Решение по дело №91/2023 на Административен съд - Смолян

Производството е по чл. 63в ЗАНН.

Делото е образувано по касационна жалба на ET Т. К. [населено място], чрез адв.В. П., със съдебен адрес [населено място] бул. "[държава]" № 40, срещу Решение 90/ 06.07.23г. по АНД 215/23г. на РС- [област]. С обжалваното решение е потвърдено НП № 697239-[рег. номер]/24.03.2023г., издадено от началника на отдел „ Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, ЦУ на НАП, с което на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл. 27, ал.1 вр. ал.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. чл. 118, ал.4,т.4 ЗДДС. С решението са присъдени и разноски на ответника в размер на 80 лв.

В касационната жалба се релевират оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения в производството. Налице било несъответствие с изискванията на чл. 42,т.4 и чл. 57, ал.1,т.5 ЗАНН, тъй като в АУАН и НП липсвали съществени реквизитити като пълно описание на нарушението, дата и място на извършване, обстоятелства при което е извършено и доказателства, които го потвърждават. Твърди се, че тези изисквания не били изпълнени. Не ставало ясно по какъв начин бил направен извода, че в процесния случай е била приложима ставката по трупа „Г“ от 9% ДДС, а не предвидените 20% за груба „Б“.

Отделно се твърди, че отговорността била ангажирана за деяние, което представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН.

По тези съображения молят съда да отмени въззивното решение и потвърденото с него НП.

Касационната жалба съдържа основанията на НПК и е подадена по реда на глава 12 АПК /чл.63в ЗАНН/. В в нея не се правят доказателствени искания.

В законовия срок е депозиран писмен отговор от от началника на отдел „ Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, ЦУ на НАП. В него се излагат доводи, че обжалваното решение на Районен съд-[област] е законосъобразно и правилно. Вмененото нарушение в НП било безспорно установено. То се потвърждавало както от издадения фискален касов бон с №0000850/13.11.2023г., дневния и съкратен финансови отчети, така и от разпита на свидетелите Т. и Т.

В отговора се сочи, че били посочени при словестното описание на нарушението в АУАН и НП както вярната, така и грешната данъчна група. Така описаното нарушение позволявало да се разбере, че контролната покупка представлява продажба на ресторантьорска услуга. Цитира се и съдебна практика на АССм.

В съдебно заседание касаторът и ответникът по касация не изпращат процесуален представител, като в писмени молби изразяват становището си по хода на делото и по съществото на спора.

Участващият по делото прокурор от ОП-[област] заема становище за допустимост, но не основателност на подадената касационна жалба. Счита, че решението на въззивния съд е законосъобразно и правилно.

След преценка на събраните по делото доказателства, като взе предвид писмените становища на страните и мотивите на обжалваното решение, АССм в настоящия си съдебен състав направи следните фактически и правни изводи:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес от търсената защита, срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт, при което е процесуално допустима и по нея съдът дължи произнасяне по същество.

Разгледана по същество жалбата на ET Т. К. срещу Решение 90/ 06.07.23г. по АНД 215/23г. на РС- [област] е неоснователна. Това е така по следните съображения. Обжалваното решение е валиден допустим и законосъобразен съдебен акт. За да го постанови, въззивният съд е приел в изградената от него фактическа обстановка, че при извършена контролна покупка на 13.01.2023г. в ресторант „Перла“ в [населено място], стопанисван от едноличния търговец проверяващите установили че поръчаните от тях напитки са отчетени от фискалното устройство в данъчна група „Б“, стоките от която група се облагат с 20% ДДС, вместо те да бъдат отчетени в група „Г“. Анализирайки приложимите правни норми е направил извод, че доколкото проверяваният търговски обект е ресторант и продаваните в него услуги са сготвена храна и напитки, следователно всяка продажба с изключение на тези на алкохолни напитки дружеството трябвало да регистрира в данъчна група „Г“- за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9% ДДС. Приел е внеменото нарушение за установено на база събраните доказателства, отчитайки наложената санкция в нейния минимум. Въззивният съд е приел, че извършеното нарушение не разкрива белезите на маловажен случай, давайки отговор и на постаневите в касационната жалба въпроси.

Така постановеното решение е правилно и при постановяването му не са допуснати процесуални нарушения, не са налице твърдяните в касационната жалба пороци. Касационният състав споделя тези изводи. В случая не е допуснато нарушение, свързано с ограничаване правото на защита на жалбоподателя при описанието на нарушението. Самото описание в АУАН и НП не е самоцелно. То действително цели да даве възможност на лицето, привлечено като нарушител да вникне в обвинението, за да може да организира защитата си по адекватен начин. Това описание за всяко отделно нарушение в зависимост от неговата специфика предполага различно ниво на абстрактност. Това ниво се определя от особеностите на деянието, вменено като нарушение. В конкретния казус квинтесенцията на обвинението се състои в това, че стоки от една данъчна група се отнасят в друга такава. Макар и да не е налице ощетяване на фиска, по този начин е налице ощетяване на потребителите на услугата, тъй като те заплащат по-висока крайна цена, която се образува с начислен 20% ДДС вместо с 9% такъв. Тъй като законодателят е регламентирал по императивен начин тези обществени отношения, тяхното нарушаване осъществява състав на административно нарушение, защото така е предвидено в нормативен акт. Това е достатъчно за да се организира адекватна защита срещу конкретното обвинение за извършване на административно нарушение. В случая никой не е твърдял, че стоките, предмет на контролната покупка се облагат с 20% ДДС, за да се концентрира спора върху такъв предмет. След като това е така, не е необходимо да се изписват текстово в АУАН и НП ирелевантни за състава на нарушението факти, които не влияят върху съставомерността на нарушението. Стигайки до извод, че в случая не е налице ограничаване правото на защита на търговеца, въззивния съд е направил правилни правни изводи, които в конкретния случай се споделят от касационния състав с изричното уточнение, че степента на конкретност при описанието на нарушението зависи от състава на вмененото нарушение и е обект на преценка във всеки отделен случай.

Не е налице и второто въведено основание за касиране на въззивното решение поради квалифицирането на случая като маловажен. За да е налице такава преценка е необходимо конкретното деяние да разкрива степен на обществена опасност далеч под характерната за такова нарушение. Настоящия случай не е такъв и не разкрива никакви особености, различни от типичните за състава на такова нарушение.

По тези съображения обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, като на ответника по касация бъдат присъдени разноски за юриск. възнаграждение в касационната инстанция в размер на 100 лв.

Мотивиран от горното АССм в настоящия си съдебен състав

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 90/ 06.07.23г. по АНД 215/23г. на РС- [област], с което е потвърдено НП № 697239-[рег. номер]/24.03.2023г., издадено от началника на отдел „ Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, ЦУ на НАП.

ОСЪЖДА ET Т. К. [населено място], със съдебен адрес [населено място] бул. "[държава]" № 40 Д. З. на НАП юриск. възнаграждение в размер на 100 лв.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.