№ 237
гр. Пловдив, 09.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Радка Д. Чолакова
при участието на секретаря Катя Н. Митева
като разгледа докладваното от Емилия Ат. Брусева Въззивно търговско дело
№ 20215001000608 по описа за 2021 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от ЗД „Б.И.“ АД – ****, ЕИК ******** –
чрез процесуалния представител на дружеството адв. М.Г. със съдебен адрес:
****, * против решение № 260038/10.03.2021г., постановено по т.д. №
200/2020г. по описа на Окръжен съд – П., в частта, с която дружеството –
жалбоподател ЗД „Б.И.“ АД – гр. С. е осъдено да заплати на КР. Д. П., ЕГН
**********, с адрес: **** сумата от 20000 лева, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие настъпил ексцес -
влошаване на здравословното състояние на ищеца, изразяващо се в
посттравматична псевдоартроза на долен ляв крайник,претърпяна поредна
оперативна интервенция с костна пластика през м.август 2019г. и фрактура на
същия крайник към настоящия момент ,скъсяване на крайника, затруднение и
болки при ходене, както и емоционално и психическо разстройство, пряко
свързани с получените от ищеца травматични увреждания при ПТП,
настъпило на 28.10.2015 г., около 20:00 часа, на път ***-****, км. **+*** м. (в
посока от с. К. към с.В.), ведно със законната лихва върху главното парично
задължение от 20 000 лева, считано от 18.03.2020 г. до окончателното
1
изплащане, както и деловодни разноски в размер на 2126 лева.
В жалбата са изложени оплаквания за необоснованост на решението и
за нарушение на материалния закон. Жалбоподателят счита, че
претендираните от ищеца неимуществени вреди не са в пряка причинна
връзка с ПТП от 28.10.2015г., което обстоятелство, според него, се доказва
както от заключението на съдебно – медицинската експертиза, така и от
влязлото в сила решение №25/03.01.2019г. по в.гр.д. №2394/2018г. на САС.
Изразява становище, че причината за уврежданията е неправилно извършено
лечение на ищеца в МБАЛ „П.“, а те не са резултат от травмата при ПТП.
Счита за неправилни изводите на първоинстанционния съд относно
причините за некредитиране на заключението на съдебно – медицинската
експертиза в една от частите му. При условията на евентуалност – в случай че
се приеме наличие на ексцес, счита, че сумата 5000 лева е достатъчна за
репариране на вредите от ексцеса и моли решението, присъждащо
обезщетение за него, да бъде отменено в частта над 5000 лева до присъдения
размер от 20 000 лева.
Въззиваемата страна КР. Д. П., ЕГН **********, с адрес: **** – чрез
своя пълномощник адв. С.С., със съдебен адрес: гр. С., **** – Адвокатско
дружество „Г. и партньори“ с писмен отговор от 03.08.2021г. изразява
становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите
на страните, намира за установено следното:
Иск с правно основание чл.226 ал.1 от Кодекса за застраховането /отм./
във връзка с чл.84, ал.3 от ЗЗД. Касае се за пряк иск, предявен от увредения
против застрахователя.
Ищецът КР. Д. П., ЕГН **********, с адрес: **** твърди, че на
28.10.2015 г., около 20:00 часа, на път ***-****, км. **+*** м. (в посока от с.
К. към с. В.) е пострадал при пътно транспортно произшествие между МПС
марка „П.“, модел „***“, с peг. № * **** **, управлявано от С.И.Г. и МПС
марка „Р.”, модел „Л.”, peг. № ** ***** **, управлявано от Д.А.Г.. В резултат
на ПТ се твърди, че е получил следните травматични увреждания: болка, оток
и деформация в ляво бедро, костни крепитации, нарушена ос и функция на
крайника. Поставена му е диагноза „счупване на долния край на бедрената
кост, закрито“, поради което е претърпял оперативна интервенция,
2
изразяваща се в открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, фемур
(кръвна операция за наместване на счупената бедрена кост на левия крак и
фиксиране на счупените кости с метална остеосинтеза).
Твърди, че с решение по гр.д.№3843/2017г. по описа на СГС,1-3 състав,
потвърдено с решение по в. гр. д. № 2394/2018 г. по описа на САС, 4 състав по
предявен от него иск с правно основание чл.226 ал.1 от ЗК /отм./ ЗД „Б.И.“
АД – гр. С. е осъдено да му заплати обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди, описани по-горе, в размер на 30 000 лева.
Твърди, че след постановяване посоченото влязло в сила решение е
претърпял допълнителни вреди, които също са в резултат на ПТП от
28.10.2015г., но които не са обхванати от претенцията и съответно – от силата
на пресъдено нещо на влязлото в сила решение. Посочва, че през периода
19.08.2019г. – 25.08.2019г. е бил на лечение в УМБАЛ „Е.“ ООД, при което е
установено наличие на псевдартроза и гонартроза на костите на ляв долен
крайник, както и признаци на болезнени и невъзможни движения в областта
на левия крак. Претърпял е нова оперативна интервенция - костна
трансплантация (взет е фрагмент от илиачна кост и е присаден на бедрена
кост) под спинална анестезия. Изписан е с препоръки за провеждане на курс
по физиотерапия и лечебна физкултура. Твърди, че все още не е възстановен,
няма нормална походка, накуцва и ползва помощни средства–патерици.
Твърди, че търпи болки, не е работоспособен, а оперативната интервенция,
продължаващите болки и неяснотата дали ще бъде възстановена функцията
на долния му крайник, се отразява негативно и на психиката му – преживява
отчаяние, напрегнат и нервен е, обзет е от песимистични мисли и страда от
безсъние.
Твърди, че към датата на ПТП отговорността на виновния водач на
МПС е била покрита от застраховка „Гражданска отговорност” при ответника
ЗД „Б.И.” АД – гр. С.. Претендира заплащане на обезщетение за тези
допълнително претърпени неимуществени вреди пряко от застрахователя.
Моли съда да осъди ответника ЗД „Б.И.” АД – гр. С. да му заплати
обезщетение в размер на 30 000 лева за причинените му допълнително
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, пряко
свързани с получените телесни повреди от ПТП, станало на 28.10.2015 г.,
причинено от С.И.Г., рискът от което е бил покрит по договор за застраховка
3
„Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключена с ЗД „Б.И.“ АД,
изразяващи се в наличие на псевдоартроза и гонартроза на костите на ляв
долен крайник, както и признаци на болезнени и невъзможни движения в
областта на левия крак, претърпяна нова оперативна интервенция - костна
трансплантация под спинална анестезия, ведно със законната лихва за забава,
считано от 10.03.2020 г. до окончателно изплащане на дължимата сума, както
и разноските по делото.
Ответникът ЗД „Б.И.“ АД – ****, ЕИК ******** оспорва предявения
иск. Твърди, че претендираните вреди не са в пряка и непосредствена
причинна връзка с ПТП от 28.10.2015г. твърди, че не е налице ексцес и
влошаване на здравословното състояние на пострадалия, а
продължителността на възстановителния му период се дължи на неправилно
лечение – както е прието в мотивите на САС в решението за определяне на
обезщетението за вреди вследствие на ПТП. Счита също претенцията за
завишена по размер и присъждане на претендираната сума от 30 000 лева не
би съответствала на критериите за справедливост.
Между страните е безспорно и ненуждаещо се от доказване, за което се
е произнесъл и първоинстанционния съд с определение по делото, че на
28.10.2015 г., около 20:00 часа, на път ***-****, км. **+*** м. (в посока от с.
К. към с. В.) е настъпило ПТП между МПС марка „П.“, модел „***“, с per. №
* **** **, управлявано от С.И.Г. и МПС марка „Р.”, модел „Л.”, peг. № **
***** **, управлявано от Д.А.Г.; че ПТП е причинено виновно и
противоправно от С.И.Г.; че при това ПТП е пострадал К.П., както и че към
датата на ПТП отговорността на водача на МПС марка „П.“, модел „***“, peг.
№ * **** ** е била предмет на застраховка по валидна полица ГО №
BG/02/*************/01.09.2015 г., сключена с ответното дружество. Прието
за безспорно в отношенията между страните, че ищецът К.П. е предявил иск
против ответника за заплащане на обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди вследствие на уврежданията, получени при ПТП. С
решение по гр. д. № 3843/2017 г. по описа на СГС, 1-3 състав, потвърдено с
решение на САС по в. гр. д. № 2394/2018 г. по описа на САС, 4 състав на К.П.
са присъдени 30 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди като част от
общо претендираната сума от 60 000 лева като искът е отхвърлен за разликата
до претендираните като частичен иск в производството 50 000 лева.
4
Видно от представената епикриза от 25.08.2019г., издадена от УМБАЛ
„Е.“ – гр. П. на К.П. е поставена диагноза „незараснала фрактура
/псевдоартроза/ на дистална част на диафизата на бедрената кост. Констатира
се стар постоперативен цикатрикс по латерална повърхност на лява бедрена
област, ограничена флексия и екстензия в областта на лявата колянна става.
Констатират се данни за състояние след метална остеосинтеза по повод
фрактура на диафизата на лява бедрена кост и данни за псевдоартроза на лява
бедрена кост. Извършено е оперативно лечение като под спинална анестезия е
извършена костна пластика и е поставен костен шпан.
От заключението на вещото лице д-р Д.П. по допуснатата съдебно-
медицинска експертиза се установява, че на 19.08.2019г. П. е опериран в
отделението по ортопедия и травматология на УМБАЛ „Е.“ по повод
несрастване на фрактура като е извършена пластична операция на костта с
поставяне на костен присадък от тазовата кост и подмяна на метална
остеосинтеза. Според вещото лице причините за появата на лъжлива става
/несрастване/ на бедрената кост пет години след процесния инцидент са
комплексни и няма точни и обективни факти, от които да се направи извод
допринесъл ли е и ищецът с действията си за това. Вещото лице посочва, че
по време на лечебно – възстановителния процес пострадалият е изпитвал
болки в процеса на оформянето на лъжливата става /незарастване на
фрактурата/, при което водещият симптом е болка в областта на фрактурата.
Към настоящия момент той не е напълно възстановен, болките продължават,
макар и слаби до умерени, но постоянни, денонощни. На пострадалия му
предстоян още оперативни интервенции за отстраняване на имплантите.
Нуждае се и от рехабилитация и от ортопедична обувка за компенсиране на
дължината на крайника. Функционалното състояние на крайника не е добро.
Той има нарушена, накуцваща, мъчителна и болезнена походка, ползва
помощта на една патерица. Има скъсяване на крайника с 2 см., хипотрофия на
бедрената мускулатура с 5 см., не може да кляка нормално с двата крака.
При изслушване на вещото лице в съдебно заседание на 08.09.2020г.
при приемане на заключението му, експертът обяснява, че псевдоартрозата е
несрастване на счупването в определени срокове, при което се получава
нетипично движение по средата на бедрото, като причините са многопосочни.
Псевдоартрозата е в причинна връзка със счупването, получено вследствие на
5
ПТП. По отношение на гонартрозата вещото лице посочва, че това е
дегенеративно заболяване, което се дължи на износването на хрущялните
повърхности на ставата. Тя не е в причинна връзка с ПТП.
По отношение установяване състоянието на ищеца и претърпените от
него болки и страдания са събрани свидетелски показания. От показанията на
А.Д.Г. се установява, че ищецът е претърпял операция през август 2019г., но
не се е подобрил, трудно подвижен е, не може да работи. Занимавал се е със
земеделие и е карал трактор, а впоследствие това се е оказало невъзможно.
Чувства се зле психически, тъй като не работи и не е полезен за семейството
си и изпитва болки, ходи с патерици, трудно се движи и бавно изкачва
стълби. Единият му крак е по-къс от другия.
С оглед на посочените доказателства, настоящата инстанция намира, че
е налице ексцес – настъпило е влошаване на здравословното състояние на
ищеца, което е в причинна връзка с ПТП от 28.10.2015г. Решението на САС,
постановено по в. гр. д. № 2394/2018г. по описа на САС, 4 състав, на което се
позовава ответното дружество и в което е прието, че множеството оперативни
интервенции се дължат на лошо проведено лечение в МБАЛ – П., не е в
противоречие с настоящия извод, тъй като в случая се касае за констатирано
впоследствие – след постановяване на цитираното решение – състояние на
псевдоартроза, а то – според експертизата – е категорично в причинно -
следствена връзка с претърпяното ПТП. Изводите, направени в предходното
решение, са за две оперативни интервенции, извършени повече от година по-
рано. Твърдения за принос на пострадалия за настъпване на ексцеса изобщо
не са наведени в отговора на исковата молба, поради което и не следва да се
обсъждат или да се събират доказателства за такъв. Ищецът е претърпял и
търпи допълнителни болки и страдания, които неимуществени вреди са в
причинна връзка с травматичните увреждания, получени при ПТП и не са
обхванати от СПН на предходното решение /спор по по гр. д. № 3843/2017 г.
по описа на СГС/.
Ето защо същите следва да бъдат обезщетени от ответника.
С оглед на така събраните доказателства съдът намира предявените
искове за заплащане на обезщетение за репарация на търпените от ищеца
болки и страдания вследствие настъпил ексцес - влошаване на
здравословното му състояние, изразяващо се в посттравматична
6
псевдоартроза на долен ляв крайник, претърпяна поредна оперативна
интервенция с костна пластика през м.август 2019г. и фрактура на същия
крайник към настоящия момент, скъсяване на крайника, затруднение и болки
при ходене, както и емоционално и психическо разстройство, пряко свързани
с получените от ищеца травматични увреждания при ПТП, настъпило на
28.10.2015 г., за основателни. Същият е претърпял значителни по степен
болки и страдания.
Като съобрази степента на причинените болки и страдания,
продължителния възстановителен период, обстоятелството, че към датата на
експертизата той не е напълно възстановен, има скъсяване на крайника и
хипотрофия на бедрената мускулатура, походката му е мъчителна и
болезнена, изпитва умерени, но постоянни болки, съдът счита, че
определеното от първоинстанционния съд обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 20 000 лева е справедливо. Становището на експертизата е
категорично, че установената псевдоартроза се е проявила на по-късен етап и
е в причинна връзка с уврежданията, получени при ПТП.
Ето защо ответникът ЗД „Б.И.“ АД – ****, ЕИК ******** следва да
бъде осъден да заплати на КР. Д. П., ЕГН **********, с адрес: **** сумата
20000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и
страдания, вследствие настъпил ексцес - влошаване на здравословното
състояние на ищеца, изразяващо се в посттравматична псевдоартроза на
долен ляв крайник,претърпяна поредна оперативна интервенция с костна
пластика през м.август 2019г. и фрактура на същия крайник към настоящия
момент ,скъсяване на крайника, затруднение и болки при ходене, както и
емоционално и психическо разстройство, пряко свързани с получените от
ищеца травматични увреждания при ПТП, настъпило на 28.10.2015 г., около
20:00 часа, на път ***-****, км. **+*** м. (в посока от с. К. към с.В.), ведно
със законната лихва върху главното парично задължение от 20 000 лева,
считано от 18.03.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.
Правилно първоинстанционният съд е приложил критерия за
справедливост при определяне размера на обезщетението като е съобразил
степента и интензитета на търпените болки и страдания, но и
обстоятелството, че ищецът не е напълно възстановил от травмите.
Решението в обжалваната му част е правилно и следва да бъде потвърдено.
7
С оглед отхвърлянето на въззивната жалба, на основание чл. 78 ал.3 от
ГПК ЗД „Б.И.“ АД – ****, ЕИК ******** следва да бъде осъден да заплати на
КР. Д. П., ЕГН **********, с адрес: **** сумата 1360 лева - разноски за
производството пред въззивния съд за адвокатско възнаграждение.
С оглед на гореизложеното и на основание чл.272 от ГПК, Пловдивският
Апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260038/10.03.2021г., постановено по т.д.
№ 200/2020г. по описа на Окръжен съд – П., в частта, с която дружеството –
жалбоподател ЗД „Б.И.“ АД – гр. С. е осъдено да заплати на КР. Д. П., ЕГН
**********, с адрес: **** сумата от 20000 лева, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие настъпил ексцес -
влошаване на здравословното състояние на ищеца, изразяващо се в
посттравматична псевдоартроза на долен ляв крайник,претърпяна поредна
оперативна интервенция с костна пластика през м.август 2019г. и фрактура на
същия крайник към настоящия момент ,скъсяване на крайника, затруднение и
болки при ходене, както и емоционално и психическо разстройство, пряко
свързани с получените от ищеца травматични увреждания при ПТП,
настъпило на 28.10.2015 г., около 20:00 часа, на път ***-****, км. **+*** м. (в
посока от с. К. към с.В.), ведно със законната лихва върху главното парично
задължение от 20 000 лева, считано от 18.03.2020 г. до окончателното
изплащане, както и деловодни разноски в размер на 2126 лева.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД – ****, ЕИК ******** да заплати на КР. Д. П.,
ЕГН **********, с адрес: **** сумата 1360 лева - разноски за производството
пред въззивния съд за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщаването му на страните, при наличие на предпоставките по чл.280 от
ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9