РЕШЕНИЕ
№ 2939
гр. Варна, 03.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на първи септември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Магдалена Давидова Янева
при участието на секретаря Теодора Ст. Станчева
като разгледа докладваното от Магдалена Давидова Янева Гражданско дело
№ 20223110100133 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявени от „Енерго-про продажби” АД
срещу ЕТ „Терра-Лекс-Галина Стефанова“ в условията на първоначално обективно
кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК за признаване за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми:
221.23 лева, представляваща главница за незаплатена ел.енергия и мрежови услуги по
фактури, издадени за периода от 20.09.2019г. до 05.07.2021г., а именно: фактура №
**********/20.09.2019г., фактура № **********/21.10.2019г., фактура №
**********/20.11.2019г., фактура № **********/19.12.2019г., фактура №
**********/20.07.2020г., фактура № **********/19.08.2020г., фактура №
**********/21.09.2020г., фактура № **********/08.10.2020г., фактура №
**********/20.10.2020г., фактура № **********/19.11.2020г., фактура №
**********/21.12.2020г., фактура № **********/20.01.2021г., фактура №
**********/18.02.2021г., фактура № **********/19.03.2021г., фактура №
**********/20.04.2021г., фактура № **********/20.05.2021г., фактура №
**********/18.06.2021г., фактура № **********/05.07.2021г., за обект с абонатен номер №
**********, адрес: гр.Варна, ул.“д-р Пискюлиев“ №68А, с кл.№**********; сума в размер
на 23.72 лева, представляваща мораторна лихва върху главниците по горните фактури,
начислена за периода от падежа на всяка фактура до 10.09.2021г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда - 27.09.2021г., до
окончателното й изплащане , за които суми е издадена Заповед № 5314/28.09.2021г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 13920/2021г. на Районен
съд-Варна, 11-ти състав.
В исковата молба ищцовото дружество „Енерго-про продажби” АД излага, че е било
в облигационно правоотношение с ответника ЕТ „Терра-Лекс-Галина Стефанова“ по
доставка на електрическа енергия за обект находящ се в гр. Варна, ул."Д-р Пискюлиев" 68А,
заведен в системата под абонатен номер № **********, с титуляр по партидата -
ответникът.
1
За периода месец август 2019г. – месец декември 2019г., ответникът има отчетена
потребена енергия в обекта, съгласно данни на електроразпределителното предприятие,
остойностени, както следва:
- фактура № **********/20.09.2019г., за предоставена електрическа енергия за
периода от 04.08.2019г. до 03.09.2019г. на стойност 51.36 лева, с падеж 10.10.2019г.;
- фактура № **********/21.10.2019г., за предоставена електрическа енергия за
периода от 04.09.2019г. до 03.10.2019г. на стойност 33.50 лева, с падеж 11.11.2019г.;
- фактура № **********/20.11.2019г., за предоставена електрическа енергия за
периода от 04.10.2019г. до 03.11.2019г. на стойност 1.24 лева, с падеж 10.12.2019г.;
- фактура № **********/19.12.2019г., за предоставена електрическа енергия за
периода от 04.11.2019г. до 04.12.2019г. на стойност 0.25 лева., с падеж 10.01.2020г.
За периода месец юли 2020г. – месец септември 2020г., на ответника е начислена
единствено мрежава услуга „достъп до електроразпределителната мрежа“, тъй като за този
период едноличният търговец няма отчетена потребена елергия в обекта. Сочи, че
мружавата услуга „достъп до електроразпределителната мрежа“ за процесния обект е
начислена на база предоставена мощност в размер на 15 квт. Счита, че отвътникът в
съответствие с чл. 29, ал. 1 ПТЕЕ дължи заплащане на тази мрежава услуга. Излага, че
освобождаването от това задължение може да е следствие само от прекратяването на
присъединяването към електроразпределителната мрежа, каквото не е осъществено за
процесния период. Поради това и ответникът дължи начислената мрежова услуга, както
следва:
- фактура № **********/20.07.2020г., за предоставени мрежови услуги за периода от
04.06.2020г. до 03.07.2020г. на стойност 1,10 лева, с падеж 10.08.2020г., като стойността на
услугата е начислена на база предоставена мощност за 3 дни;
- фактура № **********/19.08.2020г., за предоставена мрежова услуга "достъп до
разпределителната мрежа" за периода от 04.07.2020 г. до 03.08.2020 г. на стойност 11,46
лева., с падеж 10.09.2020г.;
- фактура № **********/21.09.2020г., за предоставена мрежова услуга "достъп до
разпределителната мрежа" за периода от 04.08.2020г. до 05.09.2020г. на стойност 12.19 лева,
с падеж 21.09.2020г.;
- фактура № **********/08.10.2020г., за предоставена мрежова услуга "достъп до
разпределителната мрежа" за периода от 06.09.2020г. до 30.09.2020г. на стойност 9.24 лева, с
падеж 27.10.2020г.;
За периода м. октомври 2020г. – м. юни 2021г., сочи, че правоотношението между
страните е регулирано от разпоредбите на § 15 на ПЗР на ЗИД на ЗЕ (ДВ, бр. 57 от 2020 г., в
сила от 26.06.2020 г.). Считано от 01.10.2020г., с последното изменение на чл.94а от ЗЕ, от
кръга клиенти на крайния снабдител са отпаднали всички небитови клиенти, независимо от
нивото на напрежение, на което са присъединени. Поради това и ответникът не би могъл да
остане на регулирания пазар - той не може да бъде снабдяван от крайния снабдител по
неговите общи условия, което ех lege водело до прекратяване на договора за доставка на
електрическа енергия при общи условия от крайния снабдител. За клиентите, които след
01.10.2020г. не могат да бъдат снабдявани от крайния снабдител и не са сключили договор с
търговец на електрическа енергия по свободно договорени цени, доставката на електрическа
енергия се извършва от досегашния им доставчик в качеството му на титуляр на лицензия за
търговия с електрическа енергия. Крайният снабдител, при условията на лицензията си за
търговия сключва типов договор с клиентите, които до 30 септември 2020г., включително,
не са сключили договор с търговец на електрическа енергия. Типовият договор е със срок от
1 октомври 2020г. до 30 юни 2021г. До сключването на типовия договор доставчикът по ал.
2
2 осигурява доставката на електрическа енергия, при условие, че клиентът своевременно
заплаща всички дължими суми във връзка с доставката.
Ответникът се излага, че няма сключен договор с търговец на електрическа енергия
по свободно договорени цени за процесния обект, нито към 01.10.2020г, нито към настоящия
момент. Поради горната законодателна промяна от 01.10.2020г. процесният обект служебно
преминава от "Енерго-Про Продажби" АД, в качеството му на краен снабдител, на свободен
пазар с доставчик „Енерго-Про Продажби" АД, в качеството му на търговец на свободен
пазар. Съгласно чл. 31, ал. 1 от ПТЕЕ клиенти, регистрирани на пазара по свободно
договорени цени заплащат дължимите суми за мрежови услуги на съответния търговец,
който от своя страна заплаща дължимите суми за мрежови услуги на съответния мрежови
оператор. За периода м. октомври 2020г. – м. юли 2021г. отново не са начислявани дължими
суми за потребена енергия, за мрежови услуги - достъп до електропреносната мрежа, за
пренос по електропреносната мрежа и пренос по електроразпределителната мрежа, акциз и
надбавка за фактор мощност по НРЦЕЕ, поради липса на потребление на ел. енергия в
обекта за периода. За посочения период отново е начислявана само дължима сума за
мрежова услуга "достъп до електроразпределителната мрежа", изчислена на база
предоставена мощност 15 кВт, като са издадени фактури, както следва:
- фактура № **********/20.10.2020г. за дължима за обекта на ответника мрежова
услуга "достъп до електроразпределителната мрежа", за периода от 01.10.2020г. до
03.10.2020г., на стойност 1.10 лева, с падеж 30.10.2020г.;
- фактура № **********/19.11.2020г. за дължима за обекта на ответника мрежова
услуга "достъп до електроразпределителната мрежа" за периода от 04.10.2020г. до
03.11.2020г. на стойност 11.46 лева, с падеж 30.11.2020г.;
- фактура № **********/21.12.2020г. за дължима за обекта на ответника мрежова
услуга "достъп до електроразпределителната мрежа", за периода от 04.11.2020г. до
04.12.2020г., на стойност 11,46 лева, с падеж 04.01.2021г.;
- фактура № **********/20.01.2021г. за дължима за обекта на ответника мрежова
услуга "достъп до електроразпределителната мрежа", за периода от 05.12.2020г. до
04.01.2021г., на стойност 11.45 лева, с падеж 01.02.2021г.;
- фактура № **********/18.02.2021г. за дължима за обекта на ответника мрежова
услуга "достъп до електроразпределителната мрежа", за периода от 05.01.2021г. до
03.02.2021г., на стойност 11.09 лева, с падеж 01.03.2021г.;
- фактура № **********/19.03.2021г. за дължима за обекта на ответника мрежова
услуга "достъп до електроразпределителната мрежа", за периода от 04.02.2021г. до
04.03.2021г., на стойност 10.72 лева, с падеж 30.03.2021г.;
- фактура № **********/20.04.2021г. за дължима за обекта на ответника мрежова
услуга "достъп до електроразпределителната мрежа", за периода от 05.03.2021г. до
02.04.2021г., на стойност 10.72 лева, с падеж 05.05.2021г.;
- фактура № **********/20.05.2021г. за дължима за обекта на ответника мрежова
услуга "достъп до електроразпределителната мрежа", за периода от 03.04.2021г. до
03.05.2021г., на стойност 11.46 лева, с падеж 31.05.2021г.;
- фактура № **********/18.06.2021г. за дължима за обекта на ответника мрежова
услуга "достъп до електроразпределителната мрежа", за периода от 04.05.2021г. до
02.06.2021г., на стойност 11.09 лева, с падеж 28.06.2021г.;
- Фактура № **********/05.07.2021г. за дължима за обекта на ответника мрежова
услуга "достъп до електроразпределителната мрежа" за периода от 03.06.2021г. до
30.06.2021г., на стойност 10.34 лева, с падеж 15.07.2021г.
Горните суми се излага, че са дължими от ответника на основание чл. 31, ал. 1 от
3
ПТЕЕ, съгласно която клиенти, регистрирани на пазара по свободно договорени цени
заплащат дължимите суми за мрежови услуги на съответния търговец. Тъй като ответникът
не е заплатил цената на потребената ел.енергия и мрежови услуги, е депозирано заявление
по чл. 410 ГПК, като срещу издадената заповед за изпълнение в срока по чл. 414 ГПК е
подадено възражение. Поради изложеното за ищеца е налице правен интерес от да установи
съществуването на вземането си, включително и за дължимата лихва за забава. Претендира
и сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът ЕТ „Терра-Лекс-Галина Стефанова“, депозира
отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на исковете.
Излага, че процесният обект, с абонаментен № ********** и адрес на потребление гр. В., с
титуляр по партидата ответника, е захранен с ел.енергия чрез монтиран трифазен
електромер през 1994г. - СТИ WI-363-EDN-LKM, обслужващ три етажа на обекта,
представляващ триетажна сграда и таванско помещение в режим на ЕС, като всяка фаза
захранва съответния етаж. Твърди, че първият етаж е продаден през 2002г. на П. Г. П., с
нотариален акт 08.05.2002г., който е наличен в базата данни на ищеца. По решение и
изпълнение на ищеца, по спомен на новия собственик през 2003г, техници на дружеството
отделили от СТИ проводника, захранващ първия етаж, като за този етаж е поставен нов
електромер, отчитащ потребената електроенергия от първия етаж, открита е нова партида на
името на новия собственик. Ищецът не е информирал ответника за това вмешателство в
електромера, поради което е в невъзможност да представи констативния протокол сочещ
гореизложените обстоятелства.
Вторият етаж е продаден през 2002г. на И. Т. А., съгласно нотариален акт №
65/2002г. По решение и изпълнение на ищеца, по спомен на собственика, в края на 2018г.,
техници на дружеството отделили от СТИ проводника захранващ втория етаж, като е
поставен нов електромер, отчитащ потребената електроенергия от този етаж, открита е нова
партида на името на новия собственик. Ищецът не е информирал ответника за това
вмешателство в електромера, поради което е в невъзможност да представи констативния
протокол сочещ гореизложените обстоятелства.
Третият-мансарден етаж е продаден през 2005г. на З. В. С., съгл. Нотариален акт №
196/2005г. По решение и изпълнение на ищеца, през 2019г., техници на дружеството
отделили от СТИ проводника захранващ третия мансарден етаж и таванското помещение,
като е поставен нов електромер, отчитащ потребената електроенергия от този етаж, открита
е нова партида на името на новия собственик.
Излага, че от 13.11.2019г., захранването с ел.енергия на процесния обект не се
осъществява чрез монтираното през 1994г. средство за търговско измерване, а чрез
монтирани от ищеца три нови електромера, обслужващи всеки етаж на обекта, с открити три
нови партиди на името на новите собственици на етажите. След отделянето на последната-
трета фаза от процесния електромер, ищецът не е съставил и друг такъв задължителен за
това констативен протокол отбелязване в него, че електрозахранването към обекта чрез СТИ
WI-363-EDN-LK е окончателно преустановено с отделянето на последната фаза. В случа
извършените въздействия върху СТИ, водещи до отпадане на функциите за които поставен,
по решение и изпълнение на ищеца изискват и водят до задължението да демонтира
процесния електромер, да отчете показателите на същия количество ел.енергия доставена и
потребена към 13.11.2019г., да извърши метрологична проверка на процесния електромер,
предвид изтекл метрологична годност на същия още през 2000г., както и да уведоми за това
ответника, което не е сторено на 13.11.2019г. Процесният обект не е свързан с процесния
електромер от 13.11.2019г. Ответникът не е собственик, нито съсобственик на обекта от
1995г. , съгласно нотариален акт № 73, том XIV, дело 4482/95г. от 03.05.1995г. Счита се, че
отчетената като потребена електроенергия от третия етаж за периода е или неправилно
отчетена от инкасатора, или неправилно измерена предвид изтеклата метрологична годност
4
на процесния електромер, или дублирана с тази от втория етаж, защото: нa първо място на
13.11.2019г. ищецът окончателно е прекъснал електрозахранването към процесния обект
чрез процесния електромер, без да отчете показателите на същия за количество ел.енергия
доставена и потребена към 13.11.2019г. и без да извърши проверка на метрологична годност
на СТИ. Твърди, че за посочения период от 04.08.2019г. до 04.12.2019г. в помещенията на
втори и трети етаж не се е консумирала електроенергия, като сочи, че в подкрепа на тези му
твърдения са и представените от самия ищец справки. С оглед изложеното моли за
отхвърляне на исковете, ведно с присъждане на сторените по делото разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, ВРС, 11-ти
състав, по ч.гр.д. № 13920/2021г., е разпоредил длъжникът ЕТ „Терра-Лекс-Галина
Стефанова“ да заплати на „Енерго-про продажби” АД сумите, както следва: 221.23 лева,
представляваща главница за консумирана и незаплатена ел. енергия и мрежови услуги по
фактури, издадени за периода от 20.09.2019г. до 05.07.2021г., за обект с абонатен номер №
**********, с адрес гр. В., с клиентски № **********, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 27.09.2021г. до
окончателното изплащане на задължението; сумата от 23.72 лева, представляваща
мораторна лихва за периода от падежа на всяка една фактура до 10.09.2021г. В срока по чл.
414 ГПК, длъжникът е възразил срещу вземанията, предмет на заповедта за изпълнение.
Видно от приложеното на л. 79 от делото заверено от страната копие на нотариален
акт № 73, том XIV, дело № 4482/1995г., че с договор за покупко-продажба от 03.05.1995г. ЕТ
„Терра лекс“ Г. Я. С. и съпругът й Т. Я. П. са продали на Х. Б. С. втори етаж от къща, ведно
с тавански помещения и изба, както и ¼ ид.ч. от дворното място, върху което е построена
къщата, съставляващо имот пл. № 4, кв. 336б, с административен адрес гр. В.“ № 68.
С договор за покупко-продажба от 30.05.2002г., оформен в нотариален акт №
140/2002г., „Теора“ ООД, съпрузите Х. Б. С. и Н. С.С. са продали на И.Т.А. втори етаж на
сграда, находящ се в гр. В., ведно с ½ ид.ч. от вътрешно стълбище, както и припадащите се
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж (л. 81).
С договор за покупко-продажба от 25.02.2002г., оформен в нотариален акт №
72/2002г., „Теора“ ООД е продало на М. Д. Г. магазин на първи етаж от сграда, находяща се
в гр. В., ул. „*********, както и ½ ид.ч. от стълбището за първи етаж, ведно с прилежащото
избено помещение (л.84).
С договор за покупко-продажба от 7.05.2002г., оформен в нотариален акт №
85/2002г., „Теора“ ООД е продало на П. Г. П. 1/16 ид.ч. от притежаваните от дружество 1/18
ид.ч. от дворно място, находяща се в гр. В. (л. 83).
С договор за покупко-продажба от 09.05.2005г., оформен в нотариален акт №
115/2005г., П. Н.Л. е продал на З. В. С. офис, находящ се на мансарден етеж на сграда, с
административен адрес гр. В., ведно с ½ ид.ч. от вътрешно стълбище, както и припадащите
се идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж (л. 80).
Видно от приложения на л. 119 от делото протокол № 1361111, че на 03.04.2019г. е
демонтиран електромер № 1114121047024411, отчитащ потреблението в обект с
административен адрес ул. „******, с посочен клиент ЕТ „Терра Лекс Галина Стефанова“,
кл. № ********** и аб. № ********** и е монтиран електромер с фабричен №
1127031900365177 с нулеви показания по нощна, дневна и върхова тарифи.
Видно от констативен протокол № 6198276, че монтирания на 03.04.2019г.
електромер с фабричен № 1127031900365177 е демонтиран на 16.07.2021г. с показания по
дневна тарифа 238, нощна тарифа 28 и върхова тарифа 127.
5
Представени по делото са и издадените от ищеца в периода от 20.09.2019г. до
05.07.2021г. фактури, като последната издадена фактура с отразено потребление на
ел.енергия е от 19.12.2019г., видно от която като нови показания, отчетени по електромер
1127031900365177 са съответни на отчетените такива при демонтажа му на 16.07.2021г., а
именно: по дневна тарифа 238, нощна тарифа 28 и върхова тарифа 127 (л. 17). С всички
останали фактури, издадени до 05.07.2021г., е начислявана стойност за достъп до
разпределителната мрежа за предоставена мощност от 15 кВт.
По делото са ползвани и специални знания на вещи лица по допуснатата комплексна
съдебно-счетоводна и техническа експертиза. От заключението на вещото лице по съдебно-
техническата експертиза и от разясненията дадени в о.с.з. на 01.09.2022г. се установява, че
процесният обект, представлява триетажна къща, като към отделните етажи се подава
напрежение по три отделни фази и са монтирани три отделни електромера – два през 2002г.
и трети – на 13.11.2019г. След монтирането и на третия монофазен електромер, процесното
СТИ е било изключено от схемата на електрозахранване на обекта, находящ се в гр. Варна,
ул. „Д-р Пискюлиев“, № 68 и не е отчитало изобщо ел.енергия. Експертът сочи, че
извършените изчисления с процесните фактури са математически точни. Според
заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза задълженията по
процесните фактури са налични при ищеца като неплатени.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Не се спори между страните, а и се установява от приетите писмени доказателства, че
в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение за претендираната
сума, срещу която в срока по чл. 414 ГПК е постъпило възражение от длъжника ЕТ „Терра
Лекс Галина Стефанова“, както и че искът е предявен в законоустановения срок по чл. 415,
ал. 4 ГПК, което обуславя допустимостта на производството и правния интерес от воденето
му за ищеца.
Предмет на настоящата искова претенция е вземане за доставена и потребена
ел.енергия и цена на мрежови услуга „достъп до разпределителната мрежа“ на база
предоставена мощност от 15 кВтч за обект с административен адрес гр. В.. Приложими за
казуса са разпоредбите на ЗЕ, ПТЕЕ и Наредба № 6/2014г. за присъединяване на
производители и потребители на ел.енергия към преносната и разпределителните ел.мрежи
в действащата им редакция за процесния период.
Спорният по делото въпрос е относно наличието на облигационна връзка по пренос и
доставка на ел.енергия за процесния обект, респ. задължен ли е ответникът да заплати
същата, съответно цена на мрежова услуга, с оглед въведените възражения, че не е
собственик на имота, а от 2019г. обектът се захранва и отчита от СТИ, различни от
процесното. При така въведените оспорване, в тежест на ищеца е да установи твърденията
си, че ответникът има качеството потребител.
Съгласно легалното определение на понятието „потребител на енергийни услуги“,
дадено в § 41, б. „б“ на ДР на ЗЕ, това е лице, което купува електрическа енергия, а краен
клиент по смисъла на § 27, б. „г“ е клиент, който купува електрическа енергия за собствено
ползване. Същевременно, съгласно публично известните Общи условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на „Енерго-про продажби“ АД, одобрени с решение №
ОУ-061/07.11.2007г. на ДКЕВР (ОУ), потребител на електрическа енергия за стопански
нужди е физическо или юридическо лице, присъединено към електроразпределителната
мрежа на „Електроразпределение Север“ АД и което купува електрическа енергия за
стопански нужди, включително и лице на издръжка на държавния или общинския бюджет
(чл. 4, ал. 2 от ОУ). В чл. 6, ал. 3 от ОУ е предвидено, че потребител на електрическа енергия
за стопански нужди може да бъде и друго лице при условие, че собственикът или титулярът
на вещното право на ползване на имота е дал пред „Енерго-про продабжи“ АД съгласие в
6
нотариално заверена форма, лицето да бъде потребител за определен срок. Или, с оглед
регламентацията, дадена с ОУ на ищеца, се налага извода, че за да има качеството клиент
ответникът, последният или следва да е собственик, или носител на вещното право на
ползване на присъединения обект, или лицата притежаващи тези права да са дали съгласие в
предвидена форма едноличният търговец да бъде потребител за определен срок.
Доказателства в тази насока от ищеца не са ангажирани. Напротив, от представените от
ответника нотариални актове се установи, че същият е престанал да бъде собственик на
обект в сградата още през 1995г. и към началния период на исковата претенция – правата
върху обектите са притежавани от трети за спора лица. При това положение и предвид
липсата на връзка на ответника с обекта, следва да се приеме, че между ищеца и едноличния
търговец още към м. август 2019г. е липсвала облигационна обвързаност, а оттук и
задължение за заплащане било на цената на доставена и потребена ел.енергия, било цена на
мрежова услуга. За пълнота на изложеното следва да се посочи, че по делото се установи, че
от 13.11.2019г. напрежението към самостоятелните обекти в сградата с административен
адрес гр. В., се подава от три отделни фази и се отчита съответно от три отделни монофазни
електромера, а процесният такъв е бил изключен от схемата на електрозахранване на
сградата.
В обобщение, съдът намира, че ищецът не съумя да докаже, че има вземане от
ответника за цена на доставена ел.енергия и цена на мрежови услуги за периода 04.08.2019г.
до 30.06.2021г., поради което и предявената претенция като неоснователна следва да бъде
отхвърлена.
Втората претенция е за установяване съществуването на вземане на ищеца за
обезщетение за забава. С оглед обаче акцесорния характер на претенцията и предвид
неоснователност на главното вземане, то и искът за лихви също се явява неоснователен и
като такъв също следва да бъде отхвърлен.
Предвид липсата на отправено искане, в полза на ответника не следва да се
присъждат разноски.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Енерго – Про Продажби” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна
Тауърс – Г, срещу ЕТ „Терра-лекс-Галина Стефанова“, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. В., искове за приемане на установено, че ЕТ „Терра-лекс-Галина
Стефанова“, дължи на „Енерго – Про Продажби” АД сумите, както следва: 221.23 лева,
представляваща главница за незаплатена ел.енергия и мрежови услуги по фактури, издадени
за периода от 20.09.2019г. до 05.07.2021г., а именно: фактура № **********/20.09.2019г.,
фактура № **********/21.10.2019г., фактура № **********/20.11.2019г., фактура №
**********/19.12.2019г., фактура № **********/20.07.2020г., фактура №
**********/19.08.2020г., фактура № **********/21.09.2020г., фактура №
**********/08.10.2020г., фактура № **********/20.10.2020г., фактура №
**********/19.11.2020г., фактура № **********/21.12.2020г., фактура №
**********/20.01.2021г., фактура № **********/18.02.2021г., фактура №
**********/19.03.2021г., фактура № **********/20.04.2021г., фактура №
**********/20.05.2021г., фактура № **********/18.06.2021г., фактура №
7
**********/05.07.2021г., за обект с абонатен номер № **********, адрес: гр.В., с кл.
№**********; сума в размер на 23.72 лева, представляваща мораторна лихва върху
главниците по горните фактури, начислена за периода от падежа на всяка фактура до
10.09.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване
на заявлението в съда - 27.09.2021г., до окончателното й изплащане , за които суми е
издадена Заповед № 5314/28.09.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК по ч.гр.д. № 13920/2021г. на Районен съд-Варна, 11-ти състав, на основание чл. 415, ал.
1, т. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8