Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 12.04.2016 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в
публично заседание на двадесет и девети март две хиляди и шестнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА
При участието на секретаря Т.С. разгледа докладваното
от съдията
гр.д. № 10147 по
описа на ВРС за 2015 год.
и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от М.Т.А. с
ЕГН ********** *** срещу ******** със седалище и адрес на управление ********,
с която са предявени обективно съединени
искове с която са предявени обективно
съединени искoве за признаване на извършеното със заповед от
13.07.2015г. уволнение за незаконно и неговата отмяна, за възстановяване ищцата
на заеманата от нея преди уволнението длъжност „домакин на сграда” и за
заплащане на сумата от 2027,52 лева, представляваща обезщетение за времето,
през което е останала без работа поради незаконното уволнение за шест месеца,
заедно със законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плaщане.
Претендират се и разноските по делото.
В исковата молба са изложени твърдения, че ищцата е
работила по трудов договор при ответника на длъжност „домакин на сграда” за
периода от 20.06.2010г. до 14.07.2015г. Твърди се, че ответникът е наел под
наем кабинет-приемна на гърба на Градска болница с цел в него да се
осъществяват регистрации и медицинска помощ на хора болни от хепатит и други
заболявания. Ищцата започнала да осъществява дейността, за която била
назначена, а именно като координатор за гр. Варна, а не както е записано в
трудовия й договор „домакин на сграда”. Тя била единствения служител на
дружеството за гр. Варна за посочения период. През м. октомври 2011г. била
изгонена от наетия кабинет поради неплатен наем. По нейна молба, Община Варна й
предоставила за безвъзмездно ползване кабинет общинска собственост, където
продължила работа. В годините, в които е работила по трудовия договор, е
изпълнявала стриктно задълженията си. Счита издадената от ответника заповед от
13.07.2015г. за прекратяване на трудовото й правоотношение за незаконосъобразна
поради следните съображения: в заповедта било посочено като основание чл.325,
ал.1, т.2, предл.2 от КТ – съкращаване на щата, а в
действителност тази разпоредба от КТ се отнасяла за прекратяване на друго
основание; заедно със заповедта и било изпратено и предизвестие за съкращаване
на щата; и двата документа не й били връчени по законоустановения ред;
допуснато било нарушение на чл.333 от КТ, предвид, че ищцата страдала от
заболявания, визирани в Наредба № 5/1987г. на МЗ и попадала под закрилата на
чл.333, ал.2 от КТ. Становище от Инспекция по труда било взето, но не и такова
от ТЕЛК. Становището на ТЕЛК от своя страна било за нецелесъобразност на
уволнението.
В законоустановения едномесечен срок от
получаването на исковата молба и доказателствата към нея ответното дружество е депозирало
писмен отговор, с който се оспорва исковата молба като неоснователна. Навежда
се възражение за недействителност на трудовия договор на ищцата. На същия
липсвал подпис на служител, предвид което се прави извод за липса на
задължителната писмена форма за действителност на трудовия договор. Ответникът
счита, че заповедта за уволнение е законосъобразно. Твърди, че през последните
4 години дейността на ответника в гр. Варна е преустановена, а наемното правоотношение е прекратено през
2011г. С решение на управителния съвет на ответното дружество, обективирано в протокол от 28.02.2015г. било взето решение
за съкращаване на единствената щатна бройка за длъжността „ домакин на сграда”
в гр. Варна. На 01.03.2015г. със заповед било утвърдено ново щатно разписание,
в което е премахната процесната длъжност. Въпреки
прекратяването на дейността на дружеството в гр. Варна още през 2011г. до 2015г. трудовото правоотношение на ищцата
не било прекратено, макар че реално не полагала труд, като й било заплащано и
трудово възнаграждение. Съгласно експертното решение на ТЕЛК от
26.04.2012г. срокът на намалената
работоспособност на ищцата изтичал на 01.0.2015г., като друго такова тя не била
предоставяла на работодателя. Получено било и предварително разрешение за
уволнение от Инспекцията по труда. Предизвестието и заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение от 13.07.2015г. били изпратени на ищцата по куриер, но
адресата е отказал да получи пратката. На 14.07.2015г. документите са изпратени
на ищцата и по електронна поща, като тя отговорила на 16.07.2015г. също по
електронната поща, че отказва да им изпрати подписани копия от документите.
Сочи се, че в заповедта е допусната очевидна фактическа грешка при посочване на
основанието. Становището на ТЕЛК счита, че не е задължително за работодателя.
По отношение на иска за възстановяване на длъжността се сочи, че към момента
няма свободна щатна бройка. Настоява се за отхвърляне на предявените искове и
присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца
поддържа исковата молба и моли за уважаване на обективно съединените искове.
С писмена молба
депозирана преди съдебно заседание процесуалният представител на ответника
оспорва исковете и поддържа отговора.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за
установено от фактическа страна следното:
От ищцата по делото е представен сключен между
страните трудово договор № 002 от 20.06.2010г., за заемане от ищцата при
ответника на длъжността „домакин на сграда” с уговорено трудово възнаграждение
от 291 лева. В договора е налице подпис на работодателя, но не и подпис на
служителя.
Съгласно протокол № 1 от 01.06.2010г. от Председателя
на УС на ответника са предадени на ищцата като координатор за гр. Варна по 1
бр. ключове от кабинет приемна с малката сграда на I-ва
градска болница. В протокола е записано, че ищцата е избрана при трима
кандидати за мястото.
Представени от ищцата са 3 броя експертни решения от
22.01.2013г., от 20.11.2014г. и от 24.06.2015г., видно от които ищцата има
поставена водеща диагноза „неинсулинов захарен диабет” и определена трайно
намалена работоспособност. Съгласно последното експертно решение от 24.06.2015г
неработоспособността е 78 % пожизнено. В същото експертно решение е вписано, че
се затруднява адапцията на лицето при промяна на
работата и че е нецелесъобразно уволнението на болната.
С предизвестие № 01/2015г. от 13.07.2015г., отправено
от ответника към ищцата, ищцата е уведомена, че поради съкращаване на щата
трудовото й правоотношение ще се счита прекратено от 14.07.2015г.
Със заповед от 13.07.2015г, издадена от Председателя
на УС на ответното сдружение, е прекратен трудовия договор на ищцата на
длъжност „домакин на сграда”, считано от 14.07.2015г. Записано е основание
чл.325, ал.1, р.2, предл.2 от КТ – съкращаване на
щата. Изложено е, че със Заповед на Председателя на УС от 01.03.2015г. е
утвърдено ново щатно разписание, като единствената длъжност „домакин на сграда”
е съкратена. Вписано е, че е взето разрешение с изх. № 201969/08.07.2015г. на
Инспекция по труда София за прекратяване на трудовия договор на служителката.
Представени са извлечения от сметката на ищцата за превод
на заплата от страна на ответника за периода от декември 2014г. до юни 2015г.
Съгласно нотариална покана от ДКЦ I гр. Варна до ответното сдружение последното е
поканено до 30.05.2011г, да заплати дължими суми за наем и е прекратено
наемното правоотношение за обект, индивидуализиран в договор за наем от
02.10.2009г.
Съгласно протокол за провеждане на заседание на УС на
ответното дружество от 28.02.2015г., УС е взело решение за съкращаване на
единствената щатна бройка за длъжността „домакин на сграда”. Мотивите за
решението са, че Сдружението вече не извършва дейност на територията на гр.
Варна, и длъжността не е необходима, тъй като офисът в града е затворен.
Със Заповед от 01.03.2015г. е утвърдено щатно разписание
на длъжностите в ответното дружество, в сила от 01.03.2015г., в което липсва
длъжността „домакин на сграда, гр. Варна”, а фигурират единствено две длъжности
– „Председател Управителен съвет” и „Експерт, връзки с обществеността гр.
София”.
Длъжността „домакин на сграда, гр. Варна” фигурира в
щатното разписание, утвърдено със заповед от 01.11.2013г., заедно с другите две
длъжности – „Председател Управителен съвет” и „Експерт, връзки с обществеността
гр. София”, както и в щатното разписание, утвърдено със заповед № 104/2010г., в
сила от 20.10.2010г., заедно с единствената друга към този момент длъжност –
„домакин на сграда, гр. Пловдив”.
Представено по делото е писмо от ответника до РЗИ гр.
Варна на основание чл.333, ла.2 от КТ за издаване на експертно мнение по
отношение на бъдещото прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата.
С писмо с изх. № 254125/03.07.2015г. до Директора на
Дирекция „Инспекция по труда” гр. София ответното сдружеие
е поискало предварително разрешение на основание чл. чл.333, ал.1, т.2 и т.3 от КТ за уволнение на ищцата, в което е описано и последното експертно решение от 24.06.2015г.,
издадено по искане на ответника до РЗИ гр. Варна, както и е записано, че
експертното решение се прилага към искането.
С писмо с изх. № 201969/08.07.2015г., отправено до
ответното Сдружение във връзка с подадено от същото искане за разрешение за
прекратяване на трудово договор Инспекция по труда София е дала предварително
разрешение съгласно чл.333, ал.1, т.2 и т.3 от КТ за прекратяване на трудовото
правоотношение на ищцата.
Съгласно разписки от куриерска фирма на 13.07.2015г.
ответното сдружение е изптаило на ищцата документи,
които съгласно уведомително писмо от 14.07.2015г. са пътували с фирма Спиди, но пратката не е доставена в срок до 14.07.2015г.,
тъй като получателят е отказал пратката.
Съгласно справка от ТД на НАП гр. Варна за актуални
трудови договори на ищцата след прекратяване на трудовото правоотношение с
ответника ищцата няма регистрирани други трудови договори.
От заключенията на вещото лице по допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като обективно и
компетентно изготвено от безпристрастно вещо лице, се установява, че последното
получено от ищцата брутно трудово възнаграждение за пълен отработен месец преди
прекратяване на трудовото правоотношение е 337,92 лева. Брутният размер на
обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ за период от шест месеца е 2027,52 лева.
При така установените фактически обстоятелства съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявените кумулативно обективно съединени искове
черпят правното си основание от разпоредбите на чл.344, ал.1, т.1 и т.3 от КТ и са процесуално допустими.
Разгледани по същество исковете са неоснователни.
Съгласно разпределението
на доказателствената тежест в тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно трудово правоотношение, което е
било прекратено от работодателя, а в тежест на ответника е да докаже, че
законосъобразно е упражнил правото си на уволнение.
На първо
място, ответникът оспорва валидността на трудовото правоотношение, предвид че
на трудовия договор липсвал подпис на служителя. Действително чл.62, ал.1 от КТ предвижда, че трудовият договор се сключва в
писмена форма. Безспорно прието в практиката е, че
формата е за действителност. Въпреки това, съдът намира, че в настоящия случай не е налице недействителност на трудовото
правоотношение. Съображенията за този извод се основават на
обстоятелството, че трудовият договор е подписан от работодателя, предвид което същият представлява диспозитивен
документ, изходящ от ответника, който доказва, че последният
е направил отразените в трудовия договор изявления за
сключването на трудов договор с ищеца при посочените в договора уговорки, които
съдържат необходимото съдържание на трудовия договор и за съществуването на трудово
правоотношение. От своя страна ищецът като насрещна страна
служител се позовава на този трудов договор, не оспорва възникването,
а твърди сключването и изпълнението му до момента на прекратяването на същия – в този смисъл
Решение № 411 от 27.10.2011
г. на ВКС по гр. д. № 1857/2010 г., IV г. о., постановено по чл.290 от ГПК. Отделно от това са налице
други писмени документи, които са индиции за
сключване на договора – протокол № 1 от 01.06.2010г., трите последователни щатни
разписания, в които е включена длъжността и е записано, че същата се заема от
ищцата. Представени са платежни документи са изплащане на трудово
възнаграждение.
Безспорно между страните
трудовото правоотношение е прекратено с оспорваната от ищцата заповед.
Съдът намира, че не е налице
процесуално нарушение при издаване на заповедта с оглед посочената цифрова
квалификация на прекратяването като чл.325, ал.1, т.2, предл.2 от КТ, предвид че с думи посоченото
основание е съкращаване на щата, както и изложените в заповедта фактически обстоятелства,
са свързани именно със съкращаване на щата. Прието в практиката е, че при
грешка в правната квалификация, меродавни са фактите, на които се основава
прекратяването. Отделно от това, в настоящия случай очевидно се касае за
допусната явна фактическа грешка в изписването на цифровата квалификация като
вместо чл.328, ал.1, т.2, предл.2 от КТ е записано чл.325, ал.1, т.2, предл.2 от КТ.
Обстоятелството, че заповедта за
уволнение и предизвестието не са връчени на ищцата не представлява основание да
се приеме уволнението за незаконно, доколкото същите са достигнали до знанието
й, видно от обстоятелството, че оспорва заповедта и е представила екземпляр от
същата и от предизвестието. Установи се също така, че заповедта е била
изпратена на ищцата по куриер, но същата е отказала да получи пратката. Точният
момент на узнаване на заповедта за прекратяване би имал значение с оглед други
обстоятелства, но не и във връзка със законността на уволнението.
От материално правна страна се установи, че е налице
основанието за уволнение – съкращаването на щата,а именно установи се безспорно, че в ответното сдружение
преди уволнението е извършена промяна в щатното разписание, като изцяло е
премахната длъжността „домакин на сграда, гр. Варна”. Не е спорно и, че е
налице фактическо и реално съкращение в щата. Предвид, че съкратената щатна
бройка е само една и няма други сходни длъжности не е било необходимо
извършването на подбор.
Спорният момент между страните касае спазването на
разпоредбата на чл.333 от КТ за предварителната закрила при уволнение. Установи
се,ч е ищцата страда от заболяване, за което е приложима нормата на чл.333 от КТ. Безспорно между страните са, а и се установяват от доказателствата по
делото обстоятелствата, че от работодателя е поискано предварително разрешение
от Инспекция по труда за уволнение на ищцата, както и че такова разрешение е
дадено. Ищцата твърди, че е налице нарушение на разпоредбата на чл.333, ал.2 от КТ, съгласно която в случаите по чл.333,ал.1, т.2 и 3 от КТ преди уволнението
се взема мнението и на трудово-експертната лекарска комисия. Смисълът на тази
разпоредба е да се вземе мнението на ТЕЛК преди да се поиска предварителното
разрешение от Инспекцията по труда, за да може то да бъде съобразено при даване
на разрешението. В случай, че работодателят не е поискал мнение на ТЕЛК,
уволнението би било незаконно. Инспекцията по труда от своя страна обаче не е
длъжна да се съобрази с мнението на ТЕЛК.
Установи се, че работодателят с писмо до РЗИ гр. Варна
е иницирал процедура по даване на мнение на експертна лекарска комисия по повод
предстоящо уволнение на ищцата. С оглед искането на мнение е издадено и експертното
решение от 24.06.2015г., което е предоставено от работодателя на Инспекцията по
труда, ведно с мотивираното искане за даване на предварително разрешение за
уволнение. С тези свои действия съдът намира, че работодателят е спазил
процедурно разпоредбата на чл.333, ал.2 от КТ. Обстоятелството, че Инспекцията
по труда не се е съобразила с мнението на ТЕЛК, което не е и задължително за нея,
не може да обоснове незаконосъобразност на уволнението.
По гореизложените съображения съдът намира, че
прекратяването на трудовото правоотношение е извършено законосъобразно с оглед
на което предявените обективно съединени искове са неоснователни и следва да
бъдат отхвърлени.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото
разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 900 лева.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от М.Т.А. с ЕГН ********** *** срещу ********
със седалище и адрес на управление ******** обективно съединени искове с правно
основание, както следва: 1) по чл.344, ал.1 КТ за признаване на извършеното със
заповед от 13.07.2015г. уволнение за незаконно и неговата отмяна; 2) по чл.344,
ал.1, т.2 от КТ за възстановяване ищцата на заеманата от нея преди уволнението
длъжност „домакин на сграда”; 3) по чл.344, ал.1, т.3 за заплащане на сумата от
2027,52 лева, представляваща обезщетение за времето, през което е останала без
работа поради незаконното уволнение за шест месеца, заедно със законната лихва
върху нея от датата на подаване на исковата молба до окончателното плaщане.
ОСЪЖДА М.Т.А. с ЕГН ********** *** да заплати на ********
със седалище и адрес на управление ******** сумата от 900 лева, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на
обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от датата за обявяването му, посочена в съдебното заседание, а именно 12.04.2016г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: