Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 13.11.2020 г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І-во Гражданско отделение, 23-състав, в закрито
заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА
при
секретаря Ива Иванова като разгледа
докладваното от съдия Желязкова гр.д. №
5944/2018 г., за да постанови решение, взе предвид следното:
Пред настоящия
съд се разглеждат следните, предявени от Ю.А. ГмбХ (Е. А. GmbH)
със седалище в Германия, регистрирано под номер (№)******* в търговския
регистър на Окръжен съд - Хамбург, Германия ДДС №DE ********, със седалище и
адрес на управление Германия, 22415, град Хамбург, ул. "*******, чрез
адвокат Е.Ф., вписана в САК, със съдебен адрес:*** офис 10, искове:
-частичен иск с правно основание
чл.2 б ЗОДОВ за сумата в размер на 1000 евро, с равностойност на 1955,83
лв., представляваща част от обезщетение за имуществени вреди с общ размер
от 20 000 евро, с равностойност на 39 116,60 лв., причинени от нарушаване на правото по чл.6§1
от ЕКЗПЧОС за приключване и решаване в разумен срок на наказателното
производство по пр.пр.2022/2014г. на РП-Карлово, ДП№150/2014г. по описа на
отдел „КП“ при ОДМВР - гр. Пловдив, продължаващо и към момента в производството
по пр. пр.№342/2015г. в Специализираната прокуратура, ДП № 222/2016г. на ГДНП -
МВР, изразяващи се в обезценката на собствения на ищеца лек автомобил марка
„АУДИ“, модел „А6“, Олроуд Куатро,
с идентификационен номер на рама VIN № WAUZZZ4G7EN060941 в технологичен и дизайнов аспект за периода от септември 2015г. до април
2018г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата;
-иск с правно основание чл. 2 б ЗОДОВ за
сумата в размер на 37 808 евро, с равностойност на 73 946,02 лв.,
след допуснато увеличение на иска), ведно със законната лихва от предявяване на
иска до окончателното изплащане, представляваща обезщетение за имуществените
вреди ( пропуснати ползи), изразяващи се в лишаването на ищеца от ползването на
собствения му лек автомобил марка „АУДИ“, модел „А6“, Олроуд
Куатро, с идентификационен номер на рама VIN №
WAUZZZ4G7EN060941, за периода от септември 2015г. до април 2018., съизмеряващи се с
пазарния наем за този период, причинени
от нарушаване на правото по чл.6§1 от ЕКЗПЧОС за приключване и решаване в
разумен срок на наказателното производство по пр.пр.2022/2014г. на РП-Карлово,
ДП№150/2014г. по описа на отдел „КП“ при ОДМВР - гр. Пловдив, продължаващо и
към момента в производството по пр. пр.№342/2015г. в Специализираната
прокуратура, ДП № 222/2016г. на ГДНП – МВР;
- частичен иск с
правно основание чл.2 б от ЗОДОВ за сумата в размер на 5000 евро, с
равностойност на 9 779,15 лв., представляваща част от обезщетение
за неимуществени вреди с общ размер 10 000 евро, с равностойност на
19 558,30 лв., изразяващи се нормалното притеснение за изхода на правния
спор и несигурност за бъдещето, включително трудности при вземане на решения, причинени
от нарушаване на правото по чл.6§1 от ЕКЗПЧОС за приключване и решаване в
разумен срок на наказателното производство по пр.пр.2022/2014г. на РП-Карлово,
ДП№150/2014г. по описа на отдел „КП“ при ОДМВР - гр. Пловдив, продължаващо към
момента в производството по пр. пр.№342/2015г. в Специализираната прокуратура,
ДП № 222/2016г. на ГДНП - МВР, изразяващи се в несигурността и очакванията, за
периода от септември 2015г. до април 2018г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата;
Исковата молба е
върната като недопустима за претенциите, с които се предявява иск с правно основание чл. 2 б ЗОДОВ за
сумата в размер на 1000 евро месечно, ведно със законната лихва от предявяване
на иска до окончателното изплащане, представляваща обезщетение за имуществените
вреди, изразяващи се в лишаването на ищеца от ползването на собствения му лек
автомобил марка „АУДИ“, модел „А6“, Олроуд Куатро, с идентификационен номер на рама VIN №
WAUZZZ4G7EN060941, за периода от май 2018г. занапред, съизмеряващи
се с пазарния месечен наем, на основание чл.2б от ЗОДОВ, причинени на ищеца от
нарушаване на правото по чл.6§1 от ЕКЗПЧОС за приключване и решаване в разумен
срок на наказателното производство по пр.пр.2022/2014г. на РП-Карлово,
ДП№150/2014г. по описа на отдел „КП“ при ОДМВР - гр. Пловдив, продължаващо и
към момента в производството по пр. пр.№342/2015г. в Специализираната
прокуратура, ДП № 222/2016г. на ГДНП - МВР, начиная
от 01.05.2018г. до окончателното приключване на наказателното производство, а
ако автомобилът бъде върнат преди това – до връщането му и в условията на евентуалност
предявения иск с правно основание чл. чл.4§3 ДЕС за същата сума и при същите
основания.
С определение от
04.09.2018 г. съдът е отделил в отделно производство, предявен със същата
искова молба евентуален иск с правно основание чл.4§3 ДЕС вр. чл. 17 от Хартата
на основните права на ЕС да се осъди ответника да заплати на ищеца обезщетение
за причинени имуществени вреди в размер на 32 000 евро, поради лишаването от ползването на
собствения на ищеца лек автомобил
марка „АУДИ“, модел „А6“, Олроуд Куатро,
с идентификационен номер на рама VIN № WAUZZZ4G7EN060941, за периода от
септември 2015г. до април 2018г., съизмеряващи се с
пазарния наем за този период, в резултат от отказа на ответника да му върне
сочения автомобил, приобщен като веществено доказателство по наказателно производство по пр.пр.2022/2014г. на РП- Карлово,
ДП№150/2014г. по описа на отдел „КП“ при ОДМВР - гр. Пловдив, продължаващо и
към момента в производството по пр. пр.№342/2015г. в Специализираната
прокуратура, ДП № 222/2016г. на ГДНП - МВР.
ИЩЕЦЪТ- Ю.А. ГмбХ (Е. А. GmbH)
със седалище в Германия, регистрирано под номер (№)******* в търговския
регистър на Окръжен съд - Хамбург, Германия ДДС №DE ********, със седалище и
адрес на управление Германия, 22415, град Хамбург, ул. "*******, чрез
адвокат Е.Ф., вписана в САК, със съдебен адрес:*** офис 10 твърди, че има за
основен предмет на дейност отдаването на
автомобили под наем и оперира в над 130 държави на пазара на отдаване на
автомобили. Предвид предмета на дейност дружеството притежава автомобили от
различни видове и класове, марки, модели, които отдава под наем.
Компанията е собственик на лек автомобил марка „АУДИ“, модел „А6“, Олроуд Куатро, с идентификационен
номер на рама VIN № WAUZZZ4G7EN060941, с регистрационен номер в Германия НН AQ
7146. Автомобилът е закупен в неупотребявано състояние, т.е нов, през 2013 г. и
първата му регистрация е извършена на 05.11.2013 г. След закупуването му същият,
както всички други автомобили на компанията, е отдаван под наем.
Няколко месеца след закупуването на този автомобил, същият станал обект
на престъпно посегателство, след като бил нает от клиент, който не го върнал,
поради което дружеството го обявило за откраднат пред австрийските власти на 24.04.2014г. и пред полицията в Германия.
Съответно същият е въведен в базата данни като откраднат и е пуснат сигнал за
издирването му в ШИС- един от Австрия с шенгенски идентификатор AT
KFA0002535792000002 и един от Германия с шенгенски идентификатор
DES091411905400000002. Установено било, че същият се намира на територията на
Република България за което дружеството било уведомено в средата на юни 2015г.
Чрез бюро Sirene Германия дружеството съобщило на българските
власти искането си за връщане на автомобила и упълномощило свои пълномощници на
територията на страната, които да предприемат всички необходими действия за
освобождаване и репатриране на лекия автомобил до Германия.
Във връзка с отправеното искане, по реда на чл.84 от ЗМВР, дружеството
разбрало, че автомобилът е приобщен като веществено доказателство по пр. №2022/2014
г. по описа на Районна прокуратура - гр. Карлово (ДП№150/2014г. по описа на
отдел „КП“ при ОДМВР - гр. Пловдив). Оказало се, че към това досъдебно
производство са присъединени още няколко такива - тези по пр.пр.2023/2014г.,
2024/2014г., 2025/2014г. по описа на РП-Карлово, съответно ДП№151/2014г„
ДП№152/2014г., ДП№153/2014г. на ОДМВР - гр. Пловдив, като разглеждането на
всичките продължава по пр.пр.№2022/2014г. по описа на РП-гр. Карлово,
ДП№150/2014г. по описа на отдел „КП“ при ОДМВР - гр. Пловдив.
На 02.07.2015г., чрез пълномощника си К.И.К., ищецът подал искане по
пр.пр.2022/2014г. на РП гр. Карлово за връщане на лек автомобил марка „АУДИ“,
модел „А6“, с идентификационен номер на рама VIN № WAUZZZ4G7EN060941. С
Постановление от 02.07.2015г. на В.И.- прокурор при Районна прокуратура - гр.
Карлово, наблюдаващ прокурор по пр.пр.№2022/2014г. по описа на Районна прокуратура
- гр. Карлово, молбата за връщане на задържаната вещ е оставена без уважение по
съображения, че връщането на вещественото доказателство ще затрудни
изясняването на обстоятелствата по делото и разкриването на обективната истина,
доколкото в хода на разследването може да възникне необходимост от назначаване
на повторна, допълнителна или комплексна експертиза на иззетото МПС. В същия
период дружеството подало искане по реда на чл.84, ал. 8 от ЗМВР до Окръжна
прокуратура - гр. Пловдив за връщане на лекия автомобил. С Постановление от
08.07.2015г. на Б.Т., прокурор в Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, искането е
оставено без уважение, без да бъдат изложени мотиви по същество, като същото е
аргументирано единствено чрез цитиране на нормата на чл.84, ал.8 от ЗМВР.
Междувременно, на неизвестна за ищеца дата, Районна прокуратура - гр.
Карлово е внесла обвинителен акт в съда за престъпление по чл.215, ал.2 от НК
срещу три лица по отношение на ред автомобили, сред които и процесният, въз
основа на който е било образувано производството по НОХД №455/2015г. по описа
на Районен съд - гр.Карлово.
Съдебното производството по НОХД №455/2015г. е приключило с Разпореждане
от 28.09.2015г., с което делото е върнато на Районна прокуратура - гр. Карлово
за отстраняване на допуснати в досъдебното производство съществени процесуални
нарушения, едно от които е несъответствието на съдържанието на обвинителния акт
на изискванията по чл.246, ал.2 от НПК. В тази връзка излага, че не е
получавало никакви съобщения от ответника за развитието на делото. След
влизането в сила на Разпореждане от 28.09.2015г. по НОХД №455/2015г. по описа
на Районен съд - гр. Карлово и връщането на преписката в Районна прокуратура -
гр. Карлово, на 02.12.2015г. дружеството подало ново искане за връщане на автомобила.
С Постановление от 03.12.2015 г. по пр.№2022/2014 г. на РП- Карлово, наблюдаващият
прокурор отказва връщане му поради необходимост от участие на вещта при
извършване на действия по разследването, както и поради необходимост от
безспорно установяване на собствеността.
С оглед настъпилия есенно - зимен сезон и поради продължаващото задържане
на вещта като веществено доказателство,
с молба от 04.01.2016г. ищецът изискал от Районна прокуратура — гр. Карлово да му бъде
предоставен достъп до материалите по пр.пр.№2022/2014г. по описа на Районна прокуратура
- гр. Карлово, касаещи процесния автомобил, която била уважена от наблюдаващия
прокурор. С Писмо с рег.№237200-1633 от 02.03.2016г. по ДП№150/2014г. от
разследващия по досъдебното производство полицай била предоставена частична
информация относно местоположението и състоянието на лекия автомобил. От това
писмо разбрали, че автомобилът се съхранява като веществено доказателство по
делото и се намира на открит полицейски паркинг в РУ-Сливница, ОДМВР -София.
Тъй като информацията била непълна, поискали отново да им се дадат допълнителни
данни, въз основа на което били уведомени, че лицето, от което е иззет
автомобила няма документи, удостоверяващи право на собственост или право на
ползване/държане на приобщения като веществено доказателство автомобил. С
писмото, отправено в отговор на повторното му искане за информация, станало ясно, че към този момент са извършени нужните
експертизи на автомобила, както и че същият повече не е необходим за нуждите на
разследването.
Въз основа на получената от разследващия полицай информация, че лекият автомобил
вече не е необходим за целите на разследването, дружеството подало ново искане
от 06.06.2016г. до Районна прокуратура - гр. Карлово за връщане на лекия автомобил,
с копие до Главния прокурор. В това искане пояснило, че автомобилът е закупен,
за да се ползва в ежедневния бизнес за генериране на приходи чрез отдаване под
наем и че продължаващото забавяне на делото, респ. продължаващото му задържане
като веществено доказателство, му причинява имуществени вреди - губи всеки ден
от наема по около 200 евро на ден, който иначе щял да реализира. В това искане отправило
покана за заплащане на дневно обезщетение по 200 евро на ден за забавянето на
делото, ако прокуратурата смята, че не трябва да връща автомобила преди
окончателното приключване на делото. Тази молба не е разгледана в разумен срок –
на 15.06.2016г. ВКП отправила отговор, че същата се изпраща в ОП-Пловдив, а с
писмо с изх.№2022/2014 от 09.06.2016г. РП-Карлово отговорило същото. По
неизвестни причини, явно делото е било няколко месеца в ОП-Пловдив, от където
не получили произнасяне по молбата. Впоследствие с Постановление от
02.09.2016г. на Александър Михайлов - прокурор по пр.пр.№2022/2014г. по описа
на Районна прокуратура - гр. Карлово, отговор на молбата бил даден през юни
2016г., като за пореден път е отказано връщането на лекия автомобил с
аргументи, че същият би могъл да бъде нужен за целите на разследването и че
първо следва да бъде безспорно установено правото на собственост върху вещта.
По искането за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на
по 200 евро на ден, което е включено в искането за връщане от 06.06.2016г., не
получили никакъв отговор.
На неизвестна за ищеца дата делото е било изпратено на Специализираната прокуратура
и разследването е продължило по пр. пр.№342/2015г. в Специализираната прокуратура,
ДП № 222/2016г. на ГДНП - МВР. Твърди, че материалите по пр.пр.№2022/2014г. на
РП-Карлово, ДП №150/2014г. на отдел „КП“ при ОДМВР — гр. Пловдив са
присъединени към тези по пр.пр.№342/2015г. на СП, ДП №222/2016г. на ГДНП-МВР.
На 02.11.2017г. СП е внесла обвинителен акт в Специализирания наказателен
съд, по който е образувано НОХД №3170/2017г. В списъка по чл.246,ал.4 от НПК
към обвинителния акт прокурорът въобще не е включил сред лицата за призоваване пострадалите
физически и ощетените юридически лица. Специализираният съд насрочил
разглеждането на делото в разпоредително заседание, като е определил няколко дати
за същото - 23.01.2018г., 13.02.2018г. и 01.03.2018г. Дружеството отново подало
искане за връщане на лекия автомобил до съда , изразило становище по въпросите,
които подлежат на разглеждане в разпоредителното заседание и предявило
граждански иск. Ход на разпоредителното заседание е даден едва в съдебното
заседание на 01.03.2018г. С протоколно определение от 01.03.2018г.
Специализираният съд прекратил съдебното производство отново поради допуснати
съществени нарушения, изразяващи се в несъответствие на обвинителния акт с
изискванията на чл. 246, ал.2 от НПК и нарушаване правата на ощетените
юридически лица. Явно прокуратурата не е отстранила нарушенията, посочените й с
разпореждането от 28.09.2015г. по НОХД №455/2015г. на PC-Карлово. Молбата за
връщане на автомобила е оставена без разглеждане, като в мотивите на
протоколното определение съдът е посочил, че по този въпрос може да се
произнесе едва с крайния си съдебен акт, респ. с определение по чл.306 от НПК.
СП протестирала протоколното определение от 01.03.2018г., което довело до
допълнително забавяне на делото - с окончателно определение от 20.04.2018г. по ВНЧД.
№145/2018г. Апелативният специализиран наказателен съд оставил протеста без уважение.
Ищецът излага, че делото отново е
в досъдебната си фаза. В продължение на вече близо три години, досъдебното
производство все още не е приключило, делото не може да премине успешно в
следващата му фаза - съдебната, а лекият автомобил продължава да е задържан
като веществено доказателство и многократните искания за връщането му, отправени
от него, са отклонявани с различни аргументи: че като веществено доказателство,
същият е все още необходим за разследването и че не е установено по безспорен
начин чия е собствеността върху него.
Счита, че основна причина за забавяне на делото са допусканите от прокуратурата
пропуски и повтарящи се нарушения при извършване на разследването и съставяне
на обвинителния акт. Излага, че след връщането на делото с разпореждането от 28.09.2015г.
по НОХД №455/2015г. на PC-Карлово не са положени нужните усилия за поправяне на
нарушенията при съставяне на обвинителния акт, така че новоизготвеният да
отговаря на изискванията на чл.246,ал.2 от НПК. Вторият обвинителен акт, въз
основа на който е образувано НОХД 3170/2017г. по описа на СНС, също не отговаря
на изискванията на чл.246, ал.2 от НПК, което става причина за повторното прекратяване
на съдебното производство и връщане на делото на прокуратурата. Освен това,
основните действия по разследването са извършени в периода края на 2014г. -
първата половина на 2015г., като разпити на свидетели, експертизи, огледи, изготвяне
на фотоалбуми и други. След първото връщане на делото от PC-Карлово, не са
извършвани нови действия по разследването, но и указаните процесуални нарушения
не са отстранени. Процесуално следствените действия по отношение на автомобила са
извършени още преди внасянето на делото в PC-Карлово, след което нови такива не
са извършвани, явно и няма да бъдат извършени. Прокуратурата предпочита да задържи
автомобила като веществено доказателство до окончателното приключване на делото
във всички фази - за всеки случай, ако има искания за назначаване на повторни експертизи
или тройни такива. Към момента обаче не му е известно разследващите органи да са
предявили на обвиняемите вещественото като веществено доказателство процесния
автомобил, въпреки че вече са извършени няколко предявявания на разследването
по смисъла на чл.277 от НПК, при което следва да се предявят всички материали,
включително веществените доказателства. Излага, че не е възможно да се очакват възражения или
искания за повторни или нови експертизи за материали, които реално не са
предявени. Дори и в процедурата по чл. 284 от НПК в съдебното производство автомобилът
няма как де факто да се предяви в съдебно заседание в залата на съда, защото
последният не е сред веществените доказателства, които се входират в съда и се представят
на страните в съдебната зала. Ясно е, че автомобилът поради размерите му не
може да бъде приложен като веществено доказателство към материалите по делото, внасяни
в съда, нито съдът може да го предяви на страните като веществено доказателство
в съдебната зала. Предвид това, е нужно изрично предявяване на това веществено
доказателство по мястото му на съхранение, което не ни е известно да е сторено
до момента, въпреки няколкото предявявания на разследването. Щом това веществено
доказателство не се предявява в процедурата по чл.277 от НПК, въпреки извършените
вече няколко такива, и щом де факто такова предявяване не може да се извърши и
в съдебната зала в съдебната фаза, явно връщането на автомобила би могло да
стане реалност едва при окончателното приключване на делото във всички негови
фази, когато ще се изчерпят възможностите за оспорвания, повторни или нови експертизи
по отношение на автомобила. Това очевидно няма да се случи в обозримо бъдеще,
нито в близките няколко години.
Ищецът излага, че общата продължителност на делото към момента е около 4
години - досъдебното производство е образувано през 2014г. въпреки, че не е
налице правна и фактическа сложност на делото, а и дори и да е налице такава,
то съобразно практиката на ЕСПЧ това не може да бъде самостоятелен критерии,
който да оправдава забавянето на делото прекомерно. Дори и да се приеме, че е
налице фактическа и правна сложност на делото, намира, че тя е резултат от
поведението на ответника, който е преценил и решил да обедини ред дела в едно,
което към момента засяга 14 автомобила с подправени идентификационни номера,
обект на вещно укривателство, принадлежащи на различни пострадали физически и
ощетени юридически лица.
Излага, че неговото поведение с нищо не е допринесло за фактическата и
правна сложност на делото и не е причинило по никакъв начин забавяне на
производството по него. Излага, че забавянето е причинено единствено от
поведението на прокуратурата, която внася на два пъти обвинителен акт, който не
отговоря на законовите изисквания, което става причина за връщане на делото на
досъдебната му фаза.
Твърди, че залогът на делото за неговата правна сфера е съществен, тъй
като държането на автомобила има значително финансово и имуществено значение за
дружеството. Доколкото автомобилът няма да бъде върнат до окончателното
приключване на делото, това води до невъзможност за дружеството да се ползва от него,
която продължава прекомерно дълго във времето и нарушава правата му, установени
от чл. 2 б ЗОДОВ. Сочи, че процесния
автомобил е от луксозен клас, със значителна стойност - видно от изложеното във
втория обвинителен акт пазарната му стойност е 80 275 лева. Същият е ползван в
ежедневния бизнес на дружеството, който е отдаване на автомобили под наем и
поради това е средство за генериране на приходи и печалба. Колкото повече се
бави делото, толкова по-големи вреди се причиняват.
С оглед на изложеното смята, че досъдебната фаза на делото е продължила
неразумно дълго, което като цяло забавя започването и приключването на
следващия етап - съдебната фаза, поради което е налице нарушаване на правото ни
по чл.6 от ЕКЗПЧОС за разрешаване и приключване на делото в разумен срок.
Счита, че за нарушаване на това му право основна отговорност носи ответната
страна- прокуратурата, защото неразумното забавяне се дължи преимуществено на
нейни действия, процесуални пропуски и неотстраняването им. Поради това и на
основание чл.26 от ЗОДОВ ответната страна е отговорна за обезщетяването на причинените
със забавяне на делото имуществени и неимуществени вреди.
По отношение на претендираните имуществени вреди излага, че към 2015г.
автомобилът марка „АУДИ“, модел „А6“ с идентификационен номер на рамата
WAUZZZ4G7EN060941, е нов като модел и година на производство - първата му
регистрация е извършена от дружеството на 15.11.2013г. и към 2015г. е на по-малко от две години. За периода от
септември 2015г., когато е внесен първия обвинителен акт, до момента — края на
април 2018г., когато делото е повторно върнато на прокуратурата отново заради
дефекти в съдържанието на обвинителния акт, не е налице никакъв напредък в
развитието на делото - то е все в досъдебна фаза. Този период обхваща 32
месеца, 2 години и 8 месеца. Новите автомобили са вещи, които се обезценяват
много бързо само заради изтеклото време, дори и без да бъдат експлоатирани,
защото производителите пускат на пазара нови версии на съответния модел, което
води до поевтиняване на по-рано произведените, т.е на по-старите версии на
същия модел. Иначе казано, сама по себе си възрастта на автомобила е свързана с
пазарната му цена — колкото повече време минава от първата му регистрация,
толкова повече намалява цената му, дори и същият да не се ползва в това време.
Това намаляване на цената му не е последица от овехтяването му от ползване в
годините, а от остаряване само с течение на времето в технологичен и дизайнов аспект.
С оглед изложеното намира, че за периода на разглеждане на делото от
септември 2015г. до април 2018г.,
процесния автомобилът се е обезценил само в резултат на изтеклото време,
водещо до остаряването му в технологичен и дизайнов
аспект, като сегашната му пазарна стойност (към април 2018г.) е с около 20 000
( двадесет хиляди) евро по-малка от пазарната му стойност към септември 2015г.
Тази обезценка представлява имуществена вреда - загуба, защото стойността на
имуществото на дружеството е намаляло с
20 000 евро.
На следващо място, в резултат на забавяне на делото, дружеството е лишено
от възможност да използва процесния автомобил по предназначението, за което
същият е закупен, а именно да го отдава под наем, каквато е търговската му
дейност. Поради това са налице ежемесечни пропуснати доходи в размер на поне
100 евро месечно, а за периода от септември 2015г. до април 2018г., включващ 32
месеца, загубите от приходи от отдаване под наем на процесния автомобил общо на
32 000 евро. Освен това пропуснатите ползи продължават и за напред за
неопределено време.
По отношение на претенцията за неимуществени вреди излага, че
продължителното водене на наказателното производство е довело до значителна
правна и финансова несигурност за дружеството, предвид което намира, че тези
вреди следва да бъдат обезщетение. В тази връзка посочва практика на ЕСПЧ, с
която е приета, че за причинената несигурност и нестабилно правно положение и
на юридическите лица се следва обезвреда при нарушаване на правото на
разглеждане на делото в разумен срок.
ОТВЕТНИКЪТ- П.НА Р.Б., гр.
София, бул. ********,
оспорва иска по основание и размер. Не
оспорва наличието на посоченото от ищеца наказателно производство, както и
факта, че същото е висящо към датата на подаване на исковата молба, както и не
твърди посочените от ищеца обстоятелства по развитието на това производство да
не съответстват на обективната истина. Оспорва обаче да е налице забавяне на
делото извън разумния срок, като в тази връзка излага, че по делото е работено
постоянно и ритмично от страна на прокуратурата, а самото то се отличава с
фактическа и правна сложност, която обосновава по -продължителния период,
необходим за извършването на процесуално следствени действия в рамките на
досъдебното производство. Освен това оспорва правото на собственост на ищеца
върху процесния автомобил, както и твърди, че при наличие на изплатено
обезщетение по сключен за същия застрахователен договор за риска „кражба“ той
вече не е собственик на ищеца. Оспорва допустимостта и основателността на
предявения иск за неимуществени вреди, както и размера. Оспорва и размера на
предявените искове за имуществени вреди като прекомерен. Твърди и че искът за
присъждане на обезщетение за вреди настъпили вследствие от овехтяването на
автомобила е неоснователен доколкото тези вреди не са в пряка причинно
-следствена връзка с продължителността на наказателното производство.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства и
обсъди направените доводи, намира за установено
следното:
От представените пред съда талон на автомобил, както
и фактура № 69282828, които не са оспорени от ответната страна, е видно, че
автомобил марка „АУДИ“, модел „А6“ с идентификационен номер на рамата
WAUZZZ4G7EN060941 е собственост на ищеца, а от извлечение от фирмена
регистрация от Германски търговски регистър се установява, че ищецът
осъществява търговска дейност, изразяваща се в отдаване под наем на моторни
превозни средства, както и лизингови сделки с обекти от всякакъв вид вещи.
Не е спорно между страните, а се установява и от
представените по делото писмени доказателства, че автомобил марка „АУДИ“, модел
„А6“ с идентификационен номер на рамата WAUZZZ4G7EN060941 през 2015 г. е
приобщен като веществено доказателство по
пр.пр.2022/2014г. на РП- Карлово, ДП№150/2014г. по описа на отдел „КП“
при ОДМВР - гр. Пловдив, продължаваща и към момента в производството по пр.
пр.№342/2015г. в Специализираната прокуратура, ДП № 222/2016г. на ГДНП – МВР,
водено във връзка с противозаконното му отнемате от собственика. Страните не спорят и че делото се води срещу
три лица и по отношение на 13 автомобила, които се предполага, че са отнети
противозаконно от собствениците им, както и че е многократно е било
преобразувало и е сменяло подсъдността си.
Безспорно е, че след август 2015 г. не са извършани процесуално-следствени
действия досежно процесния автомобил.
Няма спор и по отношение на това, че по делото вече два пъти е внасян в
съда обвинителен акт – на 10.08.2015 г., по който е образувано НОХД № 455/2015
по описа на РС- Карлово и на 02.11.2017 г., по който е образувано НОХД №
3170/2017 г. по описа на Специализирания наказателен съд, както и че и двете
съдебни производства са били прекратени от съда и делото е върнато на
прокуратурата поради допуснати съществени процесуални нарушения във връзка с
изготвянето на обвинителния акт, който не съответства на изискванията на чл. 246,ал.2 НПК.
Пред съда е представена справка за движението на
процесното наказателно производство, от която се установява следното:
Досъдебното производство е започнало на 08.12.2014 г
срещуС.И.В., за престъпление по чл. 215, ал.2, т.1 вр.
ал.1 вр. чл. 20, ал.2 вр. ал.1 чл. 26, ал.1 НК, Г.П.Н.за престъпление по чл.
215, ал.2, т.1 вр. ал.1 вр. чл. 20, ал.2 вр. ал. 1 вр. чл. 2б, ал.1 НК и чл.
345 НК, И.С.С.за престъпление по чл. 215, ал. 2, т.1
вр. ал.1 вр. чл. 20, ал.2, вр. ал.1 вр. чл. 26, ал.1 от НК.
В хода на разследването са проведени 123 процесуално
– следствени действия в т.ч. 77 разпита на свидетели, 12 огледа на
местопроизшествия, 5 огледа на ВД, 3 разпознавания на лица, 1 претърсване и
изземване. Изготвени са 25 експертизи. Като веществени доказателства към делото
са присъединени и 13 автомобила, собственост на различни юридически и физически
лица.
На 12.12.2014 г. на тримата обвиняеми е наложено МНО
-задържане под стража, като на лицата е наложена и мярка по чл.68 НПК. Мерките
са обжалвани регулярно, като по делото са приложени и определения от РС Карлово
и ОС Пловдив от дати 23.12.2014 г., 27.01., 01.02., 09.02., 17.03., 26.03.,
02.04., 06.04., 14.,04., 11.05., 19.05., 01.06., 09.06., 26.08., 02.09.,
12.09., 16.09.2015 г.
По делото са постъпвали и молби за връщане на част
от автомобилите, които са получили отказ от компетентната прокуратура. В част
от случаите отказът е бил обжалван, като на 11.02.2015 г. ,24.02.2015 г. и
05.05.2015 г. съдът се е произнесъл с определения, с които е потвърдил отказа.
На 10.08.2015 г. наблюдаващия прокурор е внесъл
обвинителен акт в РС – Карлово, като съдът с определение от 28.09.2015 г. е
върнал делото за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения.
Определението е протестирано, след което ОС – Пловдив
го е потвърдил на 11.11.2015 г.
В СпНС са постъпили молби
по чл. 369, вр. чл. 368 от НПК, който се е произнесъл по тях на 14.08. и на
01.09.2017 г. На 02.11.2017 г. от наблюдаващия прокурор е внесен обвинителен
акт в СпНС. На 01.05.2018 г. СпНС
е върнал делото за отстраняване на съществени процесуални нарушения. Това
решение е протестирано, като на 20.04.2018 г. е
потвърдено от АпСпНС.
Страните не спорят, че и към момента на подаване на
исковата молба процесния автомобил не е върнат на ищеца и се съхранява на
паркинг на МВР, въпреки многократно отправените от него искания за това.
По делото е представено писмо от застрахователна
фирма AIG EUROPE, с което се посочва, че дружеството не е страна по застрахователен
договор за процесния автомобил.
По делото е приета и неоспорена от страните съдебно
– оценителна експертиза, от заключението на която се установява, че цената на
автомобилите е в пряка зависимост от неговата възраст, като изминатите
километри също са от значение, но превес има именно първото. Към месец
септември 2015 г. процесния автомобил е имал средна пазарна цена от 34 836
евро или 68 133 лв. бе ДДС, а към месец май 2018 г. тя вече е в размер на
24 228 евро или 47 385 лв. без
ДДС, от което следва, че пазарната му цена е спаднала с 10 608 евро или
20 748 лв. без ДДС. Вещото лице посочва, че средният месечен наем на
автомобил от същата марка, модел, година на производство и специфични
характеристики за периода от месец септември 2015 г. до май 2018 г. е в размер
на 181,51 евро или 2 310,83 лв. без ДДС.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Съобразно
чл. 6 от Европейската конвенция за защита правата на човека всяко лице, при
решаването на правен спор относно неговите граждански права и задължения или
основателността на каквото и да е наказателно обвинение срещу него, има право
на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок, от независим
и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона. От своя страна
разпоредбата на чл. 2 Б ЗОДОВ предвижда, че държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани и юридически лица от нарушение на правото на разглеждане
и решаване на делото в разумен срок съгласно чл.6, пар.1 от Конвенцията.
Обективен
и съществен критерий дали е нарушено правото за разглеждане на делото в разумен
срок е работено ли е по него постоянно, ритмично и без особени прекъсвания и
забавяния. Посредством нормата на чл. 2б ЗОДОВ е създаден механизъм на
вътрешното право за адекватно обезщетяване на засегнатите от нарушения на
правото да се гледа делото в разумен срок съобразно с Конвенцията за защита на
правата на човека и основните свободи, както и с практиката на Европейския съд
по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург. Практиката на ЕСПЧ досежно
приложението на чл. 6, § 1 от Конвенцията е гъвкава. При извършване на преценка
за разумност на релевирания период съдът прилага три
критерия: фактическа и правна сложност на делото, поведението на компетентните
органи и поведението на самия носител на правото. В този смисъл са решение от
15.07.1982 г. на ЕСПЧ по делото Екле срещу Германия,
серия А № 51, решение от 13.07.1983 г. на ЕСПЧ по делото Цимерман и Щайнер
срещу Швейцария, серия А № 66, решение от 26.07.2001 г. на ЕСПЧ по делото Крепс срещу Полша. Възможно е накърняване на разумния срок
за разглеждане на делото, въпреки формалното спазване на законово определените
процесуални срокове, както е възможно и обратното - удовлетворяване на
изискването за разумен срок при фактическо надвишаване на процесуалните срокове.
Според ЕСПЧ предписанието за разумен срок на делото се нарушава само от
закъснения, за които са отговорни държавните органи.
В
настоящия случай по делото е безспорно установено, че процесния автомобил е
приобщен като веществено доказателство по наказателното производство по
пр.пр.2022/2014г. на РП-Карлово, ДП№150/2014г. по описа на отдел „КП“ при ОДМВР
- гр. Пловдив, продължаващо и към момента в производството по пр.
пр.№342/2015г. в Специализираната прокуратура, ДП № 222/2016г. на ГДНП – МВР
през 2015 г. Установено е и че в хода на посоченото наказателно производство
два пъти е бил внасян обвинителен акт в съда, като и двете дела – НОХД №
455/2015 г. по описа на РС – Карлово и НОХД № 3170/2017 г. по описа на
Специализирания наказателен съд са били
прекратени поради допуснати съществени процесуални нарушения от страна на
ответника, довели до несъответствие на обвинителния акт с разпоредбата на чл.
246,ал.2 НПК. Безспорно установено е че след датата на внасяне на първия
обвинителен акт в съда по делото не са извършвани каквито и да било процесуално
-следствени действия, включително с процесния автомобил.
Разглеждането
и решаването на наказателното дело в разумен срок е основен принцип в
наказателното производство (чл. 22 НПК). Задължението е на съда (чл. 22, ал. 1 НПК), но възможността да бъде изпълнено следва
пряко от изпълнението на задължението на прокурора и разследващите органи да
осигурят провеждането на досъдебното производство в предвидените в НПК срокове (чл. 22, ал. 2 НПК).
Сроковете
за извършване на разследването са в чл. 234 НПК. Основният е двумесечен (ал. 1). При фактическа
или правна сложност административният ръководител на прокуратурата може да го
продължи с не повече от четири месеца, а в изключителни случаи и с повече - от
административния ръководител на по-горестоящата
прокуратура или от оправомощен от него прокурор. Законодателят възлага на
прокурора дейността по ръководство и надзор върху работата на разследващите
органи в досъдебното производство (чл. 196 НПК).
Посочените
срокове са свързани с необходимостта от извършване на процесуално следствени
действия и към момента са надхвърлени по процесното наказателно производство и
то при положение, че пред съда не са представени доказателства, че настоящата висящност на производството се дължи на необходимост от
извършване на още процесуално следствени. Тъкмо обратното. От представените
доказателства, в частност справката за движение на делото, е видно, че след
внасяне на първия обвинителен акт в съда, по делото не са извършвани никакви
процесуално -следствени действия, включително с процесния автомобил. Съответно
от този момент до настоящия делото е висящо в досъдебната фаза на процеса
единствено и само защото прокуратурата не е изготвила и внесла в съда годен да
го сезира обвинителен акт. Следва да се отбележи, че съдът приема, че процесното
наказателно производство се ползва с фактическа и правна сложност, като се има
предвид, че се води срещу три лица и досежно множество автомобили, но намира,
че тя не е в такава степен, която да оправдава невъзможността на ответника, в
два поредни случая при това в рамките на около две години, да състави
обвинителен акт, който да е годен да сезира съда. В тази връзка от
представената от Прокуратурата справка за движение на делото е видно, че
действително в рамките на досъдебното производство, в периода преди 10.08.2015
г. (датата на внасяне на първия обвинителен акт в съда) са извършени множество
процесуални и процесуално-следствени действия, които значително се отразяват на
продължителността на производството и са оправдателни по отношение на изтеклото
време до посочената дата. След тази дата обаче по делото не са извършвани
никакви процесуално-следствени действия, предвид което фактическата и правна
сложност не са в основата на причината, поради която делото все още е на
досъдебна фаза на процеса. Основната причина е фактът, че за две години и осем
месеца ответникът не е изготвил годен да сезира съда обвинителен акт.
От
събраните по делото доказателства не се установява със своето поведение ищецът
да е довел до забавяне на делото. Същевременно съдът намира, че залогът на
делото за ищеца не изисква от ответника да действа с приоритет и да осигури
възможно най-бързо протичане на производството, включително за сметка на други
дела ( в тази връзка съдът съобрази решение на ЕСПЧ по делото Х. срещу
България(№2), № 44987/98, 22.юли.2004 г., пар. 37-45.).
Това обаче не оправдава висящността на производството
в рамките на над две години без по него да се извършват каквито и да било
действия с цел разкриване на обективната истина, доколкото всеки има право на
достъп до съд и на бързо и справедливо разглеждане на делата, които засягат
правата и интересите му.
Разпоредбата
на чл. 111 НПК установява, че по правило веществените доказателства се задържат
по наказателното производство до приключването му, което означава, че
правоимащите лице са сред кръга от лица, чиито права биха могли да бъдат
засегнати в случай, че производството се забави извън разумния срок. Преценката
дали това е необходимо или не, в рамките на досъдебното производство, се
извършва от прокурора. В случаи като настоящия, когато прокуратурата е приела,
че следва да задържи автомобила до приключването на делото, лицето, което има
права по отношение на този автомобил е сред лицата, които биха могли да бъдат
засегнати от евентуалното забавено развитие на производството извън разумния
срок. С решение № 210 от 15.06.2015 г. по гр. д. № 3053/2014 г., г. к., ІІІ г.
о. на ВКС е прието, че не се засяга правото на разглеждане на делото в разумен
срок само когато, пред органа на наказателното производство е възникнал спор за
собственост т.е. две или повече лица претендират да им бъде върната една и съща
вещ, задържана като веществено доказателство. Страните не спорят обаче, че в
настоящия случай единствено и само ищецът е отправил такова искане за връщане
на вещественото доказателство, поради което той е сред кръга на засегнатите от
бавното развитие на производството. Освен това, в рамките на наказателното
производство ищецът не е следвало да доказва правото си на собственост върху
процесния автомобил, а само да установи своето владение върху него, тъй като
съобразно чл. 111 НПК не се изисква право на собственост, както е било при
действието на чл. 108 НПК от 1974 г. В тази връзка следва да се има предвид, че
в тежест на ответника е да установи твърдяното от него изплащане на
застрахователно обезщетение за отнемането на процесния автомобил от ищеца, но
той не е събрал никакви доказателства в подкрепа на твърдението си.
С
оглед изложеното съдът намира, че процесното наказателно производство към
момента продължава в рамките на досъдебната фаза извън разумния срок,
единствено и само поради невъзможността на ответника да изготви и внесе в съда
годен обвинителен акт. Забавянето започва именно от момента на внасяне на
първия обвинителен акт в съда на 10.08.2015 г., от който момент прокуратурата
противоправно бездейства и до момента на предявяване на настоящата искова молба
е в размер на 32 месеца.
Въпреки
установеното забавяне на делото извън разумния срок съдът намира, че
претенцията на ищеца за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер
на 1955,83 лв., част от вземане в общ размер на 39 116,60 лв., причинени от нарушаване на правото по чл.6§1
от ЕКЗПЧОС за приключване и решаване в разумен срок на наказателното
производство по пр.пр.2022/2014г. на РП-Карлово, ДП№150/2014г. по описа на
отдел „КП“ при ОДМВР - гр. Пловдив, продължаващо и към момента в производството
по пр. пр.№342/2015г. в Специализираната прокуратура, ДП № 222/2016г. на ГДНП -
МВР, изразяващи се в обезценката на собствения на ищеца лек автомобил марка
„АУДИ“, модел „А6“, Олроуд Куатро,
с идентификационен номер на рама VIN № WAUZZZ4G7EN060941 свързана с
остаряването на технологичните му характеристики и дизайн е неоснователна.
Съображенията за това са следните:
В
производството по чл. 2б ЗОДОВ имуществените вреди следва да бъдат доказани по
основание и размер, което включва и безспорното установяване пред съда на
наличие на пряка причинно-следствена връзка между тях и поведението на
ответника. Категорично по
делото е установена обезценката на процесния автомобил за периода от 2015 г. до
2018 г., която се дължи на остаряването на автомобила като модел и специфични технологични
характеристики за периода от неговото закупуване от ищеца до датата на
предявяване на исковата молба. Тази обезценка обаче не се дължи на
продължителността на наказателното производство, към което автомобилът е
присъединен като веществено доказателство, а на обективни причини и би настъпила
независимо в чия фактическа власт се намира той. Друго би било положението, ако
ищецът претендираше вреди, настъпили в резултат от обезценка или тотална щета
на автомобила, които са следствие от начина на съхраняване на същия от страна
на органите на наказателното производство. Такова основание на иска обаче не е
въведено като предмет на делото, независимо, че пред вещото лице е поставен
въпрос в тази връзка.
С
оглед изложеното съдът намира, че предявеният иск е неоснователен и следва да
се отхвърли като такъв.
По
предявения иск с правно основание чл. 2 б ЗОДОВ за сумата в размер на
37 808 евро, с равностойност на 73 946,02 лв., (след допуснато
увеличение на иска), ведно със законната лихва от предявяване на иска до
окончателното изплащане, представляваща обезщетение за имуществените вреди (
пропуснати ползи), изразяващи се в лишаването на ищеца от ползването на
собствения му лек автомобил марка „АУДИ“, модел „А6“, Олроуд
Куатро, с идентификационен номер на рама VIN №
WAUZZZ4G7EN060941, за периода от септември 2015г. до април 2018., съизмеряващи се с
пазарния наем за този период, причинени
от нарушаване на правото по чл.6§1 от ЕКЗПЧОС за приключване и решаване в
разумен срок на наказателното производство по пр.пр.2022/2014г. на РП-Карлово,
ДП№150/2014г. по описа на отдел „КП“ при ОДМВР - гр. Пловдив, продължаващо и
към момента в производството по пр. пр.№342/2015г. в Специализираната
прокуратура, ДП № 222/2016г. на ГДНП – МВР, съдът намира следното:
С
оглед доказателствата по делото съдът установи наличие на забавяне на
производството по процесното наказателно дело извън разумния срок, предвид което
намира, че задържането на автомобила е лишило неправомерно ищеца от правото му
да ползва собствената си вещ за целите, за които я е придобил. Съответно съобразно
разпоредбата на чл. 2б ЗОДОВ той има право на обезщетение за причинените му
имуществени вреди, които се определят на базата на средния месечен наем за
подобен автомобил за периода, в който делото е висящо извън разумния срок само
поради невъзможността на прокуратурата да изготви годен обвинителен акт – 10.08.2015
г.(датата, на която прокуратурата внася първия обвинителен акт) до 30.04.2018
г. или 32 месеца. За посочения период, съобразно заключението на допуснатата и
приета съдебно-оценителна експертиза, която съдът кредитира като обективно и
компетентно изготвена, е в размер на 73 946,56
лв.( съобразно месечен наем от 2 310,83 лв.).( арг.
и от решение № 465 от 20.12.2011 г. по г.д.№ 1794/2010 г. по описа на IV г.о. на ВКС).
С
оглед изложеното претенцията на ищеца за присъждане на сумата от 73 946,02
лв. е изцяло основателна и следва да бъде уважена.
По
частичната претенция за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени
вреди в размер на 9 779,15 лв., представляваща част от обезщетение за неимуществени
вреди с общ размер на 19 558,30 лв., изразяващи се в притеснение за изхода
на правния спор и несигурност за бъдещето, включително трудности при вземане на
решения, причинени от нарушаване на правото по чл.6§1 от ЕКЗПЧОС за приключване
и решаване в разумен срок на наказателното производство по пр.пр.2022/2014г. на
РП-Карлово, ДП№150/2014г. по описа на отдел „КП“ при ОДМВР - гр. Пловдив,
продължаващо към момента в производството по пр. пр.№342/2015г. в
Специализираната прокуратура, ДП № 222/2016г. на ГДНП - МВР, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата, съдът намира следното:
Съдът
намира претенцията за допустима, като в тази връзка се позовава на практиката
на Съда на Европейския съюз ( пр. Т-88/09 от 8.11.2011 по казуса Idromacchine Srl v. European Commission), Европейския
съд по правата на човека( пр. Решение от 06.04.2000 г., Comingersoll
S.A. v. Portugal, ECHR), както и на ВКС (пр. решение
№ 206 от 26.03.2019 г. по гр. д. № 4762/2017 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС.).
Съдът намира същата и за частично основателна, поради следните съображения:
С
Решение от 06.04.2000 г., Comingersoll S.A. v. Portugal, ECHR Европейският съд по правата на човека
приема, че неимуществените вреди на юридическите лица могат да се изразяват
например в накърняване на репутацията на дружеството, несигурността при
взимането на решения, разрива в управлението на дружеството и макар и в
по-малка степен, на причинените на членовете на управителните органи тревоги и
безпокойство. Съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България,
международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и
влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната.
Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им
противоречат. В решение № 29/1998 по к.д. № 28/1998 г. КС е отбелязал, че ЕКПЧ
е "част от вътрешното право на страната, а решенията на Европейския съд по
правата на човека са задължителни за всички органи в страната, включително и по
тълкуването й по силата на чл. 46 от Конвенцията". В решение № 2/1998 по
к.д. 15/1997 г. КС "отчита, че нормите на ЕКПЧ в материята на правата на
човека имат общоевропейско и общоцивилизационно значение за правния ред на
държавите-страни по ЕКПЧ, и са норми на европейския обществен ред. Ето защо
тълкуването на съответните разпоредби на Конституцията в материята на правата на човека следва да бъде
съобразено във възможно най-голяма степен с тълкуването на нормите на ЕКПЧ.
Този принцип на конформно тълкуване съответства и на международно признатата от
България задължителна юрисдикция на Европейския съд по правата на човека по
тълкуването и прилагането на ЕКПЧ."
С
оглед изложеното съдът намира, че от забавянето на производството извън
разумния срок за дружеството са произлезли обичайните вреди, а именно несигурност за бъдещето развитие на правния спор и
свързаните с това трудности при вземането на решения за управлението на
дружествените работи. Съобразно практиката ЕСПЧ тези обичайни вреди не се
нуждаят от доказване, доколкото съществува силна, но оборима презумпция, че
неразумната продължителност на делото ги причинява. ( така и пр. решение № 272
от 27.01.2020 г. по гр. д. № 924/2019 г., г. к., ІV г. о. на ВКС ). Доколкото
обаче ищецът е търговско дружество, което според собствените му твърдения в
исковата молба, притежава и използва
множество автомобили в търговската си дейност, съдът намира, че
невъзможността да се предвиди кога отново ще може да разполага и с процесния
автомобил, не съставлява особена трудност с оглед цялостната му търговска дейност, поради което
намира, че общото обезщетение на всички неимуществени вреди на дружеството от
забавяне на делото следва да се определи съобразно правилото на чл. 52 ЗЗД в
размер на 5000 лв.
Пред
съда е предявен частичен иск за обезщетение за неимуществени вреди за сумата от
9 779,15 лв. и предвид горното същият следва да се уважи за сумата от
5 000 лв., като в останалата част се отхвърли като неоснователен.
По
разноските:
С
оглед изхода на спора и на основание чл. 10, ал.3 ЗОДОВ ответникът следва да
заплати на ищеца разноските по водене на делото в размер 75 лв., заплатена държавна такса. Съразмерно с
уважената част от иска ответникът следва да заплати на ищеца и сумата от 2152
лв. адвокатско възнаграждение. В тази връзка, с
оглед размерите на исковите претенции и действащата към релевантния
момент Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като
съобрази и извършените от адвоката на ищеца процесуални действия и правната и
фактическа сложност на спора, съдът намира, че претендираното от ищеца
адвокатско възнаграждение не е
прекомерно. Ответникът следва да заплати
по сметка на СГС и сумата от 300 лв. направени деловодни разноски( за
експертиза) на основание чл. 10, ал.3 ГПК.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА, на основание чл. 2б ЗОДОВ, П.НА Р.Б., гр.
София, бул. ******** да заплати на Ю.А.
ГмбХ (Е. А. GmbH) със
седалище в Германия, регистрирано под номер (№)******* в търговския регистър на
Окръжен съд - Хамбург, Германия ДДС №DE ********, със седалище и адрес на
управление Германия, 22415, град Хамбург, ул. "*******, чрез адвокат Е.Ф.,
вписана в САК, със съдебен адрес:*** офис 10 сумата от 73 946,02 лв, представляваща обезщетение за имуществените вреди ( пропуснати ползи),
изразяващи се в лишаването на ищеца от ползването на собствения му лек
автомобил марка „АУДИ“, модел „А6“, Олроуд Куатро, с идентификационен номер на рама VIN №
WAUZZZ4G7EN060941, за периода от 01.09.2015 г.
до 30.04.2018., причинени от
нарушаване на правото по чл.6§1 от ЕКЗПЧОС за приключване и решаване в разумен
срок на наказателното производство по пр.пр.2022/2014г. на РП-Карлово,
ДП№150/2014г. по описа на отдел „КП“ при ОДМВР - гр. Пловдив, продължаващо и
към момента в производството по пр. пр.№342/2015г. в Специализираната
прокуратура, ДП № 222/2016г. на ГДНП – МВР, ведно със законната лихва от
предявяване на иска – 02.05.2018 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА,
на основание чл. 2б ЗОДОВ, П.НА Р.Б. да
заплати на Ю.А. ГмбХ (Е. А. GmbH)
със седалище в Германия, регистрирано под номер (№)******* в търговския
регистър на Окръжен съд - Хамбург, Германия ДДС №DE ********, със седалище и
адрес на управление Германия, 22415, град Хамбург, ул. "*******, чрез
адвокат Е.Ф., вписана в САК, със съдебен адрес:*** офис 10 сумата от 5 000 лв.,
представляваща част от обезщетение за причинени неимуществени вреди в общ
размер на 19 558,30 лв.( от които частично предявени по настоящето дело са
9 779,15 лв.), изразяващи се в несигурност за бъдещето развитие на правния
спор и свързаните с това трудности при вземането на решения за управлението на
дружествените работи, резултат от нарушаване на правото по чл.6§1 от ЕКЗПЧОС за
приключване и решаване в разумен срок на наказателното производство по пр.пр.2022/2014г.
на РП-Карлово, ДП№150/2014г. по описа на отдел „КП“ при ОДМВР - гр. Пловдив,
продължаващо и към момента в производството по пр. пр.№342/2015г. в
Специализираната прокуратура, ДП № 222/2016г. на ГДНП – МВР, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 02.05.2018 г. до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ частичния иск до пълния предявен размер от 9779,15 лв., ведно със
законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащате за
сумата до пълния предявен размер като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ю.А. ГмбХ (Е. А. GmbH) със седалище в Германия, регистрирано под номер (№)*******
в търговския регистър на Окръжен съд - Хамбург, Германия ДДС №DE ********, със
седалище и адрес на управление Германия, 22415, град Хамбург, ул. "*******,
чрез адвокат Е.Ф., вписана в САК, със съдебен адрес:*** офис 10 срещу П.НА Р.Б.,
гр. София, бул. ******** частичен иск за сумата от 1955,83
лв., от вземане в общ размер на 39 116,60 лв., за
обезщетение на имуществени вреди, претендирани като причинени от нарушаване на правото по чл.6§1
от ЕКЗПЧОС за приключване и решаване в разумен срок на наказателното
производство по пр.пр.2022/2014г. на РП-Карлово, ДП№150/2014г. по описа на
отдел „КП“ при ОДМВР - гр. Пловдив, продължаващо и към момента в производството
по пр. пр.№342/2015г. в Специализираната прокуратура, ДП № 222/2016г. на ГДНП -
МВР, изразяващи се в обезценката, в технологичен и дизайнов
аспект, на собствения на ищеца лек автомобил марка „АУДИ“, модел „А6“, Олроуд Куатро, с идентификационен
номер на рама VIN № WAUZZZ4G7EN060941 за периода от 01.09.2015г. до
30.04.2018г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
до окончателното изплащане на сумата като неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание чл. 10, ал.3 ЗОДОВ, П.НА Р.Б. да заплати на Ю.А. ГмбХ (Е. А. GmbH) със седалище в
Германия, регистрирано под номер (№)******* в търговския регистър на Окръжен
съд - Хамбург, Германия ДДС №DE ********, със седалище и адрес на управление
Германия, 22415, град Хамбург, ул. "*******, чрез адвокат Е.Ф., вписана в
САК, със съдебен адрес:*** офис 10 сумите от 75 лв. заплатената държавна такса,
както и 2152 лв. адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.10, ал.3 ЗОДОВ П.НА Р.Б. да заплати по сметка на СГС
сумата от 300 лв. деловодни разноски (за експертиза).
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред
Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: