Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 16.01.2019 година град Ихтиман
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ИХТИМАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД 6 състав на
осемнадесети септември две хиляди и осемнадесета година
В публичното заседание в
следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПАВЛЕТА ДОБРЕВА
секретар Надя Борисова
прокурор .................................
като разгледа докладваното от
съдиятата
гражданско дело № 1474 по описа за 2017 година,
намира следното
Искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79 от ЗЗД.
Предявена искова молба от „Е..........”
ООД,с ЕИК: ......, със седалище и
адрес на управление в гр. С..., бул. „М...“ № …., представлявано от Е…….. И...А...
- управител, против З.Л.Б. с ЕГН: **********
и постоянен и настоящ адрес ***, с която се претендира да бъде установено
задължение на ответницата към ищеца в размер на 250,00 лв. /двеста и петдесет
лева/ – представляваща усвоена, но непогасена сума по договор за кредит от ....2014
г., за която е издадена заповед за изпълнение по гр. дело № …………/2017 г. по
описа на РС И………... Иска се и
осъждането на ответника за заплащането на сторените в заповедното и в исковото
производство разноски. Към исковата молба са приложени, като писмени
доказателства: договор № .../....2014 г., договор за поръчителство; обратна
разписка; информация за заявка за кредит; потвърждение за извършена цесия;
уведомление за прехвърляне на вземания;
Направено е искане за постановяване на
неприсъствено решение с нарочно депозирана за дата на съдебно заседание молба
от ищцовото дружество.
В срока за отговор по чл.131 от ГПК,
ответникът не депозира такъв, редовно призован, не се явява в съдебно заседание
без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Въз основа на така установеното от
фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
По отношение иска по чл. 422 ГПК вр. с чл. 79 ЗЗД са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение
по реда на чл. 239 ал.1 от ГПК.
С разпореждането на съда по реда на
чл.131 от ГПК, редовно връчено на ответника, е указана възможността за
постановяване на неприсъствено решение. Същият не е депозирал отговор в срока
по чл.131 от ГПК, редовно призован не се явява в съдебно заседание, без да е
направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Налице е и втората предпоставка по чл. 239
ал.1 от ГПК.
Ищецът твърди, че по силата на договор за
кредит № ... от ....2014 г., сключен между З.Л.Б. *** АД с ЕИК: ... дружеството
е предоставило на ответницата заем в размер на 250,00 лева, като съгласно чл. 2
от договора заемателят е следвало да върне получената сума в срок до 20 дни,
като падежната дата е ………...2014 г. На …………...2017г., е бил сключен договор за
гаранция между длъжника и „Ф...“ ООД, по силата на който последното се
задължило да отговаря солидарно със З.Б. *** ЕООД. Длъжникът не е върнал
получената в заем сума, като „Ф...“ е извършило плащане на всичко дължимо в
полза на „Ф…………..“ ЕООД , като в съответствие с чл. 3, т. 4 от договора за
гаранция е встъпило в правата на кредитора.
Вземането на „Ф...“ ООД е прехвърлено на „Е..........“ ООД с договор за
продажба и прехвърляна на вземания (цесия) от …………..2016 г. За посочената сума,
сумата …………. лв. - договорна лихва за периода от ....2014
г. до ………...2014 г., сумата ………….. лв. – такси и ………. лв. – юрисконсултско
възнаграждение и …………. лв. – държавна такса, ищецът
се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по гр.дело № …………/2017 г.
по описа на РС И……….. За издадената заповед ответница е уведомена по реда на
чл. 47 ал.5 от ГПК.
Представените по делото писмени доказателства - договор за предоставяне на финансови услуги
от разстояние № .../....2014 г., договор за поръчителство; обратна разписка;
информация за заявка за кредит; потвърждение за извършена цесия; уведомление за
прехвърляне на вземания; разписка за извършено плащане от ....2014 г., както и
изисканото и приложено гр. дело № ……../2017 г. по описа на РС И……….., подкрепят
изложените в исковата молба и посочени по – горе обстоятелства – че по сключен
договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние № .../....2014 г.
ответницата е получила заем в размер на ……….. лв. от „Ф……………“ ЕООД,
задължението по който е било погасено от поръчителя по договора за гаранция –
„Ф...“ ООД, който от своя страна е прехвърлил вземането си към
кредитополучателя на ищеца, за което ответницата е била уведомена от цедента и налагат извод за
вероятната основателност на ищцовата претенция.
Ето защо, и предявеният иск
по чл. 422 ГПК вр. с чл. 79 от ЗЗД следва да бъде уважен изцяло.
Изходът от спора, предпоставя и осъждането на ответника да заплати
направените в заповедното производство разноски в размер на 25,00 лв. –
държавна такса и 50,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение и разноските в исковото
производство, възлизащи на 25,00 лв. – държавна такса.
Воден от изложеното до тук и на осн. чл.
239 ГПК, съдът
Р Е
Ш И
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 422 ГПК вр. с чл. 79 ЗЗД по отношение на ищеца
„Е..........” ООД, ЕИК ......, със
седалище и адрес на управление в гр. С..., бул. „М...“ № ………., представлявано
от Е………. И...А... - управител, че
ответника З.Л.Б., ЕГН: **********, с адрес ***,
му дължи сумата 250,00 лв. /двеста и петдесет
лева/ - усвоена, но непогасена сума
по договор за кредит от ....2014 г., за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № ………...2017 г. по гр. дело № ………./2017
г. по описа на РС И……………..
ОСЪЖДА З.Л.Б., ЕГН: **********, с адрес ***,
ДА ЗАПЛАТИ на „Е..........” ООД, ЕИК: ......, със седалище и адрес на управление в гр. С..., бул. „М...“ № ……….,
представлявано от Е………… И...А... - управител, сумата 75,00 лв. за разноски в
заповедното производство и сумата 25,00 лв. за разноски в исковото
производството.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
Препис от същото да се връчи на
страните и да се приложи по гр.дело № …………/2017 г. по описа на РС Ихтиман.
РАЙОНЕН СЪДИЯ