Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 07.05.2021 г.
Софийският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 07.05.2021 г. в
състав:
Председател: Ирина Славчева
Членове: И. Георгиев
Ваня Иванова
разгледа докладваното от съдия Георгиев гражданско дело №
95 по описа на Софийския окръжен съд за 2021 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 15142/23.12.2020г. при
ЧСИ Владимир Цачев, респ. вх. № 261053/09.02.2021г. в Софийския окръжен съд,
подадена от длъжника „З. к.Л. И.“ АД срещу разпореждане за разноски,
постановено по изп.д. № 20209260400775 на ЧСИ Владимир Цачев, с което съдебният
изпълнител отказал да намали юрисконсултското (по същество – адвокатското)
възнаграждение, претендирано от взискателя в изпълнителното производство.
Жалбоподателят твърди, че така претендираният размер на възнаграждението е над
законоустановения минимум по НМРАВ. Счита, че същият не може да надхвърля размера
по чл. 78, ал. 8 от ГПК. Намира, че процесното възнаграждение за изпълнително
производство е прекомерно и не съответства на фактическата и правна сложност на
делото. Извършените от процесуалния представител действия не били необичайни, и
се изчерпвали с подаване на молба за образуване на изпълнително дело и
посочване на способ за изпълнението, поради което не обосновавали заплащане на
хонорар в претендирания от взискателя размер. Освен това, жалбоподателят намира
за прекомерна и таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Сочи, че в събраната сума по
смисъла на тази разпоредба незаконосъобразно било включено адвокатското
възнаграждение. Цитира съдебна практика, според която материалният интерес,
върху който се изчислява тази такса, е само присъденото с изпълнителния лист.
При условията на евентуалност претендира, в събраната сума да се включи
намаления размер на адвокатски хонорар, и на тази база да се коригира размера
на начислената такса. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на
разноските на насрещната страна. Моли съда да отмени обжалваното разпореждане.
Видно от документите на л. 20 и 21 от настоящото дело,
препис от жалбата е бил връчен по електронен път на взискателя на 29.01.2021г.
В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК са постъпили
възражения срещу жалбата по смисъла на този нормативен текст (наречени
„становище“). Взискателят изтъква, че е упълномощил адв. Ч. да го представлява
по изпълнителното дело, като сключили и договор за правна защита и съдействие с
уговорено възнаграждение в размер на 3700лв. Сочи, че материалният интерес по
делото е в размер на 214713,51лв., на който съответства минимален размер на
адвокатското възнаграждение от 3734,57лв. Позовава се на разпоредбата на чл.
78, ал. 5 от ГПК, съгласно която присъденото възнаграждение не може да бъде по-
ниско от трикратния размер на възнагражденията по НМРАВ. Счита, че самият
размер на дължимите суми също обосновава извод за правна сложност на делото.
Подчертава, че цялостната организация и защита на интересите на взискателя била
поета от процесуалния му представител. Позовава се на съдебна практика. Моли
съда да остави жалбата без уважение.
Жалбата е постъпила в съда с копие от
изпълнителното дело и изложени мотиви по обжалваното действие от страна на
съдебния изпълнител. Същият описва хронологията на събитията по изпълнителното дело и
изразява становище за неоснователност на жалбата. Изтъква, че е събрана такса само
върху вземането за лихва и главница, без включване на адвокатски хонорар.
Подчертава, че сумата по делото не е платена доброволно, което е наложило, по
искане на адв. Ч., да се наложат запори по банкови сметки и запори на
безналични книжа в Централния депозитар. Обосновава отказа си да намали
адвокатския хонорар с конкретни изчисления. Оспорва, че качеството на длъжника
обосновавало намаляване на адвокатския хонорар на взискателя. Оспорва изводите,
които жалбоподателят прави от твърдението си, че извършените от адвоката
действия били в рамките на обичайното. Описва начина на формиране на таксата и
причините за несъответствието на размера й в различни документи. Счита, че е определена правилно и при
спазване на закона. Подчертава, че претендира най- малкия от всички посочени
размери, както и че същият е изчислен без да се взема предвид адвокатския
хонорар.
С разпореждане от 30.03.2021г. съдът е изискал от
съдебния изпълнител обжалваното постановление за разноски (тъй като същото не
се открива в служебно изготвеното копие от изпълнителното дело), както и
съобщението за връчването му на жалбоподателя.
В отговор е постъпило писмо, към което е приложено
поисканото постановление в оригинал. По отношение на съобщението за връчване,
съдебният изпълнител декларира, че същото е било връчено на З. „Л.и.“ АД на
22.12.2020г., но не може да го открие и приложи по делото. Изразява становище,
че жалбата е подадена в срок.
Съдът констатира, че обжалваното в настоящото
производство постановление е от дата 11.12.2020г. Поради това твърдението на
съдебния изпълнител за осъществено връчване на 22.12.2020г. е достоверно и
следва да бъде кредитирано. Съответно, входираната на 23.12.2020г. при съдебния
изпълнител жалба е подадена в рамките на двуседмичния срок по чл. 436, ал. 1 от ГПК. Същата е насочена срещу подлежащо на обжалване действие по чл. 435, ал. 2,
т. 7 от ГПК. Внесена е и дължимата държавна такса за разглеждането й. Освен
това, съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. на ВКС по
тълк. д. № 3/2015 г., ОСГТК, на самостоятелно обжалване подлежи всеки акт на
съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за
разноските по изпълнението. Този акт има характер на „постановление за
разноски“ по смисъла на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК, независимо от конкретното
му наименование. Поради това съдът намира, че жалбата е редовна и допустима.
От фактическа страна съдът установи, че изпълнителното
дело е било образувано под номер 20209260400775 при ЧСИ Владимир Цачев въз
основа на молба вх. № 12530/10.11.2020г. от адв. Ч. като пълномощник на И.Ц.Г.,
към която е приложен изпълнителен лист за сумата 150000 лв. – главница на
обезщетението за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху нея за
период от 11.08.2016г. до окончателното й изплащане. Към молбата са приложени
пълномощно от Г. за адв. Ч. и договор за правна защита и съдействие, съгласно
който уговореното и заплатено възнаграждение от взискателя на адвоката е
3700лв. В молбата е посочен конкретният начин на принудително изпълнение, и
детайлно са конкретизирани вземанията, върху които да бъдат наложени запори.
На 13.11.2020 е изпратена покана за доброволно
изпълнение, връчена на длъжника на 16.11.2020г. В нея е посочено, че общото
задължение по изпълнителното дело възлиза на 227713,82лв., формирано от 150000
лв. – главница, 64856,46 лв. – лихви, 48 лв. – разноски, 9109,36 лв. - такса по
т. 26 от ТТРЗЧСИ, както и други дължими до този момент суми в размер на 3700
лв.
На 19.11.2020г. по изпълнителното дело е постъпило
възражение от длъжника срещу размера на адвокатския хонорар от 3700 лв., като
се претендира намаляването му до размер от 200 лв.
На 27.11.2020г. е постъпило становище от взискателя за
неоснователност на подаденото възражение.
На същата дата процесуалният представител на
взискателя е заявил, че не е съгласен с предложения от длъжника план за
разсрочено погасяване на дълга, и е поискал, изпълнението да бъде насочено
върху описани от него безналични ценни книги, като е настоял за тяхното
запориране и изнасяне на публична продан.
На 11.01.2021г. съдебният изпълнител е наложил искания
запор.
Междувременно, на 11.12.2020г.
съдебният изпълнител е издал разпореждане, с което е отказал да намали
адвокатския хонорар на взискателя. Същото е било връчено на длъжника на
22.12.2020г. и обжалвано от него с жалба от 23.12.2020г., по която е образувано
настоящото дело.
На 20.01.2021г. е постъпило пълно плащане на
задължението по изпълнителното дело. Това е и последното документирано събитие
по изпълнителното дело.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното.
В производствата по чл. 435 от ГПК съдът действа като
контролно- отменителна инстанция и се произнася само по посочените в жалбата
основания. Този извод се обосновава по аргумент от противното спрямо
разпоредбата на чл. 463, ал. 1 от ГПК (каквато не е възпроизведена в Глава 39,
Раздел I „Обжалване на действията на съдебния изпълнител“),
вр. Тълкувателно решение № 6 от 15.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 6/2017 г.,
ОСГТК.
В същия смисъл е и изричната съдебна практика (Решение
№ 271 от 29.01.2020 г. на САС по в. гр. д. № 296/2020 г., Решение № 225 от
23.01.2020 г. на САС по в. ч. гр. д. № 66/2020 г., Решение № 147 от 1.01.2019
г. на САС по в. ч. гр. д. № 124/2019 г., Решение № 33 от 16.03.2020 г. на ПАС
по в. гр. д. № 93/2020 г.), съгласно която съдът действа в условията на пълен
въззив само в производствата по чл. 463 и 521 от ГПК, но не и в производствата
по чл. 435 от ГПК, като в последните „на
разглеждане подлежат единствено наведените от жалбоподателя основания за
незаконосъобразност“.
В конкретния случай, наведените конкретни основания за
незаконосъобразност на обжалваното разпореждане са неоснователни, поради
следните съображения:
-
Напълно
неотносими са групата доводи на жалбоподателя, свързани с приложението на чл.
78, ал. 8 от ГПК и с начина на изчисляване на юрисконсултско възнаграждение. В
настоящото производство взискателят не е юридическо лице, представлявано от
юрисконсулт по силата на служебното му положение, а физическо лице,
представлявано от изрично упълномощен адвокат. Поради това са неприложими
цитираните от жалбоподателя разпоредби на чл. 78, ал. 8 от ГПК и Наредбата за
заплащането на правната помощ.
-
Неоснователно
жалбоподателят претендира, че възнаграждението е прекомерно, и не съответства
на фактическата и правна сложност на делото:
o
Възнаграждението
не е прекомерно, тъй като е дори под минималния предвиден в НМРАВ размер за
защита по такъв вид дела. Посочената в ПДИ сума на задължението на длъжника е
150000+64856,46=214856,46лв. Съответстващото на тази сума минимално адвокатско
възнаграждение по чл. 7, ал. 1 т. 5 от НМРАВ е 3530+0,02*114856,46=3530+2297,13=5827,13лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 10, т. 2 от НМРАВ, минимумът в изпълнителното
производство се изчислява като половината от тази сума, т.е. 2913,56лв. От
друга страна, възнаграждението за образуване на изпълнително дело е 200 лв.,
съгласно чл. 10, т. 1 от НМРАВ. Следователно, общата сума на минималното
адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнително дело и защита по него
(с оглед процесния материален интерес) е 3113,56лв. без ДДС, респ. 3736,27 с
ДДС, доколкото по делото има данни, че адв. Ч. е регистрирано по ЗДДС лице. В
случая претендираното адвокатско възнаграждение е 3700 лв., т.е. дори под така
изчисления минимум. Поради това искането за намаляването му е било
неоснователно и съдебният изпълнител правилно е отказал да го намали, а жалбата
срещу отказа му е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
o
В хода на
изпълнителното производство адвокатът е имал активно процесуално поведение,
като не само е подал молба за образуване на изпълнително дело, но и е посочил
начина на изпълнение, конкретизирал е детайлно запорите, които желае да бъдат
наложени, изразил е становище по искане на длъжника за разсрочено плащане,
както и е извършил проучване на състоянието на активите на длъжника и е поискал
налагане на запор върху притежавани от него безналични ценни книги. Всички тези
действия са били адекватни и необходими, тъй като до момента на извършването им
задължението не е било погасено.
-
Обжалваното
постановление не съдържа произнасяне на съдебния изпълнител по претенция за
преизчисляване на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ, а и петитумът на жалбата не
съдържа искане в този смисъл, поради което изложените във връзка с това доводи
на жалбоподателя са неотносими към предмета на делото. Единствено за пълнота на
изложението съдът отбелязва, че тези доводи са неоснователни. Спорната такса следва
да бъде определена по реда на т. 26, буква „е“ от ТТРЗЧСИ, а именно – 5220лв. +
2 на сто за горницата над 100000 лв., т.е. 5220+0,02*(114865,46+3700)=5220+2371,31=7591,31лв.
без ДДС, респ. 9109,57 с ДДС. Следователно, дължимата такса е дори малко по-
висока от посочената от съдебния изпълнител в поканата за доброволно изпълнение
сума от 9109,36лв., като, според настоящия съдебен състав, тази разлика е незначителна
и е в рамките на изчислителната грешка. Наистина, според практиката на СГС е
спорно, дали адвокатското (или юрисконсултското) възнаграждение следва да се
включва в събраната сума по смисъла на т. 26 от ТТРЗЧСИ, но съгласно Решение №
278 от 25.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 414/2012 г., IV г. о., ГК, „направените от взискателя разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство, се включват,
както в понятието "материален интерес" по смисъла на чл. 83, ал. 1
от ЗЧСИ, така и в понятието "събрана сума" по
смисъла на т. 26 от
ТТРЗЧСИ“. Освен
това следва да се има предвид, че, съгласно Забележка № 4 към т. 26 от ТТРЗЧСИ,
единствено авансовите такси не се включват в размера на паричното вземане. Общ
правен принцип е, че изключенията се уреждат изрично. Поради това, след като
няма нормативна разпоредба, която изрично да изключва адвокатското
възнаграждение от „събраната сума“ по смисъла на т. 26, същото се включва в нея
на общо основание като сума, събрана в хода на изпълнителното производство. Поради
това, доводът на жалбоподателя в обратен смисъл е неоснователен, а, както се
обоснова по- горе, таксата е изчислена правилно.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че жалбата е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Разноски не са претендирани от страната, която, с
оглед изхода на делото, има право на такива, поради което съдът не дължи
произнасяне по този въпрос.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. №
15142/23.12.2020г. при ЧСИ Владимир Цачев, респ. вх. № 261053/09.02.2021г. в
Софийския окръжен съд, подадена от длъжника „З. к.Л. И.“ АД, срещу постановлението
за разноски, постановено на 11.12.2020г. по изп.д. № 20209260400775 на ЧСИ
Владимир Цачев, с което съдебният изпълнител е отказал да намали размера на
приетото за събиране адвокатско възнаграждение, претендирано от взискателя в
изпълнителното производство.
Решението не подлежи на обжалване, на основание чл.
437, ал. 4, изречение второ от ГПК.
Председател:
Членове:
1.
2.