Р Е Ш Е Н И Е
395/30.6.2020г.
гр. Шумен,
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Шумен, IX-ти състав, в публично съдебно заседание проведено
на първи юни, две хиляди и двадесета година, в състав:
Районен съдия: Д. Димитров
при секретаря Татяна Тодорова, като разгледа докладваното от съдията ГД № 2556/2019 г., по описа на ШРС, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, от „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД гр. София, чрез пълномощника юриск. С., против С.Ж.А. ***, в която
са предявени, по реда на чл. 422 вр. 415 ГПК, в условията на първоначално
обективно кумулативно съединение, положителни искове за признаване като
установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува
предсрочно изискуемо парично вземане, произтичащо от Договор за потребителски
заем, сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. Париж“ чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А. Париж, клон България“ гр. София, и ответника -
потребител, за което има образувано заповедно производство - ЧГД № 1552/2019
г., по описа на РС Шумен, като по реда на чл. 410 ГПК против длъжника има
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение, с правно основание, както
следва: по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 71 ЗЗД и цена 664.87 лева - главница по Договор за кредит, под формата на кредитна
карта MasterCard, сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.
Париж“ чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. Париж, клон България“ гр. София и
ответника, ведно с искане за присъждане на законна лихва върху главницата от
датата на заявлението – 29.05.2019 г. до окончателно плащане; по чл. 86 ЗЗД и
цена 33.93 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода от 09.11.2018 г.
до 11.05.2019 г.
Ищецът обосновава исковата си претенция твърдейки, че при сключване на Договор за револвиращ потребителски кредит с
максимален лимит в размер 700.00 лв., на ответника е издадена кредитната карта
№ CARD-***, с която усвоявал посредством всякакви транзакции - теглене в
брой от банкомати АТМ, плащания, чрез терминални устройства (POS) и др.. Върху
усвоената сума за използвания период му била начислявана годишна лихва и такси
за обслужване съгласно определен годишен лихвен процент. Съгласно чл. 1 и чл.
14 от Договора за ответника възниквало задължение да плаща минимална месечна
погасителна вноска, която била променлива величина, съобразно усвоената сума до
пълното погасяване на задължението. Ответникът преустановил редовното
обслужване на кредитната карта на 01.01.2018 г., когато било последното плащане
по нея, като балансът по същата бил в размер на минус 664.87 лв. Това принудило
ищецът да блокира ползването на картата. Въпреки многократните опити за контакт
с длъжника и отправените му покани доброволно да погаси натрупаните задължения, той продължавал да не изпълнява, поради
което за ищеца възникнал интерес и той подал Заявлението по чл. 410 ГПК, въз
основа на което била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение. Моли
съдът да постанови решение, с което да бъде признато за установено, че
ответникът дължи на ищеца: 664.87 лв. - главница по кредитна карта; 33.93 лв. -
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода
от 09.11.2018 г. (дата на изпращане на покана за доброволно изпълнение) до
11.05.2019 г. (дата на завеждане на дело). В условията на евентуалност
предявява осъдителен иск за същите суми. Претендира
разноски в исковото и заповедното производства.
Ответникът не е намерен на своя постоянен и настоящ
адрес и не е подал възражение в срока по чл. 412, ал. 2 ГПК. От справка на НАП
е установено, че няма регистриран трудов договор и заповедният съд не е успял
да го призове по месторабота, поради което за ищеца е възникнал правен интерес
от предявяване на настоящите искове, за да не бъде обезсилена издадената
заповед.
В срока по чл. 131 ГПК назначения особен представител
на ответника подава отговор на исковата молба. Намира исковите претенции са
допустими, но неоснователен. Счита, че липсват доказателства за наличие на
валиден договор за кредит, по който суми да са надлежно усвоявани; че
предсрочната изискуемост не е била обявена по надлежния ред, както и, че
договорът между страните е недействителен поради неспазване на изискуемата от
закона писмена форма за шрифт 12.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание
ищецът, с изрична молба, поддържа предявените искове, а особеният представител
на ответника поддържа отговора.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, преценени в съвкупност и поотделно, ШРС – девети състав прие за
установено от фактическа страна следното:
От Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта № CARD ***/16.10.2017 г. /л. 15/, въз основа на Стандартен европейски
формуляр за предоставяме на информация за револвиращ потребителски кредит и
издаване и ползване на кредитна карта /л. 39/, се установява, че от „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А. Париж“ чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. Париж, клон
България“ гр. София, на ответника е отпуснат револвиращ кредит с лимит от 700
лв., със срок за погасяване – 01.11.2018 г., като му е издадена кредитна карта
„Мастъркард“. Със сертификат № CARD-***/16.10.2017 г. /л. 30/ застраховалият
CARDIF ASSURANCES VIE SA, FRANCE, се съгласява срещу плащане на застрахователна
премия да застрахова, съгласно приложени Общи условия на застраховка „Защита на
плащанията по кредитни карти“, отпускането в полза на ответника на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта с покрити рискове и
застрахователна сума по пакет „Защита на плащанията по кредитни карти”.
От Договор за револвиращ паричен кредит № CREX-***/16.10.2017
г. /л. 13/, се установява, че
ищецът е предоставил на ответника парична сума за закупуване на телевизор от
„Технополис“ АД, в размер 529 лева, при
годишен процент на разходите 21.76 % и лихвен процент 19.85 %., при срок за
връщане - 12 месеца, на равни погасителни вноски платими на определени дати, съгласно Погасителен план обективиран в Договора,
наречени „падеж“ - първо число на съответния месец, всяка по
43.64 лв., първата дължима на 01.12.2017
г., а последната на 01.11.2018 г.. За получаване на стоката доставчикът е
издал неоспорена от страните Фактура № ***/16.10.2017г. /л. 41/, а длъжникът с
подпис върху фактурата е потвърдил, че сумата 429 лв. е платена на търговския
партньор с кредитна карта. Със сертификат Сертификат
№ CREX-*** /л. 21/ застраховалият CARDIF ASSURANCES VIE SA, FRANCE, се
съгласява срещу плащане на застрахователна премия, да застрахова, съгласно
приложени Общи условия на застраховка „Закрила на плащанията Плюс“ кредит за
покупка на стоки на изплащане, като застрахованата стока е телевизор, на
стойност 529 лв., марка: ***, Модел: ***, с адрес на съхранение постоянният
адрес на ответника: гр. Шумен, общ. Шумен, обл. Шумен, ул. С., № 6, вх. 3, ет.
5. ал. 50
От
представено от ищеца, прието по делото и неоспорено от пстраните Уведомително
писмо /л. 42/ се установява, че при закупуване на стока с фактурна стойност от
529 лева клиентът е платил в брой сумата от 100 лв., като е посочено, че стойността
на кредита /без оскъпяване/ е в размер на 429 лв.
С „Последна покана“ от 15.11.2018 г. /л. 43/,
кредиторът уведомява длъжника, че поради преустановени плащания на вноски по
Договора за кредит, размерът на дължимите към 01.01.2018 г. суми възлизат на
664.87 лева – главница и
1.11 лева обезщетение за забава. Няма данни поканата да е получена от
ответника.
От приложеното ЧГД № 1552/2019 г., по описа на РС
Шумен, се установява, че в полза на ищеца е издадена Заповед № 774/29.05.2019
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която ответникът е
осъден да плати следните суми: 664.87 лева – главница за погасяване на задължение по договор за револвиращ
потребителски кредит; 33.93 лева –
мораторна лихва за периода от 09.11.2018 г. до 11.05.2019 г. и законна
лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението – 29.05.2019 г.
до изплащане на вземането, както и сумата 75.00 (седемдесет и пет) лева –
разноски по делото от които 25.00 лева - държавна такса и 50.00 лв.
юрисконсултско възнаграждение. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по
реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което, на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК,
на заявителя е дадена възможност да предяви иск за установяване на вземането си
в едномесечен срок, съобщението за което му е връчено на 15.08.2019 г. и на
27.08.2019 г. е подадена настоящата искова молба.
От приетото Заключение по допусната по делото ССчЕ се
установява, че кредит № CARD-***/16.10.2017 г. е усвоен в размер на 467.61
лева, като сумата е формирана от цената на стоката в размер на 429.00 лева и
начислена застраховка „Сигурност на плащанията“ на стойност 38.61 лева. Според
вещото лице с кредитната карта, съгласно Фактура № **********/16.10.2017 г., е
платена сумата от 429.00 лева и в брой сума в размер на 100.00 лева, като
ответникът не е получавал пластика, а се е възползвал по този начин от
усвояване на одобрения кредитен лимит от револвиращия кредит. От представените
извлечения по кредитната карта, вещото лице е установило, че по кредита няма
никакви плащания от длъжника. Според заключението към датата на подаване на
Заявлението по чл. 410 ГПК - 29.05.2019 г. задължението е в размер на 699.98
лева, представляващо: 664.16 лева - главница по револвиращ кредит и 35.82 лева
- законова лихва за периода 15.11.2018 г. (изготвяне на поканата) до 29.05.2019
г. (подаване на заявлението в ШРС)
Представени са и други неотносими към правния спор
писмен доказателства.
Въз основа на събраните по делото доказателства,
преценени по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, съобрази становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, ШРС –
девети състав намира за установено от правна страна следното:
По допустимостта на установителните искове по чл. 422
вр. 415 ГПК.
От приложеното ЧГД № 1552/2019 г., по описа на РС
Шумен, се установява, че по реда на чл. 410 ГПК в полза на ищеца е издадена
Заповед № 774/29.05.2019
г. за изпълнение на парично задължение, връчена на длъжника по реда на чл. 47,
ал. 5 ГПК, поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК на заявителя е
дадена възможност да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен
срок, съобщението, за което му е връчено на 15.08.2019 г., като с молба рег. № ***/27.08.2019
г., по описа на ШРС, е подадена настоящата искова молба, поради което
производството се явява допустимо, а предявените установителни искове подлежат
на разглеждане по същество.
По основателността на исковите претенции.
Основателността на претенцията за непогасена главница
с цена 664.87 лева, е предпоставено от установяване, при условията на пълно и
главно доказване, от ищеца: че по силата на сключен Договор за паричен кредит
са се намирали във валидни облигационни правоотношения с ответника; че
действително е предал договорената по кредита сума, както и че срокът за
изпълнение на насрещната страна е изтекъл.
От приетите по делото Договор за револвиращ паричен
кредит № CREX-***/16.10.2017 г. и Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта № CARD ***/16.10.2017 г., се установи, че на посочената дата - 16.10.2017
г. „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и С.Ж.А. са постигнали съглашение, по
силата на което дружеството се е задължило да предостави на ответника
револвиращ паричен кредит с лимит от 700.00 лева, при годишен процент на
разходите 21.76 % и лихвен процент 19.85
%., при срок за връщане - 12 месеца, на равни погасителни вноски платими на определени дати, съгласно Погасителен план обективиран в Договора -
„падежи“: първо число на съответния месец, всяка по 43.64 лв., първата дължима на 01.12.2017 г., а последната на
01.11.2018 г..
От Фактура № ***/16.10.2017 г., неоспорана от
страните, еднозначно се установява, че на 16.10.2017 г. ответникът е получил от
търговският
партньор на кредитора - „Техномаркет България“ АД, телевизор марка: SAMSUNG, Модел: ***, на стойност 529
лв., което е удостоверил с подпис, като е посочил адрес на съхранение -
постоянния си адрес: гр. Шумен, общ. Шумен, обл. Шумен, ул. С., № 6, вх. 3, ет.
5. ал. 50 и е
потвърдил, че сумата 429 лв. е платена на търговския партньор с кредитна карта.
От Сертификат № CARD-***/16.10.2017 г. и Сертификат №
CREX-***, неоспорени от страните, се установява, че на същата дата 16.10.2017
г. CARDIF ASSURANCES VIE SA, FRANCE и С.Ж.А. са постигнали съглашение, по
силата на което, срещу плащане на застрахователна премия, застрахователят се
съгласява да застрахова, съгласно приложени Общи условия на застраховка „Защита
на плащанията по кредитни карти“, отпускането в полза на ответника на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта с
покрити рискове и застрахователна сума по пакет „Защита на плащанията по
кредитни карти”, както и покупка на стоки на изплащане, като застрахованата
стока е телевизор, Марка: SAMSUNG, Модел: ***, на стойност 529 лв.
От приетото Заключение по допуснатата ССчЕ, което
съдът намира за обективно и компетентно дадено, се установява, че от длъжника
не са правени вноски. Ответникът не е получавал пластика на кредитна карта,
като за закупуване на телевизора кредиторът е платил сумата от 429.00 лева, а
от ответника е платена в брой сума в размер на 100.00 лева. От същото
Заключение се установява, че начислената застраховка „Сигурност на плащанията“
на стойност 38.61 лева е усвоена.
Следователно постигането на съгласие между страните
относно предмета на кредита и поемането на задължение за неговото връщане,
както и предаването на сумите от 429 лв. и от 38.61 лева в разпореждане на ответника по делото се установяват по несъмнен и
категоричен начин. Ответната страна не е представила доказателства за
изпълнение на задължението за връщане на кредита. Доколкото ищецът не е
представил доказателства ответникът да се е разпореждал с други суми от
кредитния лимит по договора за револвиращ кредит, както и, че кредиторът не
предявява иск за възнаградителна лихва, предвид диспозитивното начало в
гражданския процес, искът за главница следва да бъде уважен до усвоения размер
от 467.61 лева и отхвърлен до пълно предявения размер от 664.87 лева, като
неоснователен.
Основателността на обуславящата искова претенция за
непогасена главница, предпоставя основателност и на обусловената претенция с
правно основание чл. 86 ЗЗД и цена 33.93 лв. - обезщетение за забава в размер
законната лихва, върху уважената част от главницата /мораторна лихва/. Предвид
установеното по делото, че ответникът не е платил нито една вноска като падежът
на последната е настъпил на 01.11.2018 г., следва, че от този момент, поради
изпадането на длъжника в забава, е дължимо и обезщетение за забава. Доколкото ищецът
претендира мораторна лихва за периода от 09.11.2018 г. до 11.05.2019 г.,
предвид диспозитивното начало в гражданския процес, искът следва да бъде уважен
за този период, чиито размер възлиза на 23,90 лв., съгласно „Калкулатор.бг“
По възраженията на особения представител на ответника:
Изложеното води до извода от една страна, че възражението на особения
представител на ответника, за липса на доказателства за наличие на валиден
договор за кредит, по който суми да са надлежно усвоявани е неоснователно. От
друга страна доколкото срокът на договорите с № CREX-***/16.10.2017 г. и с №
CARD ***/16.10.2017 г., е изтекъл на 01.11.2018 г., а „Последна покана“, с
която кредиторът уведомява длъжника за размер на дължимите към 01.01.2018 г.
суми, е от 15.11.2018 г., то възражението на особения представител на
ответника, че предсрочната изискуемост не е била обявена по надлежния ред, поради
което искът е неоснователен, съдът намира за
иревлевантно. Относно възражението на особения представител на
ответника, че договорът между страните е недействителен, обосновано с
твърдение, че не отговаря на законовите изисквания на чл. 10 и чл. 11 ЗПК, тъй
като представения по делото препис е с шрифт по-малък от 12, съдът намира
следното: Разпоредбата на чл.
10, ал. 1 ЗПК предвижда изискване за действителност Договорът за потребителски
кредит да се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по
ясен и разбираем начин, като всички елементи се представят с еднакъв по вид,
формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните.
Следователно изискването за форма и шрифт е предвидено за екземплярите предоставени
на всяка от страните по договора, но не и за преписи на други лица или
приложени към искови молби. От една страна възражението на особения
представител на ответника е относно приложения по делото препис на Договора
сключен между ответника и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, а не относно
екземплярите предоставени при сключване на договора на някоя от страните, както
и, че ответникът не е представил по делото своя екземпляр от договора или не е
поискано по реда на чл. 183 ГПК другата страна да представи оригинала на своя
екземпляр, то и предметът на спора е копието на Договора, приложен към исковата
молба. От друга страна в гражданския процес е недопустимо служебно събиране на
доказателства, тъй като в закона изрично са предвидени само изключенията от забраната,
а процесният случай не е сред тях. В този смисъл съдът намира въпросът за
шрифта на приложеното към исковата молба копие на Договор за потребителски заем
за ирелевантен за решаване на спора, поради което възражението за
неоснователно.
По разноските: Ищецът има право на разноски, съобразно
уважената част от исковете на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Относно размера на
претендираното юрисконсултско възнаграждение, съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 8 ГПК в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт, като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 ЗПП.
Разпоредбата на 37 ЗПП препраща към Наредбата за заплащане на правната помощ,
която в чл. 25 и чл. 26 предвижда възнаграждение за заповедното производство от
50 до 150 лева, а в исковото - от 100 до 300 лева. Съгласно чл. 1 от Наредбата
съдът следва да определи възнаграждението в зависимост от вида и количеството
на извършената работа. Предвид изложеното, съдът като съобрази, че делото е с
малък материален интерес и не се отличава с фактическа и правна сложност,
намира, че в полза на ищцовото дружество, следва да се определи юрисконсултско
възнаграждение в общ размер на 150,00 лева, от които: 50,00 лева - за
заповедното производство и 100,00 лева - за исковото производство. Към така
определеното юрисконсултско възнаграждение следва да бъде прибавена внесената от
ищеца дължима държавна такса в заповедното и исковото производство в общ размер
на 100,00 лева, 150,00 лева – възнаграждение за вещо лице, както и 300,00 лева – възнаграждение за особен
представител на ответника, като с оглед уважената част от исковете ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество сума в размер на 457.21 лева.
Мотивиран от така изложените съображения, Шуменски
районен съд
Р Е Ш И :
Признава за установено, по реда на чл. 422, вр. 415 ГПК, по отношение на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България“, с
ЕИК/Булстат *** и седалище: Област София, Община Столична, гр. София ЖК М. № 4
Блок 14, че ответникът С.Ж.А., с ЕГН ********** и адрес: ***, дължи на ищеца,
сумата 467,61 (четиристотин
шестдесет и седем лева и шестдесет и една стотинки) лева непогасена
главница по Договор за револвиращ кредит, под формата на кредитна карта MasterCard, ведно законна лихва върху вземането, от датата на
заявлението – 29.05.2019 г. до окончателно плащане, платима по банкова сметка *** ***/SWIFT
BNPABGSX БНП Париба С.А. – клон София, за
което по Заявление от ищеца рег. № 9788/29.05.2019 г., по реда на чл. 410 ГПК,
е образувано заповедно производство - ЧГД № 1552/2019 г., по описа на РС Шумен,
и срещу ответника е издадена Заповед № 774/29.05.2019 г. за изпълнение на
парично задължение, с правно основание чл. 11, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1,
вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 71 ЗЗД, като до предявения размер от 664,87 лева,
отхвърля като неоснователен.
Признава за установено, по реда на чл. 422, вр. 415 ГПК, по отношение на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България“, с
ЕИК/Булстат *** и седалище: Област София, Община Столична, гр. София ЖК М. № 4
Блок 14, че ответникът С.Ж.А., с ЕГН ********** и адрес: ***, дължи на ищеца, сумата 23,90 (двадесет
и три лева и деветдесет стотинки) лева – мораторна лихва върху главницата за
периода от 09.11.2018 г. до 11.05.2019г., ведно законна лихва върху вземането,
от датата на заявлението – 29.05.2019 г. до окончателно плащане, платима по
банкова сметка *** ***/SWIFT BNPABGSX БНП Париба
С.А. – клон София, за което по Заявление от ищеца рег. № 9788/29.05.2019 г., по
реда на чл. 410 ГПК, е образувано заповедно производство - ЧГД № 1552/2019 г.,
по описа на РС Шумен, и срещу ответника е издадена Заповед № 774/29.05.2019 г.
за изпълнение на парично задължение, на основание чл. 86 ЗЗД, като до предявения размер от 33.93 лева, отхвърля
като неоснователен.
Осъжда С.Ж.А., с ЕГН ********** и адрес: ***, да плати
на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България“, с ЕИК/Булстат *** и
седалище: Област София, Община Столична, гр. София ЖК М. № 4 Блок 14, разноски
общо сумата 457 лева, съразмерно уважената част от исковете, на осн. чл. 78,
ал. 1 ГПК.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните
по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал.
2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчване на страните, основание чл. 259, ал. 1 ГПК.
След влизане в сила на решението, приложеното ЧГД № № 1552/2019
г., по описа на РС-Шумен, да се върне в състава, ведно с препис от настоящото
решение.
Районен
съдия: