Присъда по дело №1414/2024 на Районен съд - Стара Загора

М О Т И В И
към присъда № 39 от 27.03.2025 година, по н.о.х.дело № 1414/2024 година
по описа на Старозагорския районен съд.
С обвинителен акт на Районна прокуратура Стара Загора подсъдимият Р.Х.П.,
роден на ***** година в град Стара Загора, живущ в същия град, българин, български
гражданин, със средно образование, работи като Земеделски производител, неженен,
неосъждан /реабилитиран/, ЕГН ********** е предаден на съд за това, че на 05.12.2022
година в град Стара Загора, квартал **********, на улица „*********“ № 13А, по
хулигански подбуди, чрез нанасяне на три удара с шамари по лицето и един удар с юмрук в
областта на устата е причинил на А.Г.С от град Стара Загора, родена на 08.09.2009 година,
лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК, изразяваща се в оток по дясна лицева
половина и кръвонасядане по лигавичната повърност към устната кухина; оток,
кръвонасядане и повърхностни разкъсно- контецни рани по долната устна на устата, което е
довело до разстройство на здравето, извън случайте на чл.128 и чл.129 от НК –
престъпление по чл.131, ал.1, т.12, във връзка с чл.130, ал.1 от НК.
В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура - Ст.Загора
излага съображения, че поддържа обвинението, както по отношение на фактическата
обстановка, изложена в обвинителния акт, така и по отношение на правната квалификация
на деянието, като пледира на подсъдимия, с оглед наличието на предпоставките на чл.78а от
НК, да бъде наложено наказание “Глоба” в размер от 4 000 лева, както и да се присъдят в
тежест направените по делото разноски. Подробни съображения за това излага в хода на
съдебните прения.
Подсъдимия Р.Х.П. не се признава за виновен, не е критичен към извършеното
и намира, че съда следва да го оправдае по така повдигнато обвинение. Защитника на
подсъдимия – адвокат Петко Петков, пледира, че оспорва фактическата обстановка и моли
съда да оправдае подзащитния му. Счита че, по делото не се установи по безспорен начин,
подзащитния му да е нанасял удари на пострадалата и описаното деяние да е по хулигански
подбуди. Подробни съображения за това излага в хода на съдебните прения.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и
обсъди становищата и доводите на страните, намери за установена следната фактическа и
правна обстановка:
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА
Подсъдимият Р.Х.П. е бил осъждан по н.о.х.дело № 1167/2009 година по описа
на РС Стара Загора, за престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК, като за това престъпление
му е било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от три месеца, изтърпяването
на което, е било отложено за изпитателен срок от три години, като наказанието е влязло в
законна сила на 09.07.2009 година и спрямо него е настъпила реабилитация по чл.86, ал.1,
т.1 от НК. Следователно към настоящия момент подсъдимия се води неосъждан
/реабилитиран/.
Подсъдимият Р.Х.П. живеел в град Стара Загора, в квартал „**********“, на
улица „*********“ № 13А. Не бил женен, но живеел на семейни начала. На посочения адрес,
подсъдимия живеел с родителите си – свидетелите Й.Д.П и Х.С.П. Имотът, в който, живеел
подсъдимият представлявал дворно място с жилищна постройка в него, като от източна
страна дворното място не било оградено. На самата улица ********* № 13А, между двете
врати на гаражни клетки, до стената на къщата бил монтиран вендинг-автомат /кафе-
машина/, който бил собственост на семейството на подсъдимия, но се ползвала често и от
други хора, защото не бил ограден и не бил сигнализиран по никакъв начин, че е
предназначен за ползване само от подсъдимия и неговото семейство. В имота си
подсъдимия П имал монтирана камера за видео-наблюдение в обхвата на която попадал и
1

самият вендинг-автомат.
Пострадалата, свидетелката А.Г.С родена на 08.09.2009 година живеела също в
град Стара Загора и към 05.12.2022 година била ученичка в 7-ми клас в Спортно училище
„Тодор Каблешков“ град Стара Загора. На 05.12.2022 година в град Стара Загора
пострадалата С била първа смяна на училище. По време на голямото междучасие в
училището, пострадалата и нейните приятелки — свидетелките Р.А.Г и М.В.Г., решили да си
пуснат напитки от някоя кафе-машина. Трите заедно напуснали района на Спортно училище
„Тодор Каблешков“ град Стара Загора и тръгнали към вендинг-автомата, монтиран в имота
на подсъдимия на улица „*********“ № 13А в град Стара Загора, от който и преди си бил
взимали напитки. След като отишли до вендинг-автомата, пострадалата и свидетелките Г и Г
си взели по една напитка и започнали да си приказват и пушат цигари. В един момент
свидетелката Г извадила от дрехите си един черен маркер и с него нарисувала малко сърце
върху металната пластина на кафемашината. Най-близо до вендинг-автомата стояла
пострадалата. Действията на пострадалата и нейните приятелки било забелязано от
подсъдимия, който видял на камерата, че едно от тези момичетата драскало с нещо по кафе-
машината. Това ядосало подсъдимия, който веднага излязъл навън и отишъл при
пострадалата и свидетелките Г и Г и решил да ги накаже за действията им. Подсъдимия П
хванал с ръка пострадалата за косата, която се стреснала, защото не очаквала такова крайно
поведение от негова страна. Докато с едната си ръка държал пострадалата за косата, с
другата си ръка подсъдимия нанесъл на пострадалата три удара с шамари по лицето й, и
един удар с юмрук в областта на устата. Докато нанасял тези удари по лицето на
пострадалата, подсъдимия, най – безцеремонно в яда си псувал пострадалата и свидетелките
Г и Г, като псувните били на „майка“. Също така подсъдимия накарал свидетелките Г и Г да
оберат боклуците от земята, около кафе-машината. Свидетелките Г и Г се уплашили от
поведението на подсъдимия, който пред тях, без да се замисли, ударил силно няколко пъти
пострадалата, и започнали да събират от земята изхвърлени фасове от цигари и опаковки.
След това подсъдимият накарал пострадалата да изтрие с мокра кърпа нарисуваното по
вендинг-автомата. Свидетелките Г и Г се огледали наоколо за хора, които да им помогнат, но
наблизо нямало никой, не забелязали и някой да е на терасите по съседните къщи.
Свидетелката Г и свидетелката Г стояли през повечето време с лице към къщата на
подсъдимия и видели, че на терасите на същата къща нямало никого. След като
пострадалата и приятелките й изпълнили всичко, което поискал от тях подсъдимия,
последният се прибрал в дома си, а пострадалата и свидетелите Г и Г се върнали в училище,
където отишли направо в кабинета на фелдшера в училището – свидетелката В.Б.М.
Пострадалата споделила на свидетелката М за нараняване от вътрешната страна на устната
си, след което свидетелката М я прегледала, я насочила да отиде при личния си лекар.
Свидетелката М по време на прегледа попитала пострадалата какво се е случило и
последната й споделила, че се е скарала с някакъв мъж до кафе-машина в квартал
********** и той я ударил през лицето. След прегледа при свидетелката М, пострадалата си
тръгнала от училище, а свидетелката Г се върнала в час и съобщила на класния си
ръководител – свидетелката Н.Д.С-К, че тяхната съученичка А С е пострадала и са й разбили
устата. Пострадалата уведомила по телефона своята майка — свидетелката Г.С.П за
случилото се с нея. П веднага се прибрала в дома си, където я чакала дъщеря й. Майката
видяла, че устатата на дъщеря й изглеждала подута и отекла, долната й устна имала
цепнатина. С изпитвала няколко дни силна болка в областта на челюстта и споделила на
майка си, че трудно говорела и се хранела, което наложило приема основно на течна храна.
Още на същия ден – 05.12.2022 година, свидетелката П завела пострадалата на преглед при
съдебен лекар, който прегледал пострадалата и издал съдебномедицинско удостоверение №
78-III/05.12.2022 година приложено по делото.
Нанасянето на ударите с шамари и с юмрук от страна на подсъдимия по
лицето на пострадалата С било възприето от свидетелките Г и Г.
2

Веднага на същия ден, майката на пострадалата депозирала заявление до
началника на Първо РУ – Стара Загора. Незабавно било разпоредено извършването на
проверка, в хода на която свидетелят – полицейски инспектор Д.Д.П провел събеседване с
подсъдимия и установил по думите му че е бил сам на случката и други хора е нямало
наблизо. Ето защо в хода на проверката свидетеля П не бил установил други свидетели –
очевидци на инцидента с пострадалата.
За изясняване на това дали пострадалата има травматични увреждания,
вследствие на нанесения и побой, на досъдебната фаза е назначена съдебно – медицинска
експертиза. От заключението на същата се установява, че пострадалата С, вследствие на
ударите е получила оток по дясна лицева половина и кръвонасядане по лигавичната
повърхност към устната кухина; оток, кръвонасядане и повърхностни разкъсно – контузни
рани по долната устна на устата, с което й е причинено разстройство на здравето, извън
случаите на чл.128 и чл. 129 от НК, като според експерта, възстановителния и оздравителен
период бил в рамките на около 7-14 дни. Експерта твърди, че травматични увреждания
добре отговаряли да са причинени от действието на твърди тъпи предмети и напълно
отговаряли да са получени по време и начин, каквито данни имало в материалите по
досъдебното производство, а именно при нанасяне на удари с шамари и юмрук в
травмираните области на лицето. В съдебна фаза, експерта заяви че поддържа така
изготвеното от него заключение, като добави че такива травматични увреждания могат да се
получат и при удар върху тъп предмет, поради което не може да бъде категоричен. Съдът
прие заключението на експерта, като мотивирано, добросъвестно и неоспорено от страните и
го взе предвид при формиране на вътрешното си убеждение.
Изложената и възприето от съда фактическа обстановка се установява по
безспорен начин от обясненията на подсъдимия Р П, свидетелските показания на
пострадалата А С, свидетелските показания на свидетелите Р Г и М Г /и двете очевидци на
случилото се/, показанията на свидетелите В М, Н.Д.С-К, Г.С.П, Д.Д.П, Й.Д.П, Пенка Тенева
Василева, Х.С.П и С.В.В. При формиране на вътрешното си убеждение, съдът не взе
предвид показанията на свидетелите Н.П, Д Д и С П. За техните показания намира, че не
следва да бъдат кредитирани с доверие, тъй като са формирани на база дългогодишните
лични отношения с подсъдимия и появата им на един по късен момент компрометира
тяхната достоверност. Ето защо съдът ги изключи от доказателствата по делото. Така
формираното от съда убеждение, се подкрепя и от другите събрани в наказателното
производство доказателства, приобщени към доказателственния материал по реда на чл.281
НПК. Не се събраха противоречиви доказателства, което да налага отделното им обсъждане,
с изключение на некредитираните свидетелски показания.
Подсъдимият Р.Х.П. не се признава за виновен по повдигнатото обвинение,
категорично отрича да е удрял пострадалата А С. Не оспорва, че на въпросната дата е имало
среща и спречкване между него и трите малолетни момичета относно ползването на кафе –
машината пред дома му, но само това. В тази връзка, както той така и неговата защита
поиска оправдаване по така повдигнатото обвинение. Излагат се доводи, че не са налице
хулигански подбуди, както и не се било доказало наличието на удар с юмрук. Съдът намира,
обаче това за една защитна теза на подсъдимия, която съпоставена на база всички събрани
по делото доказателства не кореспондира с тях, напротив установява се точно обратното,
именно възприетата от съда фактическа обстановка.
Като цяло хулиганството е определено от наказателно-правната теория и
съдебната практика като грубо нарушаване с непристойни действия на установения
обществен ред, свързано с проявление на явно неуважение към обществото. В случая,
според съда с поведението си подсъдимият П е демонстрирал явно незачитане и неуважение
на обществото и принципите, върху които е изградено нормалното му съществуване. Именно
тази демонстративна, провокираща непристойност на действията на П, да накаже
3

малолетните лица, като ги унижи и нанесе на едно тях лека телесна повреда, характеризира
същите като посегателство върху обществения ред. Разправата която П е осъществил с
пострадалата С, показва, че желанието на П значително надхвърля представата за личен
конфликт и съдържа желание за явна демонстрация и неуважение към обществото. Начинът
на извършване на побоя, при който били притеснени останалите две малолетни момичета,
ругатните, принудата да се почиства мястото, не могат да се приравнят на представата за
„лични“ отношения. В този смисъл т.19 ППВС № 2/57 година изм. С ППВС № 7/1987
година. Това поведение на П, тези негови действия – дърпане за косата, скубане, удряне на
шамари и юмрук в лицето на малолетно лице, и то без обяснения, принуждаването на
другите две малолетни лица, далеч надхвърля границата на неприемливост в нормалните
човешки отношения, независимо дали става въпрос за познати или непознати и то на
абсолютно публично място, при това в близост до училище. В тази смисъл е налице и
многобройно съдебна практика – Решение № 782 от 08.11.2005 година по н.дело №
1113/2004 година на III-то н.о. на ВКС; Решение № 257 от 26.06.2009 година по н.дело №
254/2009 година на I во н.о. на ВКС; Решение № 302 от 04.08.2011 година по н.дело №
1527/2011 година на III н.о. на ВКС и редица други.
С оглед на това, че подсъдимия не се признава за виновен и като цяло не е
критичен към своите действия, съдът намира че следва да анализира събраните по делото
доказателства по следния начин:
На първо място от Съдебномедицинското удостоверение на живо лице № 78 –
III/2022 година от 05.12.2022 година, издадено към 15.30 часа, се установява по един
безспорен и категоричен начин, че на същата дата по рано през деня пострадалата А С е
получила в областта на лицето си описаните по горе травматични увреждания, при това по
начин по който го е описала пред съдебния лекар, което съвпада и с възприетото от съда. В
последствие, въз основа на писмените доказателства по делото, в неговата досъдебна фаза е
назначена съдебно-медицинска експертиза. От заключението на същата също се установява,
че на въпросната дата С е получила констатираните травматични увреждания и е възможно
те да са получени, чрез нанасяне на удари в областта на лицето – шамари и юмрук. Експерта
в съдебно заседание заяви, че тези увреждания могат да се получат и само от един удар, а
може да се получат и при удар върху твърд тъп предмет1 но за това не може да е
категоричен. Следователно въз основа на мнението на двамата лекари, несъмнено на
05.12.2022 година, пострадалата С е получила травматичните увреждания предмет на
делото, при това е напълно възможен начина по който са получени те, да е начина който
описва пострадалата – нанасяне на удари – шамара и юмрук.
Така установеното от страна на експертите, не е изолирано и се подкрепя
напълно от показанията на тримата свидетели очевидци на случилото се, а именно
пострадалата С и нейните две съученички, свидетелките Г и Г. От показанията на
пострадалата А С, се установява, че на процесната дата, подсъдимия без обяснения я е
хванал за косата и я ударил три пъти в лицето с шамар и един път с юмрук в устата, като
това станало пред погледа на другите две малолетни лица, нейните приятелки. При тези си
свои действия подсъдимия псувал малолетните деца и принудил с агресивното си поведение
другите две малолетни момичета да почистват земята около кафе-машината. Другите две
свидетелки – Р Г и М Г станали свидетели на побоя нанесен от страна на подсъдимия над
тяхната съученичка А С, и те още към онзи момент говорят в показанията си за травматични
увреждания които пострадалата е получила непосредствено от този побой, който увреждания
напълно съвпадат с тези констатирани от вещите лица, впоследствие. Следва да се има
предвид, че двете свидетелки – Г и Г по време на действията на П са се огледали за помощ,
но в близост до тях не са видели никого, нито по терасите на къщата от която дошъл
подсъдимия, нито по терасите на съседните къщи. Съдът кредитира с доверие показанията
на тези три свидетелки, тъй като същи са последователни, непротиворечиви и не се обориха
от другите събрани по делото доказателства. Тоест тази първа група свидетели са
4

единствените очевидци на случилото се.
Във втората група свидетели попадат свидетелите, който са имали
непосредствен или косвен контакт с пострадалата, в часовете след нанесения и побой от
страна на подсъдимия П. Това са свидетелите В М, Н С-К – К и Г П. От показанията на
свидетелката В М, фелдшер на училището, където учела пострадалата С, се установява, че
малко след голямото междучасие, при нея е дошла С за преглед, като след него М в
качеството си на медицинско лице е констатирала, че по лицето на С има следи от удари и
едната и устна е цепната отвътре, при което я насочила към личния лекар. Другата
свидетелка, Н С-К – К, класен ръководител на малолетни момичета, е била уведомена от
другите две момичета – свидетелките Г и Г, че А С е била ударена в лицето и затова не
продължава заниманията за деня, и че медика на болницата я е отпратил към личния лекар.
Първата свидетелка е имала преки впечатления от състоянието на пострадалата,
непосредствено след нанесения и побой от страна на П, а класният ръководител С – К,
косвени за състоянието на пострадалата С. Последната от тази група свидетели е майката на
малолетното момиче – свидетелката Г П, която след като се прибрала /била е уведомена по
телефона на случилото се/ у дома си заварила дъщеря си в състоянието, което е описано по –
късно и в съдебномедицинското свидетелство на живо лице. Виждайки състоянието на
дъщеря си, свидетелката Г П незабавно предприела действия по уведомяване на
компетентния за това орган, като подала жалба до началника на Първо РУ – Стара Загора.
По силата на това била образувана и съответната преписка. Съдът кредитира с доверие,
показанията на тези три свидетелки, като приема че тези показания се непротиворечиви,
последователни напълно съответстващи на установеното от медицинската експертиза
относно получените от пострадалата травматични увреждания.
На следващо място са показанията на свидетеля Д П, полицейския инспектор
на който е възложена задача да установи на този ранен етап какво се е случило. От
показанията на този свидетел се установява, че на инкриминираната дата е възникнал
инцидента който е предмет на делото и единствените лица които са били на местото са били
подсъдимия и трите малолетни лица, между които и пострадалата. Това и самия подсъдим
бил потвърдил пред полицейския инспектор. Съдът кредитира с доверие и показанията и на
този свидетел, тъй като същите са последователни, непротиворечиви и безпристрастни.
Същите не бяха оборени от другите събрани по делото доказателства.
Обобщено казано от изброените по-горе писмени и гласни доказателства, по
един безспорен и несъмнен начин се установява, възприетата от съда фактическа обстановка
и механизма на изпълнително деяние.
Показанията на другите две групи свидетели не променят така приетото за
установено от съда. Първата от тези две групи свидетели са – свидетелите Й.Д.П, майка на
подсъдимия, Пенка Тенева Василева, леля, Х.С.П, баща на подсъдимия и Светла Василева
Ввълева. От показанията на тези свидетели се установява, че не са били очевидци на
случилото се, но преди събитието многократно са обсъждали с подсъдимия че много
външни лица ползват кафе машината на тяхната къща и замърсяват около нея. Като цяло
съдът кредитира техните показания, но те по своята същност не променят фактическата
обстановка, тъй като тези свидетели дават показания за това какво е било във времето, а не
какво се е случило на конкретната дата – 05.12.2022 година.
Другата група са показанията на свидетелите, Н.П, Д Д и С П. Съдът посочи
по горе, че ги изключва от доказателства по делото, тъй като от другите свидетели се
установи, че на мястото на инкриминираното деяние не е имало никой друг освен трите
малолетни момичета и подсъдимия.
Следователно от изложеното до тук се налага категоричния извод, че на
инкриминираната дата, подсъдимия П е нанесъл побой над малолетната пострадала, в
присъствието на други малолетни лица, при това в близост да училище, явно незачитайки
5

нормите на обществото и неуважавайки правовия ред. Несъмнено за съда, се установи, че
при нанасянето на побоя, подсъдимия е ударил три шамара и един юмрук на пострадалата,
за което говори не само медицинската фактология по делото, но и голяма част от
показанията на разпитаните по делото свидетели, подробно посочени по-горе.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО
От събраните в хода на съдебното следствие доказателства, съдът несъмнено
достига до извода, че предаденият на съд Р.Х.П. е автор на посоченото по - горе деяние по
описания в обвинителния акт начин. С това си деяние подсъдимия Георгиев е осъществил
състава на престъплението по чл.131, ал.1, т.12, във връзка с чл.130, ал.1 от НК.
От обективна страна, подсъдимият П на 05.12.2022 година в град Стара
Загора, квартал **********, на улица „********* № 13А, по хулигански подбуди, чрез
нанасяне на три удара с шамари по лицето и един удар с юмрук в областта на устата е
причинил на А.Г.С от град Стара Загора, родена на 08.09.2009 година лека телесна повреда
по смисъла на чл.130, ал.1 от НК, изразяваща се в оток по дясна лицева половина и
кръвонасядане по лигавичната повърхност към устната кухина; оток, кръвонасядане и
повърхностни разкъсно- контузни рани по долната устна на устата, което е довело до
разстройство на здравето на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
Квалификацията по т.12 на чл.131 от НК се определя от това, че подбудите подтикнали
подсъдимия да извърши инкриминираните действия се изразяват в явно неуважение към
обществото, пренебрежение към установените правила на обществото и човешката личност.
В случая по делото се съдържат достатъчно факти и доказателства, които показват, че
процесното деяние е извършено по мотиви изразяващи явно неуважение към обществото и
към човешката личност, тъй като подсъдимия П съвсем безпричинно е нападнал
малолетната, към него момент пострадала свидетелка, без да има каквато и да било
основателна причина да стори това. В случая чрез нападението е целен демонстрация, с
която да се покаже явно неуважение към обществото, пренебрежение към правилата на
установения правов ред и морал, както и към неприкосновеността на човешката личност,
доказване на правота и превъзходство по отношение на друг гражданин, който не се е
понравил с поведението си на подсъдимия, затова, че е рисувано по негово движимо
имущество.
Съдът приема, че подсъдимият е извършил деянието виновно, при пряк
умисъл. Подсъдимият е съзнавал последиците от неправомерното си поведение, свързани с
нанасяне на удари с шамари по лицето и юмруци в областта на лицето на пострадалата, при
което на последната са били причинени травматични увреждания. Подсъдимият е
предвиждал настъпването на противоправния резултат и е искал настъпването на
последиците от него.
Предвид гореизложеното съдът намира за доказано по несъмнен и безспорен
начин, че подсъдимият Р.Х.П. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния
състав на посочената по-горе правна квалификация. Така възприето от съда се потвърждава
по несъмнен начин от установената по делото фактическа обстановка в хода на съдебното
следствие.
ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
При определяне на вида и размера на наказанието съдът се съобрази с
принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанието, залегнали в чл.54
НК, изхождайки от предвидено за гореописаното престъпление наказание “лишаване от
свобода”, степента на обществената опасност на деянието и дееца и другите смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства, както и с целите на наказанието, залегнали в чл.36 НК.
При определяне на вида и размера на наказанието съдът се съобрази с
принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанието, залегнали в чл.54
6

НК, изхождайки от предвидено за гореописаното престъпление наказание “лишаване от
свобода”, степента на обществената опасност на деянието и дееца и другите смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства, както и с целите на наказанието, залегнали в чл.36 НК.
За гореописаното престъпление е предвидил наказание „Лишаване от свобода”
за срок до три години. Предвид това в случая са налице основанията за прилагане
разпоредбата на чл.78а, ал.1 от НК за освобождаване на подсъдимият Р.Х.П. от наказателна
отговорност. Подсъдимият не е осъждан за престъпления от общ характер /реабилитиран е/
и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел VІ на глава VІІІ от НК.
От престъплението няма причинени съставомерни имуществени вреди, които следва да се
възстановяват или обезпечават. С оглед императивната разпоредба на чл.78а ал.1, от НК,
предвиденото наказание е „Глоба в размер от 1 000 до 5 000 лева, като предвид наличието на
предпоставките на закона, съдът освободи от наказателна отговорност подсъдимия за
извършено престъпление и му наложи административно наказание – „Глоба”. При
определяне размера на наказанието съдът взе предвид обществената опасност на деянието,
личността на дееца, цялото конкретно своеобразие на обстоятелствата, при които е
извършено престъплението и всички смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства. Подсъдимият, живее на семейни начала, има малко дете, полага
общественополезен труд и има чисто съдебно минало. Това съдът отчете като смекчаващи
вината обстоятелства. Отегчаващи отговорността обстоятелства са липсата и на най – малка
критичност към извършеното и възрастта на лицето спрямо което е извършено деянието.
Отчитайки горното, с оглед постигане целите на специалната и генерална превенция съдът,
след като съобрази и обществената опасност на деянието наложи на обвиняемия
административно наказание при баланс на смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства под средния размер, а именно глоба в размер на 1000 лева. В тази насока
съдът взе предвид, че по-голям размер на наказанието при тази проявя не е нужно. Съдът
намира, че това наказание би изиграло своята възпиращата и възпитаваща роля, щото да
покаже на извършителя че неговото поведение е не само укоримо от обществото а и
наказуемо от закона. Според съда този размер на наказание е достатъчно разумен с оглед
възможността обвиняемият да преосмисли и коригира за в бъдеще поведението си.
На основание чл.189 от НПК съдът присъди в тежест на подсъдимия
направените по делото съдебни и деловодни разноски.
ПРИЧИНИ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО
Причините и условията за извършване на конкретното престъпление е
незачитане на моралните и законови норми в обществото, явно незачитане на правовия ред в
страната и слабите морално – волеви задръжки .
Водим от горните мотиви, Старозагорски районен съд постанови присъдата
си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
7

Номер на акта:	39
Дата:	27 март 2025 г.
Съдия:	Тодор Минов

Дело:	20245530201414
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	13 май 2024 г.

Присъда по дело №1414/2024 на Районен съд - Стара Загора

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите