Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 03.07.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І Г.О., 8 с-в в открито заседание на втори февруари, през две
хиляди и седемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ
при участието на секретаря Евгения
Гачева,
като
изслуша докладваното от съдията гр. д. №
13422 по описа за 2014г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран със субективно
съединени искове с правно основание чл. 135 ЗЗД.
Ищецът М.Л.П.
твърди, че бил кредитор на ответницата С.П.Н. за изискуемо и ликвидно парично
вземане в размер на сумата от 29 194 евро, което произтичало от
Споразумение от 10.07.2009г., сключено между него и С.П.Н. ( действаща в лично
качество и в качеството на представител на „Б.“ ЕООД). За паричното задължение в
размер на сумата от 29 194 евро и за законната лихва върху същата сума,
считано от 10.11.2009г. била издадена Заповед за изпълнение на парично
задължения въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, в хода на ч.гр. д. №
50160/2009г. по описа на 45 състав при СРС. Представяйки издадения изпълнитен
лист, ищецът инициирал образуване на изпълнително дело изпълнително дело №
24/2010г. за принудително събиране на това вземане при ЧСИ В.Л.. С влязло в
сила Решение по гр.д. № 14913/2010г. по описа на 46 състав при СРС, ответницата
С.П.Н. била осъдена да заплати на ищеца и сумата от 10 260 лева, представляваща
неустойка за неизпълнение на договор, заедно със законната лихва върху същата
сума, считано от датата на предявяването на иска. Представяйки издадения
изпълнитен лист, ищецът инициирал образуване на изпълнително дело за
принудително събиране на това вземане при ЧСИ М.Б.. Към датата на възникване на
споменаните две парични задължения, първата ответница С.Н. и втория ответник Ц.Н.
били встъпили в граждански брак, но на 08.04.2010г. те сключили Брачен договор по силата на който
ответницата С.Н. (длъжница на ищеца) прехвърлила на съпруга си Ц.Г.Н. правото
на собственост върху ½ идеални части от три подробно описани в исковата
молба недвижими имоти: апартамент № 1 с местонахождение в гр. София, на ул. „*********,
ет.първи със застроена площ от 133, 52 метра; гараж № 12 в двора на сградата,
намираща се на посочения по- горе адрес и дворно място с площ от 1037 кв.м., съставляващо поземлен
имот с идентификатор № 83017.502.560, и с местонахождение в гр. Шабла, обл.
Добрич, ул. „********Извършената с Брачен договор от 08.04.2010г. правна сделка
между двамата ответници увреждала
интересите на ищеца, в качеството му на кредитор на ответницата Н. - тъй като
намалявала личното имущество на Н., върху което той можел да насочи
принудителното изпълнение, за да удовлетвори паричните си вземания. Ответницата
Н. знаела за увреждането, тъй като при сключване на Брачния договор вече била
получила призовка за доброволно изпълнение по образуваните срещу нея
изпълнителни дела. За ответника Н. била приложима призумпцията за знание по чл.
135, ал.2 от ЗЗД. При изложените фактически твърдения, ищецът претендира да
бъде установена за относително недействителна спрямо него, правната сделка,
която била извършена между двамата ответници посредством Брачен договор от
08.04.2010г. С оглед очаквания благоприятен изход от съдебния процес, ищецът
претендира за осъждане на ответниците да му заплатят и направените съдебни
разноски.
Исковата претенция е оспорена от
ответниците С.П.Н. и Ц.Г.Н., по съображенията, които са подробно изложени в
подадения отговор. Ответниците признават
твърдението, че са в граждански брак от 19.05.1991г. Ответниците признават
факта, че са сключили помежду си Брачен договор от 08.04.2010г., но оспорват
основателността на предявения иск по следните съображения: Първо – ответниците оспорват
твърдяното от ищеца негово качество на кредитор на изискуемо вземане. Макар да
не оспорват източника на възникване на релевираните в исковата молба парични задължения,
двамата ответници твърдят, че посочените в исковата молба вземания били
погасени по давност, като се отчитал факта, че вече изминали пет години от настъпване на тяхната
изискуемост. Второ – ответниците оспорват знанието/ намерението на ответницата Н.
да увреди интересите на ищеца, доколкото твърдят, че от една страна: тя изобщо не била получавала
покана за доброволно изпълнение; Трето – ответниците оспорват пасивната
материална легитимация на ищеца, в качеството на кредитор за предявяване на
отмеенителен иск, тъй като твърдят, че ответницата разполагала с още много
значителни имуществени активи и интересът на ищеца не бил нито застрашен, нито
накърнен, посредством правните послеедици на атакувания Брачен договор от
08.04.2010г. Посредством своите значителни имуществени активи, ответницата С.Н.
обективно била в състояние да удовлетвори заявени от ищеца парични претенции,
ако тези претенции биха съществували и подлежали на принудително изпълнение
(който факт се отрича). По изложените съображения, ответниците молят за
отхвълвяне на иска и претендират да им бъдат присъдени направените в настоящи процес
съдебни разноски.
Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид
съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема
за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят относно сключването и съдържанието на Брачен договор от
08.04.2010г. (приложен на стр.156-160 от делото). Съдържанието на този договор
установява, че е сключен между двамата ответници с цел: да бъдат уредени
отношенията помежду им, относно правата, които са придобити върху имущество,
след сключването на техния брак, както и относно правата, които те ще придобият
след сключването на договора (по време на брака) с оглед последиците при
евентуално прекратяване на брака помежду им. В т.2 от съдържанието на договора
е обективирано съгласието на съдоговарящите за това, съпругата С.П.Н., да
прехвърли безвъзмездно на своя
съпруг Ц.Г.Н., ½ идеална част от придобитите по време на брака им
недвижими имоти (описани по- долу), а последният да придобие изключителна
собственост върху:
АПАРТАМЕНТ № 1, находящ се в жилищната сграда в гр. София, община Столична,
район „В.“, ул. „*********, със застроена площ от 133, 52 кв.м., състоящ се от
три спални, кухненски бокс с дневна, баня, тоалетна, тоалетна, входно антре и
три балкона, при съседи: изток- двор, запад- улица, север- калкан, юг-
апартамент №2 и стълбищна клетка, заедно с ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 5, със застроена
площ от 4, 57 кв.м., при съседи: коридор, избено помещение № 4, избено
помещение № 8, заедно с 5, 25 % идеални части от общите части на сградата и
съответните идеални части от правото на строеж, върху поземления имот, върху
който е построена сградата,
ГАРАЖ № 12, с местонахождение в двора на същата сграда, със застроена площ
от 20, 40 кв.м, при съседи: изток- калкан, запад- двор, север- ограда, юг-
гараж № 13, заедно с 0,80 % идеални части от общите части на сградата и
съответните идеални части от правото на строеж върху поземления имот в който е
построена сградата и 4, 68 % от УПИ върху който е построена сградата,
съставляващ УПИ №ХХІІ-1 в квартал № 136, по плана на гр. София, м. „********“,
с площ от 595, 28 кв.м., при граници по скица: УПИ № ХХІІІ-22, УПИ № ХХІ-29,
ул. „Ц.С.“ и ул. „Средна гора“ и
ДВОРНО МЯСТО - урбанизирана територия, с площ от 1037 кв.м., съставляващо
ПИ с идентификатор № 83017.502.560, по кадастралната карта на гр. Шабла, одобрена със Заповед №
РД-18-15/29.03.2006г. на изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение
по Заповед № КД-14-08-ІІІ-802/07.05.2007г., при съседи ПИ с кадастрален
идентификатор № 83017.502.561, ПИ с кадастрален идентификатор № 83017.502.168, ПИ
с кадастрален идентификатор № 83017.502.2004, заедно с построената в това място
жилищна сграда със застроена площ от 65 кв.м. с идентификатор №
83017.502.560.1, изба със застроена площ от 16 кв.м. и лятна кухня със
застроена площ от 31 кв.м. с идентификатор № 83017.502.560.2, всички с
местонахождение в гр. Шабла, обл. ********.
От съдържанието на приети като доказателство Споразумение от 10.07.2009г.
(на стр. 6 от настоящото дело) се установява, че е сключено между ищеца М.Л.П.
от една страна и от друга страна С.П.Н., лично и в качеството на управител на „Б.“
ЕООД. В съдържанието на споразумението е уговорено задължение на С.П.Н. да
заплати на М.Л.П. сумата от 29 194 евро, в срок до 25.09.2009г. В същото
споразумение е уговорено задължение за заплащане на неустойка за забава в
размер на 20% върху неизплатената в уговорения срок част от паричното
задължение.
От съдържанието на приет като доказателство Изпълнителен лист от
27.10.2010г. издаден по ч. гр.д. № 50160/2009г. по описа на 45 с-в при СРС се
установява, че е издаден в полза на М.Л.П., за реализиране на принудителното
изпълнение на парично задължение на посочените в него солидарни длъжници С.П.Н.
и „Б.“ ЕООД, за заплатят сумата от 29 194 евро, произтичаща от
Споразумение от 10.07.2009г., заедно със законната лихва върху главницата,
считяно от 10.11.2009г. до деня на окончателното плащане.
Приетото като доказателство Удостоверение с изх. №8643/20.10.2015г. по изп.
дело № 20107800400024 ( приложено на стр. 154 от настоящото дело) установява,
че на 07.03.2010г. на довашния адрес на ответницата С.П.Н. е залепено по реда
на чл. 47, ал.5 от ГПК уведомление – покана за доброволно изпълнение. На
длъжницата Н. е бил назначен особен представител, но срещу нейното имущество не
са били предприемани фактически изпълнителни действия, до прекратяването на
изпълнителното дело, по молба на взискателя. Изпълнителният лист е бил върнат
на взискателя на 05.03.2013г.
Приетите като доказателства уведомление № 25878/02.04.2013г. и уведомление
с изх. № 33863/09.05.2013г. и двете по изпълнително дело № 20138380402654
установяват, че в качеството на взискател, М.Л.П. е предприел изпълнителни
действия, насочени срещу имуществото на ответницата С.П.Н..
Заключението на изготвената по искане на ответниците съдебно техническа
(оценителна) експертиза сочи средната пазарна стойност на недвижимите имоти, за
които ответницата твърди да притежава в собственост към датата на сключването
на процесния брачен договор т.е. към 08.04.2010г.
При
така установената фактическа обстановка, от анализа на релевантните за спора
факти се налагат следните правни изводи:
По допустимостта на предявената искова
претенция;
Предмет на спора е претендираното от ищеца и предвидено в закона право, да
бъде установена относителната (спрямо ищеца) недействителност на правна сделка,
засягаща правата му на кредитор. Предявявайки иска, ищецът се стреми да получи
възможността, да се удовлетвори принудително от паричната стойност на
имуществените права, с които длъжникът му се е разпоредил. Разпоредбата на чл.
135, ал. 4 вр. с ал.1 от ЗЗД дава право на кредитора - да удовлетвори своето
парично притезание, като насочи изпълнението върху недвижимите имоти, с който неговият
длъжник се е разпоредил, в полза на трето лице - недлъжник.
Правният интерес на ищеца от предвяването на иска, следователно произтича от твърдението на ищеца, че той има
качеството на кредитор по отношение на лицето, имящо качеството на прехвърлител
на имота в сделката на имуществено разпореждане (в конкретния случай: на
ответницата С.Н.). Именно по тази причина, предявената претенция е процесуално
допустима, тъй като е предявена срещу надлежно легитимирани страни, които се
явяват страни по правната сделка, чиято относителна недействителност ищецът се
домогва да бъде прогласена.
Обстоятелството, че атакуваната разпоредителната сделка е осъществена
посредством брачен договор, придава на спора определена специфика, но не
повлиява по никакъв начин на изводите за допустимост на иска – понеже нито в
правната теория, нито в съдебната практика има спор или се отрича, че брачният
договор представлява правна сделка, с която могат да бъдат прехвърляни идеални
части от вещни права, върху вещи, придобити в режим на СИО.
В действителност, за прецизност следва да се
посочи, че предмет на иска е специално клаузата на чл.2 от Брачния договор, а
не целият договор, понеже само тази клауза урежда прехвърлянето на идеални
части от недвижими имоти, които вече са в патримониума на съпрузите и са в
режим на СИО. Клаузата обаче има самостоятелен характер и ищецът има правен
интерес да иска прогласяването на относителната й недействителност, а правните
последици от уважаването на иска не би повлияло върху действителността на целия
договор.
По основателността на предявената
искова претенция;
Разпоредбата на чл. 135, ал.1 от ЗЗД легитимира кредитора, да иска да бъдат обявени от съда за недействителни спрямо него скелките
и действията, с които длъжникът
го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането.
В конкретния случай, се касае за отделна клауза от правна сделка – клаузата
на чл.2 от сключения на 08.04.2010г. Брачен договор между двамата ответници в
настоящия процес. С тази именно клауза е извършена безвъзмездна
сделка на имуществено разпореждане с притежаваната от първата ответница ½
от идеална част от процесните недвижими имоти, по силата на която същите имоти
излизат от патримониума на първата ответница и преминават в патримониума на
втория ответник.
Основателността на иска е обусловена от
установяването на три отделни групи предпоставки, които са уредени пряко в
разпоредбата на чл 135, ал.1 от ГПК.
Първата от тях е свързана с материалната
легитимация на ищеца - в качеството му
на кредитор на първата ответница (за
неизпълнено парично задължение).
Анализът на събраните в хода на делото
писмени доказателства сочи, че ищецът в действителност има изискуемо парично вземане
срещу първия от двамата ответници – които са страни по атакуваната правна сделка – това е
ответницата С.П.Н.. За вземането има издаден
изпълнителен лист.
На настоящият състав са служебно известни
решения на ВКС на РБ, касаещи преценката на тази първа предпоставка. Решенията са постановени по реда на чл. 290 ГПК и доколкото съдържат отговор на материалноправния въпрос за предмета и фактическия
състав на иска по чл. 135 ЗЗД – възприетите в тях разрешения на поставените пред ВКС на РБ въпроси са
задължителни и за настоящия съд.
В Решение № 131 от 16.06.2014 г. по гр. д.
№ 4996/2013 г. на ВКС, ГК, както и в Решение №
4996/2013 г. ВКС, ГК, ІІІ г.о. се приема, че в производство по иск с правно
основание чл. 135 ЗЗД – съдът, който е сезиран с иска не може да проверява съществува ли вземането, което легитимира ищеца като кредитор. Това означава, че в процеса по
иск с правно основание чл.135 от ЗЗД, качеството на кредитор не е обусловено от установяване на вземането
с влязло в сила решение.
В споменатите вече две съдебни решения, както и в други съдебни актове на
ВКС (напр.
Определение № 342/ 18.06.2015г.) по т.д. № 549/2015г. на І т.о. при ВКС) се приема, че в производството по чл. 135 ЗЗД ищецът
не е длъжен да доказва качеството си на кредитор. Споменатото категорично становище
на ВКС се обяснява с това, че
доколкото правоотношенията, от които произтича вземането, не стават предмет на делото по предявения иск с
правно основание чл. 135 от ЗЗД. В задължителната си практика ВКС на РБ приема, че страната, която е предявила
иска по чл. 135 ЗЗД, установява качеството си на кредитор само въз основа на
твърдените факти т.е. без да е необходимо да провежда пълно и главно доказване
на правата, от които черпи правния си интерес. В споменатите съдебни актове на ВКС
се посочва също, че съдът, който е сезиран с иска, не може да преценява, дали съществуват правоотношенията, които легитимират
ищеца като кредитор, освен ако вземането не е изрично отречено, чрез влязло в сила съдебно решение.
Втората предпоставка е свързана със субективен
елемент т.е. знанието за увреждането, следващо извършването на процесната
сделка. Тъй като с атакуваната клауза на Брачния договор от 08.04.2010г.
собствеността върху ½ идеална част от тях е прехвърлена безвъзмездно, то
знанието на третото лице – съконтрахент за увреждането на кредитора е без
значение (по арг. от противното на чл. 135, ал.1 изр. второ от ЗЗД).
В конкретния случай, следва да се приеме, че
ищцата е знаела, че е в забава за изпълнение на свое изискуемо парично
задължение, както и че с атакуваната правна сделка обективно намалява своето
имущество, без да получи насрещна престация.
За предприетите срещу нея действия по принудително
изпълнение ищцата очевидно също е узнала, а най- сериозният аргумент подкрепящ втория
извод е приетото като доказателство
Удостоверение с изх. №8643/20.10.2015г. по изп. дело № 20107800400024. Този
документ сочи, че на постоянния адрес на тази ответница са били залепени книжа в
хипотезата на чл. 47, ал. 5 от ГПК – цял един
месец преди датата на сключването на Брачния договор от 08.04.2010г.
Третата
предпоставка за основателност на иска, свързана с увреждането на кредитора също
е налице.
На настоящият състав са служебно известни
решения на ВКС на РБ, касаещи тази трета
предпоставка, които също са постановени по реда на чл. 290 ГПК и доколкото съдържат отговор на материалноправния въпрос за предмета и фактическия
състав на иска по чл. 135 ЗЗД – възприетите в тях разрешения са задължителни и за настоящия съд.
Така в Решение № 320 от 05.11.2013г. по
гр.д. № 1379/2012 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС, Решение № 48 от 21.02.2014 г. по гр.д. № 4321/2013 г., Г. К., ІV Г.О. на ВКС и
Решение № 261 от 25.06.2015 г. по гр.д. № 5981/2014г. на Г. К., ІV Г.О. на ВКС е възприето становището,
че „увреждане“ по смисъла на чл. 135 ЗЗД е налице винаги когато се извършва разпореждане със
секвестируемо имущество, включително и когато възможността на кредитора да се
удовлетвори от имуществото на длъжника се намалява.
В посочените съдебни актове ВКС
на РБ е приел, че увреждащо
кредитора действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права,
които биха осуетили или затруднили осъществяване правата на кредитора спрямо
длъжника - когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по
какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на кредитора.
С други думи, „увреждането на кредитора“ като елемент от
фактическия състав на иска с правно основание чл. 135 от ЗЗД е от категорията на обективните предпоставки и предполага, че чрез
извършеното правното действие, длъжникът създава или увеличава
неплатежоспособността си. В мотивите на споменатите вече три решения от задължителната практика на
ВКС на РБ е изрично подчертана правната ирелевантност на обстоятелството - дали след атакуваната разпоредителна сделка длъжникът притежава имущество и на
каква стойност е това мущество. Ето защо, наведените от
ответниците изрични доводи в същата насока съдът следва да приеме като
ирелевантни за спора, а заключението на допуснатата по искане на ответницата
съдебно техническа (оценителна) експертиза не бе овсъдено в доказателствените
изводи на настоящото решение.
Водим от изложените по- горе изводи, въз основа на относимите към
подлежащите на доказване факти, съдът достигна до крайния извод, че са налице
предвидените от чл. 135, ал.2 от ЗЗД предпоставки за основателност на предявените
претенции.
По отношение на
разноските:
При този краен изход
на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответниците следва да бъдат осъдени
да заплатят на ищеца направените от него съдебни разноски, вкл. за процесуално
представителство от един адвокат, съгласно представения списък на разноските по
чл. 80 от ГПК, на обща стойност от 3245, 74 лева.
При присъждане на разноските, съдът съобрази, че срещу техния размер не са
постъпвали възражения по чл. 78, ал.5 от ГПК, в рамките на определения срок и
по определения ред за това.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш
И :
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на
основание чл. 135, ал.1 от ЗЗД спрямо
ищеца М.Л.П. с ЕГН
********** и съдебен адреса***, Брачен
договор от 08.04.2010г., том І, акт №83, вх.рег. № 918 при нотариус с рег.
№ 152 при Нотариалната камара, вписан в АВп с вх. № 13919, парт.№ 96138-140,
том ІV, №166, вх.р. № 13824/14.04.2010г., сключен между ответниците С.П.Н. с
ЕГН ********** и Ц.Г.Н. с ЕГН ********** и двамата с адрес ***, в частта по отношение на чл.2 от същия
договор, съдържаща съгласие за безвъзмездно прехвърляне на ½ идеална част от правото на собственост върху
следните придобити по време на брака недвижими имоти:
АПАРТАМЕНТ № 1, находящ се в жилищната сграда в гр. София, община Столична,
район „В.“, ул. „*********, със застроена площ от 133, 52 кв.м., състоящ се от
три спални, кухненски бокс с дневна, баня, тоалетна, тоалетна, входно антре и
три балкона, при съседи: изток- двор, запад- улица, север- калкан, юг-
апартамент №2 и стълбищна клетка, заедно с ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 5, със застроена
площ от 4, 57 кв.м., при съседи: коридор, избено помещение № 4, избено
помещение № 8, заедно с 5, 25 % идеални части от общите части на сградата и
съответните идеални части от правото на строеж, върху поземления имот, върху
който е построена сградата,
ГАРАЖ № 12, с местонахождение в двора на същата сграда, със застроена площ
от 20, 40 кв.м, при съседи: изток- калкан, запад- двор, север- ограда, юг-
гараж № 13, заедно с 0,80 % идеални части от общите части на сградата и
съответните идеални части от правото на строеж върху поземления имот в който е
построена сградата и 4, 68 % от УПИ върху който е построена сградата,
съставляващ УПИ №ХХІІ-1 в квартал № 136, по плана на гр. София, м. „********“,
с площ от 595, 28 кв.м., при граници по скица: УПИ № ХХІІІ-22, УПИ № ХХІ-29,
ул. „Ц.С.“ и ул. „Средна гора“ и
ДВОРНО МЯСТО - урбанизирана територия, с площ от 1037 кв.м., съставляващо
ПИ с идентификатор № 83017.502.560, по кадастралната карта на гр. Шабла, одобрена със Заповед №
РД-18-15/29.03.2006г. на изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение
по Заповед № КД-14-08-ІІІ-802/07.05.2007г., при съседи ПИ с кадастрален
идентификатор № 83017.502.561, ПИ с кадастрален идентификатор № 83017.502.168, ПИ
с кадастрален идентификатор № 83017.502.2004, заедно с построената в това място
жилищна сграда със застроена площ от 65 кв.м. с идентификатор №
83017.502.560.1, изба със застроена площ от 16 кв.м. и лятна кухня със
застроена площ от 31 кв.м. с идентификатор № 83017.502.560.2, всички с
местонахождение в гр. Шабла, обл. ********.
ОСЪЖДА С.П.Н. с ЕГН ********** и Ц.Г.Н.
с ЕГН ********** и двамата с адрес *** да заплатят на М.Л.П. с ЕГН ********** и съдебен адреса***, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК – сумата
от 3 245, 74 лева (три хиляди
двеста четиридесет и пет лева и седемдесет и четири ст), представляваща разноски
по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба която може да бъде подадена
пред Апелативен съд София, до изтичане на двуседмичен срок от връчване на препис
от него.
СЪДИЯ: