РЕШЕНИЕ
Номер 287 24.01.2018
Година Град
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд, ХVІІ
граждански състав
На шестнадесети януари, две
хиляди и осемнадесета година
В публично заседание в следния
състав:
Председател: Иван Анастасов
Секретар: Цвета Тошева
като
разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 4763 по описа за 2017
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по искова молба от Д.Л.Ч. ***, с която е предявен иск да се признае за
установено по отношение на ответниците Л.П.Ч. и П.Г.Ч.
***, че ищцата е собственик на следните недвижими имоти: 2/3 идеални части от самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 56784.518.1436.1.6 по КККР на гр.*, одобрени със заповед № ***/03.06.2009
г. на ***на АГКК с адрес на имота гр.*, бул.***№ *,
ет.*, ап.*, ведно с прилежащи части от изба № *, таван № * и 2,12% ид.ч. от правото на строеж върху дворното място и 1/3 ид.ч. от празно дворно място в
с.***, община ***, с площ от 870 кв.м., съставялващо
УПИ№ ***в кв.99, при съседи: улица, С.И.Т., Е.И.Т. и Г.К.К..
Ответникът Л.Ч. признава иска по
отношение на дворното място. Досежно жилището не
оспорва изложените в исковата молба факти, но възразява, че не е загубила
притежаваната от нея идеална част.
Ответникът П.Ч. оспорва исковете.
ПРС, ХVІІ гр.с., като се запозна с
твърденията на страните и със събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
Твърди се в исковата молба, че ищцата, заедно с
ответниците, са били собственици на имотите, като самостоятелният обект-
жилище, е бил собственост на наследодателя- съпруг на ищцата, по силата на
членство в ЖСК, а дворното място е придобито по време на брака им. Съпругът на
ищцата, който е и наследодател на ответниците,
починал на ***. Към датата на смъртта му и по наследство от него страните
придобили по 1/3 ид.ч. от жилището на бул.”***”№ *,
2/3 ид.ч. от дворното място в с.***за ищцата и по 1/6
ид.ч. от същото за ответниците. Оттогава ищцата владеела имотите само за себе
си. Ответниците не заявявали никакви претенции за собствеността и не били
прекъсвали по никакъв начин владението й. Така, упражнявайки владение повече от
10 години, ищцата придобила и притежаваните от ответниците права. Въз основа на тези фактически твърдения е
предявила настоящите положителни установителни искове за собственост с правна
квалификация чл.124, ал.1 ГПК.
Ответницата Л.Ч. не оспорва, че след
смъртта на баща й само майка й живее в процесното
жилище, поддържа то и плаща данъците за него. на няколко пъти тя й била
заявила, че жилището е само нейна собственост. Въпреки това ответницата не
счита, че е загубила наследствената си идеална част от този имот. По отношение
на дворното място в с.***тя признава, че от 2006г. то е владяно само от майка
й.
Ответникът П.Ч. сочи, че
наследствените идеални части на страните от правото на собственост върху процесните два имота са тези, посочени в исковата молба.
Той оспорва наследствените му идеални части да са придобити от ищцата по
давностно владение.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 6.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2012г., ОСГК, презумпцията на чл. 69 ЗС се прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от наследяването. По аргумент на противното тогава, когато съсобствеността е възникнала по наследяване, както е и в конкретния случай, и само един от съсобствениците е във фактическа власт на съсобствената вещ се предполага, че той държи идеалните части на останалите съсобственици за тях, а не за себе си. В същото тълкувателно решение се сочи и това, че, ако един от съсобственицте се позовава на придобивна давност за идеална част на друг съсобственик, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо него намерението да владее идеалната му част за себе си.
При положение, че ответницата Л.Ч. не само, че признава иска за дворното място в с.***, но признава също така факта на упражненото от ищцата давностно владение спрямо нейните идеални части, ще следва да предявените против нея искове да бъдат уважени изцяло. В тази връзка следва да се отбележи, че не са налице никакви данни ответницата Ч. да е отблъснала по някакъв начин заявеното и упражнявано от майка й владение на наследствените й идеални части. това важи, както по отношение на дворното място, така и по отношение на жилището.
От показанията на разпитаните по делото свидетели Д.Г./ без родство/, Н.М./ без родство/, В.Г./ *на ответника/ и Е.Х./ без родство/ не се установява ищцата по какъвто й начин да е обективирала спрямо ответника П.Ч. намерението си да владее неговите идеални части или направо да е демонстрирала пред него, че държи за себе си същите идеални части. На свидетелите Г.и М.не им е известно ищцата въобще да е имала някакви контакти с внука й, за да му заяви претенцията си за право на собственост върху неговите наследствени идеални части / свидетелите едва по повод на делото са разбрали, че ищцата има * по линия на покойния й */. За такива контакти свидетелстват свидетелките Г.и Х.. Ищцата и ответникът се били срещали в процесното жилище. Тя го търсела и по телефона. Целта на разговорите била да го убеди да се откаже от наследствените си идеални части и да й ги прехвърли. Настояването той да се откаже от правата си представлява пряко признание на същите. Признавайки внука си за неин съсобственик, ищцата не би могла да свои неговите идеални части към момента на признанието. Свидетелките сочат, че обажданията на ищцата са продължили с години. Свидетелката Е.Х., която до преди пет години е живяла на съпружески начала с ответника, сочи, че е присъствала на една от срещите в процесното жилище през 2010г.. По време на разговора ищцата поискала от ответника да прехвърли дела си от двата имота, като се мотивирала с това, че той не посещава имотите и не ги ползва, т.е. че не се интересува от тях и те не са му нужни. Не се установява и след тази среща ищцата да е заявила пред ответника намерението си да свои притежаваните от него идеални части, но това е без съществено значение, защото времето от 2010г. до завеждане на настоящето дело е недостатъчно за придобиване на собствеността на основание 10- годишно давностно владение. Ето защо, предявените против ответника П.Ч. искове ще следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Като се има предвид, че ответницата Л.Ч. признава твърдяните от ищцата факти, на които се основава претенцията й за право на собственост, и не е дала никакъв повод за завеждане на делото / тя се грижи за майка си и не е имала никакви спорове с нея/, не следва в нейна тежест да бъде възложена съответна част от разноските. Съобразно с решението по исковете против ответника П.Ч. и на основание чл.78, ал.3 от ГПК в негова полза ще следва да бъдат присъдени направените съдебни разноски за адв.възнаграждение в размер от 1000 лева.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Л.П.Ч. ***,
ЕГН: **********, че Д.Л.Ч. ***, ЕГН: ********** е собственик на основание давностно владение на наследените от ответницата Л.Ч. по
наследство от покойния й баща П.Г. Ч., починал на ***, 1/3 идеална
част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.518.1436.1.6 по КККР
на гр.*, одобрени със заповед № ***/03.06.2009 г. на ***на
АГКК с адрес на имота гр.*, бул.***№ *, ет.*, ап.*, ведно с прилежащи части от
изба № *, таван № * и 2,12% ид.ч. от правото на
строеж върху дворното място, и 1/6 ид.ч. от празно дворно място в
с.***, община ***, с площ от 870 кв.м., съставялващо
УПИ№ ***в кв.99, при съседи: улица, С.И.Т., Е.И.Т. и Г.К.К..
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Д.Л.Ч. ***, ЕГН: ********** обективно съединени искове по
чл.124, ал.1 от ГПК против П.Г.Ч. ***, ЕГН: ********** за това да бъде признато
за установено, че ищцата е собственик на основание давностно
владение на наследените от ответника П.Ч. по наследство от покойния й му дядо П.Г.
Ч., починал на ***, по заместване на починалия на 10.08.1991г. баща на
ответника- Г.П.Ч., 1/3 идеална част от самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 56784.518.1436.1.6 по КККР на гр.*, одобрени със
заповед № ***/03.06.2009 г. на ***на АГКК с адрес на
имота гр.*, бул.***№ *, ет.*, ап.*, ведно с прилежащи части от изба № *, таван
№ * и 2,12% ид.ч. от правото на строеж върху дворното
място, и 1/6 ид.ч. от празно дворно място в
с.***, община ***, с площ от 870 кв.м., съставялващо
УПИ№ ***в кв.99, при съседи: улица, С.И.Т., Е.И.Т. и Г.К.К..
ОСЪЖДА Д.Л.Ч. ***, ЕГН: ********** да заплати на П.Г.Ч. ***, ЕГН: ********** сумата от 1000 лева- съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия:/п/ Иван Анастасов
Вярно с оригинала: Ц.Т.