Р Е Ш Е Н И Е № 23
Гр. Сливен 10.03.2020 г.
В И М Е Т О НА Н А
Р О Д А.
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в публично заседание на……двадесет и четвърти
февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:СНЕЖАНА БАКАЛОВА
при секретаря………Ивайла
Куманова …………..……и с участието на прокурора……………………………………………….……..като
разгледа докладваното от съдията Снежана Бакалова…т. дело № 89 по
описа за 2019 година, за да се произнесе съобрази:
Предявеният
иск намира правното си основание в чл. 382 ал.3 във вр. ал.1 от КЗ.
Ищцата
Д.Г.Г. твърди в исковата си молба, че на 06.06.2017 г. между ЕАД „Уникредит Кънсюмър
Файненсин“ и нейния наследодател Д.Г.Г. е сключен договор № 2753337 за потребителски кредит с
чиста стойност на кредита 40 000 лв., такси за разглеждане на кредита 1200
лв., застраховка към кредита с месечна премия 28.24 лв., общ размер на главницата
41 200 лв., обща сума дължима от потребителя 59 680.25 лв., лихва плаваща
с годишен лихвен процент 6,49 % на 120 месечни вноски, дължима вноска в размер
на 497.34 лв., дата на падежа -1 и първа вноска от 01.07.2017 г. Уговорено е
задълженията по кредита да се погасяват служебно от постъпленията по разплащателната
сметка на кредитополучателя, като е посочен краен срок за издължаване на
вземанията – 01.06.2027 г. Приложена е
декларация за приемане на застрахователна програма „Кредитна протекция Плюс“,
пакет Б и Сертификат за застраховка с номер идентичен с номера на договора за
кредит със застрахователно покритие: „смърт“, настъпила в резултат на злополука
или заболяване, което удостоверява, че кредита е застрахован при ответника
„Кардиф Животозастраховане, клон България“ КЧТ чрез
клона си „Кардиф Общо застраховане, клон България“.
На
14.12.2018 г. наследодателя на ищцата починал, видно от представените
доказателства, като същата твърди, че е единствен негов наследник и тъй като не
живее в страната, веднага след запознаване с договора за кредит и сертификата за
застраховка, уведомила застрахователя за настъпилото застрахователно събитие.
Счита, че е настъпил покрит застрахователен риск. Първият от ответниците дължи
заплащане на втория от ответниците, на дължимите суми по договора за кредит и
въпреки водената кореспонденция с него такова не било извършено. Моли съда да
постанови решение, с което осъди ответника „Кардиф Животозастраховане,
Клон България“ КЧТ да заплати на „Уникредит Консюмър Файненсин“ ЕАД, сумата 50 230.79 лв. представляваща
застрахователно обезщетение по договор за застраховка № 2753337 за настъпил
риск „смърт“ на кредитополучателя Д.Г.Г., починал на
14.12.2018 г., представляваща остатъка от задължение по същия договор, дължимо
за периода от настъпване на застрахователното събитие до крайната дата на
сключения договор. Претендира и
присъждане на направените разноски.
Ответникът „Кардиф Животозастраховане“
АД, чрез клона си „Кардиф Животозастраховане, Клон
България“ КЧТ, е депозирал в срок писмен отговор, в който оспорва исковата молба
изцяло, като твърди, че не оспорва обстоятелството, че между него и втория от
ответниците е сключена застраховка „Кредитна протекция Плюс“ пакет Б и
наследодателят на ищцата Д.Г. е включен в застрахователното покритие по
застраховката и че е уведомен за настъпилото събитие, като ищцата е отправила
искане за изплащане на застрахователно обезщетение, но твърди, че по информация
от „Уникредит“, договорът посочен от ищцата е предсрочно погасен от страна на
кредитополучателя на 24.08.2018 г. и предвид факта, че твърдяното
застрахователно събитие е настъпило на 14.12.2018г. не е дължима сума по
договора, по която да се плати застрахователно обезщетение.
С допълнителната искова молба ищцата посочва, че е получила
писмо от първия от ответниците, с което е уведомена, че иска за заплащане на
застрахователно обезщетение към кредитен договор № 3336760 е основателен и
размерът на обезщетението е в размер на остатъчния баланс на кредита към датата
на събитието, или общо 43 049.30 лв. и че застрахователната сума е наредена към
банковата сметка на „Уникредит Консюмър Файненсинг“ ЕАД.
В допълнителния отговор ответникът счита, че представения
документ е неотносим към спора по делото, тъй като се
претендира в исковата молба заплащане по друг посочен договор за кредит от
страна на кредитополучателя.
Ответникът „Уникредит Консюмър Файненсинг“ ЕАД не е депозирал отговор.
В с.з., ищцата, чрез
представителя си по пълномощие в първото с.з. е поискала и съдът е допуснал
изменение на предявения иск на основание чл. 214 от ГПК относно изложените
твърдения (основание), като се твърди, че сключения договор между страните е №
3336760 . Претендира разноски.
Чрез писмено становище,
ответникът „Кардиф Животозастраховане,
Клон България“ КЧТ,
чрез процесуалния си представител моли предявения иск да бъде отхвърлен изцяло,
като неоснователен и недоказан. Претендира разноски.
Ответникът „Уникредит
Консюмър Файненсинг“ ЕАД не
се представлява в с.з.
От събраните
по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Ищцата Д.Г.Г. е сестра и единствен наследник по закон на Д.Г.Г. поч. на 14.12.2018г.
На 21.08.2018 год. между „УниКредит кънсюмър файненсин" ЕАД, като кредитодател
и Д.Г.Г., като кредитополучател е сключен Договор за
паричен потребителски кредит № 3336760. По силата на Договора банката
предоставя на Диньо Георгиев кредит в размер на 44 000 лв. с плаваща годишна
лихва в размер на 5,49%.
Общата сума по кредита е 61
048,49 лв., включваща - главница - 44 000,00 лв., такса за разглеждане на
кредита - 220 лв., застрахователна премия - 28,89 лв. на месец или общо за
срока кредита 3 466,80 лв. и договорна лихва към датата на сключване на
договора -13 361,69 лв. Задължението по договора следва да бъде погасявано за
период от 120 месеца, с месечна погасителна вноска в размер на 508,74 лв.,
съгласно Погасителен план към договора.
С искане за рефинансиране на
съществуващ дълг от 21.08.2018 год. Д.Г.Г. е уведомил
банката, че желае с отпуснатият кредит по Договор за паричен потребителски
кредит № 3336760 от 21.08.2018 год. да му бъде предсрочно погасено
съществуващото негово задължение към „УниКредит кънсюмър файненсин" ЕАД по
предходен Договор за паричен потребителски кредит № 2753337 от 31.05.2017 год.
с остатък към 23.08.2018 год. в размер на 37 774,18 лв.
Ответникът
признава в писмения отговор, че между „Уникредит Консюмър
Файненсинг“ ЕАД и „Кардиф Животозастраховане,
Клон България“ КЧТ била сключена групова застраховка „Кредитна протекция плюс“
, пакет Б и Д.Г.Г. е включен в застрахователното
покритие по застраховката, като в тази връзка е издал сертификат от 07.07.2017г. с номер идентичен с този на банковия кредит - №
2753337, съответни и по последващия договор за банков
кредит № 3336760 от 21.08.2018.
С писмо от 15.01.2019г. ищцата е поискала от кредитора „Уникредит Консюмър
Файненсинг“ ЕАД да предяви застрахователна претенция
пред „Кардиф Животозастраховане,
Клон България“ КЧТ, тъй като кредитната институция е страна по застрахователния
договор.
С писмо от
16.01.2019г. „Уникредит Консюмър Файненсинг“
ЕАД е уведомил ищцата, че е препратил писмото й на застрахователя.
С писмо от
26.06.2019г. „Кардиф Животозастраховане,
Клон България“ КЧТ е уведомило ищцата, че е следвало да представи „епикризи от проведено болнично лечение от 2016г.“ и тъй
като не ги е представила не може да се произнесе утвърдително по претенцията и отказва плащането на застрахователно обезщетение.
След получаването на този отговор ищцата е завела настоящия
иск на 12.07.2019г.
На 27.08.2019г. на ищцата е изпратено „решение
по иск“, в което е посочено, че след като застрахователя се е запознал с
представените документи по случая, уведомява ищцата, че обезщетението в размер
на остатъчния баланс по кредита към датата на застрахователното събитие –
14.12.2018г. в размер на 43 049,30лв. е платено на кредитора. Видно от
заключението на вещото лице сумата 43 049,30лв. е преведена на „Уникредит Консюмър Файненсинг“ ЕАД на 27.08.2019г.
От
заключението на експертизата се установява също така, че към момента на смъртта
на Д.Г.Г. той е имал един договор за кредит с
ответника № 3336760 от 21.08.2018 год. Задължението по него към същата дата е
било в размер на сумата, която е била преведена от застрахователя и с нея
задължението е било погасено изцяло.
Ищцата е
плащала месечни вноски по договора след смъртта на наследодателя си до
погасяването му в общ размер на 3 867,69 лв.
Горните фактически констатации
съдът прие за доказани въз основа на събраните по делото писмени доказателства
и изслушано заключение, неоспорени от страните. Съдът не кредитира заключението
на експертизата в частта, в която преви извод за недължимост
на вноските направени от ищцата, тъй като това е правен извод.
На базата на прието за установено
от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Предявеният иск намира правното си
основание в чл. 382 ал.1 от КЗ във вр. чл. 26 ал.2 от ГПК.
Между „Уникредит Консюмър Файненсинг“ ЕАД в качеството
на кредитор по договор за кредит и „Кардиф Животозастраховане,
Клон България“ КЧТ, в качеството на застраховател бил сключен договор за
застраховка на банкови кредити по чл. 382 от КЗ между които и договора за
кредит с наследодателя на ищцата.
В правната норма, уредена в чл. 382, ал. 1, изр. последно КЗ (в сила от
01.01.2016 г.), е регламентирано субективното право
на длъжника по договор за банков кредит да иска непосредствено от
застрахователя заплащане на застрахователно обезщетение дори и когато не той, а
банката е страна по сключен договор за застраховка като обезпечение на
породените по кредитното правоотношение парични задължения на
кредитополучателя. Изрично по силата на тази
законова разпоредба на длъжника е признато качеството на страна –
застрахован, по учреденото застрахователно правоотношение, т.е. той на
самостоятелно правно основание е носител на паричното притезание
за заплащане на застрахователно обезщетение при настъпване на покрит
застрахователен риск по сключен договор за застраховка с предмет негови
неимуществени блага, чийто размер възлиза на сбора от остатъчните задължения по
договора за банков кредит – "по повод изплащането на обезщетение по
застраховка длъжникът има всички права на застрахован, освен правото да получи
обезщетението до размера на непогасената част от задължението".
С договора за застраховка е бил
застрахован риска от смъртта на кредитополучателя. Доказано е че
застрахователното събитие е настъпило на 14.12.2018г. с представен акт за
смърт. На основание чл. 108 от КЗ, застрахователят е следвало да се произнесе
по претенцията в шестмесечен срок, който
е изтекъл на 16.06.2019г. В този смисъл изискването от страна на застрахователя
епикризи от проведено болнично лечение от 2016г. са
били такива по см. на чл. 106 ал.5 от КЗ. Застрахователят не е навел в
настоящото производство възражения, че са били налице обстоятелства, които
застрахованият е укрил от него, а и в последствие, дори без изисканите
доказателства се е произнесъл положително по претенцията.
При настъпването на
застрахователното събитие е било налице задължението на кредитора „Уникредит
Консюмър Файненсинг“ ЕАД по
чл. 382 ал.3 от КЗ да поиска от застрахователя изплащане на застрахователната
сума и да предприеме всички необходими действия с грижата на добър стопанин.
Той не е изпълнил това си задължение и едва след поискване от страна на ищцата
да го стори е препратил нейното искане до застрахователя.
След завеждане на настоящото дело
на 12.07.2019г., на 27.08.2019г. ответникът „Кардиф Животозастраховане,
Клон България“ КЧТ е изпълнил задължението си по договора за застраховка и е
заплатил сума, с която е погасил остатъка по договора за кредит с наследодателя
на ищцата. В този смисъл предявеният иск следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен.
Тъй като, обаче, това е станало
след завеждането на настоящото производство и след получаването на исковата
молба – на 26.08.2019г. от ответника, ответникът държи на ищеца направените
деловодни разноски в настоящото производство – 2009,23лв. за държавна такса,
200лв. за вещо лице и 2 200лв. за
адвокатско възнаграждение, тъй като с поведението си е станал причина за
завеждане на иска.
Ответникът е направил възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение заплатено от ищцата. Възражението е
неоснователно, тъй като уговореното и платено адвокатско възнаграждение е близо
да минимума, установен с Наредба за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, а в същото време за защита по същия иск ответната страна е
заплатила двойно възнаграждение за един адвокат в размер на 4 393,85лв.
Ответниците следва да бъдат осъдени
да заплатят солидарно направените разноски, тъй като в настоящото производство
са необходими другари.
Ръководен от изложените
съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.Г.Г. ЕГН **********
***, със съдебен адрес ***0, чрез адв. Л.А. срещу „Кардиф , Животозастраховане, Клон България“ КЧТ, ЕИК **** със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Христо Белчев“ № 29, ет.1-3, със
съдебен адрес ***, чрез адв. В.Р. и „Уникредит Консюмър
Файненсинг“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Гюешево“ № 14, иск за осъждането на „Кардиф Животозастраховане, Клон България“ КЧТ да заплати на „Уникредит
Консюмър Файненсинг“ ЕАД
сумата 50 230,79лв., представляваща застрахователно обезщетение по сключен
договор за застраховка на кредит, ведно със законната лихва за забава, считано
от 12.07.2019г.
ОСЪЖДА „Кардиф Животозастраховане,
Клон България“ КЧТ и „Уникредит Консюмър Файненсинг“ ЕАД да заплатят солидарно на Д.Г.Г.
ЕГН ********** *** направените разноски в размер на 4 409,23лв.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд – гр. Бургас.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: