О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 144
Гр.Видин
27.
юни 2019 г.
ВОС ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ на 27.юни две
хиляди и деветнадесета година
В
закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д* М*
ЧЛЕНОВЕ: СВ**С**
Г** Й**
Секретар......................
като разгледа докладваното от съдията Й** Ч.гр.д № 204
по описа за 2019 година, за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е по чл. 423 от ГПК.
Подадена е молба вх.№5389 /10.05.2019 г. на РС-В* от И*В*
И* - АК В* съдебен адрес *** а –пълномощник на длъжника
Ж.З.М. по ч.гр.дело №1686/2013г. по
описа на ВРС.Поддържа се ,че по горното
дело по Заявление от Банка „ДСК" по
чл.410 от ГПК била издадена Заповед за
изпълнение против длъжниците А* З* А*, Р*З* А* и Ж.З.М..Първите двама длъжници
били подали в законния срок възражения против издадената
Заповед за изпълнение,
след което Банка
„ДСК" АД била предявила установителен иск по чл.124 от ГПК. Третият длъжник не бил
подал Възражение по издадената Заповед и по отношение на него бил издаден
Изпълнителен лист.
Моли районния съд да констатира, че Заявлението по чл.410 от ГПК,
което в това производство замествало искова молба, не отговаря на изискванията
на чл.127, ал.1 от ГПК, а именно в т.5 от същото не била посочена като
страна/длъжник Ж.З.М.-същата била посочена
в т. 14 от Заявлението като наследник на
длъжника на Банката.Предвид гореизложеното поддържа ,че издадената Заповед за изпълнение в частта по
отношение на длъжника Ж.З.М. била недопустима, тъй като съдът бил разгледал
непредявен иск по отношение на същата.
На следващо
място се поддържа ,че издадената Заповед
за изпълнение по отношение на Ж.З.М. не е влязла в сила, тъй като не ѝ
бил връчван екземпляр от Заповедта, а така също и не било изпълнено указанието
на съда да се залепи екземпляр от Заповедта на входната врата на длъжника. В
приложения по делото екземпляр нямало вписване, че е залепен екземпляр, както и
на коя дата.На изложените основания се иска да се обезсили издадената Заповед за изпълнение респективно и
издаденият въз основа на нея изпълнителен лист по отношение на Ж.З.М..
С последваща молба вх.№6194/29.05.2019 г. молителят поддържа ,че молбата следва да се
приема като възражение по Чл.432 ГПК.
Постъпил е отговор по възражението от Л*Л** старши юрисконсулт при "Б* ДСК"
ЕАД Регионален Център П**, упълномощена с пълномощно № 12495/02.11.2011 г. и
нотариална заверка на съдържание № 12496/02.11.2011 г. том 3, акт 75 на
помощник-нотариус по заместване Илияна Станоева при нотариус М* Ш*, вписана в
Нотариалната камара под № 042 с район на действие РС-С** от В*М* С* и Д*Н* Н*
законни представители на "Банка ДСК" ЕАД, регистрирана с решение № 1
от26.01.1999г. в търговския регистър при СГС, ф.д.№ 756/1999г, парт.16, рег.М,
стр.22 ,в който се изразяват
подробни доводи относно неоснователността на възражението.
След като взе предвид постъпилата жалба
,отговора на ответната страна и събраните по делото доказателства ,Съдът прие
за установено от фактическа и правна страна следното :
Както се посочва в определение № 392 от 14.09.2015 г.
на ВКС по ч. гр. д. № 3904/2015 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Г. М.,
определение № 232 от 19.05.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2210/2015 г., I г. о.,
ГК, докладчик съдията Г. М., и определение № 306 от 29.05.2014 г. на ВКС по ч.
гр. д. № 2633/2014 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Г. М., съгласно чл. 423,
ал.1 от ГПК, в едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение,
длъжникът, който е бил лишен от възможността да оспори вземането, може да
подаде възражение до въззивния съд, когато:
1 - заповедта за изпълнение не му е връчена надлежно;
2 - заповедта
за изпълнение не му е връчена лично и в деня на връчването той не е имал
обичайно местопребиваване на територията на Република България;
3 - длъжникът не е могъл да узнае своевременно за
връчването поради особени непредвидени обстоятелства и
4 - длъжникът не е могъл да подаде възражението си
поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее, като
едновременно с възражението той може да упражни и правата си по чл. 413, ал.1 и
чл. 419, ал.1 от ГПК. Съгласно чл. 423,
ал.3, изр.1 от ГПК, съдът приема възражението, когато установи, че са налице
предпоставките по ал.1. По аргумент от обратното на чл. 423, ал.3, изр.1 от ГПК, въззивният съд
не приема възражението, ако установи, че предпоставките на ал.1 липсват.
Предпоставките са две - обща /длъжникът да е спазил едномесечния срок/ и
допълнителна /осъществяваща основание по чл. 423, ал.1, т.1-4 от ГПК/.
Въззивният съд няма задължение да приеме възражението на длъжника и да приложи
останалите последици, уредени в следващите изречения на чл. 423, ал.3 от ГПК, когато намери, че
едната предпоставка не е осъществена. За наличието и на двете - срок и
основание по чл. 423, ал.1, т.1-4 от ГПК - въззивният съд се произнася с
крайния акт и по съществото на искането. С определението по чл. 423, ал.3, изр.1 от ГПК въззивният съд
отрича правото на длъжника да приеме неговото възражение срещу заповедта за
изпълнение или с определението по чл.
423, ал.3, изр.1 от ГПК въззивният съд приема възражението на длъжника, като
съобразява дали позитивният акт поражда и останалите последици, предвидени
в чл. 423, ал.3 от ГПК. Изключена е
възможността за самостоятелен /предварителен/ акт по допустимостта на искането
до въззивния съд да приеме възражението на длъжника срещу заповедта за
изпълнение.
В случая Окръжният съд констатира, че не е налице
общата предпоставка, както и допълнителната такава, поради което и
възражението не следва да бъде прието.
От материалите по делото се установява, че срещу
длъжника е образувано изпълнително дело № 3178/2016г по описа на СИС при РС
Видин. Срещу Ж.М. е издадена заповед за изпълнение при условията на чл.410 ГПК ,като на 11.02.2019 г .лично на Ж.З.М.
е връчена призовка за доброволно изпълнение и заповед за изпълнение. На същата
дата в качеството си на длъжник тя е подала молба по изп. дело № 3178/2016г.,
образувано въз основа на изпълнителен лист и заповед за изпълнение издадени по
ч.гр.д. № 168б/2013г по описа на ВРС за отлагане на насрочения опис-горните
обстоятелства се установяват от представените от ответната страна Б“ДСК“ЕАД
писмени доказателства. Възражението по чл.423 ГПК е входено в ВРС на дата 10.05.2019 г.т.е.едномесечният срок за подаване на това възражение е изтекъл.
Не е налице хипотезата по чл. 423, ал.1, т.1 от ГПК.
Не се установяват и особени непредвидени обстоятелства,
попречили на жалбоподателя Ж.З. да узнае за връчването на заповедта и да подаде
възражението си. ГПК не дефинира понятието "особени непредвидени
обстоятелства", но правната доктрина и константната практика на ВКС
еднопосочно са се ориентирали към разбирането, че като особени и непредвидени
следва да се квалифицират само тези обстоятелства, които са възникнали внезапно
и неочаквано и които обективно са препятствали извършването на обвързаното със
срок процесуално действие въпреки проявената добросъвестност и положената грижа
за добро водене на процеса - например природни бедствия, прекъсване на пътищата
и съобщенията, злополука, смърт, внезапно тежко заболяване, военно положение, социални
катаклизми, задържане от органите на МВР и др. Препятствието трябва да бъде
внезапно, изненадващо и непреодолимо, да не е краткотрайно и да бъде
единствената причина за пропускане на срока. Последното пък е свързано с
неблагоприятни правни последици, поради което доказването на конкретните
обстоятелства и на техния непредвидим и непреодолим характер е в тежест на
страната, която се позовава на това - определение № 326 от 26.05.2015 г. на ВКС
по ч. гр. д. № 2605/2015 г., III г. о., ГК, докладчик съдията М. Р.,
определение № 236 от 16.04.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 7292/2014 г., III г.
о., ГК, докладчик съдията М. Р., определение № 55 от 02.02.2015 г. на ВКС по ч.
гр. д. № 6101/2014 г., I г. о., ГК, докладчик съдията М. С., определение № 411
от 15.12.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 7003/2014 г., II г. о., ГК, докладчик
съдията С. Н., определение № 521 от 28.07.2014 г. на ВКС по ч. т. д. №
4413/2013 г., II т. о., ТК, докладчик съдията М. С., определение № 190 от
13.03.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 907/2014 г., IV г. о., ГК, докладчик
съдията Б. Ц., и определение № 26 от 21.01.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. №
611/2011 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Г. Г.
В конкретния случай жалбоподателката Ж.М. не сочи
такива обстоятелства ,нито доказателства за тях.
При тези данни възражението по чл. 423 от ГПК не
следва да се приема, защото е неоснователно.
По останалите правни доводи на жалбоподателката Ж.З.
въззивният съд приема ,че не следва да се произнася ,тъй като те не са относими
към възражението по Чл.423 ГПК.
В разпоредбата на чл. 423 от ГПК е предвидена
извънинстанционна проверка на правото на участие на длъжника в заповедното
производство в изчерпателно изброени случаи и производството по съществото си е
извънинстанционно, сходно с това по чл. 303 и следв. от ГПК, приложимо за
исковото производство, като разпоредбата не предвижда извънинстанционната му
проверка. Актът по чл. 423 от ГПК не съставлява определение, подлежащо на
касационен контрол по чл. 274, ал.1 от ГПК, тъй като не прегражда
по-нататъшното развитие на делото, нито обжалването му е предвидено в закон, не
съставлява и определение по чл. 274, ал.3 от ГПК, тъй като въззивният съд се
произнася не като въззивна инстанция, а в рамките на възложените му от закона
правомощия на извънинстанционното производство /определение № 448 от 16.07.2013
г. на ВКС по ч. гр. д. № 3804/2013 г., III г. о., ГК,а също и Определение № 231 от 21.11.2016 г. на ВКС по
ч. гр. д. № 4330/2016 г., II г. о., докладчик съдията З. П., Определение № 243
от 26.09.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3667/2016 г., I г. о., докладчик съдията
М. С., и Определение № 5 от 04.01.2013
г. на ВКС по ч. т. д. № 838/2012 г., I т. о., докладчик съдията Т. К./. Ето
защо настоящото определение няма да подлежи на обжалване.
Така мотивиран, Окръжен съд В*
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ПРИЕМА възражението до въззивния съд по чл.423 ГПК на
Ж.З.М. по гр.д.1686/2013 г.по описа на Районен съд-В*.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: