Решение по дело №614/2021 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 124
Дата: 21 април 2022 г.
Съдия: Дарина Стоянова Маркова
Дело: 20213001000614
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 21 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 124
гр. Варна, 21.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Радослав Кр. Славов
Членове:Дарина Ст. Маркова

Женя Р. Димитрова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно търговско дело
№ 20213001000614 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, образувано по жалба на „Факторът“ ЕООД
със седалище гр.Варна срещу решение № 216 от 06.07..2021г. по търг.дело №
1333/20г. по описа на Варненски окръжен съд, с което дружеството е
прекратено на основание чл.517 ал.4 от ГПК по иск на Д. Р. ХР. и
дружеството е осъдено да заплати направените по делото разноски в размер
на 681.90лв.
Твърди че обжалваното решение е постановено при допуснати
процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и е
необосновано.
Оспорва изводите на съда за допустимост и основателност на иска, като
поддържа твърдението си, че ищецът е удовлетворен като взискател по
изпълнително дело № 4025/21г. на СИС към РС – Варна /изп.дело № 462/20г.
на ЧСИ Н Г/. Твърди че ищецът е прехвърлил вземането си по изпълнителен
лист на „Консорциум Реми Груп“ АД, или вземането е погасено по собствена
воля на ищеца. На следващо място твърди че задължението е погасено чрез
плащане по изпълнителното дело, преди приключване на първото по делото
1
заседание.
Твърди че фактическата обстановка по делото не е установена правилно
от първоинстанционния съд поради несъобразяване и необсъждане на
представени от тях писмени доказателства и изтъкнати възражения, поради
приета от първоинстанционния съд преклузия за тях. Твърди че преклузията
не е настъпила и представените от тях доказателства и изложени доводи и
възражения е следвало да бъдат обсъдени, тъй като оспорването на иска може
да бъде направено и в първото по делото съдебно заседание.
Твърди че качеството на Д. Р. ХР. на неудовлетворен взискател и
момента към който това е било факт е абсолютна процесуална предпоставка
за допустимостта, респ. за основателността на исковата претенция.
Твърди че по делото са представени доказателства за прехвърляне на
вземането на Д. Р. ХР. към него на „Консорциум Реми Груп“ АД в
несъстоятелност, които не са приети от съда, и които установяват че Х. вече
не е кредитор по отношение на това вземане. Твърди че съдът не е обсъдил и
представени по делото доказателства, че вземането, за което е наложен запор
върху дружествените дялове е изцяло погасено по изпълнителното
производство.
Моли съда да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови
друго, с което предявеният срещу него иск да бъде отхвърлен. Претендира
направените по делото разноски.
В съдебно заседание, чрез процесуален представител, поддържа
жалбата и моли съда да я уважи. Твърди недопустимост на производството по
иска поради прекратяване на изпълнителното производство, по което ищецът
е овластен да предяви иска.
Въззиваемата страна Д. Р. ХР. от гр.Варна, в депозиран в срока по
чл.263 ал.1 от ГПК писмен отговор, изразява становище за неоснователност
на подадената жалба и моли съда да потвърди обжалваното решение.
Претендира направените по делото разноски.
В съдебно заседание, чрез процесуален представител, моли съда да
потвърди обжалваното решение.
Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на
2
въззивното производство, приема за установено следното:
Предявен е конститутивен иск по чл.517 ал.4 от ГПК от Д. Р. ХР. срещу
„Факторът“ ЕООД за прекратяване на дружеството.
По допустимостта на иска:
Разпоредбата на чл.517 от ГПК урежда реда за удовлетворяване на
кредитор с изискуемо вземане към длъжник – съдружник в търговско
дружество чрез изпълнение върху дела му от търговското дружество.
Предназначението на иска по чл.517 ал.3 и ал.4 от ГПК е да осигури
възможност на кредитора – взискател да удовлетвори принудително
притезанието си, за което е образувал изпълнително производство, от
специфично по съдържание вземане на длъжника към дружеството с
ограничена отговорност, в което той е съдружник или едноличен собственик
- от вземането му за ликвидационен дял. Крайната цел на иска по чл.517 от
ГПК е да се постигне удовлетворяване на кредитора чрез изпълнение върху
дружествения дял на съдружника, а не прекратяване на търговското
дружество – ответник.
Наличието на висящо изпълнително производство, по което ищецът има
качеството на взискател, а търговското дружество на трето задължено лице,
осуетило изпълнението върху стойността на припадащатата се на длъжника в
изпълнителното производство стойност на дружествения дял, е абсолютна
процесуална предпоставка за допустимостта на иска по чл.517 от ГПК, за
наличието на която съдът във всяко положение на делото следи служебно. В
случай на прекратяване на изпълнителното производство в хода на
производството по чл.517 от ГПК, отпада и качеството на ищеца като
взискател, поради което и производството по иска подлежи на прекратяване.
Легитимацията на въззиваемия Х. - като взискател се установява на
базата на издаденото от съдебния изпълнител постановление за овластяване
от 30.11.2020г. по изпълнително дело № 20207160400462, което удостоверява
че към момента на постановяването му е налице висящо изпълнително
производство срещу длъжника, а овластеното лице да предяви иска по чл.517
от ГПК е негов взискател. Не е спорно че по реда на чл.427 ал.5 от ГПК
изпълнителното производство е продължило пред държавен съдебен
изпълнител и е образувано под номер № 20213110404025.
Видно от представеното пред въззивния съд удостоверение от
3
05.04.2022г. по изпълнително дело № 20213110404025, изпълнителното
производство с взискател Д. Р. ХР. и длъжник И Д Х. е прекратено на
11.11.2021г. на основание чл.433 ал.1 т.2 от ГПК.
С оглед на така изложеното и предвид прекратяване на изпълнителното
производство на 11.11.2021г. въззивният съд намира, че производството по
предявения от Д. Р. ХР. срещу „Факторът“ ЕООД иск по чл.517 ал.4 от ГПК
за прекратяване на дружеството е недопустим. Предвид на това и
обжалваното решение следва да бъде обезсилено, а производството по иска
прекратено.
По претенциите за разноски:
На основание чл.78 ал.4 от ГПК ответникът има право на разноски при
прекратяване на делото. При определяне на отговорността за разноски в
настоящият случай, въззивният съд съобрази датата на прекратяване на
изпълнителното производство – 11.11.2021г., когато отпада абсолютна
процесуална предпоставка за водене на иска по чл.517 от ГПК, а именно след
постановяване на обжалваното решение и образуване на въззивното
производство. Поради и съдът намира, че разноските, направени от ищеца
както за първа инстанция, така и за въззивна инстанция следва да бъдат
възложени на ответника. С оглед обезсилване на първоинстанционното
решение разноските следва да бъдат присъдени с настоящето решение. С
настоящето решение въззивникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца,
направените от него разноски за настоящата инстанция в размер на сумата
1 050лв. Няма своевременно направено възражение за прекомерност.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 216 от 06.07.2021г. по търг.дело № 1333/20г.
по описа на Окръжен съд – Варна, търговско отделение, изменено в частта му
за разноските с определение № 1077 от 19.08.2021г.
ПРЕКРАТЯВА производството по предявения от Д. Р. ХР. от гр.Варна
срещу „Факторът“ ЕООД със седалище гр.Варна иск по чл.517 ал.4 от ГПК за
прекратяване на дружеството.
ОСЪЖДА „Факторът“ ЕООД със седалище гр.Варна, адрес на
4
управление гр.Варна, ж.к.“Левски“, ул.“КДП Георги Боев“ № 4, ЕИК
********* да заплати на Д. Р. ХР. от гр.Варна, ЕГН **********, сумата
481.90лв. /четиристотин осемдесет и един лева и деветдесет стотинки/,
представляваща направени разноски – държавна такса и адвокатско
възнаграждение за първа инстанция и сумата 1 050лв. /хиляда и петдесет
лева/, представляваща разноски за въззивна инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ при
условията на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му
на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5