РЕШЕНИЕ
№
………..
гр. София, 20.01.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на тринадесети декември две
хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ:
АЛБЕНА БОТЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 587/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано
е по искова молба с вх. № 5332/16.01.2020 г., уточнена с молба от 31.07.2020 г.
(л. 52), предявена от М.Д.М., с ЕГН: ********** и Н.Д.М., с ЕГН: **********,***, против „ДЗИ - О.З.“ ЕАД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***.
Ищците М.Д.М. и Н.Д.М. твърдят, че на 19.01.2015 г.,
около 19.30 ч., в гр. София, на ул. „Околовръстен път“, с посока на движение от бул. „Черни връх” към
бул. „България”, М.П.Г., при управление на лек автомобил „Форд Торнео Конект”, с рег. № ********,
нарушил правилата за движение по пътищата, и реализирал пътно-транспортно
произшествие (ПТП) с велосипед „Декатлон“, управляван от Д.Г.М..
В резултат на
произшествието, Д.Г.М. получил тежки
травми, несъвместими с живота, които са довели до неговата смърт, настъпила на
23.01.2015 г.
По случая било
образувано досъдебно производство (ДП) № 11032/2015 г. по описа на СДВР,
пр.пр. № 11587/2015 г. по описа на СГП,
което не било приключило.
Ищците твърдят,
че са деца на починалия Д.Г.М.. До неговата смърт, ищците живеели неразделно с него, били
силно привързани един към друг, разчитали изцяло на неговите грижи и доходи. Смъртта му причинила на ищците неимуществени вреди –
болки и страдания. Ищците изживели изключителен стрес, били неподготвени за справяне
с житейските трудности, породени от трагедията с баща им. И двамата страдали месеци
наред от безсъние, като и към предявяване на исковата молба не успявали да
възстановят психическото си равновесие. На ищцата М.М. й било изключително
трудно да се съсредоточи върху учебния процес, емоционалното й състояние се
отразило на отношенията й със съучениците и възгледите за живота.
Ищците твърдят,
че към датата на увреждането, по силата на застрахователната полица № 06114001722754,
валидна от 09.07.2014 г. до 09.07.2015 г., ответникът е застраховал гражданската
отговорност на лицата, управляващи правомерно лек автомобил „Форд Торнео
Конект”, с рег. № ********, включително и на водача М.П.Г..
Предвид
изложеното, ищците молят да бъде
постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да им заплати
сумата от по 200 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 19.01.2015 г. до
окончателното плащане.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът „ДЗИ - О.З.“ ЕАД е депозирал отговор на
исковата молба. Ответникът не оспорва наличието на
застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ по силата на
който, към датата на процесното ПТП, е застраховал гражданската отговорност на
лицата, управляващи правомерно лек автомобил „Форд Торнео Конект”, с рег. № ********.
Ответникът оспорва исковете с възражението, че са
неоснователни, евентуално - завишени по размер. Оспорва твърденията на ищците,
че процесното ПТП е настъпило по вина на водача на лек автомобил „Форд Торнео
Конект”, с рег. № ********, както и описания в исковата молба механизъм на ПТП.
Сочи, че водачът М.П.Г. не е нарушил правилата за движение по
пътищата и не е налице негово противоправно деяние, което да е в причинна
връзка с настъпилия вредоносен резултат. Излага съображения, че ищците не са
ангажирали доказателства, от които да се установяват наведените в исковата
молба твърдения, обосноваващи наличието на отговорност на застрахования при
ответника водач.
Ответникът
твърди, че в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и вредоносните последици от него са единствено
действията на велосипедиста М., който е нарушил правилата за движение по пътищата, като не се е
движил възможно най-близо до
дясната граница на платното за движение и в
противоречие със забраната за успоредно движение с друг велосипедист, е станал причина
за настъпване на процесното ПТП, от което са настъпили фаталните последици за него.
Евентуално, ответникът релевира
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на Д. М., който не се е движил възможно
най-вдясно до дясната
граница на платното за движение, управлявал е велосипеда без предпазна каска и
без светлоотразителна
жилетка, наред с това и успоредно с друг велосипедист, с което поведение е нарушил редица правила за движение по
пътищата, в резултат на което е станал причина за настъпване на ПТП. Ответникът твърди,
че с поведението си пострадалият съществено е допринесъл
за настъпване на ПТП и вредоносните последици за него, както и че субективните
действия на велосипедиста с органите за управление на велосипеда са довели до
настъпване на ПТП и фаталните последици. Оспорва и наличието на пряка
причинно-следствена връзка между телесните увреждания, довели до смъртта на
велосипедиста и ПТП. Твърди, че ако велосипедистът е бил с поставена предпазна
каска, то същият е нямало да получи телесните увреждания, довели до смъртта му.
Евентуално
ответникът поддържа, че исковите претенции са завишени с оглед обществените
критерии за справедливост. Релевира и възражение, че вземанията на ищците за
главница и лихва са погасени, поради изтичане на предвидения в закона давностен
срок.
Моли,
исковете да бъдат отхвърлени. Претендира направените по делото разноски.
Съдът приема от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са искове с правна квалификация чл. 267, ал.1 КЗ, вр. чл. 226, ал.1 КЗ–отм., но приложим съгласно § 22 о КЗ, обн., ДВ, бр. 102
от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016г.
Съгласно чл. 226, ал. 1, КЗ (отм.), увреденият,
спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко
от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, който, съгласно ал.
2 на чл. 226 КЗ (отм.), може да прави
възраженията, които произтичат от договора и от гражданската отговорност на
застрахования. Видно от законовата разпоредба, за да бъде уважен иска, следва
да бъде установено наличието на валидно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност” между ответника - застраховател и делинквента относно
управлявания от последния автомобил. Наред с това, за да се ангажира
отговорността на застрахователя, следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД /деяние, вреди,
противоправност, причинна връзка и вина/, пораждащи основание за отговорност на
прекия причинител – застрахован за обезщетяване на причинените вреди, тъй като
отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на
застрахования деликвент и има вторичен характер – застрахователят дължи
обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото
лице за репатрирането им. Вината се предполага – чл. 45, ал.2 от ЗЗД, като
опровергаването на тази презумпция е в тежест на ответника при условията на
обратно пълно доказване.
В
настоящия случай не се спори по делото, че към 19.01.2015 г. (датата на
процесното ПТП), по силата на Договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, сключен във формата на застрахователна полица № 06114001722754,
валидна от 09.07.2014 г. до 09.07.2015 г., „ДЗИ - О.З.“ ЕАД е
застраховало гражданската отговорност на лицата, правомерно управляващи лек
автомобил „Форд Торнео Конект”, с рег. № ********, включително и на водача М.П.Г..
Този факт е отделен като безспорен и ненуждаещ се в отношенията между страните
по делото (с определението от 13.07.2020 г.).
Установяват
се и останалите правопораждащи правото на ищеца юридически факти,
представляващи елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД:
Съдът
приема за установено по делото, че на 19.01.2015 г., в гр. София, на ул.
„Околовръстен път“, е реализирано пътнотранспортно произшествие с участници: лек автомобил „Форд Торнео Конект”, с рег. № ********,
управляван от М.П.Г., и велосипед „Декатлон“, управляван от Д.Г.М..
Настъпването
на процесното ПТП и участието на водача, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника, се установява от представения по делото Констативен протокол (л. 5
и сл.), съставен на 29.01.2020 г., от дежурен ПТП при О
„ПП“ – СДВР, който е посетил мястото на ПТП.
Като
причини и обстоятелства за настъпване на ПТП в Констативния протокол е
посочено, че на 29.01.2020 г., около 19.30 ч., в гр. София, лек автомобил „Форд Торнео
Конект”, с рег. № ********, управляван от М.П. ***, с посока на
движение от бул. „Черни връх“ към бул. „България“ и в района на № 36 участва в
ПТП с попътно движещите се велосипед PELOCON -DELOTOD с
рама № LR120100134,
управляван от М.С.С.и велосипед DECATHLON VILAMIN-R без номер на рама, управляван от Д.Г.М., с ЕГН: **********.
Настъпването
на процесното ПТП се установява от представения по делото Протокол за оглед на
местопроизшествие (л. 10 и сл., том І от досъдебното производство), съставен на
29.01.2020г. от полицай при О „ПП“ – СДВР. Протоколът за оглед на ПТП е
съставен в съответствие с чл. 129 и сл. НПК и има характера на официален
свидетелстващ документ, с обвързваща съда доказателствена сила, съгласно чл.
179 ГПК относно установените обстоятелства при огледа на произшествието.
По
случая е било образувано досъдебно производство (ДП) № 11032/2015 г. по описа
на СДВР, пр.пр. № 11587/2015 г. по описа
на СГП, което не е приключило.
Относно
настъпването на процесното ПТП, по делото са събрани гласни доказателства чрез
разпита на свидетеля М.П.Г., който при настъпване на процесното ПТП е управлявал лек автомобил „Форд Торнео Конект”, с рег. № ********.
Свидетелят заявява, че на
19.01.2015 г., около 19.30 ч., в гр. София, е управлявал лек автомобил
„Форд Торнео“. Свидетелят се движел по
ул. „Околовръстен път“, в посока кръговото на кв. „Драгалевци“ към бул.
„България“, с около 40 - 50 км.ч., в крайна най-дясна лента. На това място, пътното платно се състояло от
четири ленти, като преди това, свидетелят се бил включил от кръговото в посока
ул. „Околовръстен път“ от локалното. Свидетелят карал в четвърта дясна лента,
после минал наляво към третата лента, след това към втора лента. Било тъмно, но
имало улично осветление. Свидетелят карал на къси светлини. Не валяло, но било
влажно.
Пред свидетеля, на около 8 - 9 метра, се
движел автомобил, който направил същото като него - минал от четвърта към трета
лента. След това, тръгнал от трета към
средата на втора лента, с рязка маневра. Свидетелят продължил да си кара във
втората лента, с 50 км. ч. След като автомобилът пред него направил рязката
маневра, пред свидетеля „изневиделица“ се появил силует, на границата между
втора и трета лента. М.Г. спрял, върнал се и тогава разбрал, че е велосипедист,
който нямал нито каска, нито светлоотразителна жилетка. Имало и други спрели
коли, които му оказали спешна помощ. Свидетелят също помогнал колоездачът да
бъде изтеглен към тротоара. В последствие, свидетелят разбрал, че е имало и
втори колоездач, жена, която също нямала светлоотразителна жилетка, която нямала
видими наранявания.
М.Г.
уточнява, че велосипедистът се е движел между втора и трета лента, на самата
маркировка, в същата посока, като не си спомня спрямо другия велосипедист как
се е движел и не може да определи с каква скорост се е движел и дали е имал
светлоотразители.
Свидетелят го видял, когато автомобилът пред него
направил рязка маневра. Потвърждава, че „накрая преди удара“, неговото местоположение
е било между трета, тръгвайки да се
включи към втора лента. С автомобила, който бил пред него, карали един зад друг
още с включването на околовръстното, като свидетелят карал зад него. При „включването“,
свидетелят бил с предимство. Движението не било много интензивно.
По делото е прието заключението по автотехническата експертиза, извършена от вещото лице доц. д-р инж. А.А.. Вещото
лице, след като се е запознало с представените по делото доказателства, е
приело следното:
Лек автомобил „Форд Торнео Конект“, с рег. № *******, управляван от М.П.Г.,
към момента на удара на велосипедиста М., се е движил със скорост около 60
км/ч. Велосипедът марка „Декатлон“, (DECATHLON модел VILAMIN), управляван от Д.Г.М., се е движил със скорост около 30 км/ч.
Според показанията на водача Г., мястото на удара по дължина на пътя е на
11 метра преди ориентира, а по широчина е на 6,5 - 7,0 метра вляво от десния
бордюр.
При правилно движение на велосипедистите, в десния край на дясната пътна
лента на основното платно за движение, която е третата лента в зоната на удара,
мястото на удара на велосипедиста по дължина на пътя е на 11 метра преди
ориентира, а по широчина е на около 4,0- 4,20 метра вляво от десния бордюр.
Велосипедистката М.С., не е ударена директно от л.а. Форд Торнео. Тя и/или
велосипедът й са ударени индиректно, от отблъснатото тяло или от велосипеда на Д.
М., от което е загубила равновесие и е паднала заедно с велосипеда си, като си
е ударила силно главата в асфалта чрез
каската си. По дължина на пътя тя е ударена на 5-6 метра преди линията на
ориентира, а по широчина на около 0,3- 0,5 метра вляво от мястото на удара на
велосипедиста М., защото тя се е движила по-вдясно от него.
Според ВЛ, двамата велосипедисти са били опитни и не биха се движили по
средата на платното за движение, където вляво и вдясно от тях се движат
автомобили със скорост 80 км/ч., които постоянно се изпреварват и сменят
лентите си на движение. Не биха се подложила на огромен риск да бъдат ударени.
Видно то АТЕ, от техническа и професионална гледна точка причината за настъпване на
произшествието е в субективните действия
на водача на лек автомобил „Форд Торнео Конект“ М.П.Г., който е допуснал
движение зад друг неизвестен автомобил с много малка надлъжна дистанция 8-9
метра при необходима дистанция от 30 метра, по време на извършване маневра
престрояване наляво в съседна пътна лента, с което се е поставил сам в невъзможност да предотврати удара на
велосипедиста.
Велосипедистът М. преди и по време на удар се е движил пред застигащият го л.а. „Форд“, не е имал видимост спрямо автомобила и
не е имал възможност да предотврати удара. Освен това той първо е изпреварен и
заобиколен отляво от неизвестния автомобил, за който водачът на л.а „Форд“
твърди че се е движил пред него. Промяна на траекторията на движение е много
по-опасно действие в сравнение с движение без промяна на траекторията.
Според АТЕ, водачът на л.а. Форд,
движещ се зад неизвестния автомобила, е трябвало да поддържа безопасна
дистанция 30 метра, за да не се удари в него в случай, че неизвестния
автомобил предприеме аварийно спиране. В действителност водачът на л.а. „Форд“
е пренебрегнал това правило и се е движил на твърде малка дистанция от 8 - 9 метра,
посочени от него, което го е поставило в опасна ситуация спрямо неизвестния
автомобил, да не може да спре и да предотврати удара с неизвестния автомобил,
защото при възникване на опасност той изкуствено си е удължил опасната зона с
21 -22 метра.
За да има възможност да предотврати удара с движещият
се велосипед на пострадалия Д. М., необходимата
му дистанция към момента на откриване на видимост на велосипеда е 23 метра,
за да може да реагира и предприеме аварийно спиране, като изравни скоростта си
със скоростта на велосипеда 30 км/ч. Така той ще предотврати удара на
велосипеда.
Тъй като при движение зад друг автомобил със скорост
60 км/ч., безопасната надлъжна дистанция, която трябва да спазва задния водач е
30 метра, тя е по голяма от необходимата за водача на л.а. „Форд“ дистанция 23
метра спрямо велосипедиста, която позволява на водачът на автомобила да намали
скоростта си до 30 км/ч., се установява, че ако водачът на л.а. „Форд Торнео“
се е движил на безопасна дистанция 30 метра зад неизвестния автомобил, водачът
му е имал техническа възможност да предотврати удара и ПТП с велосипедиста.
Движейки са на опасна дистанция от 8-9 метра зад
неизвестния автомобил, водачът на л.а. „Форд“ сам се е поставил в невъзможност
да предотврати удара на велосипеда и индиректния удар на велосипедистката М.С.а
Сарафимова.
В открито съдебно заседание на 13.12.2021 г., вещото
лице по АТЕ е уточнило, че по отношение на предотвратимостта на ПТП няма
никакво значение къде по ширина на пътното платно е настъпило ПТП.
Видно от заключението по съдебно-медицинската експертиза, между
установените травматични увреждания на Д.Г.М. и настъпилата смърт на Д.Г.М. е налице
пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка.
Заключенията по АТЕ и СМЕ са изготвени от вещи в съответната област на
науката лица, които са висококвалифицирани експерти, за чиято професионална
компетентност и добросъвестност не са налице основания за поставянето им под
съмнение. Заключенията са пълни, ясни и обосновани, вещите лица са съобразили
всички обективни данни по делото, поради което и съдът не намира основание да се съмнява в тяхната правилност и ги кредитира.
Видно от удостоверение за наследници (л. 11), ищците М.Д.М. и Н.Д.М. са
наследници по закона на Д.Г.М., с ЕГН: **********, починал на 23.01.2015 г.
(негови деца).
За
установяване на твърдените неимуществени вреди, по делото са събрани и гласни
доказателства чрез разпита на Д.Г. Т.-Б.и И.С.С..
Свидетелката
Д.Г. Т.-Б.заявява, че е била близка приятелка на семейството и познава ищците
от раждането им. Първоначално, М. и Н. живеели с двамата си родители, а след
развода им, ищците живеели само с баща си. Той се грижел за тях, за
образованието им, за възпитанието им, материално. Ищците изцяло разчитали на
него, той бил опората им. Били привързани към баща си, имало доверие и респект
между тях.
Свидетелката
заявява, че помни инцидента. Към момента на смъртта на баща им, М. била
ученичка, на 17 г., а Н. бил студент -на 23 г. Смъртта на баща им била голям
стрес за тях. В ищците имало тотална промяна, както и в поведението им. Те рязко
ограничили кръга си на приятели и прекратили
събиранията си с тях. Споделяли на свидетелката, че изпитват тревога, че през
нощта не могат да спят, сънуват кошмари. Били притеснени за бъдещето си. М.
започнала да неглижира образованието си, искала да напусне училище, за да
започне работа. И двамата били в безпътица, не знаели как ще продължи живота
им.
Свидетелят
И.С.С.е втори братовчед на ищците и заявява, че ги познава „цял живот“. Преди
2015 г., свидетелят живеел в Холандия, но поддържал близка връзка с ищците и си
комуникирали през социалните мрежи. Свидетелят заявява, че ищците винаги са
живеели с баща си. Той се грижел за тях
във всяко едно отношение. Живеели на ул. „*******и продължавали да живеят там.
След развода с майка им, баща им се грижел за ищците и тримата живеели на този
адрес. Винаги имали много добри взаимоотношения. Баща им се грижел за ищците,
той бил бивш спортист, помагал на ищците
да се развият в спортно отношение. Н. тренира тенис и баща му винаги му бил
треньор, нямал друг треньор. Баща им бил най-близкия човек на ищците, прекарвал
цялото си свободно време с тях, помагал им индивидуално, справял се с цялото
домакинство.
Загубата
на баща им била много стресираща за ищците. Те се променили, станали различни
хора, изолирали се. М. комуникирала само с приятеля си, била доста затворена. Н.
също не комуникирал с приятелите си. Наложило се да напусне университета, за да
започне да работи.
При
така установените факти, съдът приема, че се установяват всички елементи от
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а презумпцията
по чл. 45, ал.2 от ЗЗД не беше
опровергана. Събраните по делото писмени и доказателства и
доказателствени средства установяват предпоставките
от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД. Безспорен се установи и, че
процесното ПТП е настъпило в резултат на виновните действия на водача на лек автомобил „Форд Торнео
Конект”, с рег. № ********, който е нарушил разпоредбата на чл.
23, ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), предвиждаща, че водачът на пътно превозно средство е
длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго
превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали
скоростта или спре рязко. Видно от заключението по АТЕ, от техническа и
професионална гледна точка причината
за настъпване на произшествието е в субективните действия на водача на лек
автомобил „Форд Торнео Конект“ М.П.Г., който е допуснал движение зад друг
неизвестен автомобил с много малка надлъжна дистанция 8-9 метра при необходима
дистанция от 30 метра, по време на извършване маневра престрояване наляво в
съседна пътна лента, с което се е поставил сам в невъзможност да предотврати
удара на велосипедиста. С оглед на това, съдът намира, че поведението на водача
на увреждащият лек автомобил е било противоправно и представлява деликтно
поведение, съгласно изискванията на чл. 45 от ЗЗД. На основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.),
застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ „ДЗИ - О.З.“ ЕАД дължи да
заплати обезщетение за доказаните неимуществени вреди на увредените лица,
каквито се явяват ищците по делото (чл. 265, ал. 2 и ал. 1 КЗ-отм.). Съгласно формираната с ППВС № 4/1961 г., ППВС
№ 5/1969 г. и ППВС № 2/1984 г. задължителна съдебна практика, ищците са
в кръга на лицата, легитимирани да претендират обезщетение за неимуществени
вреди от смъртта на своя баща.
Що
се отнася до размера на
обезщетението за претърпените неимуществени вреди съдът намира следното:
Както
беше посочено, М.Д.М. и Н.Д.М. са деца на починалия Д.Г.М.. Въпреки липсата на
възможност за съпоставяне между претърпените страдания от ищците от смъртта
на техния баща, и паричната престация,
законодателят е дал възможност на увредените да претендират парично обезщетение за неимуществени вреди,
като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е
справедливият размер на това обезщетение – по силата на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ,
че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Критериите за определяне
на този размер са възрастта на пострадалия, видът, обемът и тежестта на
причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността на
претърпените болки и страдания, общовъзприетото понятие за справедливост и
общото икономическо състояние на обществото, което е от значение за номиналния
размер на обезщетението. Обезщетението за неимуществени вреди следва да се
определи съвкупно като обезвреда за цялостните последици от претърпените от
ищците страдания, в каквато насока е константната съдебна практика на всички
съдилища в Република България, вкл. и указанията, дадени с Постановление №
4/68г. на Пленума на ВС и с Постановление № 17/63г. на Пленума на ВС.
Съдът приема въз основа на показанията на разпитаните свидетели, степента
на родство, емоционалната близост между ищците и починалия, фактът, че са били
в много добри отношения и от житейска гледна точка съобразявайки се с принципа
на справедливост, залегнал в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, че претърпените от
ищците неимуществени вреди ще бъдат възмездени чрез парично обезщетение от по 130
000 лева за всеки един от ищците.
Неимуществените вреди от загубата на баща са неизмерими с пари – какъвто и
размер на обезщетение да бъде определен, той няма да компенсира вредата.
Размерът на обезщетението не е стойността на човешкия живот, нито оценява
загубата на ищеца. За целите на реализиране на отговорността обаче следва да се
определи размер на задължението, съобразен с критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД. Този критерий включва освен обективно установените по делото факти и
обществената мяра за справедливост, произтичаща от конкретните икономически
условия и обективирана в съдебната практика като ориентир за размерите на обезщетенията.
Настоящия състав приема, че сумата от по
130 000 лева за всеки ищец отговаря на така посочените критерии за
справедлива компенсация за претъпените неимуществени вреди.
При
това положение, съдът следва да разгледа евентуалните възражения на ответника
за съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалия.
По
обективния характер на съпричиняването е налице задължителна за съдилищата
съдебна практика – т.7 от ППВС № 17/1963г. В константната си практика по
приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а и в създадената по реда на чл. 290 ГПК
практика (решение № 45/ 15.04.2009г. по т. д. № 525/2008г. на ІІ т. о., решение
№ 159/24.11.2010г. по т. д. № 1117/2009г. на ІІ т. о., решение № 206 от
12.03.2010г. по т. д. № 35/2009г. на ІІ т. о., решение № 58/29.04.2011г. по т.
д. № 623/2011г. на ІІ т. о., решение № 59 от 10.06.2011г. по т. д. № 286/2010г.
на І т. о., решение № 153/31.10.2011г. по т. д. № 971/2010г., решение №
169/28.02.2012г. по т. д. № 762/2010г. на ІІ т. о., решение № 54 от 22.05.2012г. по т.д. № 316/2011г.,
на ВКС, ТК, ІІ ТО и др.), Върховният касационен съд последователно е застъпвал
становище, че намаляването на обезщетението за вреди от деликт на основание чл.
51, ал.2 ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на
пострадалия и произлезлите вреди. За да
е налице съпричиняване от пострадалия по смисъла на чл. 51, ал.2 ЗЗД, следва
неговото поведение обективно да е в причинна връзка с настъпването на вредите,
т.е. пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат,
създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, като
вина на пострадалия в тази насока не се изисква. Или, от съществено значение е конкретното
проявление на действието или бездействието на пострадалия, което съставлява пряка
и непосредствена причина за причинените вреди. Релевантен за съпричиняването и
за прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на
пострадалия, без който не би се стигнало (наред с неправомерното поведение на
деликвента) до увреждането като неблагоприятен резултат. Правните последици от
съпричиняването и значението му за размера на обезщетението, което увреденият
има право да получи като паричен еквивалент на произлезлите от деликта вреди,
изключват допустимостта съдът да обосновава изводите си за съпричиняване с
вероятности или с предположения. Както в
т. 7 на ППВС № 17/63
г., така и в постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решения на ВКС (решение
№ 154/10.10.2017 г. по т. д. № 2317/2016 г. на ВКС, II ТО, решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 59/10.06.2011 г. по т. д. №
286/2011 г. на ВКС, I ТО, решение
№
98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г., решение № 169 от
28.02.2012 г., по т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II ТО и мн.
други) е прието, че изводът за наличие
на съпричиняване на вредата не може да почива на предположения.
Освен
това, според цитираната съдебна практика, дори безспорните нарушения на ЗДвП от
страна на пострадалия, имат значение при преценката на приноса му, само ако се
намират в причинна връзка и са допринесли за настъпване на вредоносните
последици, тъй като вината на увреденото лице не е елемент от фактическия
състав на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Т.е. във всички случаи на предявен иск по чл.45 ЗЗД срещу
деликвента или по чл.226, ал.1 КЗ (отм.) срещу застрахователя съпричиняването
подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на предпоставките по
чл.51, ал.2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към увреденото лице.
В
Тълкувателно решение № 88 от 12.09.1962 г., ОСГК на ВС се приема, че за
прилагането на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД не е необходимо увреденият да е допринесъл
виновно за настъпването на вредите, а е достатъчно наличието на причинна връзка
между неговото действие или бездействие и вредоносния резултат. В постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решение № 165/26.10.2010 г. по т. д. № 93/2010 г. на ВКС, II т.
о. и решение № 44/26.03.2013г. по т. д. № 1139/2011 г. на ВКС, ІІ ТО също е
прието, че вината на пострадалия не е елемент от фактическия състав на чл. 51,
ал. 2 от ЗЗД и с оглед на това способността на увредения да действа разумно и
да предвижда евентуалните негативни последици от своите действия и бездействия
са правно иррелевантни за института на съпричиняването. Принос по смисъла на
чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е
създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или
е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите
вреди.
В
настоящия случай, ответникът твърди, че Д. М. не се е движил възможно най-вдясно до дясната граница на платното за
движение, управлявал е велосипеда без предпазна каска и без светлоотразителна жилетка, наред с
това и успоредно с друг велосипедист, с което поведение е нарушил редица правила за движение по
пътищата, в резултат на което е станал причина за настъпване на ПТП. Ответникът твърди,
че с поведението
си пострадалият съществено е допринесъл за настъпване на ПТП и вредоносните
последици за него, както и че субективните действия на велосипедиста с органите
за управление на велосипеда са довели до настъпване на ПТП и фаталните
последици. Ответникът
твърди, че ако велосипедистът е бил с поставена предпазна
каска, то същият е нямало да получи телесните увреждания, довели до смъртта му.
В
заключението по съдебно-медицинската експертиза е посочено, че причината за
смъртта на Д. М. е тежката черепно-мозъчна травма и настъпилите от нея усложнения.
Наличието на охлузване и рана на дясната тилна област на главата е мотивирало
ВЛ по СМЕ да приеме, че по време на ПТП, Д. М. е бил без поставена предпазна
каска. Видно от СМЕ, поставената предпазна каска със сигурност би намалила
тежестта на получените увреждания в областта на главата, без обаче, да може да
се определи от съдебномедицинска гледна точка какви други увреждания би получил
пострадалия. В открито съдебно заседание на 08.02.2021 г., ВЛ уточнява, че
поставената предпазна каска би намалила тежестта на получените увреждания в
областта на главата, но това не означава, че уврежданията няма да са
смъртоносни. ВЛ е категорично, че няма гаранция, че и с поставена предпазна
каска няма да получи смъртоносно увреждане.
Както
беше посочено, изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може да почива
на предположения и с оглед на изложеното, съдът приема, че и това възражение на
ответника е неоснователно.
Установи
се по делото, че причина за настъпване на процесното ПТП е в субективните
действия на водача на лек автомобил „Форд Торнео Конект“ - М.П.Г., който е
допуснал движение зад друг неизвестен автомобил с много малка надлъжна дистанция 8-9 метра при необходима
дистанция от 30 метра, с което се е поставил сам в невъзможност да
предотврати удара на велосипедиста.
Видно
от АТЕ велосипедистът М. преди и по време на удар се е движил пред застигащият
го л.а. „Форд“, не е имал видимост спрямо автомобила и не е имал възможност да предотврати удара.
В открито съдебно заседание на 13.12.2021 г., вещото
лице по АТЕ е уточнило, че по отношение на предотвратимостта на ПТП няма никакво значение къде по ширина на
пътното платно е настъпило ПТП.
При това положение, сочените от ответника факти не са
доказани по нетърпящ съмнение начин, тъй като приносът трябва да е доказан, а
не хипотетично предполагаем (решение № 16/04.02.2014 г. по т.д. № 1858/2013г.
на ВКС, І ТО и др.)
В заключение съдът приема, че пострадалият не е допринесъл за настъпването
на вредоносния резултат, а направените възражения за съпричиняване са
неоснователни, поради което и определеното по-горе обезщетение не следва да
бъде намалявано.
Поради
изложеното, исковете са основателни и доказани за сумата от по 130
000 лева, а за разликата до пълните предявени размери, исковете следва да
се отхвърлят
Съгласно
чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) отговорността на застрахователя е обусловена от
отговорността на прекия причинител на увреждането, поради което същата е
функционална и застрахователят се смята в забава с оглед привилата на
непозволеното увреждане. При задължение от непозволено увреждане длъжникът се
смята в забава и без покана, поради което върху определеното обезщетение се
дължи лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД - от
деня на увреждането (аргумент от чл. 84, ал. 3 ЗЗД). В този смисъл е и
постоянната практика на ВКС – решение № 6/28.01.2010г. по т.д. № 705/2009г. на
ВКС, ТК, ІІ ТО, решение № 45/15.04.2009г. по т.д. № 525/08г. на ВКС, ТК,
решение № 72/30.04.09г. по т.д. № 475/08г. на ВКС, ТК, решение
№594/17.10.2006г. по т.д. № 192/2006г. на ВКС, ТК и др. Следователно присъдените
обезщетения за неимуществени вреди са дължими от ответника, ведно със законната
лихва от датата на увреждането – 23.01.2015
г., когато Д.Г.М. е починал. От тогава, ищците са търпели неимуществени
вреди от смъртта на своя баща.
Частично основателно е възражението на
ответника за погасяване на вземанията за лихва, поради изтекла погасителна
давност. Вземането за лихви при
упражнено право на трети лица срещу застрахователя на гражданската отговорност
на делинквента се погасява с кратката тригодишна давност съгласно чл. 111, б.
”в” ЗЗД, считано от деня на настъпилото ПТП, от когато е изискуемо вземането за
обезщетение от непозволено увреждане (решение № 128/25.06.2013 г. по т. д. №
396/2012 г. на ВКС, ІІ ТО). В случая
искът е предявен на 16.01.2020 г. след повече от три години от началната дата
на възникване на вземането за лихви, която, както беше посочено, е 23.01.2015
г. Ето защо, акцесорните вземания за
лихва следва да се считат погасени за периода от 24.01.2015 г. до 16.01.2017 г., т. е. за периода, предхождащ 3-годишния период
преди завеждането на исковата молба. За останалата част от периода – от 17.01.2017
г. до датата на исковата молба 16.01.2020
г. – възражението за давност е
неоснователно.
Следователно,
обезщетенията за неимуществени вреди са дължими ведно със законната лихва,
считано от 17.01.1017 г. до
окончателното плащане. Претенциите за обезщетение за забава в размер на
законната лихва, следва да се отхвърлят, за периода от 19.01.2015 г. до
23.01.2015 г., като неоснователни и за периода от 24.01.2015 г. до 16.01.2017 г., като погасени по давност.
Относно разноските:
Ищците
не са представили доказателства за направени разноски по делото. По делото са
представени пълномощни, с които ищците са упълномощили като процесуален
представител адвокат – л. 55 и л. 69, но липсват данни за заплатено адвокатско възнаграждение. Нормите на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, а - тълкувана
във връзка с тях - и нормата на чл. 78, ал. 4 ГПК ясно разпореждат, че страната, в чиято полза е приключило
делото, има право само на направените, т. е. на реално заплатените от нея разноски по делото - внесени държавни
такси, внесени разноски за събиране на доказателства и пр., заплатено
адвокатско възнаграждение. При липса на доказателства страната да е направила
такива разноски, и конкретно - да е
заплатила договореното адвокатско възнаграждение, тя няма право да й бъдат
присъдени такива. Съгласно Определение № 593 от 13.10.2011 г. на ВКС по ч. гр.
д. № 521/2011 г., IV г. о., ГК, Определение № 455 от 27.07.2009 г. на ВКС по ч.
гр. д. № 385/2009 г., IV г. о., ГК, Определение № 514 от 6.07.2011 г. на ВКС по
т. д. № 472/2011 г., I т. о., ТК, а и съгласно задължителните разяснения,
дадени с т.1 от ТР № 6 от 6.11.2013г.
на ВКС по тълк. д. № 6/2012г., ОСГТК, съдебни разноски за адвокатско
възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В
този смисъл при определяне на разноските адвокатското възнаграждение не следва
да се взема предвид, респ. на ищците разноски не се присъждат.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника следва да се присъди сумата от
280 лева от общо направените
разноски в размер на 800 лева (800 лв. х 0.35) - депозит за свидетел, за АТЕ и
за СМЕ (л. 51, л. 67 и л. 68). На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК /изм. – ДВ бр.8/2017/, вр. чл. 37, ал.1 от ЗПП вр. чл. 25 от
Наредба за заплащането на правната помощ, на ответника се
дължи юрисконсултско възнаграждение,
което съдът определя на 300 лева. Съразмерно на отхвърлената част от иска на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответника следва да се присъди сумата от 105 лева (300 х 0.35) за юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК и съобразно уважената част от иска,
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Софийски градски съд,
сумата от 10 400 лева – държавна
такса, от внасянето на които съдът, на основание чл. 83, ал. 2 ГПК, е освободил
ищците.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, 20 състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „ДЗИ - О.З.“ ЕАД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на М.Д.М., с ЕГН: ********** и Н.Д.М., с ЕГН: **********,***, на основание чл. 267, ал. 1, вр.
чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), сумата от по 130 000 лева на всеки ищец, представляваща
застрахователно обезщетение за претърпени от ищците неимуществени вреди,
вследствие на смъртта на Д.Г.М., настъпила вследствие на пътно – транспортно
произшествие, реализирано на 19.01.2015 г., ведно със законната лихва, считано от
17.01.2017 г. до окончателното
изплащане на сумите, като
ОТХВЪРЛЯ
исковете по чл. 267, ал.1, вр. чл. 226, ал.1 КЗ (отм.), за разликата над 130
000 лева до пълните предявени размери от по 200 000 лева, като неоснователни, и
претенциите за законната лихва, за периода от 19.01.2015 г. до 23.01.2015 г.,
като неоснователни и за периода от 24.01.2015 г. до 16.01.2017 г., като
погасени по давност.
ОСЪЖДА М.Д.М., с ЕГН: ********** и Н.Д.М., с ЕГН: **********,***, да
заплатят на „ДЗИ - О.З.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК, сумата от 280 лева –
разноски по делото и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, и
сумата от 105 лева - юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА „ДЗИ - О.З.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление:***, да заплати на
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, на основание
чл.78, ал. 6 ГПК, сумата от 10 400 лева –
държавна такса.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: