Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно
отделение,ХІІ-ти въззивен състав, в открито заседание на
четиринадесети юни, две хиляди и
осемнадесета, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕЛИЧКА ЦАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:АНИ ЗАХАРИЕВА
АНДРЕЙ Г.
при
участието на секретаря Галина Иванова и в присъствието на прокурор Севдалин
Цанков , като се запозна с докладваното от съдия Цанова в.н.о.х.д. № 2023 по описа
за
Производството е по реда на гл.ХХІ
от НПК.
С
присъда от 17.10.2017 год. по НОХД № 24023/14 год. на СРС,НО,15 състав,подс.А.Х.Д.
е призната за виновна в това,ме в периода от 05.02.2013 год. до 25.02.2013 год.
в гр.София,при условията на продължавано престъпление,с цел да набави за себе
си имотна облага,възбудила у И.Д.С. и Г.Е.Е. заблуждение,че ще им поръча от
сайтове в интернет и достави различни стоки от САЩ,като с това причинила имотна
вреда в общ размер на 1704.09 лв.,както следва:
1.На
05.02.2013 год.,в гр.София,бул.”*********,офис №4,с цел да набави за себе си
имотна облага,възбудила у И.Д.С. заблуждение,че ще му поръча от интернет сайт и
достави от САЩ 15 бр.обувки за борба,маратонки,спортно яке и 4 бр. трика за
борба и с това му причинила имотна вреда в размер на 804.09 лв. и
2.На
25.02.2013 год.,в гр.София,бул.”*********,офис №4,с цел да набави за себе си
имотна облага възбудила у Г.Е.Е. заблуждение,че ще му поръча от интернет сайт и
достави от САЩ масажен стол и с това му причинила имотна облага в размер на 900
лв.,поради което и на основание чл.209,ал.1 във вр. с чл.26,ал.1 от НК е
осъдена на лишаване от свобода за срок от една година,чието изтърпяване е
отложено на основание чл.66,ал.1 от НК за срок от три години.
Подс.Д.
е осъдена да заплати на гражданския ищец Г.Е. сумата от 900 лв. обезщетение за
имуществени вреди от престъплението,ведно със законната лихва от деня на
увреждането,както и на гражданския ищец И.С. сумата от 800 лв. ,представляваща
обезщетение за имуществени вреди от престъплението ведно със законната лихва от
деня на увреждането.
Осъдена
е да заплати държавна такса върху уважените граждански искове и разноските по
делото.
Срещу
присъдата е постъпила жалба от подсъдимата,чрез защитникът й,с доводи,че е
неправилна и незаконосъобразна.На първо място се твърди,че решаващият съд не е
анализирал всички събрани по делото доказателства,а на следващо място се
излага,че съдът неправилно е постановил осъдителна присъда,основавайки се само
на липсата на счетоводни документи за извършени преводи на инкриминираните
суми.На трето място защитникът твърди,че гражданските ищци са получили фискални
бонове за внесените парични средства от дружествата „Е.” иЛ.АС” и това
предпоставя гражданско-правния характер на отношенията им.Искането е за
признаване на подсъдимата за невиновна.
В
съдебно заседание защитникът поддържа жалбата по изложените в нея
съображения.Сочи,че единствено невъзможността за осъществяване на тези две
доставки не води до извод,че подсъдимата е използвала фирмата и сключването на
договор с тази фирма за извършване на измамни действия по смисъла на чл.209 от НК с цел лично облагодетелстване.Поддържа,че се касае за облигационни
отношения и липсва съставомерност на
деянието от обективна и субективна страна.Подкрепя се с установеното от ССЕ,че
фирмата е осъществила редица доставки по поръчки и в този смисъл не може да се
изведе умисъл за измама по отношение на двамата пострадали.Пледира за
оправдателна присъда.
Представителят
на СГП моли жалбата да бъде оставена без уважение,тъй като от доказателствената
съвкупност се установява,че подсъдимата е осъществила инкриминираното
деяние.Излага в тази насока,че единствено Д. е контролирала поръчките на
заявените от клиентите стоки,както и че именно на нея св.Х. е предавала
парите,когато не подсъдимата,а нейна служителка е приемала заявките.Сочи,че
всеки един от пострадалите е заявявал и предварително е заплащал стоките в
присъствието на подс.Д.,единствено от която е зависело изпълнението на
поръчките.Счита,че деянието е извършено умишлено,тъй като подсъдимата не е поръчала избраните от тях стоки,като
същевременно ги е уверявала,че са поръчани и има забавяне на доставката,а
впоследствие е спряла да отговаря на позвъняванията на С. и без предупреждение
е затворила офиса и изключила телефоните си.Счита,че са създадени привидно
гражданско-правни отношения,които са били средство подсъдимата да получи
неправомерно имотна облага.Спира се и на съдебно-счетоводната експертиза,от
която е установено,че паричните суми,предадени от двамата свидетели на подсъдимата,не
са осчетоводени в представляваното от нея дружество и не може да бъде
пренебрегнато,че тя е убеждавала всеки един от пострадалите,че стоките са
поръчани,но има забавяне на доставката и след това не е възстановила
заплатените суми.Ето защо счита присъдата за правилна и законосъобразна,а
наложеното наказание за справедливо отмерено.
Защитникът
репликира,че за тях е непонятно откъде обвинението извлича извода,че
подсъдимата е имала т.нар.анимус да извърши това деяние,след като с това се е
занимавала фирмата по занятие и това е една от много сделки,която е
осъществявала фирмата на Д.,която тя е представлявала.
На
второ място заявява,че служител на фирмата е обяснявала за сделките и стоките
на клиентите и съответно е приемала палите,а това,че след това ги е предавала
на управителя е съвсем друга тема на разговор.В тази връзка твърди,че
подсъдимото лице не е имало намерение да извършва деянието по чл.209 от НК,а
просто се касае за неосъществена търговска сделка.
Подсъдимата
излага,че на единия от ищците е върнала повече от половината сума,която е
депозирал при тях,защото стоките започнали да се забавят и му върнала част от
парите,за да се успокои.След това били заплашвани твърде много и затова
затворили офиса.
В
последната си дума поддържа,че е невинна.
От
събраните в хода на наказателното производство доказателства съдът е приел за
установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимата
е неосъждана.
През
2013 год. същата била управител на „Л. АС” ООД,което стопанисвало офис
помещение в гр.София,бул.”********,офис №4 и се занимавало с доставка на стоки
от чуждестранни интернет сайтове.
На
05.02.2013 год. св.С. ,който бил треньор по класическа борба,видял,че в сайта
на дружеството на подсъдимата,екипите по класическа борба се предлагали
по-евтино.Същият отишъл до офиса на дружеството и поръчал 15 бр.кецове,един
чифт маратонки,4 бр.трика за борба и едно яке.Св.С. и преди правил поръчки от
подс.Д. и нямал затруднения с доставката на стоките.След като направил
поръчката св.С. заплатил поръчаните стоки на обща стойност 804.09 лв.,която
платил с негови лични средства.На място,когато направил поръчката,били подс.Д.
и нейната служителка Т. Х.,която в присъствието на подсъдимата приела поръчката
и взела парите от свидетеля.
Т. Х.
имала задължението,когато приема пари за поръчани стоки,да уведомява за това
подсъдимата и да й предаде парите.Д. контролирала дали са направени
поръчките.Поръчката,направена от С. следвало да се изпрати за срок от около 40
дни,но след посочения срок поръчаните стоки не били доставени.С. ходил няколко
пъти до офиса на подсъдимата,която го убеждавала,че стоката е поръчана и че ще
бъде доставена всеки момент.Отказала да му върне парите с мотив,че стоката вече
е платена.Един ден,когато св.С. отново отишъл,установил,че офисът на
подсъдимата е заключен.Телефонът на Д. също бил изключен.Впоследствие С. успял
да се срещне с подсъдимата,като тя му върнала част от сумата,но останали
дължими 800 лв.По-късно свидетелят подал жалба в полицията,като междувременно
ходил няколко пъти до офиса,но той не работел.
На
25.02.2013 год.същият офис на фирмата на подсъдимата бил посетен и от св.Е.,който
поискал да поръча чрез интернет сайт масажен стол от САЩ.Срещнал се с подс.Д.,която
му казала,че няма никакъв проблем да му поръча и достави желаната стока.Тогава Е.
поръчал стола,за което заплатил на Д. 900 лв.Подсъдимата му обяснила,че
поръчаният стол ще пристигне в срок до 4 седмици.След като минал уговорения
срок,св.Е. отишъл отново в офиса,където разговарял с подсъдимата.Тя му изложила
различни причини за забавата.Впоследствие свидетелят бил уведомен,че столът е
пристигнал в България,намира се в склад на митницата и до три дни трябва да
пристигне в офиса.След това Е. ходил неколкократно до офиса на подсъдимата,не
нея я нямало,а по-късно разбрал,че столът липсва в доставената
поръчка.Последващите опити на свидетеля да се свърже с подс.Д. и да разбере
дали ще бъде доставен столът,останали без резултат.Известен период след това
св.Е.,докато гледал предаването „Господари на ефира” ,установил,че освен него
има и други хора,които не са получили поръчани чрез Д. стоки.
От
изготвената съдебно-счетоводна експертиза съдът е приел за установено,че
липсват писмени данни за постъпила в приход и осчетоводена във фирма „Л. АС”
сума от 900 лв.,заплатена от св.Е. през февруари 2013 год.,както и данни за
извършена поръчка на масажен стол.Липсват писмени данни и за постъпила в приход
и осчетоводена в дружеството сума от 804.09 лв.,заплатена от св.С. през
февруари 2013 год.,както и данни за извършена поръчка на спортни стоки.
Съдът
е приел горната фактическа обстановка от показанията на св.С. ,Х. и Е.,писмените
доказателства и заключението на ССЕ.
Относно
обстоятелството дали на мястото,когато е направил поръчката св.С. ,там се е
намирала и подс.Д.,съдът се е доверил на заявеното от свидетеля в хода на
съдебното следствие,когато е демонстрирал ясен спомен за нейното присъствие в
този момент.
Съдът
не е кредитирал показанията на св.Х. пред съда,когато е заявила,че не познава
св.Е.,а е дал вяра на заявеното от нея на досъдебното производство,показанията
от която процесуална фаза са приобщени на основание чл.281 от НПК.
По
отношение на останалите свидетелски показания и писмени доказателства съдът е
преценил,че същите са еднопосочни и безпротиворечиви по отношение на фактите и
обстоятелствата от значение за предмета на доказване по делото,поради което и
ги е поставил в основата си на изводите по фактите.
Досежно
обясненията на подсъдимата съдът е приел същите за позиция на лична защита,тъй
като са в противоречие с останалите доказателства по делото.
Решаващият
съд е кредитирал и заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза като компетентно изготвено и неоспорено от страните.
Самостоятелният
прочит на доказателствата по делото от въззивния съд налага извода,че за да
изгради вътрешното си убеждение,първостепенният съд е анализирал коректно
събраните по делото доказателства,като е оценявал заявеното от свидетелите и
относителната им корелация с факти,установени чрез останалата доказателствена
съвкупност.В изпълнение на задължението си съдът е посочил кои факти приема за
доказани и въз основа на какви доказателства и доказателствени средства е
изградил вътрешното си убеждение.Установяването във възможен обем на тези
релевантни факти и обстоятелства е последвано от точната им оценка в
съответствие с принципите на формалната логика.Не е подценил или надценил едни
доказателствени факти ,или група факти за сметка на други.С начина,по който
доказателствения обем е анализиран и оценен ,въззивния съдебен състав се
съгласява изцяло.
Правилно
в този смисъл съдът е поставил в основата на изводите си по фактите показанията
на св.С.,който подробно и хронологично подредено излага пред съда за
отношенията си с дружеството,управлявано от подсъдимата.Така от неговите
показания е видно,че многократно преди това е поръчвал различни стоки чрез
фирмата на Д. и проблеми не е имало,но по отношение на конкретната доставка,
поръчката не е била изпълнена,за което подсъдимата го е уверявала,че всичко е
наред,но впоследствие офисът е бил заключен ,а телефонът за връзка
изключен.Свидетелят добросъвестно излага,че по-късно част от сумата му е била
възстановена от подсъдимата,но е останала дължима сума от 800 лв.
От
показанията на св.Х. е видно,че фирмата се е занимавала с поръчки на стоки от
чужбина,а подсъдимата е уреждала доставката им.Принципно обяснява,че клиентите
са пристигали с предварително избрана стока,заплащало се авансова сума и след
това се очаквала стоката.След като същата била доставена,клиентите се
уведомявали и с това приключвала поръчката.Спомня си и че имало случаи поръчката
да не пристигне,в който случай парите били връщани на клиентите.Самата
свидетелка приемала парите за поръчките,като издавала касов бон,след което
предавала парите на Д..Тази дейност се извършвала и от подсъдимата,като в офиса
работели само те двете.Заявките съхранявали в база данни.
Св.Е.
установява пред съда,че намерил фирмата на подсъдимата в интернет.Отишъл на
място в офиса,където били подсъдимата и още една жена,както и един мъж.Отворил
интернет и показал стола,който искал да
му доставят,Д. изчислила сумата,която трябвало да плати и съставлявала 30 % от
стойността на стола.Свидетелят заплатил 900 лв.,за което му бил издаден
документ,а подсъдимата му обяснила,че срокът на доставка е 4 седмици.Подписал и
заявка за доставка.Свидетелят отишъл на петата седмица,но подсъдимата му
изтъкнала различни причини за забавата.После му се обадили да му кажат,че
столът е в България,в склад на митницата и до 3 дни трябва да е в офиса им.След
това многократно ходил до офиса,но не намерил подсъдимата.Оказало се,че столът
го няма в контейнера от поръчката.Продължил да посещава офиса,написал имейл,че
ще си търси правата,на който му било отговорено,че столът пътува.Не му върнали
парите.Свидетелят търсил Д.,но не я намерил,а след това и офиса бил затворен.От
„Господари на ефира” разбрал,че е от поредните измамени.
От
съдебно-счетоводната експертиза става ясно,че в счетоводството на фирмата няма
данни за постъпили в приход и осчетоводени сумите,дадени от посочените по-горе
свидетели С. и Е.,както и няма данни за извършени поръчки на исканите от тях
стоки.
По
така установените от свидетелите факти,които са в корелация с писмените
доказателства и заключението на съдебно-счетоводната експертиза,спор между
страните няма,като същият е концентриран върху правната им оценка,съображения в
която съдът ще изложи по-долу.
Първостепенният
съд е извел от правна страна ,че от обективна и субективна страна подс.Д. е
осъществила състава на престъплението по чл.209,ал.1 във вр. с чл.26,ал.1 от НК,като от обективна страна на инкриминираните дата и място,при условията на
продължавано престъпление,с цел да набави за себе си имотна облага,е възбудила
у И.С. и Г.Е. заблуждение,че ще им поръча от интернет сайтове и достави
посочените по-горе стоки и с това им причинила имотна вреда в размер на 804.09
лв. на С. и 900 лв. на Е..
Приел
е съдът,че всяко от деянията е довършено,тъй като двамата свидетели и
граждански ищци по делото,са се разпоредили с паричните суми,след като им е
било обяснено,че за доставката на стоките е необходимо да заплатят
предварително,а след това са претърпели вредите,тъй като не са получили
поръчаните стоки.Съдът е отбелязал,че единствено Д. е контролирала поръчките на
заявените от тях стоки,както и че единствено на нея св.Х. е предавала парите за
желаните стоки.Решаващият съд е изтъкнал също така,че всеки един от двамата
свидетели е заявил и заплатил стоките в присъствието на подс.Д.,единствено от
която е зависело изпълнението на поръчките.
Според
съда е налице продължавано престъпление,тъй като отделните деяния са извършени
през непродължителен период от време,при една и съща фактическа обстановка ,при
еднакъв механизъм на осъществяване на деянията и при еднородност на
вината,поради което последващото се явява продължение на предшестващото.
От
субективна страна съдът е приел наличие на пряк умисъл,тъй като подсъдимата е
съзнавала,че въвежда в заблуждение двамата свидетели,че след като заплатят
съответните суми,ще им поръча и достави желаните от тях стоки,като е
съзнавала,че вследствие на така създаденото у тях заблуждение всеки един от тях
ще осъществи акт на имуществено разпореждане и ще настъпи имотна вреда в
посочените по-горе размери.Съзнавала е и обстоятелството,че ще се обогати с
тези суми,тъй като няма да поръча желаните от С. и Е. стоки.
За
намерението на подс.Д. съдът е изходил от това,че в нейно присъствие и с
активното й участие свидетелите са били уверени,че тя ще им достави исканите
стоки,но въпреки това не ги е поръчала,като едновременно с това ги е уверявала
в противното и е изтъквала различни причини за забавянето,а впоследствие е
преустановила контакта си с тях,като е затворила офиса и е изключила телефона
си,т.е. целяла е да получи имотна облага в размер на дадените от свидетелите
суми,тъй като у нея е липсвало първоначалното намерение да поръча и достави
желаните стоки и е съзнавала неизбежността на вредата за свидетелите.
Решаващият
съд е намерил,че не се касае за гражданско-правни отношения,като са налице
всички елементи на измамата по смисъла на НК.Изложил е в тази насока,че за да е
налице измама по смисъла на гражданското законодателство,деецът следва да е
действал не с цел постигане на имотна облага,а единствено с цел сключване на
договор при създадена у насрещната страна невярна представа по отношение на
неговите елементи и за разлика от този вид измама ,при измамата по НК
сключването на договор е само средство за постигане на определена цел ,свързана
с набавяне на имотна облага.При наказателно-правната измама деецът поначало
няма намерение да изпълни поетите договорни ангажименти.Подкрепил се е в тази
насока с практика на ВКС и на плоскостта на последните е приел,че именно
създалите се привидно гражданско-правни отношения са били средство Д. да получи
неправомерно имотна облага,без същата изначално да е имала намерение да поръча
стоките,предварително заплатени от гражданските ищци.В тази насока отново е
изтъкнал установеното от съдебно-счетоводната експертиза,че паричните
суми,дадени от двамата,не са били осчетоводени в дружеството ,както и че същата
не е направила поръчка на избраните от тях стоки.
Съдът
не е пренебрегнал и последващото поведение на Д.,която е убеждавала
свидетелите,че стоките са поръчани,но има забавяне в тяхната доставка,след
което те не само не са получили желаните стоки,но и сумите ,които са платили за
тях,които Д. не е възстановила и е прекъснала контакта си с тях.
Въззивният
съд изцяло споделя правната аргументация на решаващия съд относно
съставомерността на деянието,за което подсъдимата е предадена на съд и в този
смисъл не споделя доводите на последната,изложени чрез защитникът й,че се касае
за спор от приложното поле на гражданското право.
С
оглед на своеобразието на обстоятелствата,установени по делото,несъмнено се
налага извода,че не се касае за неизпълнение на облигационно правоотношение,а
именно за измама по смисъла на наказателното право,тъй като подсъдимата
изначално не е имала намерение да изпълни поетото задължение.Това е така,защото
от съдебно-счетоводната експертиза е установено,че дадените от свидетелите суми
не са били осчетоводени в счетоводството на дружеството,управлявано от
подсъдимата,като освен това е установено и че няма данни да са били поръчани
исканите от свидетелите стоки.Това,на плоскостта на установеното от
свидетелите,че са били уверявани от подсъдимата в редовността на
поръчката,която само е била забавена по изтъкнати от нея различни причини,идва
да покаже,че същата изначално не е имала намерение да изпълни поетия
ангажимент.По този начин Д. е осъществила фактическия състав на престъплението
измама по смисъла на чл.209,ал.1 от НК във вр. с чл.26,ал.1 от НК,като се има
предвид,че се касае за две деяния,извършени през непродължителен период от
време,при една и съща обстановка и при еднородност на вината.
Несъстоятелна
е тезата на защитата,че съдът е постановил присъдата си,основавайки се само на
липсата на счетоводно отразяване на инкриминираните суми.В тази насока следва
да бъде изтъкнато,че тезата на съда е обоснована не само от съдебно-счетоводната
експертиза,според която липсва осчетоводяване на дадените от свидетелите
суми,но и от установеното от последната,че няма данни изобщо да била направена
поръчка на избраните от свидетелите стоки,която експертиза,наред с показанията
на свидетелите,че са били уверявани от Д. ,че стоките са поръчани,но се бави
доставката им,са напълно достатъчни да се формира извод в полза на
обвинителната теза.
Обстоятелството,че
двамата свидетели и граждански ищци по делото са получили фискални бонове за
дадените от тях суми,също не обслужва тезата на защитата за облигационния
характер на създадените между тях и подсъдимата отношения,с оглед на безспорно
установеното,че тези суми не са били осчетоводени,исканите от тях стоки изобщо
не са били поръчани,едновременно с което са били уверявани в противното от
страна на подсъдимата,която впоследствие е преустановила контакта си с тях.С
оглед конкретиката на разглежданите отношения и за този съд няма съмнение,че не
се касае за неизпълнение на облигационно отношение,а именно за измама по
смисъла на НК,средство за постигането на целта по която е бил сключването на
този неформален договор.
Обстоятелството,че
представляваното от подсъдимата дружество и преди това е извършвало тази дейност,като е предоставяло
на своите клиенти поръчаните от тях стоки,не е от естество да разколебае
обвинителната теза,тъй като по отношение на конкретните две деяния
подсъдимата,като управител на дружеството,
изначално не е имала намерение да изпълни поетия ангажимент ,изхождайки
от обстоятелството,че не е направила поръчка на стоките,заявени от
свидетелите,междувременно уверявайки ги именно в противното и в крайна сметка
не е доставила стоките и не е върнала заплатените от свидетелите суми за тях,по
който начин от обективна и субективна страна,при наличие на пряк умисъл,е
осъществила престъплението по чл.209,ал.1 във вр. с чл.26,ал.1 от НК.Вярно е,че
страна по фискалните бонове и заявленията за поръчка е дружеството,управлявано
от подсъдимата,а не последната в лично качество,което обстоятелство обаче не
води до несъставомерност на деянието и в този смисъл,в противовес на
изтъкнатото от защитата,следва да бъдат изтъкнати показанията на св.Х.,според
която тя е приемала парите за поръчките и издавала касов бон,но след това ги е
предавала на Д.,която именно е контролирала тази дейност,нерядко извършвана и
от самата нея,което дава основание и на този съдебен състав да приеме,че не се
касае за гражданско-правен спор между свидетелите и дружеството,представлявано
от подсъдимата,а именно за измама от страна на последната,която с активни
действия е въвела двамата свидетели в заблуждение,че ще им поръча и достави
стоки от САЩ,с цел да набави за себе си имотна облага и с това е причинила на
същите вреда.
По
отношение на вида и размера на наказанието съдът е отчел като смекчаващо
отговорността обстоятелство необремененото съдебно минало на подсъдимата и й е
наложил наказание в минимален размер –една година,чието изтърпяване е отложил
за срок от три години на основание чл.66,ал.1 от НК.
Въззивният
съд счита,че така отмереното наказание е справедливо и в унисон с установените
по делото обстоятелства,значими за индивидуализацията му.С оглед степента на
обществена опасност на деянието,която е висока,но ниската такава на
подсъдимата,която е неосъждана наказание лишаване от свобода за срок от една
година е достатъчно да постигне визираните в чл.36 от НК цели и най-вече тези
на специалната превенция.Съдът правилно е отложил изтърпяването на така
наложеното наказание по реда на чл.36 от НК,тъй като са налице всички
предпоставки за това-подсъдимата не е осъждана на лишаване от
свобода,наложеното наказание е под три години и за постигане целите на
наказанието не е необходимо изолирането й от обществото.
Съдът
правилно е уважил и предявените от гражданските ищци искове за обезвреда на
претърпените от тях имуществени вреди от престъплението,предвид наличието на
виновно и противоправно поведение на подсъдимата,пряка последица от което са
претърпените от пострадалите имуществени вреди.
С
оглед на горното атакуваната присъда като правилна и законосъобразна,без
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в съответствие с
материалния закон ,следва да бъде потвърдена.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА присъда,постановена
на 17.10.2017 год. по НОХД № 24023/14 год. на СРС,НО,15 състав.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.