МОТИВИ
към присъда №55 от 28.05.2009г., постановена по НОХД№21/2009г.по описа на
Пещерския районен съд.
Производството е по реда на глава Двадесет и седма от НПК.
Районна
прокуратура-град Пещера е повдигнала обвинение срещу А.К.Т.
/А. К. Т./ и С.А.А. за това , че на
24.12.2004г. в гр. Пещера, обл. Пазарджик в съучастие като извършители,
противозаконно присвоили чужда движима вещ
- строително фасадно скеле – 100 кв.м., на стойност 3 000.00 лв.,
собственост на фирма ЕТ *** ***-
управител, което обв. Т. владеел на правно основание – договор за отдаване под
наем на тръбното скеле от 24.12.2004г., като за
обв. А. деянието е извършено в условията на опасен рецидив по см. на чл.
29,ал.1 б.»а» и б.»б» НК- престъпление
по чл. 206,ал.3,предл.второ във вр. с чл. 206,ал.1 НК, чл. 20,ал.2 НК и чл. 29,ал.1 б.”а” и б.”б” НК за подс. А. и по чл. 206,ал.1 НК и чл. 20,ал.2 НК за подс.
Т.
В проведеното публично съдебно заседание представителят на Районна
прокуратура-гр.Пещера поддържа повдигнато обвинение. Пледира за евентуална
преквалификация на деянието предмет на обвинението по привилегирования състав
на чл.206, ал.6 от НК като развива съображения в тази насока. Моли наказанието,
което следва да се наложи на подсъдимите Т. и А. при условията на чл.373, ал.2
от НПК да е съобразено с наличието както на отегчаващи така и на смекчаващи
вината обстоятелства, като по отношение на Т. според прокурора следва да се
наложи наказанието пробация при двете задължителни мерки за контрол и
въздействие както и факултативната мярка безвъзмезден труд в полза на
обществото. Според прокурора по отношение на подсъдимия А. следва да му се
наложи наказание при условията на чл.55, ал.1,т.1 от НК лишаване от свобода при
първоначален строг режим на изтърпяване , като се отчетат смекчаващите и
отегчаващи вината обстоятелства. Прокурорът счита, че по отношение на
подсъдимия А. следва да се приложи разпоредбата на чл.70, ал.7 от НК като
развива подробни съображения в тази насока при произнасяне на обвинителната си
реч.
Упълномощения защитник на подс.А.- адвокат П. пледира за преквалификация на
деянието по привилегирования състав на чл.206, ал.6. Развива съображения, че
подзащитния му е участвал в престъпната деятелност, предмет на настоящото
обвинение в качеството му на помагач. Пледира наказанието на подс.А. да бъде
отмерено към законовоустановения миминум, а именно три месеца лишаване от
свобода, като навежда подробни съображения в тази насока при произнасяне на
защитната си реч.
Служебния защитник на подс.Т.-адв.В., назначен при хипотезата на чл.372,
ал.2 от НПК за преквалифициране на деянието по чл.206, ал.6 във вр.с ал.1 от НК., за което при условията на чл.55, ал.1, т.2 б.”б” от НК да му се наложи
наказание пробация в каталога от двете задължителни пробационни мерки при
минималния предвиден в наказателния закон срок на тези мерки.
Подсъдимият Т. призна пред съда всички факти, посочени в обстоятелствената
част на обвинителния акт и заяви становището си относно наказанието, което е в
смисъл наложеното му наказание да бъде в минимален размер.
Подсъдимият А. призна пред съда всички факти, посочени в обстоятелствената
част на обвинителния акт и заяви становището си относно наказанието, което е в
смисъл наложеното му наказание да бъде в минимален размер.
С оглед направеното от подсъдимите самопризнание и съобразно императивната
разпоредба на чл.373, ал.3 от НПК съдът намира за установено следното от
фактическа страна:
От фактическа страна:
Подсъдимият А.К.Т. е роден
на ***. в град Ветрен, обл. Пазарджик, живущ ***, български гражданин, с основно образование,разведен,
осъждан,работи на частно като строителен работник, ЕГН **********.
Подсъдимият С.А.А. ***„***, български гражданин, със средно образование, не
женен , осъждан, не работи, ЕГН **********
Подсъдимите се
познавали добре и поддържали приятелски отношения. Двамата са с негативни
характеристични данни.
През
месец декември 2004г.подсТ.и подс. А. работили като строителни работници
на строителен обект на фирма „*** с едноличен
собственик на капитала св. Д.,*** в гр. София. Започнали работа там по предложение на св. К., който
се занимавал с организационна работа по строителството на обекта. Св. К.
ползвайки се от доверието и приятелските си отношения със св. Д. разполагал с
парични средства собственост на фирмата.
По време на
работата на подс. А. и подс.Т.
станало известно, че св. К. търси строително скеле, необходимо за довършване на
обекта.Подсъдимите А. и Т. решили да вземат под наем строително скеле от фирма ЕТ *** –
управител намираща се в гр. Пещера, за
който от лични посещения знаели, че в момента разполага със скеле. Подсъдимите имали намерението да се разпоредят с него в своя полза, като го продадат на
св. К..
В изпълнение на взетото решение подс.А. се уговорил със св. А. – собственик на фирма за транспортна
дейност ЕТ ***.”***, за транспортиране на строително скеле от гр. Пещера до гр. Пазарджик.
На 24.12.2004г. подсъдимите А. и Т. с
л.а. ***
посетили фирмата на св. К. ***,
където междувременно пристигнал и св. А. с товарен автомобил.
Същия ден – на 24.12.2004г. бил сключен договор за отдаване под наем на тръбно скеле
между св. К. и подс.Т., по
силата на който св. К. предал на подс.Т. *** строително тръбно
скеле,като подсъдимите А. и Т. заплатили
предварително сума в размер на 50 лв.,за искания от тях период на наем – 10
дни. Строителното скелето двамата подсъдими
натоварили в товарен автомобил на св. А.,
като обяснили както на него така и на собственика св. К., че скелето ще
бъде използвано на строителен обект в
района на КАТ-гр. Пазарджик. Подс.Т., заедно със
св. А.,***, като подс.А. се
движил по пътно с тях с ползвания от него лек автомобил „*** На изхода на гр. Пещера в посока
за гр. Пазарджик подс.А. спрял товарния автомобил на св. А.
и му наредил да закара скелето до гр. София, като уговорили сума за
транспортната услуга в размер на 170.00лв.
Същия ден св. А. транспортирал скелето до строителния обект на фирма-„**** в района на
кв. Дървеница в гр. София, като то било разтоварено от двамата подсъдими и други строителни работници.Съгласно
уговореното подс. А. заплатил
сумата от 170.00лв. на св. А..
Подс.А. показал скелето на св. К., като му предложил да го закупи за сумата от
1 600.00лв, с което последния се съгласил и заплатил на подсъдимия исканата
сума от средства на „***, като се уговорили в последствие подс.А. да
представи документ за скелето. От получената сума подс.А. предал
на подс.Т.
300.00лв.,след което двамата с
лекия автомобил ползван от подс.А. ***.
Една част от скелето било сглобено на
строителния обект и приведено в експлоатация, а друга част - складирана във фирмата „***.
След
коледните празници подс.А. не се върнал на работа на
строителния обект. Подс.Т. продължил работата си там до
19.01.2005г.,когато завършил възложената му работа, като продаденото скеле останало монтирано на обекта.
След изтичане срока на договора за
отдаване под наем сключен на 24.12.2004г. собственика св. К. потърсил подсъдимите Т.
и А. на оставения от тях телефон, но не могъл да осъществи връзка.
Обезпокоен от това св. К. ***, където двамата подсъдими
твърдели,че ще използват скелето, при което не открил сочения от тях строителен обект. Св. К.
успял да издири подс.А., от който разбрал,че скелето се намирало на
строителен обект в ж.к. Дървеница. За случая св. К. сигнализирал в РУ на МВР-
гр. Пещера, с молба от 20.01.2005г. вх. № зм 34/2005г.
В резултат на проведените оперативно
издирвателни мероприятия авторите на
извършеното престъпление подсъдимите А. и Т.
били разкрити, като било установено
местонахождението на скелето, предмет на договора за отдаване под наем– 100 кв.м. от 24.12.2004г., което на
25.01.2005г. св. Д. доброволно предал на
собственика св. К., за което бил съставен надлежен протокол, приложен
към материалите по делото.
Назначената
в хода на досъдебното производство
съдебно - оценъчна експертиза, дава заключение, че пазарната цена на фасадното
строително скеле, подцинковано –
100кв.м., предмет на престъпление, към
инкриминираната дата и след приспаднато овехтяване е в размер на
3 000.00 лв., възстановени.
По доказателствата:
Съдът прие изложената по-горе фактическа обстановка по делото въз основа на
направеното от подсъдимите самопризнание по чл.371, ал.1,т.2 от НПК и
подкрепящите го доказателства, събрани в досъдебното производство, а именно-
показанията на св.К., А., К. и Д.,обясненията на подс.Т., дадени в хода на
досъсебното производство пред съдия и обективирани в протокол №15 от
03.04.2008г. по ЧНД№***г.по описа на РС-гр.Пещера,особеното доказателствено
средство, заключението на съдебно-оценъчната експертиза/л.15,16/, писмените
доказателствени средства-договор за отдаване под наем на тръбно скеле, сключен
на 24.12.2004г./л.12/, протокол от 25.01.2005г. /л.10/, справки за
съдимост/л.127-129, 137-140/, декларации за семейно и материално положение и
имотно състояние/л.131, 142/ и
характеристики/л.130/141/
Въз основа на анализа на взаимодопълващите се, безпротиворечи и еднопосочни
доказателствени материали, събрани по делото, съдът прие за несъмнено
установено извършеното посегателство срещу собствеността, механизма на
извършването и авторството на подсъдимите.
От правна страна:
При така установената по несъмнен начин фактическа
обстановка по делото от правна страна се налага извода, че подсъдимият А. е
осъществил с действията си престъпния състав на чл.206, ал.6, във вр.с ал.3,
предл.второ във вр.с чл.206, ал.1 от Нк и чл.20, ал.2 от НК и чл.29, ал.1,б»а»
и «б» от НК. По отношение на подсъдимия Т. се налага правния извод, че с
действията си е осъществил признаците на престъпния състав по чл.206, ал.6, във
вр.с ал.3, във вр.с ал.1 от НК и чл.20, ал.2 от НК.
За да са осъществени
съставомерните признаци на престъплението по чл.206 от НК, деецът следва да се
е разпоредил с вещите, предоставени му да ги владее или пази на определено
конкретно основание като със свои, като разпореждането да е осъществено без
знанието и съгласието на собственика на веща. Да „владее” или „пази” означява
предоставяне на вещта на дееца на някакво основание.
Доказателствено
обезпечената фактология изложена по-горе и
очертания механизъм на хронологическа последователност на действията на
подс.А. и Т. обосновават извода, че инкриминираната движима вещ –тръбно
строително скеле, е чужда такава.Съгласно доктрината и трайната съдебна
практика движимата вещ е чужда, когато не е изключителна собственост на дееца,
без значение за съставомерността на деянието
е кой е собственик на предмета на престъплението- в настоящия случай
това е ЕТ”К.-***.Безспорно се установи
от обективна страна, че процесната
вещ към инкриминирания момент е била във
фактическа власт на подсъдимите, учредена на база сключен договор за отдаване
под наем. Обстоятелството, че договорът за наем е подписан само от подсъдимият Т.
не променя материално правното качество на подс.А. като съизвършител на вмененото
престъпно посегателство, тъй като на първо място подс.А. активно участвал в
момента на уговаряне на съществените елементи от договора за наем, а именно-
срока на договора/ тръбното скеле било отдадено за 10 дни/,наемната цена и момента на плащане на цената и самото и
плащане/ двамата подсъдими заплатили на наемодателя сума в размер на 50 лв., за
искания от тях период на наема-десет дни. Всички тези действия от страна на
подс.А. обосновават извода, че и той е владеел процесната вещ на правно
основание, не само подс.Т., макар и само последния да фигурира като страна по
договора. Следва за правна прецизност да се отбележи, че договорът за наем е
неформален договор и писмената му форма не е изискване за действителност, а е
форма на доказване.
Ето защо по силата на
посоченото правно основание чуждата движима вещ-тръбно строително скеле е била
във владение на подсъдимите от
24.12.2004г.и същите са дължали връщането и след десет дни на база постигнатата
уговорка със собственика на наетата вещ.
Подсъдимите обаче по
описания по- горе начин чрез предприети конкретни действия по товарене и транспортиране не до град
Пазарджик, в каквато насока са техните изявления пред наемодателя/ собственик
на вещта/, а до град София, след което продали наетата вещ за сумата от
1 600 лв. на св.К., извършили с наетата движима вещ акт на юридическо
разпореждане в полза трето лице. Тоест налице
акт на престъпно своене от тяхна страна.
От обективна страна
се установи по отношение на подс.А., че престъплението,
предмет на настоящото обвинение,е извършено при условията на опасен рецидив при
хипотезата на чл.29, ал.1, б.”а” и б”б” от НК,
тъй като видно от данните за съдимост същият с присъда по
НОХД№312/2002г. на РС-гр.Пазарджик, в сила от 14.06.2002г. е осъден за
престъпление по чл.195, ал.1,т.7 от НК във вр.с чл.194, ал.1 от НК на лишаване
от свобода за срок от една година и три месеца, като изпълнението на
наказанието е отложено за изпитателне срок от четири години и три месеца. С
присъда по НОХД№658/2002г., в сила от 20.10.2003г. А. е осъден за престъпление
по чл.195, ал.1,т.4,7 на лишаване от свобода за срок от една година и шест
месеца при първоначален общ режим на изтърпяване.
От субективна страна
деянието е извършено от подсъдимите при
форма на вина пряк умисъл. Всеки от подсъдимите е имал в съзнанието си представи относно всички
обективни признаци на състава на престъпното посегателство, тоест че процесната
вещ- тръбно строително скеле- е чужда, както и че я владее на правно основание,
както и че му е позволено да върши определени действия с нея. Също така
подсъдимите са предвиждали, че в резултат на юридическото разпореждане с
инкриминираната вещ, последната ще премине в полза на друг правен субект, като са
съзнавали, че това излиза извън предоставените им правомощия по отношение тези
вещ и въпреки това са искали и са целели точно това. Всеки един от подсъдимите
е съзнавал, че участва в изпълнителната деятелност заедно с другия подсъдим е искал от така синхронизираната им дейност и
от положените задружни усилия да се извърши престъплението,респективно да бъдат
предизвикани и да настъпят престъпните
последици. Подсъдимият А. е съзнавал и
квалифициращия признак на състава на престъплението- този по чл.206, ал.3
предл.второ от НК, а именно, че деянието му съставлява опасен рецидив.
Съдът не споделя
доводите на защитата на подс.А. в смисъл, че съучастническото му качество е на
помагач, не на съизвършител и това е така, защото формата на съучастие-
съизвършителство в легалното определение на чл.93, т.12 от НК визира следната дефиниция, а именно-
престъплението е извършено от две или повече лица, когато в самото изпълнение
са участвали най- малко две лица. Тоест
в настоящия случай и двамата подсъдими следва да са участвали в самото
изпълнително деяние. Изпълнителното деяние на престъплението обсебване се
осъществява чрез акт на противозаконно юридическо или фактическо разпореждане с
чуждо имущество в свой или чужд интерес. Установи се по несъмнен и категоричен
начин, предвид гореизложеното, че и двамата подсъдими са взели участие в
изпълнителното деяние на вмененото им престъпно посегателство, поради което
съучастническата дейност на подс.А. се е проявила под формата на
съизвършителство, не на помагачество.
Предвид данните от
досъдебното производство подсъдимите и по конкретно подс.А. е проявил активно
съдействие при разследването с оглед установяване на точното местонахождение на
предмета на престъпното посегателство- тръбното строително скеле, в резултат на
което процесната вещ е била открита и още на 25.01.2005г. с надлежно оформен
протокол / л.10/ процесната вещ е била
върната на собственика и. Съгласно трайната съдебна практика, за да се
квалифицира деянието по привилегирования състав на чл.206, ал.6 от НК следва да
е налице елемент на доброволност, както и вещта да е изцяло върната или
заместена. Съдът счита, че е налице елемент на доброволност от страна на
подсъдимите, обективиран в тяхното поведение да посочат точно къде се намира
процесната вещ и това е станало в един много ранен етап на разследването/
законът повелява имуществото да бъде внесено или заместено до приключване на
съдебното следствие в първоинстанционния съд/.
Ето защо съдът призна
подсъдимите А. и Т. за виновни в това, че на 24.12.2004г. в гр. Пещера, обл. Пазарджик в съучастие като извършители,
противозаконно присвоили чужда движима вещ
- строително фасадно скеле – 100 кв.м., на стойност 3 000.00 лв.,
собственост на фирма ЕТ *** ***-
управител, което обв. Т. владеел на правно основание – договор за отдаване под
наем на тръбното скеле от 24.12.2004г., като за
обв. А. деянието е извършено в условията на опасен рецидив по см. на чл.
29,ал.1 б.»а» и б.»б» НК като присвоеното имущество е внесено до приключване на
съдебното следствие в първоинстанционния съд-престъпление по чл.206, ал.6 във
вр.чл. 206,ал.3,предл.второ във вр. с чл. 206,ал.1 НК, чл. 20,ал.2 НК и чл. 29,ал.1 б.”а” и б.”б” НК за подс. А. и престъпление
по чл.206, ал.6 във вр.с чл. 206,ал.1 НК и чл. 20,ал.2 НК за подс. Т..
При това положение съдът чете оправдателен диспозитив по първоначално
повдигнатото срещу подс.А. обвинение по чл.
206,ал.3,предл.второ във вр. с чл. 206,ал.1 НК, чл. 20,ал.2 НК и чл. 29,ал.1 б.”а” и б.”б” НК и срещу подс.Т. обвинение по чл. чл.
206,ал.1 НК и чл. 20,ал.2 НК .
По наказанието:
По отношение на подс.А.:
За да определи размера
на наказанието, което би било адекватно за постигане на целите, визирани в
чл.36 от НК съдът съобрази на първо място предвиденото от закона наказание за
престъпление по чл.206, ал.6 във вр.с ал.3 от НК, а именно лишаване от свобода
от две до осем години, както и императивната разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК
в актуалната му редакция ДВ бр.27/2009г. във вр.с чл.58а от НК/ нова ДВ
бр.27/2009г./ според която норма когато в производството по чл.372, ал.4 от НПК
съдът постанови осъдителна присъда той не може да наложи най- тежкото по вид
наказание при алтернативно предвидени различни наказания, а в останалите случаи
определя наказание при условията на чл.55 от НК.
При това положение
като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете обстоятелството,че
подсъдимият е млад човек, както и че
почти четири години и половина се води срещу него наказателно производство за престъплението-
предмет на настоящото обвинение. Като отегчаващи вината обстоятелства съдът
отчете последващите му осъждания/ след инкриминирания момент/, които не се
отразяват на правната квалификация на деянието, но характеризират подчертано
негативно неговата личност. Отегчаващо вината обстоятелство е и стойността на
предмета на обсебването.
Ето защо при
условията на чл.55, ал.1,т.1 от НК за горепосоченото престъпление съдът наложи
на подс.А. наказание лишаване от свобода за срок от десет месеца при
първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието.
Съдът намира, че така
наложеното наказание е съответно на извършеното и на степента на обществена
опасност на дееца/ която е завишена/ и с него ще се постигнат целите както на
плоскостта на личната, така и на плоскостта на генералната превенции.
Видно от данните по
справката за съдимост, касаеща подс.А. с протоколно определение от
28.10.2004гг. по н.д.№3218/2004г. по описа на СГС същият е освободен условно
предсрочно от изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от свобода
в размер на 3 месеца и 25 дни , определено му по НОХД№658/2002г. по описа на
РС-Пазарджик като на основание чл.70, ал.6 от НК му е определен изпитателен
срок в размер на шест месеца.
Именно в така
посочениа по чл.70, ал.6 от НК изпитателен срок подс.А. е осъществи / на
24.12.2004г./ деянието предмет настоящото обвинение, което деяние съставлява
умишлено престъпление, наказуемо с лишаване от свобода.
При това положение
съдът на основание чл.70, ал.7 от НК съдът постанови подс.А. да изтърпи и отделно
и неизтърпяната част от наказанито по
НОХД№658/2002г. по описа на РС-Пазарджик в размер на три месеца и 25 дни при
първоначален строг режим на изтърпяване.
П отношение на подс.Т.:
За да определи размера
на наказанието, което би било адекватно за постигане на целите, визирани в
чл.36 от НК съдът съобрази на първо място предвиденото от закона наказание за
престъпление по чл.206, ал.6 във вр.с ал.1 от НК, а именно лишаване от
свобода до три години, както и
императивната разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК в актуалната му редакция ДВ
бр.27/2009г. във вр.с чл.58а от НК/ нова ДВ бр.27/2009г./ според която норма
когато в производството по чл.372, ал.4 от НПК съдът постанови осъдителна
присъда той не може да наложи най- тежкото по вид наказание при алтернативно
предвидени различни наказания, а в останалите случаи определя наказание при
условията на чл.55 от НК.
При това положение
като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете обстоятелството, че почти четири години и половина се води срещу
него наказателно производство за
престъплението- предмет на настоящото обвинение. Като отегчаващи вината
обстоятелства съдът отчете обремененото му съдебно минало/ предишно осъждане/
както и високата стойност на предмета на престъплението.
Ето защо при
условията на чл.55, ал.1,т.2, б.”б” от НК за горепосоченото престъпление съдът
наложи на подс.Т. наказание пробация, включваща следните пробационни мерки: „
задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от десет месеца”,
„задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от десет месеца”
и „безвъзмезден труд в полза на обществото 200 часа в рамките на една
календарна година”.
Съдът прие, че
наказанието пробация в горния каталог от
мерки за контрол и въздействие в така отмерения срок за тези мерки е адекватно с
оглед конкретно извършеното и на степента на обществена опасност на дееца.С
него ще се реализират целите му както на
плоскостта на личната, така и на плоскостта на генералната превенции и двете с
насоченост към спазване на законите и добрите нрави.
На осн. чл. 189, ал.3 от НПК подсъдимите А. и Т. бяха осъдени да заплатят в полза на държавата
всеки по 20 лв., сторени по делото разноски за експертиза.
Причини
за извършване на деянието се коренят в стремежа на подсъдимите да се
облагодетелстват по неправомерен начин, чрез засягане на чужда имуществена
сфера.
Така мотивиран
настоящият състав постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: