ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
/31.05.2022 г.
Административен съд – Русе, касационен
състав, на тридесет и първи май две хиляди двадесет и втора година в закрито
заседание в следния състав:
Председател: Росица Басарболиева
Членове: 1. Диана Калоянова
2. Спас Спасов
като
разгледа докладваното от съдия Калоянова
касационно административнонаказателно дело номер 67 по описа
за 2022
година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248
от ГПК, във вр. с чл.144 АПК.
Постъпила е молба вх. №
1918/10.05.2022 г.. от адв. Е.М.,***, пълномощник на ППК „Надежда – Ряхово“ ,
ЕИК *********, с която се сочи, че в диспозитива на Решение № 89/09.05.2022 г.
съдът неправилно се е произнесъл относно размера на присъдените разноски.
Съгласно представения по делото списък на разноските, жалбоподателят е заплатил
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, а съдът е присъдил само 100
лева.
В срока по чл.
248, ал. 2 от ГПК ответната страна Дирекция „Инспекция по труда“ Русе не е
депозирала писмен отговор.
Съдът,
за да се произнесе, съобрази следното:
С Решение № 89/09.05.2022 г. по настоящото дело съдът е отменил Решение
№ 77/27.01.2022 г.,
постановено по АНД № 1779/2021
г. по описа на Районен съд – Русе и вместо него е постановил отменя на Наказателно
постановление № 18-001723/02.08.2021 г., издадено от директора на
Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе, като е осъдил ДИТ – Русе да заплати на
ППК „Надежда – Ряхово“ възнаграждение за един адвокат в размер на 100 лева.
От
правна страна съдът приема следното:
Произнасянето по искането за
разноски е в зависимост от изхода на спора и същото се дължи само ако е изрично
направено от страната, като реда за допълване и изменение на решението в тази
част е този по чл. 248 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК. В този смисъл е
трайната съдебна практика. В случая молбата на адв.Бойчева по своето съдържание
е именно искане за изменение на решението в частта за разноските, а не за
допълване, тъй като съдът е определил дължимите разноски с крайния си съдебен
акт, но жалбоподателят иска те да бъдат приведени в съответствие с неговото
твърдение за осъществяването им. Същата е подадена в преклузивния едномесечен
срок по чл.248 ал. 1 ГПК от надлежна страна, и е процесуално допустима за
разглеждане.
Разпоредбата на чл. 80 ГПК предвижда, че страната, която е поискала присъждането на разноски
следва да представи списък на разноските. Задължението е процесуално и при
неговото неизпълнение страната няма право да иска изменение на решението в
частта му за разноските - чл.
80, изр. 2 от ГПК. Следователно наличието на такъв списък е положителна
процесуална предпоставка, и то абсолютна, за която съдът е длъжен да следи
служебно. Липсата на такъв списък лишава страната от правото да иска изменение
на решението в частта му за разноските. В този смисъл е и т. 9 от ТР № 6/2013 г. на ОСГТК
на ВКС. В настоящия случай процесуалният представител на жалбоподателя е
представил списък по чл. 80 ГПК в първото по делото заседание, като в него е
включена претенция за адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лева. Ето
защо молбата за изменение на решението в частта за разноските следва да бъде уважена.
Предвид изложеното и на основание чл. 80 изр. второ от ГПК, във вр. с чл. 248 от ГПК, във вр. с
чл.144 от АПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ Решение
№ 89/09.05.2022 г., постановено по КАНД 67/2022 г. по описа на Административен
съд Русе в частта за разноските, като ОСЪЖДА Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда“, със седалище в гр. София, бул."Княз
Александър Дондуков" № 3 да заплати на
Производствено производителна кооперация „Надежда-Ряхово“, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в с. Ряхово, общ. Сливо поле,
обл. Русе, ул. “Искър“ № 1, възнаграждение за един адвокат в касационното
производство в размер на 300 (триста) лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.