МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА
№260013 ОТ 14.04.2021 Г. ПО НОХД
№22/2021 Г. НА НПРС.
Подсъдимият Г.И.Г. е предаден на
съд затова, че на 18.12.2020 г., около
22,40 часа в гр. К., обл. Ш., по ул. „***“, е управлявал моторно превозно
средство /лек автомобил марка „***“ с монтирани регистрационни табели с № ***/
с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда /по-точно 1,60 промила/,
установена по надлежния ред с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с
фабричен номер ARDN
№0038, съгласно Наредба №1/2017 г. за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или наркотични вещества или техни аналози от водачите на
МПС/ - престъпление по чл.343б, ал.1 от НК;
И за това, че на 18.12.2020 г., около 22,40 часа в гр. К., обл. Ш., по
ул. „***“ е управлявал моторно превозно средство /лек автомобил марка „***“ с
монтирани регистрационни табели с № ***/, което не е регистрирано по надлежния
ред /съгласно правилата, установени в Наредба № I-45/24.04.2000 г. за регистриране, пускане в
движение и спиране от движение на моторни превозни средства и ремаркета,
теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни
средства/ - престъпление по чл.345, ал.2 във вр. с ал.1 от НК.
Прокурорът при Новопазарската
районна прокуратура поддържа обвиненията. Счита, че същите са доказани, поради
което моли, подсъдимият да бъде признат за виновен, като му бъдат наложени
наказания, съобразно наличието на многобройни смекчаващи вината на подсъдимия
обстоятелства, след което да се определи едно общо наказание на подсъдимия.
Подсъдимият се признава за
виновен по предявеното му обвинение. Той признава, че на посочената в
обвинителния акт дата е управлявал автомобил след употреба на алкохол, който
автомобил не е бил регистриран по надлежния ред, и не оспорва фактите, отразени
в обвинителния акт. Изразява съжаление за стореното..
След като съобрази всички събрани
по делото доказателства, съдът намери за установено от фактическа страна
следното: Подсъдимият Г.И.Г. ***. Същият имал установено съжителство с жена на
семейни начала и на 18.12.2020 г. вечерта двамата били в жилището си, като подсъдимият
употребил алкохол – пил ракия. Тогава между подсъдимия и съжителката му
избухнал скандал и подсъдимият излязъл от жилището, с намерението да нощува в
лекия си автомобил марка „***“.
Автомобилът се намирал пред дома на подсъдимия. Колата била с монтирани
регистрационни табели с № ***. Подсъдимият, освен, че бил употребил алкохол, не
притежавал и свидетелство за управление на моторно превозно средство. Той,
обаче, качвайки се в колата, решил да я премести на място, където не е осветено,
поради което и тръгнал с нея. След изминати няколко метра подсъдимият бил спрян
за проверка от служители на полицията, изпълняващи задълженията си по контрол
на движението по пътищата – свидетелите В.Л.М. и Х.С.Х.. В хода на проверката
проверяващите забелязали състоянието на подсъдимия и поискали съдействие от
колегите си за изпробване на Г. с техническо средство за употреба на алкохол.
На място пристигнал свидетеля Й.Н.Ф. ***. Така подсъдимият бил изпробван с
техническо средство - „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен номер ARDN №0038, който отчел наличие на алкохол от 1,
60 промила. Пред проверяващите подсъдимият не отрекъл, че е употребил
алкохол. След това на Г. бил съставен акт за установяване на административно
нарушение и му бил издаден и връчен талон за медицинско изследване, но същият
отказал да даде кръвна проба. Също така в хода на извършената проверка
проверяващите установили, че автомобилът, който подсъдимият управлява не е
регистриран по надлежния ред. Всъщност автомобилът бил с прекратена
регистрация, тъй като не бил преминал технически преглед и з него не били
заплащани данъци и застраховки. По този повод на подсъдимия също бил съставен
акт за установяване на административно нарушение.
Така описаната фактическа
обстановка се установява по безспорен начин от всички събрани по делото
доказателства – показанията на свидетелите Й.Н.Ф., В.Л.М. и Х.С.Х., от приложените по делото писмени
доказателства: акт за установяване на административно нарушение
№97150/18.12.2020 г.; талон за изпращане на медицинско изследване №0041850 от
същата дата; протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
употреба на алкохол и/или наркотични вещества и техни аналози от 18.12.2020 г.;
списък на успешно преминали последваща проверка анализатори на алкохол в
дъха; акт за установяване на
административно нарушение №181155/18.12.2020 г.; справка от „АИС Регистрация“
при РУ – Нови пазар; справка за нарушител от региона; както и от обясненията на
самия подсъдим, където той признава вината си. Всички тези доказателства
категорично сочат, че с деянието си подсъдимият от обективна страна е
осъществил състава на престъплението по чл.343б, ал.1 от НК. Безспорно е, че
той е управлявал МПС - лек автомобил марка
„***“ с монтирани регистрационни табели с № ***, с концентрация на
алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, установено по надлежния ред - с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“
с фабричен номер ARDN
№0038. Подсъдимият не е оспорил показанията на техническото средство, а
съгласно трайно установената съдебна практика, употребата на алкохол в кръвта
се установява въз основа на показанията на техническото, съгласно Наредба
№1/2017 г. Доказателствата сочат също така, че подсъдимият от обективна страна
е осъществил и състава на престъплението по чл.345, ал.2 във вр. с ал.1 от НК.
Управляваният от него автомобил не е бил регистриран по надлежния ред, а
именно по реда на Наредба №I-45/24.04.2000
г. за регистриране, пускане в движение и спиране от движение на моторни
превозни средства и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни
за регистрираните пътни превозни средства.
От субективна страна деянията са
извършени с пряк умисъл, защото подсъдимият е съзнавал общественоопасния
характер на деянията си, предвиждал е и е искал настъпването на
общественоопасните им последици. Считайки обвиненията за доказани безспорно,
съдът призна подсъдимия Г.И.Г. за виновен в извършване на престъплението по чл.
343б, ал.1 от НК и за престъпление по чл.145, ал.2във вр. с ал.1 от НК.
За да
определи следващите се на подсъдимия наказания, съдът отчете, че извършените от
него деяния не представляват тежки престъпления по смисъла на чл.93, т.7 от НК.
Подсъдимият е с чисто съдебно минало, което представлява смекчаващо вината му
обстоятелство. По делото подсъдимият прави пълни признания, изразява съжаление
за стореното, което очевидно е проява на критичност към извършеното, а и следва
да се приеме, че той сътрудничи за разкриването на обективната истина по
делото, тъй като от показанията на двамата свидетели е видно, че в хода на
извършената му полицейска проверка, подсъдимият е признал употребата на алкохол
и липсата на регистрация на автомобила, подписал е съставените му актове без
възражения и при пълно съдействие на полицейските служители. Такова съдействие
за разкриване на фактите по делото подсъдимият оказва и на съдебното следствие,
където отново признава вината си и разкрива подробности по случая. Също така се
установява в настоящото производство, че понастоящем подсъдимият е безработен и
не реализира трудови доходи. Предвид тези данни и при наличието на
горепосочените смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства, съдът счете, че е
налице хипотезата по чл.55 от НК, а именно, че в случая са налице многобройни
смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства, при което и най-лекото
предвидено в закона наказание за подсъдимия би се оказало несъразмерно тежко.
Ето защо и на основание чл.343б, ал.1, във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК, съдът
наложи на подсъдимия наказание лишаване
от свобода за срок от 3 /три/ месеца. На основание чл.66, ал.1 от НК съдът
отложи изтърпяването на така наложеното наказание с изпитателен срок от три
години, тъй като счете, че са налице всички условия за прилагане института на
условното осъждане, и най-вече като съобрази, че за поправянето на подсъдимия
не е наложително той да изтърпи наказанието си. Пак предвид наличието на
многобройни смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства, на основание чл.55,
ал.3 от НК съдът не наложи на подсъдимия по-лекото наказание, което законът
предвижда наред с наказанието лишаване от свобода, а именно глоба.
На основание чл.345, ал.2 във вр. с ал.1 от НК, във вр. вр. с чл.55, ал. 1, т.2, б.Б от НК, във вр. с чл.42а, ал.2, т.1, 2
от НК съдът наложи на подсъдимия наказание пробация със следните пробационни
мерки: Задължителна регистрация по настоящ адрес ***, за срок от 6 /шест/
месеца, с периодичност на явяване и подписване пред пробационен служител, или
упълномощено от него лице, два пъти седмично и Задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от 6 /шест/ месеца.
На основание чл.23, ал.1 от НК вместо наложените на
подсъдимия Г.И.Г. две отделни наказания, съдът му определи едно общо наказание,
по-тежкото измежду двете, а именно лишаване от свобода за срок от 3 /три/
месеца.
На
основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложи изтърпяването на наложеното общо
наказание с изпитателен срок от три години.
Съдът в случая не приложи
разпоредбата на чл.343г от НК, доколкото по делото е установено, че подсъдимият
не притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство и не е
правоспособен водач.
Подсъдимият
бе осъден да заплати направените по делото разноски от 10 /десет/ лв. по сметка
на РС Нови пазар
В този смисъл съдът постанови
присъдата си.
22.04.2020 г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: