Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260499
гр. Пловдив, 02.11.2020г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, Втори
наказателен състав в открито съдебно заседание на петнадесети октомври, две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР КАЦАРЕВ
и секретар:ВЕЛИЧКА
ИЛИЕВА,
като разгледа докладваното от съдията АНД № 2591 по описа
за 2020 година на ПРС и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и
следващи от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 20-1030-002351 от
10.03.2020г., издадено от М.В.М. на длъжност началник група към ОДМВР Пловдив,
сектор Пътна полиция с което на Л.А.К. *** на основание чл.53 от ЗАНН и чл.182,
ал.1, т.6 от ЗДвП са наложени глоба в размер на 700 лева и лишаване от право да
управлява МПС за 3 /три / месеца за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
С жалбата се изразява несъгласие с издаденото наказателно
постановление, като немотивирано, незаконосъобразно, неправилно и издадено в
нарушение на материалния и процесуалния закон и се прави искане за неговата
отмяна. Съгласно жалбата допълнителни и подробни доказателства и мотиви в
подкрепа на твърденията ще се посочат в съдебно заседание. Прави се искане за
присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на основание
чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
Преди даване ход на делото от процесуален представител на
жалбоподателката са представени допълнителни мотиви към жалбата, с които се представят
доводи в подкрепа на искането за отмяна на издаденото НП.
Жалбоподателката редовно призована чрез процесуален
представител, в съдебно заседание не се явява и не се представлява.
Въззивемата страна, редовно призована, не изпраща
процесуален представител в съдебно заседание. В депозирана до съда молба –
становище се представят доводи за правилно, обосновано и издадено при спазване
на законовите изисквания НП и неговото потвърждаване. С молбата се прави
възражение за прекомерност на поисканото адвокатско възнаграждение.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира и приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
Атакуваното
наказателно постановление /НП/ е издадено въз основа на констатациите изложени
в съставен на 27.01.2020г. акт за установяване на административно нарушение
/АУАН/ серия АА бланков № 368896 против жалбоподателката К. за това, че на
25.08.2019г. около 22:15 часа в гр.Пловдив, бул.“Асеновградско шосе“ до № 1 в
посока кръстовище с ул.“Цар Симеон“ управлява лек автомобил Ауди А4 с рег. № ***,
собственост на А.С.А., със скорост 104 км./ч., при максимално разрешена скорост
за движение в населено място от 50 км./ч. Отчетен толеранс на измерената скорост
от минус 3 % в полза на водача. Наказуема скорост 101 км./ч. Нарушението е
установено с АТСС АRH CAM S1 с фабр. № 11743са и фиксирано в
снимков материал № 0226149. АУАН е съставен на основание чл.40, ал.2 от ЗАНН с
което виновно е нарушила чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Актът е бил
връчен на жалбоподателката за запознаване на 13.02.2020г. На същата дата е
връчен и препис от акта, надлежно удостоверено с разписка явяваща се неразделна
част от акта.
Въз основа
констатациите в акта е издадено и атакуваното НП, в което по идентичен с акта
начин е описано нарушението и е посочена нарушената правна норма. С издаденото
НП е ангажирана административната отговорност на жалбоподателката, на която са
наложени две административни наказания глоба в размер на 700 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от три месеца.
Разпитан в
съдебно заседание актосъставителят З.Г. потвърди авторството на съставения
АУАН. По отношение нарушението предмет на настоящето дело посочи, че същото е
установено с автоматизирано техническо средство, което работи самостоятелно.
Свидетелят посочи че полицейските служители задават само координатите и
местоположението. Свидетелят посочи, че като *** са му били разпределени
снимков материал, след което призовава собствениците и съставя актове. По
отношение на жалбоподателката няма спомен дали е била изпратена покана за
явяване за съставяне на акт. Съгласно свидетелят съставения акт е бил изпратен
в РУ Мадан за връчване. Свидетелят посочи, че след връщането на акта, същия е
изпратен към отдел „Административнонаказателна дейност“ където се издава НП.
В преписката
придружаваща НП и АУАН са приложени: копие на статично изображение/снимка/ на
нарушение № 11743СА/0226149 от 25.08.2019г., копие на Протокол за проверка на система
за контрол на скоростта АТСС АRH
CAM S1 № 11743са от 26.08.2019г., с дата на
използване 25.08.2019г. с начален час 20:00 часа и краен час 00:00 часа, с
номер на първо статично изображение 0067712 и номер на последно статично
изображение 0667748, копие на снимка на АТСС АRH CAM S1, копие на Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126
с приложение към удостоверение, Копие от отговор по заявление за първоначална
проверка на АТСС, копие от справка за собственик на МПС, Копие от декларация по
чл.188 от ЗДвП, копие от справка за нарушител/водач.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По
допустимостта на жалбата: Жалбата е с правно основание чл. 59, ал.1 от ЗАНН,
подадена в преклузивния срок по ал.2 от този текст, от легитимиран субект
/срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от
обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/,
поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по
същество жалбата се явява ОСНОВАТЕЛНА.
По същество на спора: За да се
произнесе по съществото на правния спор / по основателността на жалбата /,
съдът съобрази, че настоящото производство е от административно - наказателен
характер и същественото при него е да се установи има ли извършено
административно нарушение от лицето посочено в АУАН и НП. Тук следва да се
отбележи, че актовете за установяване на административно нарушение нямат
обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за доказано.
Това означава, че в тежест на административно - наказващия орган, тъй като
именно той е субекта на административно - наказателното обвинение, е да докаже
по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има
административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като
нарушител. Разбира се при налагане на имуществена санкция на
Еднолични търговци или Юридически
лица се касае за обективна невиновна
отговорност и съответно в тези случаи е достатъчно доказването
на извършване на нарушението от обективна страна, като не се изследва
въпрос за вина. Същата се определя като психично отношение на дееца към
деянието и резултата от него и по тази причина подобно психично отношение не може да бъде формирано от ЕТ
или ЮЛ. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и
издаването на Наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на
административно наказателното преследване. В тази насока е налице различие в
понятията „неправилно” и „незаконосъобразно” наказателно постановление. Когато АУАН
или НП не са издадени от надлежен орган или не са издадени в
установените законови срокове или не съдържат изискуемите от закона реквизити
или са нарушени съществени процесуални правила при съставянето на акта и
издаването на НП, то последното ще следва да бъде отменено като
незаконосъобразно. Тук следва да се посочи, че критерият за определяне на
съществените нарушения на процесуалните правила е този, че нарушението е
съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне и до друго
решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване на правата на страните
в която и да е фаза на процеса. Когато, обаче, са спазени всички процесуални
правила и срокове, то НП е законосъобразно издадено и именно тогава съдът
следва да провери дали то е правилно, т. е. дали има извършено административно нарушение. Именно
административно наказващия орган е този, който следва да установи пред съда, че
има извършено административно нарушение / такова, каквото е описано в акта / и
че същото е извършено от лицето, посочено като нарушител. Ако това не бъде
доказано пред съда, то НП следва да бъде отменено като неправилно, тъй като не
е доказано извършването на нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и се докаже извършването на съответното
нарушение може да бъде разгледан и въпроса за съответствието на наложената
санкция с тежестта на нарушението /само когато размерът на административното
наказание или имуществената санкция може
да бъде определен в някакви граници, а не е фиксиран в закона/.
Като прецени изложената
фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и
чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН,
настоящият състав на Пловдивски районен съд счита, че атакуваното
наказателно постановление е
незаконосъобразно и неправилно, поради, което и следва да бъде отменено като
съображенията на съда за това са
следните:
Процедурата по установяването
на административно нарушение, издаването на НП и неговото обжалване е уредена в
ЗАНН. За неуредените в посочения нормативен акт случаи, чл.84 от ЗАНН, препраща
към субсидиарно приложение на разпоредбите на НПК. В производството по
обжалване на НП, наказващият орган е този, който поддържа
административнонаказателното обвинение, съответно тежестта на доказване е за
него. Отразените в Акт за установяване на административно нарушение фактически
констатации нямат доказателствена стойност по презумпция. Същите не се считат
за установени, както и нарушителят не се счита за такъв, до доказване на
противното, със способите за събиране на доказателствата в наказателния процес.
Когато в хода на административно-наказателната процедура са били нарушени
установените законови норми относно съставянето и реквизитите на акта и НП, то
издаденото НП следва да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно, независимо
дали има извършено административно нарушение. Следва също така да се отбележи,
че съдът следи служебно относно спазването на процесуалните норми по издаване
на НП и спазването на сроковете за реализиране на административно-наказателната
отговорност.
С оглед изложеното, съдът след запознаване със приложените по
дело АУАН и НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на
формалните изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи притежаващи
нужните правомощия за тези действия.
Атакуваното НП е издадено в срок но същото следва да бъде отменено предвид
следното:
Съдът при извършване на
служебна проверка на издаденото НП и съставения АУАН намира, че при тяхното
съставяне и издаване са допуснати нарушения на ЗАН а именно: на разпоредбата
на 40, ал.2 от ЗАНН и чл.42, т.4 от ЗАНН
относно съставения АУАН, както и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН относно наказателното
постановление изразяващи се в следното:
За да достигне до този
извод, съдът съобрази следното: Процесуалният закон – ЗАНН урежда четири категории свидетели, които е
допустимо да присъстват при съставяне на акта и да го подпишат. Първата - свидетели, присъствали при
извършване на нарушението, а именно лицата, възприели пряко и непосредствено
един или повече елементи от състава на нарушението и/или личността на
нарушителя, и които в най-голяма степен биха могли да допринесат за изясняване
на обективната фактическа обстановка. Втората - свидетели, присъствали при
установяване на нарушението, а именно лицата, възприели факти и обстоятелства
относими към датата, мястото и условията, при които съответния контролен орган
е възприел елементи от състава на нарушението или данни за неговия извършител,
и чиито показания биха могли да дадат ясна представа за това, дали възприетите
факти и обстоятелства са надлежно обективирани в акта. Третата - свидетели, присъствали при
съставяне на акта, а именно това са лица както от посочените по - горе две групи, така и лица,
които не са възприели нито факта на извършване на нарушението, нито условията,
при които то е било установено, а единствено обстоятелствата, свързани с реда
на изготвяне на акта. Четвъртата - свидетели на отказа на нарушителя да подпише
акта, а именно това са лица, чието участие се налага, само в случай, че лицето,
посочено като нарушител, се възползва от процесуалната възможност по чл.43,
ал.2 от ЗАНН.
Във връзка с
изложеното и при служебната проверка на АУАН съдът констатира, че същия е съставен от свидетел З.Н.Г. който като ***
е извършил проверка по повод получен снимков материал за извършено нарушение на
ЗДвП установено с АТСС и установил кой е собственик на МПС извършило
нарушението. След получаване на декларация по чл.188 от ЗДвП съгласно
установеното по делото е съставен АУАН против жалбоподателката, без същата да е
била надлежно поканена за явяване за съставяне на АУАН. По делото липсва данни
за изготвянето и изпращането до тъжителката на покана. Поради така установеното
съдът обоснова заключение че по отношение на съставянето на АУАН серия АА,
бланков номер 368896 не са били налице основания на чл.40, ал.2 от ЗАНН,
независимо че е посочено в акта. Не
наличието на надлежно и своевременно получена покана до жалбоподателката за
явяване за съставане на АУАН не е правно основание акта да се състави при
условията на чл.40, ал.2 от ЗАНН. Освен изложено, както и във връзка с
посоченото по-горе относно свидетелите които участват при съставянето на АУАН
съдът констатира и друго нарушение на процесуалните правила а именно на разпоредбата на чл. 40, ал.3 от ЗАНН. На 27.01.2020г. е бил съставен АУАН серия АА, бланков номер 368896 от
свидетел Г., в присъствието на едно лице като свидетел при съставянето на акта,
което се установи че също е полицейски служители, но същия не е бил очевидец,
присъствал при установяване на
нарушението. Свидетел Г. с оглед
разпоредбите на ЗАНН е следвало да състави акта в присъствието на още едно лице
като свидетел при съставянето на акта, а като не го е направил същия е допуснал
друго нарушение на процесуалните правила водещо до друго самостоятелно основание
за отмяна на издаденото НП като незаконосъобразно.
За извършено нарушение по чл.21,
ал.1 от ЗДвП на жалбоподателката К.е наложено с НП № 20-1030-002351 от
10.03.2020г. административни наказания Глоба в размер на 700 лева и лишаване от
право да управлява МПС за 3 месеца. Нарушението на ЗДвП установено с АТСС и е нарушението да
е установено по време на управление на МПС.
Във връзка използването на АТСС за
установяване на нарушенията по ЗДвП с ТР 1/2014г. на ВАС се потвърди принципното положение, че поставянето на
технически средства, които автоматично да записват административни нарушения,
трябва да се извършва по определена процедура и с оглед спазването на
определени изисквания. Тези правила бяха законодателно уредени с
приемането на Наредба № 8121з-532/12.05.2015г, като по конкретно, за да е
законосъобразно използването на мобилно средство за видео контрол, съобразно редакцията на наредбата към датата
на извършване на деянието и след
законодателните изменения от 2018г. следва да са налице следните
условия: - използваното техническо средство да е от
одобрен тип; -
техническото средство да е преминало
през последваща метрологична проверка; -да
са спазени изискванията на чл. 10, ал.1
от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. като надлежно е попълнен Протокол за
използване на Автоматизирано техническо средство или система; -техническото
средство да е разположено и използвано съгласно изискванията на производителя и
нормативните предписания- чл. 6 от Наредбата. Съдебната практика трайно приема,
че всяко едно от гореизброените изисквания е императивно, като само при
кумулативната им наличност, използването на автоматизирано техническо средство
е законно, а липсата на което и да е от изискванията опорочава процедурата и предпоставя
отмяна на електронния фиш.
В
случая, за установеност на нарушението посочено в издадения ЕФ е използвана
АТСС ARH CAM S1 № 11743са, която е мобилна система за видеоконтрол и представлява радар ARH CAM S1, който се
поставя на стойка с три „крачета“, по известна с името „тринога“ камера.
Посоченото автоматизирано техническо средство фиксира скоростта на превозното
средство, регистрационния му номер, датата и точния част, посоката на движение,
както и координатите на мястото където е установено МПС.
АТСС (ARH CAM S1), мобилно
съгласно §6, т.65, б.“б“ от ДР на ЗДвП е признато с разпоредбите на чл.189,
ал.4 от ЗДвП и с Наредба № 81213-532/2015г. като вид техническо средство с
което да се установяват нарушения, и одобрено съгласно Удостоверение №
17.09.5126 като тип средство за измерване със срок до 07.09.2027г.
От представената по делото
разпечатка – снимка № 11743СА/0226149 от 25.08.2019г. се установява, че на 25.08.2019г.
в 22:15:49.7 часа в гр.Пловдив, бул.“Асеновградско шосе“ до № 1 е заснет лек
автомобил с рег. № ***с превишена скорост – при ограничение 50 км/ч. е
фиксирана скорост 104 км/ч. От
представените по делото доказателства съдът намира, че не е надлежно доказано
извършено нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП тъй като съгласно приложения
Протокол за използване на АТСС ARH CAM S1 № 11743са на посочената дата липсва
записване на изображение или изображения започващи с номерация 0226. От
приложения протокол е видно че по време на използването на АТСС са били записани
нарушения с № на статични изображения начало 0067712 и край 0067748. От така
установеното съдът счита, че не идентичност на установените нарушения с АТСС
посочени в протокола за неговото използване, с приложения снимков материал
удостоверяващ установеността на нарушението, което види и до заключение за
недоказаност.
Както се посочи по горе при
установени с АТСС нарушения на ЗДвП, полицейските служители са задължени да
издадат ЕФ който както е посочено в закона следва да бъде изпратен на собственика
на МПС с което е извършено нарушението. По настоящето дело не се установи да е
имало издаден такъв ЕФ, както и същия да е бил в последствие анулиран подадена
от собственика на МПС декларация по чл.188 от ЗДвП за реалния ползвател на
същия по време на извършване на нарушението.
В настоящия случай съдът констатира че се е
пристъпило към съставяне на АУАН по отношение което съдът се произнесе по горе.
Ето защо съдът счита, че следва да бъде
отменено издаденото НП като незаконосъобразно и неправилно. Съдът намира за нужно да отбележи, че органите
на държавната администрация именно, защото осъществяват контрол по спазване на
законодателството, трябва да изпълняват процесуалните механизми по реализиране
на административно наказателната отговорност. При пропуск от тяхна страна при
съставяне на АУАН и при постановяване на
НП, съдебният контрол върху издаденото наказателно постановление, поради
това, че задължително обхваща процесуалната законосъобразност на обжалвания
акт, може да доведе при констатиране на съществени недостатъци на
процедурата до отмяна на НП и в крайна
сметка до не наказване на виновния нарушител.
Административно
наказателното производство въвежда строги правила за осъществяването му, както
в основния закон - ЗАНН, така и в специализираните закони, които определят
различните видове административни нарушения и наказанията за тях. Ето защо и
особено важно е за държавните органи, които прилагат административно
наказателните разпоредби да извършват това при стриктно съблюдаване на
законовите разпоредби. Това се налага не от обстоятелството, че прилагането на
нормите, които определят отговорността на всеки нарушител е самоцелно, а от
обстоятелството, че стриктното им спазване е гаранция за справедливост на процедурата
и липса на произвол.
Съгласно разпоредбата
на чл.63, ал.3 от ЗАНН, ред. ДВ,
бр. 94 от 2019г., в съдебните производства по ал.1 страните имат право на
присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл.143, ал.1 от АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде
издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.
Съгласно разпоредбата на
чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, в настоящия случай адвокатът на
жалбоподателката има право да получи адвокатско възнаграждение, не по ниско от
посоченото в чл.36, ал.2 от ЗА и съобразен с Тарифата за адвокатските
възнаграждения.
От изложеното следва, че в
полза процесуалния представител на жалбоподателката действително следва да бъдат присъдени
разноски за адвокатско възнаграждение. По делото е направено възражение за
прекомерност, а съгласно чл.63, ал.4 от ЗАНН, ДВ, бр. 94 от 2019 г., ако заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна
и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата.
Съдът намира, че действително делото не се характеризира с фактическа и правна
сложност, тъй като са събирани само писмени доказателства по делото, а спорът
се е съсредоточил само върху приложението на закона, а не и върху фактите.
Предвид на това, адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено до
предвидения минимум. По мнение на настоящия състав този минимум следва да бъде
съобразен към датата на сключване на договора за правна защита, когато чл.18, ал.1 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения е предвиден минимален размер
от 50 лева, когато е подадена жалба против НП без явяване в съдебно заседание. Доколкото се прилага чл.205 от АПК по
аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите при обжалване на
актове отговаря юридическото лице, представлявано от органа, издал акта, съдът
намира, че следва да осъди ОДМВР-Пловдив да заплати на адвокат К.Д.Д. с ЛН *** в
настоящото производство разноски, в размер на 50 лв. по съображенията, изложени
по-горе.
Водим от
горните мотиви, съдът на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-1030-002351
от 10.03.2020г., издадено от М.В.М. на длъжност началник група към ОДМВР
Пловдив, сектор Пътна полиция с което на Л.А.К. *** на основание чл.53 от ЗАНН
и чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП са наложени глоба в размер на 700 лева и лишаване
от право да управлява МПС за 3 /три / месеца за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР Пловдив, представлявано от
директора – старши комисар Й.Д.Р.да заплати на адвокат К.Д.Д. с ЛН ***, служебен
адрес гр.**** сумата от 50 /петдесет/ лева представляваща
съдебни разноски пред Районен съд гр.Пловдив.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд гр.Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!
В.И.