№ 204
гр. Пазарджик, 12.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Николинка Попова
като разгледа докладваното от Николинка Попова Въззивно частно
гражданско дело № 20225200500261 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.
Подадена е частна жалба от ищеца в първоинстанционното производство „РИНЕКС
РЕВОЛЮШЪН „ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление „ гр. София, ж.к.
„Обеля „ бл. 208, вх. Г, , ет.4, ап.74 със съдебен адрес гр. София , бул.“ Александър С. „ №
24, ет.3, ап.7 чрез адв. Р. Я. срещу протоколно определение от 16.02.2022 г. на ПзРС по гр.д.
№3948/2021 г. ,с което е оставено без уважение искането на ищцовата страна да бъде приет
в условията на евентруалност осъдителен иск, с който се иска ответникът да бъде осъден да
заплати уговореното и дължимо възнаграждение по чл. 4 т.3 ал.1 от сключения между
страните договор за посредничество. Поддържа се , че са налице всички процесуални
предпоставки за приемането на новата искова претенция за разглеждане във връзка с чл. 210
ал.2 ГПК и чл. 214 ГПК. Изложени са доводи за неправилност на атакуваното определение
,като се настоява за отмяната му и за допускане до съвместно разглеждане на предявения в
условията на евентуалност осъдителен иск.
Писмен отговор на частната жалба е подаден от насрещната страна , която чрез своят
процесуален представител поддържа, че частната жалба е просрочена и следва да се остави
без разглеждане. По същество се излагат доводи , че жалбата е неоснователна , тъй като в
първото по делото заседание се е преклудирала възможността на ищеца да съединява нов
иск за разглеждане в образуваното вече съдебно производство.
Като постави на разглеждане частната жалба,Пазарджишкият окръжен съд установи
следното:
Жалбата е подадена в рамките на едноседмичния преклузивен срок по чл.275 ал.1 от
1
ГПК предвид съобщаването на обжалвания акт в открито съдебно заседание на 16.02.2022 г.
и депозиране на жалбата в съда / по електронна поща / на 23.02.2022 г. Частната жалба е
обаче процесуално недопустима,следва да бъде оставена без разглеждане и производството
по същата следва да бъде прекратено.
Обжалваното определение не е от категорията актове по смисъла на чл.274 ал.1 т.1 и
т.2 от ГПК, за които е предвиден самостоятелен инстанционен контрол за
законосъобразност.То нито има характер на преграждащо развитието на съдебно
производство /не прекратява и не спира такова производство/,нито за него е предвидена
изрична обжалваемост в процесуалния закон.
Определението е постановено от районния съд по повод устна молба на процесуалния
представител на ищцовото дружество, предявена в открито съдебно заседание, с която е
заявено искане за приемане за съвместно разглеждане – при условие на евентуалност – в
случай, че предявеният с исковата молба осъдителен иск за присъждане на договорна
неустойка в размер на 7228,00 лв. по т.4.4 във връзка с т.9.2 от сключен между страните
договор – не бъде уважен. Ищецът чрез своят процесуален представител е заявил при
горните условия иск – за осъждане на ответника да заплати на ищеца посредническо
възнаграждение по т.4.3 от договора за посредничество от 02.04.2021 г. в размер на
6195,00 лв. с ДДС.
Съгласно чл.210, ал.1 от ГПК, ищецът може да предяви с една искова молба срещу
същия ответник няколко иска, ако те са подсъдни на същия съд и подлежат на разглеждане
по реда на едно и също производство. Съгласно чл. 214 ал.1 ГПК в първото заседание за
разглеждане на делото ищецът може да измени основанието на своя иск ,ако с оглед
защитата на ответника , съдът прецени това за уместно. Той може също без да измени
основанието , да измени своето искане, а до приключване на съдебното дирене пред първа
инстанция, може да измени само размера на своя иск или да премине от установителен към
осъдителен иск или обратно.
С предявяването на нов иск във висящо исково производство се извършва
последващо обективно съединяване на искове, чиято допустимост се преценява от
първоинстанционния съд. При неприемане за съвместно разглеждане на този иск не се стига
до връщане на исковата молба, а съдът следва да постанови отделянето му на основание чл.
210, ал. 2, изр. 1 ГПК, в който случай определението не подлежи на обжалване.
Предвиденото в ГПК обективно съединяване на искови претенции по реда на чл. 210 ал.1
ГПК – по инициатива на ищеца може да стане само с първоначалната искова молба или в
хода на производството – но само и единствено с предявяването на инцидентен
установителен иск по реда на чл. 212 ГПК или чрез предявяването на обратен иск по реда на
чл. 219 ал.3 ГПК.
Настоящият случай не попада в нито една от тези хипотези , но по-важното в случая
е , че отказът да се приеме за съвместно разглеждане предявен след подаване на исковата
молба от ищеца осъдителен иск , не подлежи на самостоятелно обжалване, независимо дали
2
се основава на липсата на предпоставки по чл. 210, 212 или 219 ГПК. Във всички тези
случаи не е налице прекратяване на производството по неприетия за разглеждане иск, тъй
като по него може да бъде образувано отделно производство - не се прегражда пътят на
съдебна защита и не се нарушават правата на никоя от страните. Съединяването на исковете
по реда на чл.210 ал.1 ГПК цели процесуална икономия, а не представлява задължителен
процесуален ред. В случая се касае за отказ да се разгледа осъдителен иск, тъй като не са
налице предпоставките за неговото приемане във вече образувано исково производство, в
който случай определението не подлежи на обжалване, а не се касае за определение, с което
осъдителният иск е приет за недопустим, което представлява пречка за разглеждането му,
както в същото производство наред с първоначалния, така и в самостоятелно производство.
В съдебно заседание , ищецът чрез своят процесуален представител е заявил, че не
изменя своята искова претенция, а желае съдът да приеме за разглеждане в същото
производство един нов иск. В частната си жалба развива доводи , че всъщност
процесуалното му действие представлява изменение на иска и е допустимо за приемане по
реда на чл. 214 ал.1 ГПК. Тези доводи обаче са неоснователни, тъй като с устната си молба
в съдебно заседание , ищецът е заявил искова претенция, която касае ново различно от
първоначалното основание и е с нов петитум, а едновременно изменение на основание и
претитум е недопустимо по аргумент на чл. 214 ал.1 ГПК. Освен това и в случай на
произнасяне по искане с правно основание чл. 214 ал.1 ГПК / каквото в случая районният
съд правилно и законосъобразно не е квалифицирал като такова / , актът на съда също не би
подлежал на обжалване. / с изключение за искане за увеличение на иск , който не е предявен
като частичен ТР 1/2013 г. ОСГТК на ВКС – т. 7 „б“– което не касае настоящия случай/.
Обжалваемост не е предвидена от закона за този род определения. На обжалване
подлежат актове на съда с преграждащ характер по смисъла на чл.274 ал.1 т.1 от ГПК.
Атакуваното определение на ПзРС от 16.02.2022 г. не е от последната категория актове с
преграждащ характер,подлежащи на самостоятелно обжалване.Предвид изложеното като
насочена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт настоящата частна жалба е
процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане.
Водим от горното,Пазарджишкият окръжен съд :
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално недопустима частна жалба вх.
№4378/28.02.2022 г. / постъпила по електронна поща на 23.02.2022 г. / подадена от
„РИНЕКС РЕВОЛЮШЪН „ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление „ гр.
София, ж.к. „Обеля „ бл. 208, вх. Г, , ет.4, ап.74 със съдебен адрес гр. София , бул.“
Александър С. „ № 24, ет.3, ап.7 чрез адв. Р. Я. срещу протоколно определение от 16.02.2022
г. на ПзРС по гр.д.№3948/2021 г.,с което е оставено без уважение искането на ищцовата
страна да бъде предявен/приет в условията на евентруалност осъдителен иск, с който се
иска ответникът М. Г. СТ. да бъде осъден да заплати уговореното и дължимо
3
възнаграждение по чл. 4 т.3.1 от сключения между страните договор за посредничество.
ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч.гр.д.№261/2022 г. по описа на Пазарджишки
окръжен съд.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от
съобщаването му на страните пред Апелативен съд – гр. Пловдив.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4