Решение по дело №514/2021 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 1212
Дата: 28 октомври 2021 г.
Съдия: Христо Стефанов Томов
Дело: 20214430100514
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 януари 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 1212
гр. Плевен, 28.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Христо Ст. Томов
при участието на секретаря РУМЯНА ИЛК. КОНОВА
като разгледа докладваното от Христо Ст. Томов Гражданско дело №
20214430100514 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Постъпила е искова молба от ЦВ. К. К. от гр. П. против П. Д. К. от с. гр.
В молбата се твърди, че на 24. 12. 2020 год. ищецът бил на лов в землището
на *** и вечерта се прибрал в жилището си, находящо се в гр. П., *** където
живее със съпругата си и двете си деца. Твърди се, че съпругата на ищеца му
споделила, че около 13. 15 часа е чула в банята на първия етаж силни удари с
метален предмет по тръбите на парното. На същата й направило впечатление,
че радиаторите в стаите на етажа започнали да изстиват, а от мазата, където е
котелът за твърдо гориво, се чувал шум на вряща вода, силно пукане на
тръбите и бучене. Твърди се, че съпругата на ищеца събудила сина им, за да
провери какво се случва. Твърди се, че същият разказал, че освен пукота от
котела и тръбите, в самия котел се чувало съскане на вода, която капела
върху огъня и моментално се изпарявала. Твърди се, че синът на ищеца
потърсил ответника, който му обяснил, че е източил водата от инсталацията
през тръбите в банята на първия етаж, защото приятелката му не можела да
1
спи. Твърди се, че при завръщането си у дома ищецът също установил, че от
вътрешните стени на котела капе вода. Твърди се, че за времето от вечерта на
24- ти до обяд на 28- ми декември 2020 год. жилището на ищеца останало
неотопляемо. Твърди се, че ищецът бил принуден са закупи четири броя
електрически печки за отопление, което довело до силно завишение на
разхода за електроенергия. Твърди се, че вследствие на източената от
ответника вода от инсталацията на 24. 12. 2020 год. вътрешните стени на
котела са се напукали и същият е негоден да бъде използван по
предназначение, а следва да бъде закупен нов такъв. Ищецът твърди, че
стойността на нов котел от същия клас и със същите показатели възлиза на 4
600 лв., а сумата от 400 лв. е достатъчна да покрие разходите за демонтаж на
стари и монтаж на новия котел, както и разходите за отопление с ел. енергия
за периода от 24. 12. 2020 год. до 31. 03. 2021 год. В заключение ищецът моли
съда да бъде осъден ответника да му заплати сумата от 5 000 лв.,
представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди.
Ответникът ангажира становище, че исковата молба е неоснователна.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено следното:
За да се реализира деликтната отговорност по чл. 45 и сл. от ЗЗД следва
да са налице няколко кумулативно предвидени предпоставки. На първо място
трябва да е извършено определено деяние /действие или бездействие/, което
да е противоправно и виновно. Противоправността винаги и безусловно е
свързана с нарушаването на определени правни норми. Вината се предполага
до доказване на противното, т. е. причинителят на увреждането може да
доказва, че не е действувал виновно и да се освободи от отговорност.
Формите на вината /умисъл и непредпазливост/ са визирани в разпоредбата на
чл. 11 от НК, но се използуват и от гражданското право. Следващ съществен
елемент на непозволеното увреждане е вредата. Тя може да бъде имуществена
и неимуществена /морална/, но във всички случаи подлежи на възстановяване
само, ако е в причинна връзка с противоправното и виновно деяние на дееца.
В конкретния случай посочените по- горе необходими елементи на
непозволеното увреждане не са налице. Безспорно по делото е, че по силата
на наследствено правоприемство страните са съсобственици на недвижим
2
имот, находящ се в гр. П., ***. Безспорно по делото е, че в сутеренната част
на сградата е монтирана котелна инсталация. Твърденията на ищеца в
исковата молба за неправомерно въздействие от страна на ответника върху
тази инсталация, довели до увреждането на същата и невъзможността за
ползването й по предназначение, се опровергават от събраните в хода на
съдебното дирене доказателства. От показанията на разпитаните свидетели
***, *** и *** *** се установява, че на процесната дата- 24. 12. 2020 год.-
същите са се били събрали в жилището на ответника и са се подготвяли за
посрещането на Бъдни вечер. Свидетелите посочват, че по едно време от
мазата се чул силен пукот /тътен/, поради което ответникът се обадил на
братовчед си *** и двамата отишли да видят какво става, като при проверката
не били установени видими течове от инсталацията. Свидетелите твърдят, че
ответникът по никакъв начин не е източвал вода от тръбите на инсталацията,
а и това е практически невъзможно, доколкото тръбите са заварени. В
подобна насока е и заключението на вещото лице инж. С.Ш., което при
огледа на отоплителната инсталация е констатирало, че на етажа, обитаван от
ответника, изводите за щранга за свързване с радиаторите са с метални тапи и
са заварени. Вещото лице е посочило и основната според него причина за
теча на вода в т. нар. огнище, а именно: естественото износване на заварките
по тръбите вследствие на дългогодишната експлоатация на инсталацията.
Според вещото лице „заварките на отклоненията са трайно направени и не
могат да бъдат манипулирани“ /л. 122 от делото/, което води до извода, че
човешката намеса е изключена.
Така събраният доказателствен материал влиза в явно противоречие с
доводите на ищеца Ц.К., че увреждането на процесната отоплителна
инсталация е резултат от поведението на ответника П.К.. Неустановяването
по надлежния ред на твърдените от ищеца факти от своя страна води до
неоснователност на предявения осъдителен иск. Тук е мястото да се
отбележи, че съгласно константната практика на ВКС на РБ, обективирана в
редица актове /срв. напр. решение № 670- 2010- ІV г. о., решение № 724-
2010- ІV г. о., решение № 25- 2012- ІV г. о. и др./ всяка страна е длъжна да
установи обстоятелствата, на които основава исканията или възраженията си.
Оттук следва, че всяка страна носи доказателствена тежест за фактите, от
които извлича изгодни за себе си правни последици, и следва да проведе
3
главно и пълно доказване на тези факти- за несъмненото им осъществяване в
обективната действителност. При липса на такова доказване съдът следва да
приеме за неосъществили се в обективната действителност недоказаните по
делото факти и въз основа на това да постанови решението си.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответника направените деловодни
разноски в размер на 580 лв.
По така изложените съображения Плевенският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от ЦВ. К. К. от гр. П.
против П. Д. К. от гр. П. иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД за заплащане
на сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди /разходи за закупуване на нов котел за водно отопление,
за демонтаж на стария котел и монтаж на новия котел, както и разходи за
отопление с ел. енергия за периода от 24. 12. 2020 год. до 31. 03. 2021 год./
ОСЪЖДА- на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК- ЦВ. К. К. от гр. П., ЕГН
**********, да заплати на П. Д. К. от гр. П., ЕГН **********, сумата от 580,
00 лв., представляваща направени деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в 14-
дневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4