Р Е
Ш Е Н
И Е
12.01.2022 год.
В
И М Е Т О Н А Н
А Р О
Д А
Номер 3
2022
година
град Кюстендил
Кюстендилски
административен съд,
на петнадесети декември
2021 година
в публично
съдебно заседание в следния състав:
Председател: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
Членове: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
Секретар: Антоанета
Масларска и с участието на
Прокурора: Марияна
Сиракова
Като
разгледа докладваното от съдия Демиревски
НАХД № 340/2021
г. по описа на КнАдмС за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, във вр. с
чл. 63 от ЗАНН.
Делото е образувано по касационна жалба от Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Кюстендил, чрез началника гл. инсп. Р. Б., срещу Решение № 72/14.10.2021 г., постановено по АНД № 824/2021 г. по описа на Районен съд – Кюстендил, с което е отменено като незаконосъобразно НП № 21-1139-000923/29.06.2021 г., издадено от началника на Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Кюстендил. Релевирано е касационното основание по чл. 348 ал. 1 т. 1 от НПК. Твърди се, че изводите на въззивния съд са неправилни и необосновани. Иска се отмяна на решението и потвърждаване на оспореното НП.
Касаторът е редовно призован за съдебното
заседание по делото, не изпраща процесуален представител.
Ответникът
по касационната жалба е редовно призован за
съдебното заседание по делото, не се явява, не се представлява.
Прокурорът
дава заключение за неоснователност на касационната жалба, като счита, че районния
съд е постановил правилно и обосновано решение.
Касационната жалба е допустима. Подадена е
от страна с право на касационно оспорване по смисъла на чл. 210 ал. 1 от АПК,
срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол и в преклузивния 14 - дневен
срок по чл. 211 ал. 1 от АПК и отговаря на
изискванията за форма и съдържание по чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по
следните съображения:
Предмет
на въззивно обжалване е НП № 21-1139-000923/29.06.2021 г., издадено от
началника на Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Кюстендил, с което И.Н.К. *** е санкциониран с административно наказание
„глоба“ в размер на 200.00 лв. на
основание чл. 179 ал. 2 пр. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 20 ал. 2 от ЗДвП и с
административно наказание „глоба“ в размер на 100.00 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 3 месеца на основание чл. 175 ал. 1 т. 5 от ЗДвП за
нарушение на чл. 123 ал. 1 т. 2 б. „б“ от с.з.
Районният
съд е установил от фактическата страна на спора, че на 16.06.2021 г. около 17:30
часа в гр. Кюстендил, по ул. „Бузлуджа“, при кръстовището с ул. „Овощарска“, в
посока бензиностанция „Юг Ойл“, И.Н.К. *** управлява МПС марка „Фоксваген Туран“
с рег. № КН 6150 ВР, негова собственост, като при движение с несъобразена
скорост с характера и интензивността на движението, при навлизане в кръгово
движение не се съобразява със спрелия на ПЗ Б и изчакващ лек автомобил „Алфа
Ромео 147“ с рег. № КН 8761 ВС, намиращ се на ул. „Овощарска“, в следствие на
което се удрят и реализират ПТП. Нанесени са материални щети, без пострадали
лица. И.К. не е останал на мястото на възникване на ПТП и не е уведомил
компетентните органи на МВР. Издирен е около 19.00 часа.
За
констатираното нарушение на И.Н.К. е съставен АУАН серия АA, № 106931 от 16.06.2021 г., като същия бил предявен и
връчен на нарушителя по надлежния ред. В акта не са вписани възражения от
страна на нарушителя. Такива не са постъпили и в срока по чл. 44 ал. 1 от ЗАНН.
На
29.06.2021 г. е издадено атакуваното НП. В постановлението са възпроизведени
фактическите констатации по АУАН, като са наложени посочените наказания. Постановлението
е връчено на нарушителя на 13.07.2021 г.
Въззивният съд е отменил НП като
незаконосъобразно, приемайки че при издаване на АУАН и НП е допуснато неправилно
прилагане на материалния закон, както и недоказаност на нарушението от
обективна и субективна страна.
В
пределите на касационната проверка по чл. 218 ал. 2 от АПК и във връзка с
релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на
районния съд е валидно и допустимо, а преценено за съответствие с материалния
закон крайния резултат за правилен.
Настоящия състав на касационната
инстанция счита, че АУАН и НП са издадени при съществени нарушения на
процесуалните правила на ЗАНН относно дължимото съдържание по т. 1 от АУАН и НП.
Актът и постановлението са съставени в нарушение на чл. 42 т. 4 и чл. 57 ал. 1
т. 5 от ЗАНН. Визираните разпоредби се отнасят до задължителното съдържание на
двата акта и са императивни по своя характер. С оглед даденото описание на
фактическата обстановка относно посочената за нарушена разпоредба от ЗДвП
– чл. 20 ал. 2 от ЗДвП, КнАдмС приема,
че повдигнатото обвинение е непълно, т. е. съдържанието му не е в обем,
позволяващ проверка на материалната законосъобразност на постановлението.
Съгласно сочените норми на ЗАНН, АНО дължи описание на нарушението с всички
съставомерни елементи от обективна и субективна страна. В случая от една страна
не е конкретизирана скоростта на водача, а от друга – пътната обстановка, за да
може да се направи извод скоростта съобразена ли е или не с конкретното
обстоятелство, а оттук не може да се прецени има ли извършено административно
нарушение или не по сочената норма. Невъзможността да се установят конкретно и
безпротиворечиво обективните елементи от фактическия състав на
административното нарушение във връзка със сочената за нарушена правна норма,
представлява съществено нарушение, допуснато в административнонаказателното
производство, което само по себе си е достатъчно основание за отмяна на
издаденото наказателно постановление.
По отношение на второто релевирано с НП
деяние по чл. 175 ал. 1 т. 5 от ЗДвП във вр. с
чл. 123 ал. 1 т. 2 б. "б" от ЗДвП, следва да се посочи, че от
формална страна се установява несъответствие в АУАН и НП при формулиране на
предявеното обвинение и при квалифициране на нарушението. Поведението на
нарушителя е описано като нарушение на задълженията като участник в ПТП, при
което са настъпили материални щети, поради това, че не е останал на мястото на
произшествието до пристигането на компетентните органи. Съпоставката между
визираните нормативни разпоредби и описаните факти, сочи на несъответствие
между фактическите обстоятелства относно релевираното деяние и правната му
квалификация. От друга страна, нарушението не е доказано, доколкото
задължението по чл. 123 ал. 1 т. 2 б.
"б" от ЗДвП, възниква когато при ПТП има пострадали хора, а такива в
случая липсват. Изводите са за незаконосъобразност на наказателното
постановление и в тази му част.
Във връзка с гореизложеното КнАдмС намира решението на КРС като краен резултат за правилно и законосъобразно, поради което ще го потвърди.
Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, Административният съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 72/14.10.2021 г., постановено по АНД № 824/2021 г. по описа на Районен съд – Кюстендил.
Решението е окончателно.
Да се изпрати препис от решението на страните по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: