Определение по дело №143/2021 на Административен съд - Перник

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 9 август 2021 г.
Съдия: Лора Рангелова Стефанова
Дело: 20217160700143
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 юли 2021 г.

Съдържание на акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

№23

гр. Перник, 09.08.2021 г.

 

         АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЕРНИК, в закрито съдебно заседание на девети август две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                                       

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

                                                                ЧЛЕНОВЕ: ЛОРА СТЕФАНОВА

                                                                                   МИХАИЛ МАЛЧЕВ

 

         Като разгледа докладваното от съдия Стефанова КАНД № 143/2021 г. по описа на Административен съд – Перник, за да се произнесе, взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл. 229 – 236 от АПК, във вр. с чл. 248, ал. 3 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 3 от ЗАНН.

         Образувано е по частна жалба, подадена от Областна дирекция – Перник на Министерство на вътрешните работи, представлявано от Милен Тасков - директор против определение от 18.06.2021 г., постановено по АНД № 258/2021 г. по описа на Районен съд – Перник, с което ОДМВР – Перник е осъдено да заплати на АД „……“, със седалище и адрес на управление: гр. ****, ул. М. Б. № *** сумата от 370 лв., представляваща направени по делото разноски.

         В частната жалба се излагат съображения за недопустимост и неправилност на обжалваното определение. Твърди се, че съдът е присъдил разноски в полза на адвокатско дружество, което не е осъществило процесуалното представителство на жалбоподателя. Сочи се, че искането за присъждане на разноски не отговаря на изискванията на закона, тъй като не е посочен размерът им, което е препятствало ответника да вземе становище. Искането към касационния състав е да отмени обжалваното определение и да остави без уважение молбата за присъждане на разноски.

         На основание чл. 232 от АПК препис от частната жалба е връчен на насрещната страна -  „****“ ЕООД. В указания срок е представен отговор, подписан от пълномощника адв. К., в който са изложени съображения за неоснователност. Искането към касационния състав е да остави без уважение частната жалба.

         Административен съд – Перник, в настоящия състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства, намери следното:

         Частната жалба е подадена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в срока по чл. 230 от АПК от надлежно процесуално легитимирано лице – страна в съдебното производство, поради което е процесуално допустима.

         Разгледана по същество жалбата е основателна.

         От материалите по делото е видно, че производството пред Районен съд – Перник е образувано по жалба на „****“ ЕООД, ЕИК ********* срещу електронен фиш серия Г № ****, издаден от ОДМВР – Перник, с който на основание чл. 638, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 461, т. 1 от КЗ на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв. за нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ.

         Жалбата е подписана от пълномощник – адв. К. К.. Към нея е приложено пълномощно, с което „****“ ЕООД упълномощава Адвокатско дружество  „Ташева и съдружници“, чрез адв. К. и адв. Ш. да го представлява пред всички съдилища в страната.

         В първото проведено по делото открито съдебно заседание на 12.04.2021 г. е представена молба, подписана от адв. К. К., в която е заявено, че между адвокатско дружество „******  ******“ и жалбоподателя – „****“ ЕООД не е сключен договор за правна помощ. Посочено е, молбата да се счита като такава по чл. 36, ал. 3, във вр. с ал. 1 от ЗА за определяне размера на адвокатското възнаграждение. С нея е поискано от съда да присъди в полза на адвокатското дружество възнаграждение, след определянето на размера му от Адвокатския съвет.

         Към молбата е приложено пълномощно за преупълномощаване, с което адв. К. е преупълномощил адв. Т. с правата, за които е упълномощен от „****“ ЕООД. Адвокат Т.е участвал в откритото съдебно заседание, проведено на 12.04.2021 г. като процесуален представител на дружеството-жалбоподател. В хода на съдебните прения той е направил искане за присъждане на направените разноски.

         С решение № 260198/07.05.2021 г., постановено по АНД 258/2021 г. по описа на Районен съд – Перник, съдът е отменил обжалвания електронен фиш серия Г № ****, издаден от ОДМВР – Перник и не се е произнесъл по искането за присъждане на направените съдебни разноски.

         С разпореждане от 07.05.2021 г. съдът е изпратил копие от молбата, подадена от „****“ ЕООД, на Адвокатски съвет при Адвокатска колегия -  гр. Перник.

         С писмо изх. № 419/13.05.2021 г., адресирано до Районен съд – Перник, председателят на САК – Перник е отговорил, че Съветът на АК – Перник е определил възнаграждение на адвокат К. К. от Софийска адвокатска колегия за положения труд по АНД № 258/2021 г. по описа на ПРС в размер на 370 лв.

         С определение от 18.06.2021 г. съдът е допълнил Решение № 260198/07.05.2021 г., постановено по АНД № 258/2021 г., като е осъдил ОДМВР – Перник да заплати на Адвокатско дружество „******   *****“ сумата от 370 лв., представляваща възнаграждение за адвокат.

         Така постановеното определение е процесуално недопустимо. Съображенията за това са следните:

         Съгласно чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, във вр. с чл. 144 от АПК, процесуалният ред за допълване или изменение на решението на районния съд по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН е този, регламентиран в чл. 248 от ГПК.

         Съгласно чл. 248, ал. 1 от ГПК в срока за обжалване на решението, а ако е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта за разноските. От разпоредбата следва, че съдът може да допълни или измени постановеното от него решение в частта за разноските само, ако е сезиран от страна по делото в съответния преклузивен срок.

         В случая искането на „****“ ЕООД за присъждане на разноски е направено с молба, представена в открито съдебно заседание, проведено на 12.04.2021 г. В това заседание делото е обявено за решаване, като в хода на съдебните прения пълномощникът на дружеството – адв. Т. отново е заявил претенция за разноски. В постановеното решение, с което спорът е решен по същество, съдът е пропуснал да се произнесе по това искане.

         В срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, изтекъл на 03.06.2021 г., районният съд не е бил сезиран с искане от „****“ ЕООД за допълване на съдебното решение. Искането, формулирано в молбата, подадена в съдебно заседание на 12.04.2021 г. не е такова за изменение, респективно допълване на решението в частта за разноските, тъй като предшества постановяването на съдебния акт. Затова съдът не е разполагал с процесуална възможност да измени или да допълни решението си. Произнасянето му с обжалваното определение е при отсъствие на една от кумулативно изискуемите процесуални предпоставки – надлежно сезиране, поради което е процесуално недопустимо. Постановеният съдебен акт, предмет на съдебен контрол, в настоящото производство, също е недопустим и следва да бъде обезсилен.

         Отделно от горното, необходимо е да се посочи, че по реда на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН съдът се произнася само по направени от страните разноски, за които са представени надлежни доказателства. В случая процесулният представител на дружеството-жалбоподател сочи, че между него и доверителя му не е сключван договор за предоставената правна помощ и дължимото се адвокатско възнаграждение следва да се определи по реда на чл. 36, ал. 3 от ЗА.

         Цитирана норма цели гарантиране правото на адвоката по чл. 36, ал. 1 от ЗА да получи възнаграждение за положения труд. Тя урежда частен случай на неоснователно обогатяване, при който за престираната услуга, извършена въз основа на упълномощаване, не е уговорено дължимо от упълномощителя възнаграждение. Правомощието да определи размера на това възнаграждение по искане на упълномощителя или упълномощения/адвокат или клиент – чл. 36, ал. 3 от ЗА/, е предоставено на адвокатския съвет. Решението на адвокатския съвет е обвързващо само за адвоката и клиента и на основание чл. 37 от ЗА за определеното с него възнаграждение може да бъде издадена заповед за изпълнение по чл. 420 от ГПК срещу клиента. То обаче не е основание за присъждане на разноски в съдебно производство, нито в полза на упълномощителя/клиента/, нито – на упълномощения/адвоката/. За да бъдат присъдени от съда в полза на страна по делото при условията на чл. 63, ал. 3, във вр. с чл. 143 от АПК, разноските следва да са направени и за това да са представени доказателства. В чл. 38, ал. 2 от ЗА е предвидено единственото изключение, при което съдът присъжда адвокатско възнаграждение в полза на адвоката, когато то не е заплатено от страната, която той е представлявал и това е когато правната помощ е оказана безплатно при някое от условията на чл. 38, ал. 1 от ЗА. Настоящият случай, не е такъв, тъй като Адвокатско дружество „Ташева и съдружници“ е представлявало юридическо лице – търговец, а предпоставките по чл. 38, ал. 1 от ЗА са приложими само за физически лица. Следователно неправилен е изводът на районният съд, направен в обжалваното определение, че писмото, с което е уведомен, че АС при АК – Перник е определил размер на дължимо адвокатско възнаграждение, представлява основание за осъждане на насрещната страна да заплати това възнаграждение на адвоката, представлявал страната, в чиято полза е съдебното решение.

         Следва да се посочи и това, че съгласно чл. 79 от ЗА адвокатският съвет е орган на Адвокатската колегия. Последната от своя страна съгласно чл. 78 от ЗА е юридическо лице и се състои от членуващите в нея адвокати, като в съдебния район на всеки окръжен съд има една адвокатска колегия. Като орган на съответната адвокатска колегия и по силата на чл. 89, т. 9 от ЗА, адвокатският съвет посредничи за решаване на спорове между адвокати и между адвокати и клиенти. Определянето на размера на дължимото адвокатско възнаграждение по реда на чл. 36, ал. 3 от ЗА е именно в изпълнение на това правомощие на адвокатския съвет. Независимо, че не е посочено изрично в закона, от горните разпоредби следва, че компетентността да се произнесе по реда на чл. 36, ал. 3 от ЗА, е на АС към АК, в която членува съответният адвокат. В случая от материалите по делото се налага изводът, че както адвокат К., така и адвокат Т. са членове на Софийска адвокатска колегия, поради което адвокатският съвет към нея, а не този към адвокатска колегия – Перник е следвало да определи размера на дължимото им се адвокатско възнаграждение.

         С оглед всичко изложено по-горе, настоящият касационен състав на Административен съд – Перник намира, че обжалваното определение е постановено без съдът да е сезиран за това, поради което е недопустимо и следва да бъде обезсилено.

         Мотивиран от изложеното и на основание чл. 235, ал. 1 от АПК, Административен съд – Перник

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И

 

         ОБЕЗСИЛВА определение от 18.06.2021 г., постановено по АНД № 258/2021 г. по описа на Районен съд – Перник, с което ОДМВР – Перник е осъдено да заплати на АД „*****   *****“, със седалище и адрес на управление: гр. ****, ул. М. Б. № *** сумата от 370 лв., представляваща направени по делото разноски.

         ОПРЕДЕЛЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО.

 

                                              

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/

 

                                                       

                                                        ЧЛЕНОВЕ: 1./П/

 

 

                                                                           2./П/