Р Е Ш Е Н И Е

                                                                

гр.София, 24.10.2016 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., 8 с-в в открито заседание на деветнадесети май, през две хиляди и шестнадесета година,  в състав :

 

                                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН  КЮРКЧИЕВ

 

при участието на секретаря  Б.Ш.,

като изслуша докладваното от съдията  гр. д. № 1054 по описа на състава за 2015г., за  да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът В.Б.К. поддържа твърдение, че по силата на Договор за прехвърляне на вземане от 26.06.2014г., той придобил в качеството на цесионер – паричното вземане на цедента „Д.А.Б.“ ЕООД срещу дружеството „К.“ АД. Източник на претендираното вземане бил сключения между цедента „Д.А.Б.“ ЕООД и привлеченото като ответник в настоящия процес дружество „К.“ АД Предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот от 03.04.2008г., както и сключените в допълнение Спогодба №1/25.01.2010г. и Спогодба № 2/ 17.02.2010г. Двете спогодби били предназначени да уредят отношенията между „Д.А.Б.“ ЕООД и „К.“ АД за заплащането на сумата от 275 000 евро, с равностойност от 537 853, 13 лева.

За извършеното прехвърляне на вземане, ответникът бил уведомен писмено от прехвърлителя /цедента/ „Д.А.Б.“ ЕООД, посредством писмено изявление, връчено на 13.01.2015г.  Ответникът „К.” АД не изпълнил задължението си, поради което за ищеца възникнал правния интерес да предяви иск за изпълнение на паричното задължение. При изложените фактически твърдения, ищецът претендира за осъждане на ответника „К.“ АД, да му заплати сумата от 275 000 евро, с равностойност от 537 853, 13 лева и законната лихва, считано от датата на предявяването на иска до окончателното плащане. Ищецът претендира и за направените в хода на процеса съдебни разноски.

Ответното дружество „К.” АД оспорва основателността на предявения иск, по съображения, които са подробно изложени в подадения писмен отговор. Ответникът оспорва преди всичко активната материална легитимация на ищеца, свързвайки това свое възражение с допустимостта, а при условията на евентуалност - с доводи за неоснователността на иска. Поддържа становище, че искът се основавал на подправен документ, какъвто е процесния договор за цесия и по този начин оспорва надлежната активна материална легитимация на ищеца, в качеството му на цесионер и надлежен кредитор за процесното вземане. Поддържа становище, че не е настъпила изискуемостта на вземането, което ищецът претендира, тъй като все още не се е сбъднало изрично уговореното условие за извършване на плащането –  предвиденото от чл.5 на Спогодба № 2/ 17.02.2010г. „нотариално изповядване на сделката“. Независимо от изложените съображения, ответникът оспорва иска и по размер, като поддържа твърдението, че на 10.05.2015г. е сключил ново писмено споразумение с действителния свой кредитор - „Д.А.Б.“ ЕООД, по силата на което извършил ново плащане на сумата от 15 000 евро. В споменатото споразумение, „Д.А.Б.“ ЕООД и „К.” АД отново се споразумели за действието на уговореното вече условие – падежът на задължението за плащане да настъпи след изповядване на сделка за покупко- продажба на недвижимия имот, по повод на който възникнало облигационното отношение помежду им. По изложените съображения, ответникът моли за отхвърляне на иска и претендира да му бъдат присъдени направените съдебни разноски.

            Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал.3 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

            Приетите като доказателства по делото Предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот от 03.04.2008г., Спогодба №1/25.01.2010г. и Спогодба № 2/ 17.02.2010г., които са сключени между третото неучастващо в настоящия процес дружество „Д.А.Б.“ ЕООД и ответника „К.” АД мотивират извода, че между двете дружества е възникнало валидно облигационно правоотношение с предмет – бъдещ договор за покупко- продажба на недвижим имот, който е описан в договора. По повод на покупко- продажбата, бъдещият купувач „Д.А.Б.“ ЕООД е заплатило на „К.” АД сумата от 300 000 евро капаро (чл.3.2. от договора). С последвалата Спогодба №1/25.01.2010г., страните по предварителния договор са постигнали съгласие за „прекратяване“ на действието му, но при това продавачът „К.” АД е поел изрично задължение (чл.2 от спогодбата) да върне на купувача „Д.А.Б.“ ЕООД сумата от 300 000 евро, по следния начин: 20 хиляди евро при сключването на спогодбата  и  280 000 евро – незабавно след сключване на договор за прехвърляне на собствеността върху недвижимия имот, който е предмет на предварителния договор. С последвалата Спогодба № 2/ 17.02.2010г., страните по предварителния договор са постигнали съгласие за това - продавачът „К.” АД да върне на купувача „Д.А.Б.“ ЕООД сумата от 5 000 евро, при сключването на спогодбата  и 275 000 евро – незабавно след сключване на договор за прехвърляне на собствеността върху недвижимия имот, който е предмет на предварителния договор.

            Приетият като доказателство Договор за прехвърляне на вземане от 26.06.2014г., (чиято достоверна дата е оспорена от ответника) обективира в писмена форма постигнатото съгласие между „Д.А.Б.“ ЕООД в качеството на носител на вземане за сумата от 275 000 евро срещу „К.” АД, да прехвърли това парично вземане на В.Б.К., заедно с принадлежностите му и да уведоми длъжника за извършеното прехвърляне.

            Приетият като доказателство документ - Уведомление за прехвърляне на вземане, адресиран от името на „Д.А.Б.“ ЕООД до „К.” АД, както и приетата като доказателство разписка от куриер „Спиди“ с отбелязана дата на връчване 13.01.2015г.   установяват съдържанието на отправеното изявление на Д.А.Б.“ ЕООД до „К.” АД за извършено прехвърляне на вземане, с посочване на новия кредитор и размера на вземането. Направеното от ответника по иска оспорване е оттеглено от неговия процесуален (с изрично писмено изявление от 07.03.2016г.), поради което не следва да бъде обсъждано като отделен довод, касаещ основателността на иска.

            Като доказателство по делото е прието представеното от ответника Споразумение от 10.05.2010, сключено в писмена форма между „Д.А.Б.“ ЕООД и „К.” АД, с което страните по него се съгласяват за това,че  „К.” АД заплаща на „Д.А.Б.“ ЕООД допълнително сумата от 15 000 евро, на основание правното действие на сключената помежду им Спогодба №1/25.01.2010г. В споменатото споразумение (чл.5) страните заявяват постигнатото помежду им съгласие, задължението на „К.” АД към „Д.А.Б.“ ЕООД да бъде изпълнено след като длъжника „К.” АД прехвърли на трето лице собствеността на имота, за който е бил сключен Предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот от 03.04.2008г. и получи продажната цена.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда достигна до следните правни изводи:

Съдът е сезиран с иск за изпълнение на парично задължение, произтичащо от правното действие на Договор за прехвърляне на вземане от 26.06.2014г., между „Д.А.Б.“ ЕООД - в качеството на носител на вземане за сумата от 275 000 евро срещу „К.” АД и прехвърлител на вземането от една страна и от друга страна - ищеца В.Б.К., в качеството на приобретател на вземането.

Предявеният иск е процесуално допустим, от гледна точка на общите процесуални предпоставки за упражняване на правото на иск. Наведените от ответника доводи и свързаните с тях възражения, касаещи въпросите: дали вземането, което ищецът претендира е възникнало, дали ищецът е негов носител и дали вземането е с настъпила изискуемост т.е. дали се дължи изпълнение са относими към съществото на спора, а не към допустимостта на иска. Споменатите въпроси ще бъдат обсъдени в следващите мотиви на съдебното решение.          

По претенцията с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД;

Искът се основава на парично задължение, произтичащо от договор между ищеца и трето лице (неучастващо в процеса).

Наведеният от ответника довод, че той (ответника) не бил страна в процесния договор, от който ищецът заявява че черпи правата си, никак не лишава ищеца от надлежна материална легитимация по предявения иск. Този довод е неоснователен.

Това е така, доколкото няма съмнение, че споменатият договор от 26.06.2014г. има в действителност правната същност на Договор за прехвърляне на вземане /познат още от римското право като цесия/ т.е. договор, който дефинитивно се сключва между кредитора и трето лице, комуто последния прехвърля вземането. За действителността на този договор не само, че не се изисква участието на длъжника, като страна по прехвърлителната сделка (за вземането), но дори съгласието на длъжника за прехвърлянето на вземането е напълно ирелевантно. Вземането, което е било предмет на процесния договор за цесия е в конкретния случай е парично тоест -  прехвърлимо.

Договорът за цесия е от категорията на каузалните договори и би бил нищожен, ако му липсва правно основание, ако основанието противоречи на добрите нрави или на закона, или ако заобикаля закона. Цесията на практика може да бъде сключена при различни правни основания, възмездни или безвъзмездни, но доколкото в конкретния случай въпросът за основанието на процесния договор за цесия не бе повдигнат като изричен довод от страните, този въпрос не следва да бъде обсъждан служебно по инициатива на съда, особено като се отчита установената от чл.26, ал. 2 ЗЗД оборима презумпция, че основанието на сделката се предполага до доказване на противното.

Важно е да се отбележи, че ответникът в процеса „К.” АД не оспорва нито основанието за възникването, нито съществуването на своето парично задължение към цедента - „Д.А.Б.“ ЕООД.  При това положение, доколкото в хода на съдебното дирене пред настоящата инстанция бяха приети доказателства и бяха направени изрични изявления за оттегляне на оспорването на датата на договора за цесия - настоящия съд категорично приема извода, че споменатият Договор за прехвърляне на вземане от 26.06.2014г.  е породил правно действие. Основен аргумент за това е разпоредбата на чл. 99 ЗЗД и събраните в хода на делото писмени доказателства, подкрепящи твърдението на ищеца, че за прехвърлянето на вземането е било надлежно съобщено на длъжника, от цедента „Д.А.Б.“ ЕООД, като е посочен и новия кредитор В.Б.К.. Съобщаването на цесията е било извършено писмено и при това - изявлението на цедента до длъжника е достигнало до адресата на 13.01.2015г., тъй като ответникът не оспорва, че длъжностното лице, което е приело съобщението е служител на длъжника „К.” АД. Цесията, следователно, е породила правно действие, което обвързва ответника „К.” АД, в качеството му на длъжник по процесното вземане към приебретателя на вземането и нов кредитор В.Б.К..

 Правното действие на договора за цесия се свързва с това, че вземането преминава от предишния върху новия кредитор с всичките му принадлежности. На цесионера обаче,  могат да бъдат противопоставени и всички възражения, които длъжникът е могъл да противопостави на цедента. Такива са възраженията за правните последици от изрично уговорен модалитет - условие или срок за изпълнение.

В конкретния случай, изпълнението на цедираното парично задължение е обвързано с условие, което е изрично уговорено в т. 5 от писменото съглашение между длъжника и първоначалния кредитор (цедента) - „Д.А.Б.“ ЕООД и наречено Спогодба № 2/ 17.02.2010г. Условието /modus/ се изразява в сключване на бъдеща сделка за процесния недвижим имот между длъжника „К.” АД (като продавач) и трето лице (купувач). Това условие е противопоставимо и на цесионера, който е придобил вземането, във вида, в който то съществува към момента на съобщаване на цесията. Следователно, ответникът в настоящия процес успешно може да противопостави на ищеца – в качеството му на цесионер на процесното вземане - възражение за ненастъпило условие за плащане.

Правните последици от това възражение се свеждат до отхвърляне на предявения иск, тъй като ищецът не доказа сбъдването на условието. При събраните в хода на съдебното дирене доказателства - искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен, тъй като изискуемостта на процесното вземане не е настъпила.

Поради неоснователност на претенцията за присъждане на сумата по главницата, следва да бъде отхвърлен и иска за присъждане на законна лихва, за периода от предявяването на иска до деня на окончателното плащане.

По претенциите за присъждане на съдебни разноски.

С оглед изхода на правния спор, ответникът има право да получи от ищеца направените съдебни разноски, каквито е претендирал изрично в хода на устните състезания. При това ответникът е представил и списък на разноските по чл. 80 от ГПК, който включва сумата от 9200 лева, разноски за процесуално представителство. Разноските следва да бъдат възложени в тежест на ищеца, тъй като заплащането им е установено от приложените на стр. 77 и 107 от делото договори за процесуално представителство.

            Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И  :

 ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от В.Б.К. с ЕГН ********** и съдебен адреса***, срещу „К.“ АД с ЕИК ******* и съдебен адресат - адв. Т.Б.,*** иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД - за изпълнение на парично задължение за сумата от 275 000 евро, с равностойност от 537 853, 13 лева, произтичащо от Договор за прехвърляне на вземане, сключен на 26.06.2014г. между В.Б.К. и „Д.А.Б.“ ЕООД  и претенцията за законната лихва върху претендираната сума, считано от предявяване на иска, до деня на окончателното плащане.

ОСЪЖДА В.Б.К., да заплати на „К.“ АД, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК – сумата от 9200 лева (девет хиляди и двеста лева), представляваща съдебни разноски, направени в производството пред Софийски градски съд.

 

Решението подлежи на обжалване  чрез  въззивна жалба, която може да бъде подадена пред Апелативен съд София, в двуседмичен срок от връчване на препис от него.

                                                                                                                     СЪДИЯ: