Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 262576 01.12.2021 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
Гражданско отделение, XXI граждански състав, в публично съдебно заседание пети
ноември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при участието на секретаря
Малина Петрова,
като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 924 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А.,
Франция, рег. № *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., клон България,
ЕИК ********* против П.П.П., ЕГН **********, с която са предявени обективно
съединени установителни искове с правна квалификация по чл. 422, ал.1, вр. с
чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл. 9, чл.11, т.7, т.11,
чл. 33 ЗПК, вр. с чл. 86 ЗЗД.
Ищецът твърди, че между страните бил сключен договор
за кредит за покупка на стоки или услуги с № …. Ответникът се съгласил освен
получения усвоен кредит да му бъде отпуснат револвиращ потребителски такъв, под
форма на кредитна карта MasterCard. Бил сключен
договор № … с максимален кредитен лимит
от 1500 лева. Върху усвоената сума се начислявала годишна договорна лихва,
съгласно определения лихвен процент. При неизпълнение в срок, се дължала лихва
за забава.
По кредитния лимит била усвоена сумата от 1158 лева за
закупуване на телевизор и прахосмукачка, като на 21.03.2018 г. ответникът
изтеглил на банкомат и сумата от 340 лева.
Поради липса на плащане, ищецът блокирал кредитната
карта. Въпреки поканите ответникът не погасил доброволно.
Ищецът се снабдил със заповед по чл.410 от ГПК №
6436/12.07.2019г. по ч.гр.д.№10784/2019г. на ПРС, връчена редовно по чл. 47,
ал.5, вр. с ал. 1 ГПК, при което възникнал правен интерес от предявяване на
настоящите искове в срока по чл. 415 ГПК, а именно – 1498 лева – неплатена главница; 12,93 лева- договорна лихва за периода 01.05.2018г. - 06.12.2018г.,
93,62 лева – обезщетение за забава
за периода 06.12.2018г.- 11.06.2019г. Моли за уважаването им, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от постъпване на заявлението в съда до
окончателното погасяване. Претендира разноските в двете производства.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал писмен отговор.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По
допустимостта:
Видно от
приложеното ч.гр.д., вземанията по настоящото производство съответстват на тези
по заповедта за изпълнение /с влязло в сила Определение – л. 67, ИМ е върната,
а производството – частично прекратено/. Тя е връчена редовно по чл. 47, ал.5,
вр. с ал. 1 ГПК, а исковете, по които е образуван настоящият процес, са
предявени в месечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежат
на разглеждане по същество.
По същество:
От договора за потребителски
кредит се установява наличието на съглашение за предоставяне на парична сума, като
видно от ССЕ – която се кредитира като ясно и компетентно изготвена – отпуснатата
сума е платена на търговеца за получени от ответника стоки – прахосмукачка и
телевизор, а във връзка с отпуснатия му кредитен лимит – на 19.03.2018 г. е
изтеглил от кр. карта сумата от 340 лева. Така, общият размер на усвоените суми
е 1498 лева. Всички относими към кредитната сделка документи – съдържат подписи
и за ответника, които не са оспорени откъм авторство /в преклузивния за това
срок по чл. 131 ГПК, съгл. чл. 193, ал. 1 ГПК/.
Относно действителността на
договора:
Всеки съд е
длъжен да констатира и отстрани всяко нарушение на императивни материалноправни
норми, които регулират правния спор. Правовата държава провежда принципа на
законността /чл. 4 КРБ/. За това чл. 5 ГПК задава като основен принцип на
гражданския процес и задължава съда при решаването на делата да осигури точното
прилагане на закона. Общественият интерес от осигуряване на точното прилагане
на императивните правни норми, които регулират правния спор, преодолява
диспозитивното начало /чл. 6 ГПК/.
Съдът не само
може, но е и длъжен да провери действителността на договора и на ненаведени от
страните основания в следните хипотези:
1/ при
нарушение на добрите нрави - т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС, Решение
№ 229/21.01.2013 г. по т.д. № 1050/2011 г. на II т.о. на ВКС; Решение № 252 от
21.03.2018 г. по т .д. № 951/2017 г. на ВКС, II т.о.; Решение № 247 от
11.01.2011 г. по т.д. № 115/2010 г. на ВКС, ТК, II т.о; Решение № 125 от
10.10.2018 г. по гр. д. № 4497/2017 г. на ВКС, III г.о.
2/ при
неравноправни клаузи във вреда на потребителя – Решение № 23 от 07.07.2016 г.
по т. д . 3686/2014 г. на ВКС, I т.о.; Решение № 188 от 15.12.2017 г. по т. д.
№ 2613/2016 г. на ВКС, II т.о.; Решение № 142 от 01.08.2018 г. по т. д. №
1739/2017 г. на ВКС, II т.о.
3/ при
нарушаване на императивни правни норми, които водят до накърняване на
установения в страната правов ред, при положение, че за установяване на
нищожността не се изисква събиране на доказателства - Решение № 204 от
05.10.2018 г. по гр.д. № 3342/2017 г. на ВКС, IV г.о.; Решение № 198/
10.08.2015 г. по гр.д.№ 5252/ 2014 г., ВКС, IV г.о; Решение № 384 от 2.11.2011
г. по гр. д. № 1450/2010 г., ВКС, I г. о.
Затова,
следва да се извърши проверка налице ли е основание за нищожност на договора,
за които съдът, дори и без възражение по предявените искове, следи служебно.
Ищецът е
финансова институция по смисъла на чл.3, ал. 1, т. 3 ЗКИ, поради което може да
отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на
влогове или други възстановими средства. Ответникът е ФЛ, което при сключване
на договора е действало извън рамките на своята професионална дейност, т.е.
страните имат качествата на потребител и кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 3 и ал.
4 ЗПК.
Сключеният
договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за
потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат
изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода редакция.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т.20 и ал.2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Липсата на
всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците
по чл. 22 ЗПК -
изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото му
сключване. Тя е по - особена по вид с оглед на последиците, визирани в чл. 23 ЗПК,
а именно – че, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той дължи
връщане само на чистата стойност на кредита, а не и на лихвата и други разходи.
В случая, не са спазени
изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва
да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение № 1 начин.
В процесния договор никъде не са
посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляването.
Според чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи
/лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв
вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени
като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
ГПР се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление,
дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата
сума по договора. Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на
всичко дължимо по кредита/, следва по
ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи,
които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.
Нарушение е налице, т.к. в договора
кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на
лихвения процент по заема и ГПР. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите
/кои компоненти точно са включени в
него и как се формира същият/. Ето защо, не е ясно по какъв начин е формиран
ГПР, неясни са както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който
се формира годишното оскъпяване на заема.
След като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него
финансов ресурс, задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следва по
разбираем за потребителя начин да посочи какво точно е включено в тях.
Отделно -
посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да се
считат спазени законовите изисквания. Целта на цитираната разпоредба на чл.11,
т.10 ЗПК е на потребителя да се
предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които
следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор
дали да го сключи.
Поради това в
договора трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия
размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които
длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето
на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една от клаузите в договора и
да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита,
невключена в ГПР, противоречи на изискването за яснота, въведено с чл. 11,
ал.1, т.10 ЗПК /в т см. - трайната практика на Окръжен съд Пловдив - Решение
№ 242/18.02.2016 г. по гр. д. № 45/2016 г.; Решение
№ 1561/30.11.2016 г. по гр. д. № 2355/2016 г.; Решение
№ 656/ 26.05.2017 г. по гр. д. № 499/2017 г.; Решение
№ 336/13.03.2018 г. по в. гр. д. № 3025/2017 г. и др./. Липсата на
разбираема и недвусмислена информация в договора по см. на чл. 11, т. 10 ЗПК, е възможно да заблуди средния потребител относно цената и
икономическите последици от сключването му, поради което договорът е
недействителен.
За разлика от унищожаемостта, която се инициира от
съответната страна, за нищожността съдът следи служебно и при констатиране се
позовава на същата в мотивите при обсъждане основателността на исковете. Имайки
предвид последиците й, съгласно чл. 23 ЗПК, потребителят – ответник дължи
връщане само на чистата стойност по заема, но не и лихви или други разходи.
От заключението на ССЕ се
установява, че размерът на непогасената главница възлиза на търсената сума – 1498
лева – този иск е доказан и следва да бъде уважен, ведно със законната лихва от
постъпване на заявлението до погасяването, като последица. Останалите – за дог.
лихва и обезщетение за забава, следва да бъдат отхвърлени – като неоснователни
– сумите не са дължими от потребителя, съгл. чл. 23 ЗПК. Тези суми са недължими
и тъй като исковете за тях са недоказани. Според ССЕ, дог. лихва е била
начислявана и върху такси и застрахователна премия – каквито вземания не са уговорени в процесния договор,
като е прилаган и различен от уговорения
лихвен процент – 35, вместо 15,03.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при
настоящото му разглеждане, разноски се дължат на двете страни по съразмерност,
на осн. чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК. Ищецът е отправил искане и представил
доказателства за плащане на: 133,78 лева – ДТ; 180 лева – деп. ССЕ.
Следва
да се присъдят и разноските в заповедното производство /38,03 лв. – ДТ и юрк.
възнаграждение/, съобразно т. 12 на ТР №
4/2013 на ОСГТК на ВКС.
Разноските
за юрисконсултско възнаграждение по заповедното и настоящото дело следва да
бъдат определени съобразно чл. 78 ал. 8 ГПК /ДВ бр. 8/2017г./, вр. с чл.37 от
ЗПрП, вр. с чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, при което
се дължи такова от 100 лева за настоящото производство и 50 лева за
заповедното, предвид конкретната фактическа и правна сложност на спора.
По съразмерност се дължат – 325,94
лева за настоящото и 69,34 лева за зап. производство.
Ответникът
не е претендирал разноски.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че П.П.П.,
ЕГН ********** ДЪЛЖИ на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., Франция, рег. №
*********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., клон България, ЕИК
*********, следните суми: 1498 лева
/хиляда четиристотин деветдесет и осем лева/ – главница, дължима по договор за
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № …. от
03.03.2018
г., ведно със законната лихва, считано от постъпване на заявлението в съда –
27.06.2019 г. до окончателното погасяване, като ОТХВЪРЛЯ исковете за дължимост на: 12,93 лева- договорна лихва за
периода 01.05.2018г. - 06.12.2018г. и 93,62 лева – обезщетение за забава за
периода 06.12.2018г.- 11.06.2019 г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК № 6436/12.07.2019г. по ч.гр.д. № 10784/2019г. на ПРС.
ОСЪЖДА П.П.П., ЕГН **********,
с адрес: *** да плати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., Франция, рег. №
*********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., клон България, ЕИК
*********, следните суми: общо 325,94
лева /триста двадесет и пет лева и деветдесет и четири стотинки/ - разноски
по съразмерност за настоящото производство и общо 69,34 лева /шестдесет и
девет лева и тридесет и четири стотинки/ - разноски по съразмерност за
заповедното производство по ч.гр.д. № 10784/2019г. на ПРС.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
МП