О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№23
гр.
Перник, 09.08.2021 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЕРНИК, в закрито съдебно заседание на
девети август две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЛАВА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛОРА СТЕФАНОВА
МИХАИЛ МАЛЧЕВ
Като разгледа докладваното от съдия Стефанова КАНД №
143/2021 г. по описа на Административен съд – Перник, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 229 – 236 от АПК, във вр. с
чл. 248, ал. 3 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 3 от ЗАНН.
Образувано е по частна жалба, подадена от Областна дирекция
– Перник на Министерство на вътрешните работи, представлявано от Милен Тасков -
директор против определение от 18.06.2021 г., постановено по АНД № 258/2021 г.
по описа на Районен съд – Перник, с което ОДМВР – Перник е осъдено да заплати
на АД „……“, със седалище и адрес на управление: гр. ****, ул. М. Б. № ***
сумата от 370 лв., представляваща направени по делото разноски.
В частната жалба се излагат съображения за недопустимост и
неправилност на обжалваното определение. Твърди се, че съдът е присъдил
разноски в полза на адвокатско дружество, което не е осъществило процесуалното
представителство на жалбоподателя. Сочи се, че искането за присъждане на
разноски не отговаря на изискванията на закона, тъй като не е посочен размерът
им, което е препятствало ответника да вземе становище. Искането към касационния
състав е да отмени обжалваното определение и да остави без уважение молбата за
присъждане на разноски.
На основание чл. 232 от АПК препис от частната жалба е
връчен на насрещната страна - „****“
ЕООД. В указания срок е представен отговор, подписан от пълномощника адв. К., в
който са изложени съображения за неоснователност. Искането към касационния
състав е да остави без уважение частната жалба.
Административен съд – Перник, в настоящия състав, като
прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на
страните и обсъди събраните по делото доказателства, намери следното:
Частната жалба е подадена срещу подлежащ на касационно
обжалване съдебен акт, в срока по чл. 230 от АПК от надлежно процесуално
легитимирано лице – страна в съдебното производство, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
От материалите по делото е видно, че производството пред
Районен съд – Перник е образувано по жалба на „****“ ЕООД, ЕИК ********* срещу
електронен фиш серия Г № ****, издаден от ОДМВР – Перник, с който на основание
чл. 638, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 461, т. 1 от КЗ на жалбоподателя е наложена
имуществена санкция в размер на 2000 лв. за нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1
от КЗ.
Жалбата е подписана от пълномощник – адв. К. К.. Към нея е
приложено пълномощно, с което „****“ ЕООД упълномощава Адвокатско
дружество „Ташева и съдружници“, чрез
адв. К. и адв. Ш. да го представлява пред всички съдилища в страната.
В първото проведено по делото открито съдебно заседание на
12.04.2021 г. е представена молба, подписана от адв. К. К., в която е заявено,
че между адвокатско дружество „****** ******“
и жалбоподателя – „****“ ЕООД не е сключен договор за правна помощ. Посочено е,
молбата да се счита като такава по чл. 36, ал. 3, във вр. с ал. 1 от ЗА за
определяне размера на адвокатското възнаграждение. С нея е поискано от съда да
присъди в полза на адвокатското дружество възнаграждение, след определянето на
размера му от Адвокатския съвет.
Към молбата е приложено пълномощно за преупълномощаване, с
което адв. К. е преупълномощил адв. Т. с правата, за които е упълномощен от „****“
ЕООД. Адвокат Т.е участвал в откритото съдебно заседание, проведено на
12.04.2021 г. като процесуален представител на дружеството-жалбоподател. В хода
на съдебните прения той е направил искане за присъждане на направените
разноски.
С решение № 260198/07.05.2021 г., постановено по АНД
258/2021 г. по описа на Районен съд – Перник, съдът е отменил обжалвания
електронен фиш серия Г № ****, издаден от ОДМВР – Перник и не се е произнесъл
по искането за присъждане на направените съдебни разноски.
С разпореждане от 07.05.2021 г. съдът е изпратил копие от
молбата, подадена от „****“ ЕООД, на Адвокатски съвет при Адвокатска колегия - гр. Перник.
С писмо изх. № 419/13.05.2021 г., адресирано до Районен съд
– Перник, председателят на САК – Перник е отговорил, че Съветът на АК – Перник
е определил възнаграждение на адвокат К. К. от Софийска адвокатска колегия за
положения труд по АНД № 258/2021 г. по описа на ПРС в размер на 370 лв.
С определение от 18.06.2021 г. съдът е допълнил Решение №
260198/07.05.2021 г., постановено по АНД № 258/2021 г., като е осъдил ОДМВР –
Перник да заплати на Адвокатско дружество „****** *****“ сумата от 370 лв., представляваща
възнаграждение за адвокат.
Така постановеното определение е процесуално недопустимо.
Съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, във вр. с чл. 144 от АПК,
процесуалният ред за допълване или изменение на решението на районния съд по
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН е този, регламентиран в чл. 248 от ГПК.
Съгласно чл. 248, ал. 1 от ГПК в срока за обжалване на
решението, а ако е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му,
съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение
в частта за разноските. От разпоредбата следва, че съдът може да допълни или
измени постановеното от него решение в частта за разноските само, ако е сезиран
от страна по делото в съответния преклузивен срок.
В случая искането на „****“ ЕООД за присъждане на разноски е
направено с молба, представена в открито съдебно заседание, проведено на
12.04.2021 г. В това заседание делото е обявено за решаване, като в хода на
съдебните прения пълномощникът на дружеството – адв. Т. отново е заявил
претенция за разноски. В постановеното решение, с което спорът е решен по
същество, съдът е пропуснал да се произнесе по това искане.
В срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, приложим на основание чл.
144 от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, изтекъл на 03.06.2021 г.,
районният съд не е бил сезиран с искане от „****“ ЕООД за допълване на
съдебното решение. Искането, формулирано в молбата, подадена в съдебно
заседание на 12.04.2021 г. не е такова за изменение, респективно допълване на
решението в частта за разноските, тъй като предшества постановяването на съдебния
акт. Затова съдът не е разполагал с процесуална възможност да измени или да
допълни решението си. Произнасянето му с обжалваното определение е при
отсъствие на една от кумулативно изискуемите процесуални предпоставки –
надлежно сезиране, поради което е процесуално недопустимо. Постановеният
съдебен акт, предмет на съдебен контрол, в настоящото производство, също е
недопустим и следва да бъде обезсилен.
Отделно от горното, необходимо е да се посочи, че по реда на
чл. 63, ал. 3 от ЗАНН съдът се произнася само по направени от страните
разноски, за които са представени надлежни доказателства. В случая процесулният
представител на дружеството-жалбоподател сочи, че между него и доверителя му не
е сключван договор за предоставената правна помощ и дължимото се адвокатско
възнаграждение следва да се определи по реда на чл. 36, ал. 3 от ЗА.
Цитирана норма цели гарантиране правото на адвоката по чл.
36, ал. 1 от ЗА да получи възнаграждение за положения труд. Тя урежда частен
случай на неоснователно обогатяване, при който за престираната услуга,
извършена въз основа на упълномощаване, не е уговорено дължимо от
упълномощителя възнаграждение. Правомощието да определи размера на това
възнаграждение по искане на упълномощителя или упълномощения/адвокат или клиент
– чл. 36, ал. 3 от ЗА/, е предоставено на адвокатския съвет. Решението на
адвокатския съвет е обвързващо само за адвоката и клиента и на основание чл. 37
от ЗА за определеното с него възнаграждение може да бъде издадена заповед за
изпълнение по чл. 420 от ГПК срещу клиента. То обаче не е основание за
присъждане на разноски в съдебно производство, нито в полза на упълномощителя/клиента/,
нито – на упълномощения/адвоката/. За да бъдат присъдени от съда в полза на
страна по делото при условията на чл. 63, ал. 3, във вр. с чл. 143 от АПК,
разноските следва да са направени и за това да са представени доказателства. В
чл. 38, ал. 2 от ЗА е предвидено единственото изключение, при което съдът
присъжда адвокатско възнаграждение в полза на адвоката, когато то не е
заплатено от страната, която той е представлявал и това е когато правната помощ
е оказана безплатно при някое от условията на чл. 38, ал. 1 от ЗА. Настоящият
случай, не е такъв, тъй като Адвокатско дружество „Ташева и съдружници“ е
представлявало юридическо лице – търговец, а предпоставките по чл. 38, ал. 1 от
ЗА са приложими само за физически лица. Следователно неправилен е изводът на
районният съд, направен в обжалваното определение, че писмото, с което е
уведомен, че АС при АК – Перник е определил размер на дължимо адвокатско
възнаграждение, представлява основание за осъждане на насрещната страна да
заплати това възнаграждение на адвоката, представлявал страната, в чиято полза
е съдебното решение.
Следва да се посочи и това, че съгласно чл. 79 от ЗА
адвокатският съвет е орган на Адвокатската колегия. Последната от своя страна
съгласно чл. 78 от ЗА е юридическо лице и се състои от членуващите в нея
адвокати, като в съдебния район на всеки окръжен съд има една адвокатска
колегия. Като орган на съответната адвокатска колегия и по силата на чл. 89, т.
9 от ЗА, адвокатският съвет посредничи за решаване на спорове между адвокати и
между адвокати и клиенти. Определянето на размера на дължимото адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 36, ал. 3 от ЗА е именно в изпълнение на това
правомощие на адвокатския съвет. Независимо, че не е посочено изрично в закона,
от горните разпоредби следва, че компетентността да се произнесе по реда на чл.
36, ал. 3 от ЗА, е на АС към АК, в която членува съответният адвокат. В случая
от материалите по делото се налага изводът, че както адвокат К., така и адвокат
Т. са членове на Софийска адвокатска колегия, поради което адвокатският съвет
към нея, а не този към адвокатска колегия – Перник е следвало да определи
размера на дължимото им се адвокатско възнаграждение.
С оглед всичко изложено по-горе, настоящият касационен
състав на Административен съд – Перник намира, че обжалваното определение е
постановено без съдът да е сезиран за това, поради което е недопустимо и следва
да бъде обезсилено.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 235, ал. 1 от АПК, Административен съд – Перник
О П
Р Е Д
Е Л И
ОБЕЗСИЛВА определение от 18.06.2021 г., постановено по АНД №
258/2021 г. по описа на Районен съд – Перник, с което ОДМВР – Перник е осъдено
да заплати на АД „***** *****“, със
седалище и адрес на управление: гр. ****, ул. М. Б. № *** сумата от 370 лв.,
представляваща направени по делото разноски.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/
ЧЛЕНОВЕ: 1./П/
2./П/