Р Е Ш Е Н И Е
№ 2259
гр.Пловдив, 09.12.2019г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД
- IX наказателен състав в публично заседание на двадесет и втори октомври, две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МОМЧИЛ НАЙДЕНОВ
при секретаря: ИЛИЯНА ЙОРДАНОВА
като разгледа АНД № 4395/2019г. по описа на ПРС, IX наказателен състав и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 18-0329-001454 от 20.12.2018г., издадено от В.
И. Д., на длъжност *** към РУ– гр.Раковски при ОД МВР – гр.Пловдив, с което на П.Д.,
ЛНЧ:**********, с адрес ***,
1.на основание чл.183, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата е
наложено административно наказание – глоба в размер на 10 лв. /десет лева/, за
нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от Закона за движението по пътищата;
2.на основание чл.185, ал.4, т.7 от Закона за движението по пътищата е
наложено административно наказание – глоба в размер на 20 лв. /двадесет лева/,
за нарушение на чл.147, ал.1 от Закона за движението по пътищата;
3.на основание чл.179, ал.5 от Закона за движението по пътищата е
наложено административно наказание – глоба в размер на 50 лв. /петдесет лева/,
за нарушение на чл.100, ал.3 от Закона за движението по пътищата;
В жалбата се застъпва становище, че наказателното постановление е неправилно
и противоречащо на материалния и процесуалния закон. Сочи, че жалбоподателят е
чужд гражданин, не владее български език на ниво, даващо му възможност да
разбере какво нарушение му се вменява във вина. Още поддържа, че дружество
„Поликсения 1932“ ЕООД не притежава в активите си описаното МПС, както и че
посочената улица „Козлодуй“ е околовръстна на селото, самото и посочване не е
достатъчно, не е посочено място на извършване на нарушението. На следващо място
взема становище, че не е посочена крайната дата, до която ППС е следвало да
бъде представено за технически преглед, липсва информация за това в какво се
изразява нарушението по чл.147, ал.1 от ЗДвП, както и сочи, че адресат на
последната са собствениците на ППС, както и длъжностните лица, за които е
предвидена и санкция по чл.181, т.1 от ЗДвП, неприложим е и реда на чл.188 от ЗДвП. Относно нарушението по чл.100, ал.3 от ЗДвП посочва несъответствие в
описанието на нарушението между АУАН и наказателното постановление, в
описанието се вменяват нови обстоятелства. Предлага наказателното постановление
да бъде отменено.
Ответната страна – РУ– гр.Раковски при ОД МВР – гр.Пловдив не изпраща
представител, в съпроводителното писмо взема становище, че наказателното
постановление е правилно и следва да бъда потвърдено.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като препис от наказателното
постановление е връчен на 27.06.2019г., видно от приложената към наказателното
постановление разписка, а жалбата е подадена до РС – Пловдив чрез РУ–
гр.Раковски при ОД МВР – гр.Пловдив на 04.07.2019г., съгласно отразения входящ
номер. Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е
издадено атакуваното НП/ , при наличие на правен интерес от обжалване и пред
компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява ЧАСТИЧНО
ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 14.12.2018г. около 13:10 часа, в с.Белозем, на ул.„Козлодуй“
свидетелят Т.В.Л., в качеството му на ***
при РУ– гр.Раковски при ОД МВР – гр.Пловдив извършил проверка на движещо се на
същото място МПС - товарен автомобил „Форд Рейнджър“ с рег.№ „***“. При това
свидетелят Л. установил, че гореописаният автомобил бил управляван от
жалбоподателя П.Д., който не носил свидетелство за регистрация на същото МПС, като и
че последното не било представено на технически преглед. За горното П.Д. обяснил,
че документите на автомобила били изгорели при пожар, поради което нямало как
да го представи на технически преглед. Също така свидетелят Л. още установил,
че на МПС с рег.№ „***“ липсвал залепен стикер за заплатена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.
С оглед на горното, на място свидетелят Л. съставил АУАН с бланков № 0626094
от 14.12.2018г. срещу П.Д. за нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от Закона за
движението по пътищата, чл.147, ал.1 от Закона за движението по пътищата,
чл.100, ал.1, т.3 от Закона за движението по пътищата., който АУАН
жалбоподателят отказал да подпише, което било отразено с подписа на свидетел – Д.
А. Г.. Въз основа същия акт било издадено обжалваното наказателно
постановление.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява
по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на
съдебното следствие свидетел Т.В.Л.. Последният помни случая и описва
констатираното при проверката. Съдът намира показанията на свидетеля за
последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото
доказателствена съвкупност и намира последните за истинни. От същите показания
се установява начина на констатиране извършените нарушения, фактите по същите,
както и процедурата по съставяне на акта.
Следва да се съобрази и разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, съгласно
която редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване
на противното, като в случая противното не се установява, предвид коментираната
доказателствена съвкупност.
Относно приложението на процесуалните правила: С оглед изложеното, съдът
след запознаване с приложените по дело АУАН и наказателното
постановление намери, че същите са издадени от компетентни органи, притежаващи
нужните правомощия за тези действия, съгласно така представената Заповед №
8121з-515 от 14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи, като за актосъставителя следва да се има предвид и
разпоредбата на чл.189, ал.1 от ЗДвП, вр. с чл. 30, ал. 1, т. 5 от ЗМВР. Спазени
са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
I. За нарушенията на чл.100,
ал.1, т.2 от Закона за движението по пътищата, чл.147, ал.1 от Закона за
движението по пътищата;
Относно същите нарушения съдът намери, че при съставянето на АУАН и при
издаването на НП не са налице съществени нарушения на процесуалните правила,
които да водят до опорочаване на административно - наказателното производство
по налагане на наказание санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване
на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота
относно нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя и да
ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три дневен срок от съставяне на акта
да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП съдържа реквизитите по
чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване
правото на защита на жалбоподателя.
Установява се още достатъчно данни за извършено деяние, с което П.Д.,
ЛНЧ:**********, с адрес *** виновно е нарушил разпоредбата на:
1. чл.100, ал.1, т.2 от Закона за движението по пътищата – за това, че
на 14.12.2018г. около 13:10 часа, в с.Белозем, на ул.„Козлодуй“ е управлявал
МПС – товарен автомобил „Форд Рейнджър“ с рег.№ „***“, без да носи
свидетелството за регистрация на същото МПС.
2. чл.147, ал.1 от Закона за движението по пътищата – за това, че на
14.12.2018г. около 13:10 часа, в с.Белозем, на ул.„Козлодуй“ е управлявал МПС –
товарен автомобил „Форд Рейнджър“ с рег.№ „***“, без същото да е представено на
задължителен периодичен преглед за проверка на техническата му изправност.
Съдът намери за неоснователно възражението на жалбоподателя, че жалбоподателят
е чужд гражданин, не владее български език на ниво, даващо му възможност да
разбере какво нарушение му се вменява във вина. В случая е без значение дали
жалбоподателят е чужд гражданин, като относим е единствено въпроса дали същият
владее български език. В този смисъл по делото не се установяват никакви данни
жалбоподателят, който е лице, постоянно пребиваващо в Р.България, да не владее
български език, напротив – фактът, че същият е обяснил на свидетеля Л., че
документите
на автомобила били изгорели при пожар, поради което нямало как да го представи
на технически преглед, съвсем не кореспондира с твърдението, че последния не
разбирал, че отговорността му се ангажира поради това, че не носи документите на МПС с рег.№ „***“
и че същото не е преминало технически преглед.
На следващо място съдът намира за неотносимо твърдението, че дружество
„Поликсения 1932“ ЕООД не притежава в активите си описаното МПС, доколкото
фактът чия собственост е последното е неотносим към изследваните нарушения.
Също съдът намира, че посочването на улица „Козлодуй“ в с.Белозем като
място на твърдяното нарушение е напълно достатъчно с оглед посочване мястото на
нарушението по смисъла на чл.42, т.3 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Следва
да се посочи, че се касае за управление на МПС, който процес не е необходимо и
да се свърже с една точно определена точна от улица „Козлодуй“ в с.Белозем.
Съдът намери за неоснователно и възражението, че не е посочена крайната
дата до която ППС е следвало да бъде представено за технически преглед, липсва
информация за това в какво се изразява нарушението по чл.147, ал.1 от ЗДвП,
както и не споделя сочената практика. В случая от обективна страна се
установява, че МПС с рег.№ „***“ не е
представено на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата му
изправност. Също така предвид констатираното в хода на съдебното следствие, а
именно – че при проверката МПС с рег.№ „***“ изобщо е нямало документи, предвид
соченото от жалбоподателя, че били изгорели, то неясно остава как
актосъставителя следва да установи и да впише в АУАН до кога въпросното МПС е
следвало да бъде представено на технически преглед, нито защо това е необходимо
за установяване факта на нарушението по чл.147, ал.1 от ЗДвП.
Също като неоснователно следва да се възприеме и становището, че адресат
на разпоредбата на чл.147, ал.1 от ЗДвП са само собствениците на ППС, както и
длъжностните лица, за които е предвидена и санкция по чл.181, т.1 от ЗДвП. В
този смисъл от самия текст на чл.147, ал.1 от ЗДвП, съгласно който „Регистрираните моторни превозни средства и
теглените от тях ремаркета и пътните превозни средства, с които се извършват
превози с атракционна цел, с изключение на пътните превозни средства на
поделенията на въоръжените сили, и пътните превозни средства с животинска тяга,
подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им
изправност“, по никакъв начин не може да бъда изведено заключение, че
същата разпоредба визира единствено задължение на собственици на МПС да
представят същото на преглед, но не въвежда и задължение за водачите да
управляват МПС, отговарящо на условието на чл.147, ал.1 от ЗДвП. Също така
безспорно е, че чл.181, т.1 от ЗДвП предвижда наказание за горните собственици,
от което по никакъв начин логически не следва заключението, че водачите не
носят отговорност за управление на МПС, неотговарящо на условията на чл.147,
ал.1 от ЗДвП, още повече чл.185 от ЗДвП предвижда административно наказание -
глоба именно за нарушения, за които не е предвидено друго наказание.
На следващо място съдът намери, че в случая не се констатират основания
за приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Установените нарушения, както и
обстоятелствата по същите, разкриват една степен на обществена опасност на
деянието, типична за общия случай на нарушение разпоредбата на чл.100, ал.1,
т.2 от Закона за движението по пътищата и чл.147, ал.1 от Закона за движението
по пътищата. Процесните нарушения са такива на простото извършване и
законодателят е предвидил обществената опасност на подобно деяние, като
последната обществената опасност не е необходимо /и не е възможно/ да се установява
във всеки отделен случай.
При разглеждане въпроса за съответствието на наложените на основание чл.183,
ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата и чл.185, ал.4, т.7 от Закона за
движението по пътищата с тежестта на нарушенията на чл.100, ал.1, т.2
от Закона за движението по пътищата и чл.147, ал.1 от Закона за движението по
пътищата, следва да се има предвид, че в първия случай е предвидено такова
глоба от 10 лева, а във втория – от 20
лева. В случая законодателят е предвидил наказани1, без да предоставя
възможност на наказващия орган да индивидуализира същото в определени граници.
Санкционната разпоредба е приложена правилно, поради което следва неизбежният
извод, че така наложеното наказание отговаря на тежестта на установеното
нарушение.
Ето защо се налага заключение, че наказателното постановление, в тази му
част, следва да бъде потвърдено.
II.За нарушението
на чл.100, ал.3 от Закона за движението по пътищата;
Въпреки горното съдът намери, че относно нарушението на чл.100, ал.3 от
Закона за движението по пътищата, се констатира несъответствие в нарушението,
за което е образувано административно наказателно производство със съставяне на
АУАН и това за което е издадено наказателното постановление.
Така в АУАН е съставен за нарушение на чл.100, ал.1, т.3 от ЗДвП,
съгласно която разпоредба водачът на МПС е длъжен да носи документ за сключена
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите
за моторното превозно средство, което управлява и за тегленото от него ремарке.
Същевременно наказателното постановление е издадено за нарушение на чл.100,
ал.3 от Закона за движението по пътищата, съгласно която разпоредба - водачът
на моторно превозно средство, което не е било спряно от движение, е длъжен да
залепи в долния ляв ъгъл на предното стъкло на моторното превозно средство
валиден стикер на знак за сключена задължителна застраховка
Също така налице е несъответствие между описателната част на АУАН и
посочената като нарушена разпоредба, доколкото в първата е налично описание, което кореспондира
с нарушение на чл.100, ал.3 от Закона за движението по пътищата, но въпреки
това е вписано нарушение на чл.100, ал.1, т.3 от Закона за движението по пътищата.
Така описаните несъответствия следва да се преценят като такива от
категорията съществените процесуални нарушения, доколкото липсата на посочване
съставомерните по твърдяното деяние факти лишава лицето, сочено като нарушител,
от правото му да разбере горните и съответно - от възможността да организира
защитата си. Последните съществени процесуални нарушения мотивират отмяната на
обжалваното наказателно постановление, в тази му част, като незаконосъобразно.
Водим от изложеното и на
основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. първо и предл. трето от ЗАНН,
Районният съд Пловдив
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление
№ 18-0329-001454 от 20.12.2018г., издадено от В. И. Д., на длъжност *** към РУ–
гр.Раковски при ОД МВР – гр.Пловдив В
ЧАСТТА МУ, с която на П.Д., ЛНЧ:**********, с адрес ***,
1.на основание чл.183, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата е
наложено административно наказание – глоба в размер на 10 лв. /десет лева/, за
нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от Закона за движението по пътищата;
2.на основание чл.185, ал.4, т.7 от Закона за движението по пътищата е
наложено административно наказание – глоба в размер на 20 лв. /двадесет лева/,
за нарушение на чл.147, ал.1 от Закона за движението по пътищата;
ОТМЕНЯ
наказателно постановление № 18-0329-001454 от 20.12.2018г., издадено от В. И.
Д., на длъжност *** към РУ– гр.Раковски при ОД МВР – гр.Пловдив В ЧАСТТА МУ, с която на на П.Д., ЛНЧ:**********, с адрес ***, на основание чл.185, ал.4,
т.7 от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание –
глоба в размер на 20 лв. /двадесет лева/, за нарушение на чл.147, ал.1 от
Закона за движението по пътищата;
Решението
подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на съобщението от страните,
че същото е изготвено и обявено, пред Административен съд – гр.Пловдив, на
основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА!
И.
Й.