Р Е
Ш Е Н
И Е
***, 18. 01. 2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, І граждански състав, в публично
заседание на четвърти януари през двехиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ТОМОВ
при секретаря РУМЯНА КОНОВА, като разгледа докладваното
от съдията ТОМОВ гр. д. № 8027 по описа за 2017 год. и на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е
искова молба от А.Р.Д. от *** против „Булгарплод- София” АД гр. София. В молбата се твърди, че на 31. 03. 2016 год. между страните е бил сключен
трудов договор № 15/ 31. 03. 2016 год., по силата на който ищецът е бил
назначен на длъжност „портиер” с основно
месечно възнаграждение 420 лв., което през м. януари 2017 год. е било увеличено
на 460 лв. Твърди се, че местоработата на ищеца е била в бившия птицекомбинат в
***. Твърди се, че във връзка със забавяне изплащането на трудовите му
възнаграждения на 13. 07. 2017 год. ищецът е подал жалба до Инспекция по труда ***.
Твърди се, че при проверката е било установено твърдяното забавяне и са били
предприети законови мерки срещу работодателя с цел изплащането на трудовите
възнаграждения. Твърди се, че със заповед № 41/ 01. 08. 2017 год. трудовото
правоотношение на ищеца е било прекратено на основание чл. 327 ал. 1 т. 2 от КТ. Твърди се, че при прекратяването на трудовото правоотношение работодателят
не е изплатил на ищеца целия размер на дължимото се трудово възнаграждение за
периода м. май 2016 год.- м. юли 2017 год., както и не е изплатил дължимите се
обезщетения по чл. 221 ал. 1 и чл. 224 ал. 1 от КТ. В заключение ищецът моли
съда да осъди ответното дружество да му заплати следните суми:
-сумата от
3 560, 00 лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода
м. май 2016 год.- м. юли 2017 год.;
-сумата от 546,
90 лв., представляваща неизплатено обезщетение по чл. 224 ал. 1 от КТ;
-сумата от 462,
76 лв., представляваща неизплатено обезщетение по чл. 221 ал. 1 от КТ, и
-сумата от 671,
56 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 01. 06. 2016 год. до 10.
10. 2017 год.
Претендира и присъждане на направените
деловодни разноски.
Ответникът „Булгарплод-
София” АД гр. София ангажира становище, че исковата молба е неоснователна.
Съдът, като
прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите
на страните, намира за установено следното:
Видно е, че между
страните е съществувало трудово правоотношение по силата на трудов договор № 15/
31. 03. 2016 год., като ищецът А.Р.Д. е работил на длъжността „портиер” до 01.
08. 2017 год., когато на основание чл. 327 ал. 1 т. 2 от КТ трудовият му
договор е бил прекратен със заповед № 41/ 01. 08. 2017 год. на управителя на
ответното дружество.
При съобразяване
на горните фактически положения и за изясняване на спорните обстоятелства по
делото в хода на съдебното дирене е назначена съдебно- счетоводна експертиза.
Същата след подробен и задълбочен анализ на представените по делото писмени
доказателства и след извършена проверка в счетоводството на ответното дружество
е дала заключение, че неизплатеното на ищеца трудово възнаграждение за периода
м. февруари- м. юли 2017 год. е в размер на 2 231, 32 лв. /нетна сума/. Вещото
лице е изчислило и размера на лихвата за забава върху неизплатеното трудово
възнаграждение, който възлиза на сумата от 83, 19 лв. В заключението е
посочено, че дължимото се на ищеца обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск е в размер на 492,
28 лв. /нетна сума/. Вещото лице е отразило в заключението си, че дължимото се
обезщетение по чл. 221 ал. 1 от КТ е изплатено с РКО № 40/ 15. 09. 2017 год.
Така изготвеното
заключение не е оспорено от страните и съдът го кредитира като обективно и
компетентно. С оглед на същото се налага изводът, че претенцията на ищеца за
заплащане на трудово възнаграждение следва да бъде уважена в размер на 2 231,
32 лв., като следва да се отбележи, че се касае за нетно трудово
възнаграждение. Няма
пречка съдът да присъди „брутното трудово възнаграждение или остатъка от
чистата сума за получаване след приспадане на дължимия данък и обществени
осигуровки”. В този смисъл и решение № 166- 2010- ІІІ г. о. За разликата до 3 560 лв.
предявеният иск следва да се отхвърли като неоснователен. Следва да се отхвърли
изцяло като неоснователен предявеният осъдителен иск за присъждане на сумата от
462, 76 лв., тъй като се установи, че дължимото се обезщетение по чл. 221 ал. 1
от КТ е било изплатено от работодателя преди завеждане на настоящото дело.
Искът по чл. 224 ал. 1 от КТ следва да бъде уважен в размер на 492, 28 лв.,
като за разликата до 546, 90 лв. същият следва да се отхвърли като
неоснователен. Искът по чл. 245 ал. 2 от КТ също се явява частично основателен
и следва да бъде уважен за сумата от 83, 19 лв., като за разликата до 671, 56
лв. следва да се отхвърли.
На основание чл.
242 ал. 1 от ГПК следва да бъде допуснато предварително изпълнение на съдебното
решение в частта досежно присъдените трудово възнаграждение и обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца деловодни
разноски в размер на 160, 66 лв. съобразно уважената част от исковете. На
основание чл. 78 ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на Плевенския районен съд държавна такса в размер на 189, 25 лв. и
направените разноски за вещо лице в размер на 150 лв.
По тези съображения съдът
Р
Е
Ш
И:
ОСЪЖДА „БУЛГАРПЛОД- СОФИЯ”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано
от М.П.М., да заплати на А.Р.Д. ***, ЕГН **********, следните суми:
-сумата от 2 231,
32 лв., представляваща неизплатено нетно трудово възнаграждение за
периода от м. февруари 2017 год. до м. юли 2017 год., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба /13. 10. 2017 год./ до
окончателното изплащане на сумата, като за разликата до 3 560 лв. ОТХВЪРЛЯ предявения иск като неоснователен;
сумата от 83, 19 лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата за неизплатено трудово възнаграждение за
периода от 01. 03. 2017
год. до 13. 10. 2017 год., като за разликата до 671, 56 лв. ОТХВЪРЛЯ
предявения иск като неоснователен;
-сумата от 492,
28 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск,
като за разликата до 546, 90 лв. ОТХВЪРЛЯ
предявения иск като неоснователен, и
-сумата от 160, 66 лв., представляваща направени деловодни
разноски съобразно уважената част от исковете.
ДОПУСКА на основание чл. 242 ал. 1 от ГПК предварително
изпълнение на решението в частта досежно присъдените брутно трудово
възнаграждение и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от А.Р.Д. *** против „БУЛГАРПЛОД- СОФИЯ” АД гр. София иск за присъждане на
сумата от 462, 76 лв., представляваща обезщетение по чл. 221 ал. 1 от КТ.
ОСЪЖДА „БУЛГАРПЛОД- СОФИЯ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
***, представлявано от М.П.М., да заплати по сметка на Плевенския районен съд
държавна такса в размер на 189, 25 лв. и направените разноски за вещо лице в
размер на 150 лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: