
забава за периода 15.06.2016г. – 18.09.2018г. (датата на предсрочната
изискуемост); 38.59 лева – обезщетение за забава за периода 18.09.2018г.
(датата на предсрочната изискуемост) – 09.10.2018г. (датата на която е
депозирано заявлението за издаване заповед по реда на чл.417 ГПК); 7.22 лева –
нелихвоносно вземане от застрахователни премии от 15.06.2016г. – 18.09.2018г.
(датата на предсрочната изискуемост).
Съгласно
т.12 от ТР №4/18.06.2014г. по ТД №4/2013г. на ОСГТК, съдът който разглежда
установителния иск, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като разпредели отговорността за
разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. Предвид изхода
на спора, в тежест на ответника са направените от ищеца разноски, както следва:
116.26
лева – по ЧГД №6912/2018г. по описа на РРС;
514.57
лева – по ГД №2815/2019г. по описа на РРС.
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, на
основание чл.422 от ГПК, че Т.И.Б., ЕГН **********
дължи на „Експресбанк“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в
гр.Варна, бул.“Владислав Варненчик“№92 по договор за кредит „Експресо“
№430351/22.12.2015г. сумите: 4729.20 лева – главница, ведно със законната
лихва, считано от 09.10.2018г. до окончателното й изплащане; 698.69 лева –
възнаградителна лихва за периода 15.06.2016г. – 18.09.2018г.; 339.39 лева –
обезщетение за забава за периода 15.06.2016г. – 18.09.2018г.; 38.59 лева –
обезщетение за забава за периода 18.09.2018г. – 09.10.2018г.; 7.22 лева –
нелихвоносно вземане от застрахователни премии от 15.06.2016г. – 18.09.2018г.,
предмет на заповед за изпълнение на парично задължение №3771/11.10.2018г. по
ЧГД №6912/2018г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА Т.И.Б., ЕГН ********** да заплати на „Експресбанк“ АД, ЕИК
********* сумата 514.57 лева – разноски по ГД №2815/2019г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА
Т.И.Б., ЕГН ********** да заплати на
„Експресбанк“ АД, ЕИК ********* сумата 116.26
лева – разноски по ЧГД №6912/2018г. по описа на РРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: