М О Т
И В И П О Н
О Х Д № 756/2013г П О О П И С А
Н А Д Р С
Районна прокуратура-гр.Дупница е внесла обвинителен акт срещу Б.Б.Х.
- роден на *** год. в гр., с постоянен адрес: с. Абланица, обл. Благоевград,
ул.”Елин Пелин” № 26, гражданин на Република България, неженен, с основно
образование, безработен, неосъждан, с
ЕГН **********, за извършено престъпление по чл.234 ал.1,предл.2 от НК, а
именно за това, че на 26.02.2013 год. в с. , обл. , в собствения си лек
автомобил „Мерцедес”, рег. № Е 1212 ВХ, е държал акцизни стоки без бандерол – 104 кг. тютюн за пушене (по
см. на чл. 12, ал. 1, т. 1 от ЗАДС – „Тютюн за пушене (за лула и цигари) е
тютюн, който е нарязан или раздробен по друг начин, усукан или пресован на
плочки и може да се пуши без допълнителна индустриална обработка) на стойност
9 560,10 лв., когато такъв се изисква по ЗАДС (чл.2, т.2 от ЗАДС „На
облагане с акциз подлежат тютюневи изделия”, в немаловажни случаи (с оглед стойността
и количеството на държаната акцизна стока и дължимият акциз в размер на
15 808лв.) – престъпление по чл. 234, ал. 1, пр. ІІ от НК.
В съдебно
заседание участващият представител на Районна прокуратура-град Дупница
поддържа повдигнатото срещу подсъдимия Б.Б.Х.
обвинение, счита същото за доказано.Счита,че от събраните по делото писмени и
гласни доказателства,безспорно се установява фактическата обстановка описана в
обвинителният акт.Моли подсъдимият да бъде признат за виновен,по така
повдигнатото му обвинение и да му бъде наложено наказание-лишаване от свобода
за срок от една година и шест месеца,което с оглед чистото съдебно минало на
подсъдимия на основание чл.ц566 ал.1 от НК, да бъде отложено за срок от три
години, и му бъде наложено наказание „глоба”,в еднократния размер на пазарната
цена на тютюна.
Подсъдимият
не се призвана за виновен по така повдигнатото му и предявено обвинение, не
дава обяснения по случая, и моли да бъде оправдан.
Защитник
на подсъдимият Б.Б.Х.- адвокат Н. ***,моли съдът да постанови присъда с която
да признае Х. за не виновен,като излага подробни съображения за това,а
именно,че иззетия тютюн от подсъдимия не е годен,че при дефицита на
доказателства събрани по делото, не може да бъде ангажирана наказателната
отговорност на подсъдимия,по отношение на това дали е знаел и дали съзнателно е
превозвал това количество тютюн.Твърди, че по отношение на подсъдимия са налице
многобройни смекчаващи вината обстоятелства, с оглед на които не следва да се налага
на подсъдимия предложеното от прокурора наказание.
От
събраните по делото доказателства : показанията на разпитаните
в хода на съдебното производство свидетели и от приетите и присъединени
доказателства събрани по време на полицейското производство, съдът приема за
установено от фактическа страна:
По
фактическата обстановка:
Подсъдимият Б.Б.Х. - роден на ***
год. в гр., с постоянен адрес: с. Абланица, обл. Благоевград, ул.”Елин Пелин” №
26, гражданин на Република България, неженен, с основно образование,
безработен, неосъждан, с ЕГН **********
На
26.02.2013г., служители на РУП-гр.Рила, а именно свидетелите-Д.Р.А. и С.Л.Н.,изпълнявайки
служебните си задължения,около 14.15 часа на горепосочената дата,извършвали
обход с патрулния автомобил,когато в района на кръстовището,образувано от
улиците „Никола Парапунов” и ул.”Христо Ботев” в с.,област ,забелязали движещ
се лек автомобил марка „Мерцедес”,с ДК№ Е1212ВХ.Приближавайки към полицейският
автомобил,водача на лекия автомобил марка „Мерцедес”,с ДК№ Е1212ВХ,направил
рязка маневра,като сменил посоката си на движение.Автомобила се движел посока
към с., а при направената маневра,завил на ляво към Е-79,като при управлението
на автомобила се навел, за да се прикрие.Тези описани по горе действия на
водача на автомобила,усъмнили служителите на РПУ-гр.Рила, а именно свидетелите-А.
и Н.,поради което свидетелите заедно с патрулния автомобил потеглили след лекия
автомобил марка „Мерцедес”. Подали звуков и светлинен сигнал на водача на лекия
автомобил марка „Мерцедес”,и на ул.”Христо Ботев” №19, в с.Балаково, област ,водача
на лекия автомобил марка „Мерцедес” бил спрян за проверка.При направената
проверка от свидетелите А. и Н., било установено, че водача на лекия автомобил
е подсъдимия Б.Б.Х.,***, и че автомобила е негова собственост.На предната
седалка до подсъдимия при проверката било установено, че пътува свидетеля К.А.Х.,***,
а отзад на седалката имало още едно лице. При направената проверка,служителите
на РПУ-гр.Рила, забелязали ,че зад шофьорската седалка,има черен непрозрачен
полиетиленов чувал,в който имало нарязан тютюн.Свидетелите А. и Н., виждайки
това,веднага уведомили оперативния дежурен от РУП-гр.Рила, и на място пристигнала оперативно-следствена група.В
присъствието на поемни лица било извършено претърсване на лекия автомобил
управляван от подсъдимия и и от купето на същия бил иззет 1 брой черен чувал, а
от багажното отделение на автомобила,били иззети 4 броя чували със ситно
нарязан тютюн,като при направеното измерване на същия било установено, че
иззетия тютюн е с общо тегло 104 кг.Видно от изготвената и приета и не оспорена
от страните по делото,физико-химическа експертиза, е че иззетия тютюн от лекия
автомобил на подсъдимия Х., отговаря по технология за изработване на цигари и
материала може да се използва за направа на ръчно свити цигари.Видно от
изготвената и приета по делото оценителна експертиза, е че стойността на 104 кг. Тютюн
за пушене е 9 560.10 лева,а стойността на дължимия и не внесен акциз е в
размер на 15 808 лева. Видно от изготвената и приета и не оспорена от
страните експертиза,поискана от защитника на подсъдимия Х. и допусната от съда
е че, съдържанието на материала от пробите е тютюн,същия може да се използва за
направата на ръчно свити цигари.Не се установява наличието на чужди примеси, и
към момента на изземването,тютюна е бил годен за пушене.Поради високата
влажност на цялото количество иззет материал,съхраняван в продължение на една
година е настъпил процес на деградация-силна степен на мухъл,гниене.
Изложената
фактическа обстановка,се потвърждава от показанията
на разпитаните по делото свидетели-Д.Р.А.,С.Л.Н., чиито показания съдът
кредитира,като логични,безпристрастни, а и същите са подкрепят от събраните по
делото доказателства,от протокола за претърсване и изземване,както и от изготвените
и приети по делото експертизи и от приложените по делото писмени доказателства.Съдът
не кредитира показанията на свидетеля, Кейсан А.Х.,ч частта им относно, това че
автомобила се е управлявал освен от подсъдимия, много често и от неговия баща,
тъй като в тази насока от страна на защитата не бяха представени каквито и да е
доказателства, подкрепящи това твърдение.
Настоящият съдебен състав,счита че събраните
доказателства са непротиворечиви, изцяло кореспондират помежду си и по
безспорен начин доказват, че на 26.02.2013 год. в с. , обл. , в собствения си
лек автомобил „Мерцедес”, рег. № Е 1212 ВХ, е държал акцизни стоки без бандерол
– 104 кг.
тютюн за пушене (по см. на чл. 12, ал. 1, т. 1 от ЗАДС – „Тютюн за пушене (за
лула и цигари) е тютюн, който е нарязан или раздробен по друг начин, усукан или
пресован на плочки и може да се пуши без допълнителна индустриална обработка)
на стойност 9 560,10 лв., когато такъв се изисква по ЗАДС (чл.2, т.2 от ЗАДС „На облагане с акциз подлежат тютюневи изделия”, в немаловажни случаи (с
оглед стойността и количеството на държаната акцизна стока и дължимият акциз в
размер на 15 808лв.
От субективна страна подсъдимият е действал с пряк
умисъл, като е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е
последиците от него и е желаел настъпването им.
Предвид изложеното, съдът прие, че
посредством описаното поведение, подсъдимият Б.Б.Х. е осъществил от обективна и
субективна страна престъпния състав на чл.234, ал.1,предл.2 от НК, за което го призна за виновен.
Фактът, че на 05.06.2013г. подсъдимият Х. е упражнявал фактическа власт
върху процесните 5 чувала тютюн,сочи, че той е „държал” същите. Въпросния тютюн
за пушене- по см. на чл. 12, ал. 1, т. 1 от ЗАДС – „Тютюн за пушене (за лула и
цигари) е тютюн, който е нарязан или раздробен по друг начин, усукан или
пресован на плочки и може да се пуши без допълнителна индустриална обработка) т.е.
същия е акцизни стоки
съгласно
ЗАДС, които са били без
изискуемия за територията на Р.България акцизен бандерол. Акцизният бандерол представлява държавна ценна
книга, намираща се под специален законодателен режим. НК не дефинира кои стоки
са от категорията на акцизните, нито - за кои от стоките е задължително поставянето на
бандерол, поради което нормата на чл. 234, ал.1 НК е от категорията на
бланкетните, препращащи норми и нейното съдържание следва да бъде запълнено с
правилата от съответния нормативен акт, определящи кои стоки са акцизни и като такива следва да бъдат с бандерол
върху потребителската опаковка. В текста на чл. 12, ал. 1, т. 1 от ЗАДС – е упоменато,че„Тютюн за пушене (за лула и цигари) е тютюн, който е
нарязан или раздробен по друг начин, усукан или пресован на плочки и може да се
пуши без допълнителна индустриална обработка) на стойност 9 560,10 лв.,
когато такъв се изисква по ЗАДС (чл.2, т.2 от ЗАДС „На облагане с акциз подлежат
тютюневи изделия”, в немаловажни случаи (с оглед стойността и количеството на
държаната акцизна стока и дължимият акциз в размер на 15 808лв.
Член 2, т. 2 от ЗАДС се съдържа правилото, че
тютюневите изделия, каквито са цигарите, подлежат на облагане с акциз т. е. имат статут на акцизни стоки. Нормата на чл.64 от ЗАДС въвежда задължение изброените в
нея стоки /включително
тютюневите изделия/ да се разпространяват с поставен върху търговската им
опаковка бандерол. Ето защо, тютюна за пушене представляват акцизна стока по силата на ЗАДС, върху
която стока
следва да бъде поставен бандерол, доказващ внасянето на дължимия акциз.
С
оглед данните за пазарната стойност на
акцизните стоки без бандерол и
дължимия акциз /които са безспорно установени от съдебно- оценъчната
експертиза/ и степента на засягане на обществените отношения свързани с нормалното
действие на данъчната система в страната, преценени с оглед разпоредбата на чл.93, т.9
от НК, съдът намира, че случаят не е маловажен.
Съдът
не споделя направените възражения от страна на защитника на подсъдимият Х., че
иззетия тютюн не е годен за пушене,тъй като към момента на изземване същия е
бил годен,видно от изготвените по делото експертизи.Съдът не споделя и
направеното възражение, че автомобила се е управлявал не само от подсъдимия а и
от неговия баща, който е земеделски производител,занимаващ се с производството
на тютюн, тъй като и в тази насока от страна на защитата не бяха предоставени
никакви доказателства в тази насока.
За така извършеното от подсъдимият Х.
престъпление, съдът му наложи наказание
„лишаване от свобода” за срок от една година.
При определяне на същото отчете
като смекчаващи отговорността обстоятелства само факта, че подсъдимият е не осъждан,като други
смекчаващи отговорността обстоятелства,не са на лице по отношение на същия. На
тази база съдът му наложи наказанието „лишаване от свобода” в минималния размер
предвиден в чл.234, ал.1 от НК. Съдът счете, че са налице
предпоставките за приложението
на чл. 66, ал.1 от НК и прие, че с оглед
постигане целите на наказанието, не е необходимо ефективното му изтърпяване. Предвид това, отложи изтърпяването му за срок от три
години, считано от влизане на присъдата в сила. Тъй като не констатира наличие на
многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът не
приложи разпоредбата на чл.55 от НК.
Съдът наложи на подсъдимият Х. и кумулативно предвиденото в чл.234, ал.1
от НК наказание „глоба”. В тази насока прие, че нормата на чл.234, ал.1 от НК не предвижда отделни и различни
наказания в зависимост от това, по коя от двете форми на изпълнително деяние е
осъществено престъплението –„продава” или „държи”. Граматическото тълкуване на
избрания в санкционната част на чл.234, ал.1 от НК начин за изчисление на
размера на допустимата глоба – „до
10-кратния размер на пазарната цена на продаваните стоки” само по себе си
не е достатъчно да се приеме, че двете допълнителни наказания визирани в
чл.234, ал.1 от НК са предвидени само при първата форма на изпълнително деяние.
В този смисъл и решение № 244/08.06.2012г. ВКС по н.д.№ 727/2012г. ІІ н.о.,
съгласно което: „Не намира законова опора
твърдението, че наказанието глоба се налага само на онези дейци, които са
осъществили само една от формите на изпълнителното деяние- продажба на акцизни
стоки, а на дейците, които са реализирали единствено втората форма по държане
на такива стоки, глоба не се определя….”
Предвид изложеното, съдът наложи на подсъдимият Х. и наказание
„глоба” в размер на 9 560,10 лв./девет хиляди петстотин и шестдесет лева и
десет стотинки/.
По делото е установено, че подсъдимият е безработен съдът не му наложи наказание по чл.37, ал.1,
т.7 от НК.
Спорен по делото е и въпроса – подлежи ли на отнемане в полза на
държавата лекият автомобил марка„Мерцедес”,
рег. № Е 1212 ВХ,
собственост
на подсъдимия.
Чл.53, ал.1, б."а"
от НК сочи, че независимо от
наказателната отговорност се отнемат в полза на държавата вещите, които принадлежат на виновния и са били
предназначени или са послужили за извършване на умишлено престъпление. Съдът счита, че доколкото престъплението
по чл. 234, ал. 1 от НК в проявната му форма на "държане" е формално,
лекият автомобил не представлява средство за неговото извършване. Същото се счита за реализирано, независимо от
това къде се е осъществило държането.
Безспорно формалният характер на деянието по чл.234, ал.1, предл.2 от НК,
изисква за възникването на наказателна отговорност единствено установяване на
една трайна фактическа власт върху акцизни стоки без надлежно поставен
бандерол, като мястото на това държане не може да се приравни с вещ,
предназначена или послужила за осъществяване на престъпния състав. Предвид изложеното, съдът счете, че лекият автомобил марка„Мерцедес”, рег. № Е 1212 ВХ, собственост
на подсъдимия не следва да бъде отнеман в полза на държавата,и не
го е отнел с присъдата си, тъй като не представлява „вещ послужила за
извършване на престъплението” по смисъла
на чл.53, ал.1, б.”а” от НК.
На основание
чл.234, ал.3 от НК, съдът постанови отнемане в
полза на държавата на предмета на
престъплението –104
кг. Тютюн,за пушене – веществени
доказателства по делото, като постанови след влизане на присъдата в сила,
същите да бъдат унищожени по надлежния ред /т.а. по реда визиран в Наредба №
7/02.09.2010г. на МФ за разпореждането с отнети и изоставени в полза на
държавата акцизни стоки/.
На
основание чл.189, ал.3 от НПК
подсъдимият бе осъден да заплати разноските по делото в общ размер на 626.00лв., от които: 546 лв. /петстотин четиридесет и шест лева/ по
сметка на ОД на МВР гр. и 80,00 лв. /осемдесет лева/ на РС-Дупница.
Въз основа на изложените мотиви съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: