РЕШЕНИЕ № 261378
гр. Пловдив, 23.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното заседание
на двадесет и втори октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АННА ДЪБОВА
при секретаря Петя Карабиберова, като разгледа
докладваното гр. дело № 3397 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по предявени от Д.И.Н. против „ЕОС Матрикс“ ЕООД установителен иск
с правно основание чл. 439 ГПК за приемане за установено, че ищецът не дължи
сумата от 4 459, 09 лв. – главница дължима по Договор за ПроКредит Спринт
№ ***г., Анекс № ***г. и Анекс № ***г., сключен с „ПроКредит Банк България“ АД,
ведно със законна лихва считано от 07.10.2010 г., до окончателното й изплащане,
сумата от 350, 33 лв. – просрочена лихва за периода от 08.01.2010 г. до
06.10.2010 г., сумата от 15, 75 лв. – наказателна лихва за периода от
16.06.2010 г. до 06.10.2010 г. и сумата
от 96, 50 лв. – държавна такса, по изпълнителен лист от 12.10.2010 г., издаден
в полза на „ПроКредит Банк България“ АД по ч.гр.д. № 15638/2010 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, вземането по което е прехвърлено в полза на ответника, и
за принудителното събиране на което е образувано ***г. по описа на частен
съдебен изпълнител ***с ***и район на действие Окръжен съд – Пловдив, поради
погасяването му по давност.
В исковата
молба се твърди, че в полза на „ПроКредит Банк България“ АД била издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и изпълнителен лист от 12.10.2010 г. по
ч.гр.д. № 15638/2010 г. по описа на Районен съд – Пловдив, вземането по което
било прехвърлено в полза на ответника по силата на договор за цесия с уведомление
за цесия от 17.12.2014 г. Прехвърленото вземане. произтичало от сключен между
цедента и ищеца в качеството му на длъжник Договор за ПроКредит Спринт № ***г.,
Анекс № ***г. и Анекс № ***г. Сочи, че на 13.11.2019 г. по молба на ответника е
образувано ***г. по описа на частен съдебен изпълнител ***с ***и район на
действие Окръжен съд – Пловдив. Счита, че правото на взискателя за предприемане
на изпълнителни действия е погасено по давност, тъй като от момента на издаване
на изпълнителното основание на 12.10.2010 г. до първото изпълнително действие
на 29.11.2019 г. е изтекъл период по-дълъг от 5 години. Твърди, че първото
изпълнително действие е извършено на 29.11.2019 г. с налагане на запор върху
банковата му сметка при „Банка ДСК“ ЕАД. Бил наложен и запор върху трудовото
възнаграждение на поръчителя Д. Л. Л.на 03.02.2020 г., като други изпълнителни
действия в хода на така образуваното изпълнително производство не били
извършвани.
Ответникът „ЕОС Матрикс“
ЕООД е
депозирал в законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на
исковата молба, в който се твърди, че предявеният иск е частично недопустим
досежно вземането за главница, като останалите посочени в исковата молба суми
са с акцесорен характер. Твърди, че за ищецът не е налице правен интерес да
оспорва дължимостта на разноските в самостоятелно производство. В отговора се
излагат подробни съображения и относно неоснователността на предявения иск. Твърди,
че в случая приложение следва да намери общата петгодишна погасителна давност,
като не възприема довдите на ищеца, че за начало на давностния срок следва да
се приеме датата на издаване на изпълнителния лист. Твърди, че по отношение на
процесното вземане било образувано изп.д. ***г. по описа на частен съдебен
изпълнител ***с ****и район на действие – Окръжен съд – Пловдив, в хода на
което са искани и извършвани изпълнителни действия, довели до спиране и
прекъсване на давността. По така изложените съображения оспорва твърдението на
ищеца, че първото действие, довело до прекъсване на давността е извършено на
29.11.2019 г. по ***г. Сочи, че с депозиране на молбата за образуване на
изпълнителното производството, в която са посочени конкретните изпълнителни
способи, които да бъдат приложени, давността се счита прекъсната. Давността се
прекъсвала и когато с молбата за образуване на изпълнителното производство
съдебният изпълнител е овластен на основание чл. 18 ЗЧСИ. Сочи, че при
активност на кредитора и поддържане на изпълнителното производство с искания за
осъществяване на конкретни изпълнителни действия, макар последните да не са
реално осъществени, взискателят не може да бъде санкциониран с обявяване на
вземането му за погасен по давност. Твърди, че между ответника и ищеца е
сключено споразумение от 10.07.2018 г. с което ищецът е признал задължението си
към ответника, като се е отказал от последиците на погасителната давност и се е
задължил да заплаща в полза на ответника сумата от 140 лв. месечно за срок от
дванадесет месеца, като искането от длъжника да се отложат всички, предприети
против него изпълнителни действия, има характер на предложение, достигнало до
знанието на кредитора. Твърди, че ищецът е погасил частично задължението си, с
осъществени на 02.08.2018 г. и на 26.08.2018 г. доброволни плащания в полза на
ответника. Счита, че извършените плащания следва да се тълкуват като признание
на задължението от страна на длъжника, които водят до прекъсване на давността и
по отношение на незаплатената част от задължението. Твърди, че тъй като
извършените плащания не са предприето съобразно установения между страните
погасителен план, последното е довело до нарушаване на споразумението от страна
на длъжника и образуване на ново изпълнително производство на основание чл. 5
от споразумението. Сочи, че ***г. е образувано преди изтичане на предвидения в
закона давностен срок за погасяване на задължението. Поддържа, че
прекратяването на изпълнителното производство не води до погасяване на
материалното право, поради което може да се образува ново изпълнително
производство за същото вземане, като прекратяването му не води до заличаване на
ефекта на прекъсване на давността, породен от образуването на изпълнителното
производство. Твърди, че преклузивния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК тече за
солидарните длъжници общо, а не по отделно. Твърди, че давността в
изпълнителното производство е прекъсвана многократно, тъй като принудителното
изпълнение е продължило през целия период. Твърди, че към момента на образуване
на изпълнителното производство по изп.д. ***г. е било в сила Постановление № 3
от 18.11.1980 г, които постановки следва да намерят приложение. По така
изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира
присъждане на сторените в производството съдебно-деловодни разноски.
Съдът, като съобрази събраните
писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно
обективно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК.
Първоинстанционният съд е сезиран с допустима
искова претенция по чл. 439 ГПК за установяване недължимостта на вземане, за
принудителното събиране на което е образувано изпълнително производство, поради
погасяването му по давност.
Това е така, тъй като давността не се прилага
служебно, т.е. изтичането на предвидения в закона срок на бездействие на
носителя на субективното право на вземане не е достатъчно, за да се приложат
последиците от настъпилото погасяване на възможността за принудително
реализиране на публичното задължение. Необходимо е длъжникът да направи изрично
волеизявление, с което да се позове на изтеклата давност. Съгласно чл. 433, ал.
1, т. 7 ГПК съдебният изпълнител може да прекрати изпълнителното производство,
когато бъде представено влязло в сила съдебно решение, с което е уважен иск по
чл. 439 ГПК, т. е. признато е за установено, че не са налице
материално-правните предпоставки за законност на изпълнителния процес,
включително поради погасяване на задължението по давност. Единственият способ
за защита на длъжника в хипотеза на поддържано твърдение за изтекла погасителна
давност по отношение на вземане остава предявяването на иск - отрицателния
установителен иск по чл. 439 ГПК, предявен преди да е приключило принудителното
събиране на вземането.
Установява се, че със Заповед от 08.10.2010 г.
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК,
издадена по ч.гр.д. № 15638/2010 г. на Районен съд – Пловдив, длъжниците Д.И.Н.,
в качеството му на „** Д.Н.“ – кредитополучателел, и Д. Л. Л.– солидарен
длъжник, са осъдени да заплатят в полза на „Прокредит Банк (България)“ АД
следните суми: 4 459, 09 лв. – главница
дължима по Договор за ПроКредит Спринт № ***г., Анекс № ***г. и Анекс № ***г.,
сключен с „ПроКредит Банк България“ АД, ведно със законна лихва считано от
07.10.2010 г., до окончателното й изплащане, сумата от 350, 33 лв. – просрочена
лихва за периода от 08.01.2010 г. до 06.10.2010 г., сумата от 15, 75 лв. –
наказателна лихва за периода от 16.06.2010 г. до 06.10.2010 г. и сумата от 96, 50 лв. – държавна такса. Въз основа на заповедта за изпълнение е
издаден Изпълнителен лист от 12.10.2010 г.
Производството по делото е допустимо
образувано и по отношение на акцесорните задължения за лихви и разноски,
присъдени с влязлата в сила заповед за изпълнение, тъй като последните са
предмет на самостоятелно принудително изпълнение и подлежат на удовлетворяване
чрез прилагане на съответните изпълнителни способи в хода на изпълнителното
производство, съответно изпълнителни действия са насочени по отношение на
имуществото на длъжника и по отношение на акцесорните задължения по заповедта
за изпълнение.
В случая съдът е сезиран с предявен Д.И.Н.
отрицателен установителен иск, а изпълнителното основание е издадено против
ищеца в качеството му на едноличен търговец. Посоченото обстоятелство не е
пречка за разглеждане на предявения иск, тъй като с регистрирането на едно лице
в качеството му на едноличен търговец, не възниква нов правен субект, а се
разширява правоспособността на посоченото физическо лице, за осъществяване на
търговска дейност по занятие.
Между страните не е спорно, а и от събраните в
производството по делото доказателства се установява, че вземането, предмет на
така издадения изпълнителен лист, е било прехвърлено в хода на изпълнителното
производство, от „Прокредит Банк (България)“ АД в полза на ответника “ЕОС
Матрикс” ЕООД с договор за прехвърляне на парични вземания от 17.12.2014 г.
Длъжникът е уведомен за осъщественото прехвърляне на вземането с уведомление,
получено на 27.07.2015 г., като по молба на цесионера, последният е
конституиран в качеството му на взискател с постановление от 24.08.2015 г.,
като изпълнителното производство е прекратено по отношение на Прокредит Банк
(България)“ ЕАД.
От материалите по приложеното по делото изп.д.
***г. на частен съдебен изпълнител ***с ****на КЧСИ, се установява, че
изпълнителното производство е образувано с разпореждане от 29.10.2010 г. по
молба на взискателя „Прокредит Банк (България)“ АД от 29.10.2010 г., в която не
са посочени конкретните изпълнителни действия, които следва да бъдат предприети
по отношение на длъжника.
Право
на взискателя е да насочи изпълнението или да инициира извършването на
последващи изпълнителни действия, в рамките на даден изпълнителен способ, само
спрямо един от длъжниците, тъй като изпълнителните дела срещу няколко длъжници,
отговарящи за едно и също притезание, са различни. Следователно реализирането
на това право и проявено бездействие следва да се съобразява по отношение на
всеки един от длъжниците, поради което съдът следва да съобрази и прецени
действията в изпълнителното производство, които са били насочени към длъжника –
ищец, съответно тези изпълнителни действия, които засягат всички длъжници в
производството. Последното се отнася както до изпълнителните действия, даващи
основание да се приеме, че давността за вземането е прекъсната, така и за
действията, водещи до прекъсване на преклузивния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, в който смисъл съдът намира за неоснователни възраженията на ответника,
релевирани в отговора на исковата молба. За да достигне до този правен извод
съдът съобрази практиката на Върховния касационен съд, постановена с Решение
№ 83/11.04.2018 г. по гр.д. № 1667/2917 г., ГК, ІV г.о. на ВКС, в което се
приема, че предприемането на изпълнително действие по отношение на един от
солидарните длъжници по изпълнителното дело не води до прекъсване на
срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК по отношение на останалите длъжници.
По
така изложените съображения следва да бъдат съобразени единствено
изпълнителните действия, предприети по отношение на ищеца, както и тези, които
са насочени срещу всички длъжници в изпълнителното производство.
Със задължителните за
съдилищата разяснения, дадени с т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по
възлагане на взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ) - насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на
опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на
продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от
трети задължени лица. Прието е, че не са изпълнителни действия и не прекъсват
давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана
за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Посочено е, че при
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на
всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително
действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен
изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да
го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Прието е, че нова
давност започва да тече с предприемането на всяко действие за принудително
изпълнение. На следващо място в мотивите на решението е уточнено, че ищецът
няма нужда да поддържа висящността на исковия процес, но трябва да поддържа със
свои действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси
и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от
него изпълнителен способ (извършване на опис и оценка, предаване на описаното
имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на 24 вещите на длъжника и
др.), както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и
прилагането на нови изпълнителни способи.
При
съобразяване на задължителните за съдилищата разяснения, дадени с посоченото
тълкувателно решение, съдът установи, че в хода на образуваното изпълнително
производство давността за погасяване правото на принудително изпълнение на
вземането, предмет на изпълнителното производство, се е прекъсвала многократно.
Молбата за образуването на изпълнителното
производство не е довела до прекъсване на давността, тъй като в последната не е
обективирано искане за предприемане на съответни изпълнителни действия по
отношение на длъжниците. Първото действие, довело до прекъсването на давността
по отношение на вземането е вписването на възбрана на 18.02.2011 г. по разпореждане на съдебния изпълнител от
21.01.2011 г., по отношение на собствения на ищеца недвижим имот, представляващ
СОС с идентификатор № ****, представляващ жилище, апартамент с площ от 35, 18
кв.м., находящ се в гр. П., ул. „Б‘№ ***.
Давността
е прекъсната с депозиране на молба от взискателя – цедент на 16.03.2011 г. за
насрочване на опис на движимите вещи на длъжниците, както и с разпореждането на
частния съдебен изпълнител от 25.03.2011 г., с която описът е насрочен. Наистина
това изпълнително действие не е било реално осъществено от съдебния изпълнител,
но по този начин последният е насочил изпълнението чрез приложение на конкретен
изпълнителен способ, а именно – „Изпълнение върху движими вещи“, към който
именно се пристъпва с насрочване на опис на движимите вещи. Самият опис на
движими вещи по смисъла на чл. 465 ГПК е в изпълнение на съответния изпълнителен
способ, свързан с опис на вещите, оценка и тяхната продан. В този смисъл са и
постановките на т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по
тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в което се приема, че прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ, каквото изпълнително
действие е насрочването на опис.
Съдът
намира, че давността за вземането е прекъсната с подаването на молба от
длъжника от 01.04.2011 г. за
разсрочване на задължението по изпълнителното производство, доколкото
последното представлява признание на вземането от страна на длъжника по смисъла
на чл. 116, б. “а” ЗЗД. Молбата е депозирана пред съдебния изпълнител, нои
изявлението на длъжника е достигнало до неговия кредит, чрез изпращане на
препис от молбата до взискателя, поради което изявлението на длъжника има
характер на признание в смисъла, установен със съдебната практика.
В молбата е направено искане за
погасяване на задължението на вноски от по 100 лв., платими всеки месец. Ведно
с молбата е направено плащане на сумата от 100 лв. на 01.04.2011 г.,
разпределена от съдебния изпълнител с разпореждане от 06.04.2011 г. В
изпълнение на така депозираната молба в хода на изпълнителното производство са
осъществявани плащания на задължението, както следва – на 17.06.2011 г. сумата
от 150 лв., на 14.02.2012 г. – сумата от 60 лв., на 16.03.2012 г. в размер от
50 лв., на 04.05.2012 г. в размер от 50 лв., на 15.06.2012 г. в размер от 50
лв., на 03.08.2012 г. в размер от 50 лв., на 31.08.2012 г. в размер от 40 лв.,
на 29.10.2012 г. в размер от 50 лв., на 25.02.2013 г. - сумата от 50 лв., на
13.09.2013 г. - сумата от 50 лв., на
08.08.2014 г. – сумата от 45 лв.
Давността
е била повторно прекъсната с депозиране на молба от взискателя на 26.01.2012 г.
за насрочване на опис на движимите вещи на длъжниците, който е насрочен с
разпореждане на съдебния изпълнител от 31.01.2012 г. С протокол от 06.03.2012
г. съдебният изпълнител е постановил, че насроченият опис няма да се състои,
тъй като по делото е постъпило доброволно частично плащане на задължението,
като са наложени възбрани по отношение на собствените на длъжниците недвижими
имоти.
Следващото
изпълнително действие довело до прекъсване на давността за вземането, предмет
на изпълнителния лист, е насрочването на опис на движимите вещи на длъжниците с
разпореждане от 04.02.2015 г.
Със
запорно съобщение от 15.04.2015 г. съдебният изпълнител е разпоредил да бъде
наложен запор по отношение на трудовото възнаграждение на длъжника – ищец,
получавано при „Желон“ ЕООД. Запорът не е наложен, поради обстоятелството, че
запорното съобщение не е получено от работодателя на длъжника. Това е така, тъй
като съгласно разпоредбата на чл. 450, ал. 3 ГПК запорът върху вземането на
длъжника се счита наложен спрямо третото задължено лице от деня, когато му е
връчено запорното съобщение. По така изложените съображения така предприетото
изпълнително действие не е довело до прекъсване на давността за вземането.
Давността е прекъсната и на 24.08.2015 г. с
конституирането на “ЕОС Матрикс” ЕООД в качеството му на взискател в
производството и прекратяване на последното по отношение на първоначалния
кредитор “Прокредит Банк България” ЕАД.
Ответникът твърди, че по силата на
споразумение от 10.07.2018 г., сключено с ответника, ищецът е признал
задължението си, предмет на изпълнителното производство. В случая към отговора
на исковата молба е приложено твърдяното споразумение, в което е обективирано
изявление на длъжника до кредитора за признаване на задължението, но последното
не може да бъде взето предвид като действие, довело до прекъсване на давността,
тъй като в приложения по делото препис на споразумението липсва посочване на
датата на неговото сключване.
По молба на взискателя цесионер от 11.11.2019
г. изпълнителното производство е прекратено с констативен протокол на съдебния
изпълнител от 12.11.2019 г.
По молба от 13.11.2019 г., депозирана от “ЕОС
Матрикс” ЕООД, е образувано ***г. по описа на частен съдебен изпълнител ***с ***.
В молбата са посочени изпълнителните действия, които да бъдат предприети по
отношение на длъжниците, като е направено искане за насрочване на дата за
оценка и опис на движимите вещи на задължените лица. По така изложените
съображения следва да се приеме, че давността за вземането е прекъсната на
13.11.2019 г. В този смисъл е практиката на Върховния касационен съд,
постановена с Решение № 45/30.03.2017 г.
по търг. д. № 61273/2016 г., ГК, IV г.о., в което е прието следното
разрешение: “като действия, с ефект да прекъснат 3-годишния давностен срок,
следва да се зачетат – молбата за образуване на изпълнително дело от
12.07.2007г., тъй като в същата взискателят е посочил изпълнителен способ за
събиране на вземането си – запор и продажба на слънчоглед”.
Съгласно
разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното
производство се прекратява. Правните
последици на т. нар. перемция по силата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК по своята
правна същност са процесуални и водят до прекратяване на процесуалното
правоотношение по силата на закона (изпълнителното производство се прекратява).
При достигане до този правен извод и въззивния съд в настоящия съдебен състав
съобрази разясненията, дадени с т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015
г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което, когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на
2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК, като прекратяването на изпълнителното производство, поради т.нар.
”перемпция” настъпва по силата на закона, а съдебния изпълнител може само да
прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи
осъществяването на съответните правно релевантни факти. Прието е, че без правно
значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на
принудителното изпълнение и кога ще направи това.
В случая
в производството е изтекъл период по-дълъг от 2 години, в който взискателят не
е депозирал молба за предприемане на конкретни изпълнителни действия, който
период е от датата на разпореждането на съдебния изпълнител за насрочване на
опис на 31.01.2012 г. до 04.20.2015 г., когато с разпореждане и по почин на
съдебния изпълнител, овластен на основание чл. 18 ЗЧСИ е насрочен нов опис на
движимите вещи на задължените лица. Въпреки това не следва да се приеме, че
производството по изпълнителното дело е перемирано по отношение на длъжника
ищец в така посочения период, доколкото през този период са постъпвали
доброволни плащания от страна на длъжника (на 17.06.2011 г., на 14.02.2012 г.,
на 16.03.2012 г., на 04.05.2012 г., на 15.06.2012 г., на 03.08.2012 г., на
31.08.2012 г., на 29.10.2012 г., на 25.02.2013 г., на 13.09.2013 г. и на
08.08.2014 г.), които макар да не са от естество да прекъснат давността по
отношение на цялото вземане, следва да бъдат съобразени при преценка на срока
по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Буквалното тълкуване на разпоредбата на чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК би довело до неправилно приложение на закона, без съобразяване
на целта на посочената процесуална разпоредба – а именно стимулиране на
взискателите по изпълнителните производства да искат предприемане на съответни
изпълнителни действия, доколкото и висящността на изпълнителното производство
се поддържа от взискателя и зависи от неговата воля. Когато в изпълнителното
производство конкретен изпълнителен способ е успешно приложен и в резултат на
това се достига до частично погасяване на вземането, респ. до частично
удовлетворяване на кредитора – взискател, не може да намери приложение
посочената правна норма, която санкционира бездействието на взискателя,
доколкото последното в случая е породено от успешното провеждане на
изпълнителното производство чрез успешното прилагане на поискан от взискателя
изпълнителен способ. По така изложените съображения и според настоящия състав
на съда института на перемцията не може да намери приложение в случаите, когато
макар в изпълнителното производство да не са искани изпълнителни действия от
взискателя с молба до съдебния изпълнител в рамките на период от 2 години, в
производството са извършвани изпълнителни действия, изграждащи конкретен
изпълнителен способ и водещ до удовлетворяване на интереса му, дори и частично.
В този смисъл е и практиката на Върховния касационен съд, постановена с Определение № 281/26.03.2019 г. по гр.д. №
345/2019 г., ГК, IV г.о.
По
така изложените съображения и предвид установеното от фактическа страна производството
по делото не е перемирано в периода от 31.01.2012 г. до 04.20.2015 г.
Съдът
намира, че перемция в образуваното изпълнително производство е настъпила
впоследствие, тъй като след конституирането на взискателя – цесионер на 24.08.2015
г., в производството по делото не са предприети други изпълнителни действия,
нито е депозирана молба от взискателя с искане за предприемане на изпълнителни
действия с прилагане на конкретен изпълнителен способ. Следователно с изтичане
на две години от последното изпълнително действие – 24.08.2015 г.,
производството е прекратено по силата на закона и на основание чл. 433, ал. 1,
т. 8 ГПК, а именно - на 24.08.2017 г. Следователно, постановлението на съдебния
изпълнител от 12.11.2019 г. само е констатирало настъпилата процесуална
перемция, но то не е част от фактическия състав, обуславящ нейното проявление,
което е настъпило с изтичане на законустановения за това срок – на 24.08.2017
г. При достигане
до този правен извод и съдът в настоящия съдебен състав съобрази разясненията,
дадени с т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д.
№ 2/2013 г. на ОСГТК
на ВКС, съгласно което, когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се
прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като прекратяването на
изпълнителното производство, поради т.нар. ”перемция” настъпва по силата на
закона, а съдебния изпълнител може само да прогласи в постановление вече
настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно
релевантни факти. Прието е, че без правно значение е дали съдебният изпълнител
ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи
това.
Правните последици на т. нар. перемция по силата на чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК по своята правна същност са процесуални и водят до
прекратяване на процесуалното правоотношение по силата на закона
(изпълнителното производство се прекратява). С посоченото тълкувателно решение
е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено
по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК нова погасителна давност за вземането започва да
тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Прието, че при
прекратяване на изпълнителното производство, всички предприети по него
изпълнителни действия се обезсилват по право (с изключение на изпълнителните
действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването на които трети
лица са придобили права и редовността на извършените от трети задължени лица
плащания).
Следователно и последното валидно изпълнително действие, довело
до прекъсване на давността за цялото вземане, и от момента на който следва да
започне да тече нова давност за вземането, е конституиране на цесионера в
изпълнителното производство на 24.08.2015 г.
Вземането, предмет на производството по делото е за
главница по предоставен кредит, договорна лихва и разноски по делото, в което е
било издадено изпълнителното основание, поради което и последните се погасяват
с изтичане на общата – петгодишна, погасителна давност на основание чл. 110 ЗЗД. Поради това и вземането следва да се счита погасено по давност с
изтичането на пет години от последното валидно изпълнително действие в
изпълнителното производство, предприето на 24.08.2015 г.
В случая обаче давността за
вземането не е изтекла, тъй като последната е прекъсната с молбата на
взискателя – ответник от 13.11.2019 г. за образуване на ***г. по описа на частен съдебен
изпълнител ***с ****.
Следователно и към момента на депозирането на молбата от
страна на ответника за образуване на изпълнително дело за вземането, което му е
прехвърлено от страна на цедента, последното не е било погасено по давност, и
това изпълнително действие, предприето по новообразуваното изпълнително производство,
следва да бъде взето предвид като такова прекъсващо давността за вземането,
доколкото съдебният изпълнител е сезиран с искане за прилагане на конкретен
изпълнителен способ за принудителното събиране на вземането, предмет на
издадения изпълнителен лист.
Давностният срок за вземането, предмет на изпълнителния
лист, не е изтекъл и към момента на депозиране на исковата молба в съда, респ.
в хода на настоящото производство, поради което предявените искове следва да
бъдат отхвърлени.
С оглед изхода на правния спор в полза на
ответника и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да бъдат присъдени разноски. С отговора на исковата молба ответникът
претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер от
300 лв. на основание чл. 25 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Размерът на юрисконсултското възнаграждение се определя на основание чл. 25,
ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, като съдът не е обвързан от
претендирания от страната размер, а определя последния с оглед фактическата и
правна сложност на делото. Следователно и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във
вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ,
като съобрази, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност и като
прецени осъществените действия от страна на процесуалния представител на
ответника, съдът определи юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лв.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.И.Н., ЕГН **********, с адрес ***, против „ЕОС Матрикс“ ЕООД, „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК
*********, със съдебен адрес ***, сграда Матрикс Тауър, етаж 4 -6 установителен иск с правно
основание чл. 439 ГПК за приемане за установено, че ищецът не дължи сумата от
4 459, 09 лв. – главница дължима по Договор за ПроКредит Спринт № ***г.,
Анекс № ***г. и Анекс № ***г., сключен с „ПроКредит Банк България“ АД, ведно
със законна лихва считано от 07.10.2010 г., до окончателното й изплащане,
сумата от 350, 33 лв. – просрочена лихва за периода от 08.01.2010 г. до
06.10.2010 г., сумата от 15, 75 лв. – наказателна лихва за периода от
16.06.2010 г. до 06.10.2010 г. и сумата
от 96, 50 лв. – държавна такса, по изпълнителен лист от 12.10.2010 г., издаден
в полза на „ПроКредит Банк България“ АД по ч.гр.д. № 15638/2010 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, вземането по което е прехвърлено в полза на ответника, и
за принудителното събиране на което е образувано ***г. по описа на частен
съдебен изпълнител ***с **** и район на действие Окръжен съд – Пловдив, поради
погасяването му по давност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК Д.И.Н. да заплати на “ЕОС Матрикс” ЕООД
сумата от 100 лв. – разноски за юрисконсултско възнаграждение в производството
по гр.д. № 2736/2019 г. на Районен съд – Пловдив.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС
от настоящото решение да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала! ПК