№ 4085
гр. София, 22.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20211110135523 по описа за 2021 година
Ищецът М. Т. Д. с ЕГН ***, гр. С., ул. В., е предявил осъдителен иск срещу
Прокуратурата на Република България, гр. С., бул. „Витоша № 2 за сумите:
- 2400лв. – обезщетение за имуществени вреди за платено адвокатско възнаграждение,
настъпили вследствие повдигане и поддържане на незаконно обвинение по ДП №366 БОП
3/2015г., пр.пр.354/2015г. по описа на СП за престъпление по чл.321, ал.3, пр.2 и пр.3,
алт.10, т.2, вр. ал.2 НК, за което ищецът е оправдан с влязла в сила присъда по н.о.х.д.
№1268/2017г. по описа на СПНС, 16 състав, ведно със законната лихва върху главницата от
23.2.2018г. до окончателното плащане;
- 17000 лева - обезщетение за неимуществени вреди вследствие стрес, притеснение,
негативно отражение върху социалните му контаки, трудовата му дейност и цялостното му
психическа състояние, настъпили по причина повдигане и поддържане на незаконно
обвинение по ДП №366 БОП 3/2015г., пр.пр.354/2015г. по описа на СП за престъпление по
чл.321, ал.3, пр.2 и пр.3, алт.10, т.2, вр. ал.2 НК, за което ищецът е оправдан с влязла в сила
присъда по н.о.х.д. №1268/2017г. по описа на СПНС, 16 състав, ведно със законната лихва
върху главницата от 23.2.2018г. до окончателното плащане;
Претендира разноски.
Ищецът твърди, че: бил привлечен като обвиняем по ДП №366 БОП 3/2015г.,
пр.пр.354/2015г. по описа на СП за престъпление по чл.321, ал.3, пр.2 и пр.3, алт.10, т.2, вр.
ал.2 НК; бил оправдан с влязла в сила присъда по н.о.х.д. №1268/2017г. по описа на СПНС,
16 състав; преживял болки и страдания от незаконното обвинение; заплатил на адвокат
разноски за правна защита по наказателното производство в общ размер от 2400лв.
Ответникът Прокуратурата на РБ оспорва иска по основание и размер, като твърди,
1
че посочените от ищеца болки и страдания, както и извършването на процесуални действия
от страна на упълномощения адвокат, не са доказани, както и че претендираното
обезщетение е прекомерно завишено. Сочи, че по отношение на ищеца в процесния период
са водени и и две други наказателни производства – ЗМ13132/2013г. на Икономическа
полиция – В. Т. и ЗМ1096/2017г. на РУ-Б. и вредите са в причинна връзка и с тях. Прави
възражение срещу размера на прекомерност на претендираните имуществени вреди за
адвокатска възнаграждение и възразява срещу датата, от която е поискана законна лихва,
като сочи, че оправдателната присъда е влязла в сила не на посочената ищеца дата –
23.2.2018г. , а на 9.10.2019г.
Моли исковете да се отхвърлят.
Предявени са искове с правна квалификация чл.2, ал.1,т. 3 ЗОДОВ.
В доказателствена тежест на ищеца е да установи, че срещу него е водено
наказателното производство, което е приключило с оправдателна присъда, вследствие на
което е преживял болки и страдания, както и че е платил възнаграждение по посоченото
производство в претендираните размери.
Страните не спорят, че ищецът е бил привлечен като обвиняем за престъпление по
чл.321, ал.3, пр.2 и пр.3, алт.10, т.2, вр. ал.2 НК, както и че е бил оправдан с влязла в сила
присъда по н.о.х.д. №1268/2017г. по описа на СПНС, 16 състав.
Спори се относно настъпването вреди, причинно-следствената връзка, размерът на
справедливото обезщетение, прекомерно ли е възнаграждението за адвокат, заплатено в
наказателното производство, от коя дата следва да се присъди законна лихва.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните,
намира от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и чл.86 ЗЗД: „държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани от прокуратурата при обвинение в извършване на
престъпление, ако лицето бъде оправдано.“
По делото са събрани писмени и гласни доказателства, които съдът кредитира
като обективни и безпротиворечиви.
Не е спорно и от писмените доказателства и приложените наказателни
производства се установява, че ищецът е бил привлечен като обвиняем по ДП №366 БОП
3/2015г., пр.пр.354/2015г. по описа на СП за престъпление по чл.321, ал.3, пр.2 и пр.3,
алт.10, т.2, вр. ал.2 НК, както и че е бил оправдан с влязла в сила присъда по н.о.х.д.
№1268/2017г. по описа на СПНС, 16 състав.
В кориците на по н.о.х.д. №1268/2017г., 10 състав, СпНС се намира 1бр. договор за
правна защита и съдействие (договор №. от 15.06.2017 г.), видно от който ищецът е заплатил
адвокатски възнаграждения в размер на 2000лв. на адв. Д.Д. за защита пред
първоинстанционния съд.
От приложеното Досъдебно производство № №366 БОП 3/2015г., пр.пр.354/2015г. по
2
описа на СП е видно, че досъдебното производство е образувано по реда на чл. 212, ал. 1
НПК с постановление от 19.08.2015 г. от прокурор в Специализирана прокуратура. Ищецът
е привлечен като обвиняем в досъдебна фаза с постановление за привличане на обвиняем по
чл. 219, ал. 1 НПК от 16.09.2016 г. На същата дата лицето е задържано с постановление на
прокурора за срок от 72 часа. След внесено от Специализирана прокуратура искане до
Специализирания наказателен съд, спрямо ищеца М.Д. е взета най-тежката мярка за
неотклонение - „задържане под стража“. В продължение на 12 дни обвиняемият Д. е бил
задържан в следствен арест, като след обжалване Апелативният специализиран наказателен
съд е променил мярката „задържане под стража“ в по-лека. Развило се е съдебно
производство по НОХД № 1268/2017 г. по описа на Специализиран наказателен съд пред
първа инстанция, завършило с оправдателна присъда за подсъдимия М.Д., постановена в
открито съдебно заседание на 23.02.2018 г. Присъдата не е била протестирана от
прокуратурата или обжалвана от подсъдимия и поради това е влязла в сила в 15-дневен срок
от постановяването ѝ или на 10.3.2018г.
Следователно ищецът е бил ангажиран с участие в наказателното производство в
периода 16.09.2016 г. – 23.02.2018 г.
От свидетелски показания се установява, че ищецът е претърпял болки и страдания
вследствие от незаконното обвинение, изпаднал е в депресия, страхувал се да не го осъдят,
изпитал е чувство на неудобство, притеснение и затвореност. Във връзка със задържането
под стража не е могъл да вижда детето си по време, в което е оперирано, поради което е
изпитвал допълнително притеснения за живота и здравето на своето дете и душевни
страдания от раздялата с детето си. След приключване на делото подсъдимият не можел да
си намери работа, а наказателното дело се оказва негативно и на семейния бизнес.
Съдът намира, че в случая постановеното от наказателния съд решение, с което
обвиняемият е оправдан, обосновава отговорност на държавата в лицето на Прокуратурата
на РБ за причинени на ищеца вреди от неоснователно обвинение, като са налице и
останалите предпоставки за това, а именно - настъпили за лицето вреди и причинно-
следствена връзка между незаконното обвинение и вредите.
Платените разноски за адвокатско възнаграждение представляват имуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от наказателното преследване, поради
което и подлежат на обезщетяване.
Ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в притеснение,
напрежение и стрес от висящото обвинение, както и от дискредитирането му пред
семейството и обществото.
Относно възраженията в отговора на исковата молба: Съгласно Тълкувателно
решение от 11.12.2018 г. по тълк.д. № 1/2017 г. на ОСГК на ВКС, при иск по чл. 2, ал. 1
ЗОДОВ съдът може да определи обезщетението за имуществени вреди, съставляващи
адвокатско възнаграждение, в размер, по-малък от платения в Наказателен процес.
Видно от приложения в наказателното производство – договор за правна защита и
3
съдействие са изплатени суми от 2000 лв. за адвокатско възнаграждение за защита на
съдебна инстанция. Макар във всички съдебни заседания по НОХД 1268/2017 г. по описа на
СпНС ищецът М.Д. да твърди, че адвокат Д. е упълномощена още на досъдебното
производство, видно е, че договор за правна защита и съдействие № . е сключен на
15.06.2017 г., по време на първото съдебно заседание по делото. Предметът на договора е
правна защита и съдействие по н.о.х.д. 1268/2017 г. по описа на СпНС. Поради това съдът
намира, че този договор се отнася само за съдебното производство, а не обхваща и
досъдебното. На досъдебното производство обв. Д. е бил защитаван от адвокатско
дружество „Д. и Д.“, като в договор за правна защита и съдействие № . от 16.09.2016 г. е
отбелязано, че защитата е без хонорар. По НЧХД № 2424/2016 г. по описа на СпНС относно
вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“ и по ВНЧД №248/2016г., в което
са обжалвани постановените мерки за процесуална принуда, ищецът М.Д. е бил
представляван от адв. И. К. и от адв. Г. С. По никое от делата обаче няма приложен договор
за правна защита и съдействие, където да е уговорено възнаграждение за защитниците на
ищеца, поради което не може да се докаже и установи заплатено ли е възнаграждение за
защита по тези производства и в какъв размер. От протоколите на заседанията н.о.х.д.
1268/2017 г. по описа на СпНС е видно, че по делото са се провели 10 открити заседания,
като в 8 от тях участва адв. Д., а в останалите 2 не участва поради обективни причини. За
престъплението по чл.321, ал.3, пр.2 и пр.3, алт.10, т.2, вр. ал.2 НК се предвижда наказание
лишаване от свобода от 3 до 10 години. Съгласно действащата към момента на
провеждането на наказателното производство разпоредба на чл.13, ал.1, т.3 НМРАВ
минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 1000лв. (когато обвинението е за
престъпление с предвидено наказание до 10г. лишаване от свобода), а съгласно чл. 14 от
същата Наредба, когато съдебното заседание по наказателно дело продължи повече от един
ден, допълнителното възнаграждение за всеки следващ ден е по 100 лв. В случая съдебните
заседания по делото са били общо 10, от които адвоката се е явил на 8 от тях, като в
останалите 2 е била възпрепятствана да се яви поради влошено здравословно състояние, т.е.
по обективни причини. От анализа на протоколите на НОХД 1268/2017 г. по описа на СпНС
не се наблюдава поведение на защитника, което да е станало причина за забавяне на
наказателния процес, поради което съдът намира, че съобразно чл. 13, ал. 1, т. 3 във връзка с
чл. 14 от Наредбата, определеният размер на адвокатското възнаграждение от 2000лв. не е
прекомерен и до този размер искът за имуществени вреди следва да се уважи.
Относно възражението, че срещу ищеца има и други образувани досъдебни
производства – представена е справка от СДВР-МВР, от която се установява образуване на
наказателно производство по НОХД 929/2006г. – приключило със споразумение, одобрено
на 01.12.2006 г., както и НОХД 67/14г. – приключило със споразумение, одобрено на
17.2.2014г., с което се налага наказание лишаване от свобода за срок от 8 месеца, отложено
за срок от 3г. И двете наказателни производства са приключили в период преди ищецът да
бъде привлечен като обвиняем по процесното наказателно дело. Не се установява в исковия
период да са извършвани процесуално-следствени действия с участието на ищеца по други
наказателни дела. Следователно вредите са във връзка единствено с процесното наказателно
4
дело.
Относно справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди съдът
намира следното: Ищецът е привлечен като обвиняем на 16.9.2016г., а оправдателна присъда
влязла в сила на 10.3.2018г., поради което наказателното производство не е продължило
извън разумен срок. В същото време обвинението е за тежко престъпление, извършването на
което попада в изпитателния срок на отложеното наказание. По време на наказателното
производство ищецът е бил задържан под стража, най-напред по постановление на
прокурора за срок от 72часа, а след това и по постановена мярка за процесуална принуда
„задържане под стража“ за 12 дни в следствен арест. Според свидетелските показания, които
съдът кредитира като достоверни, ищецът е преживял болки и страдания по време на
наказателното производство срещу него, изпитал е чувство на потиснатост и се е страхувал
да не бъде осъден, още повече, че по това време е бил в изпитателен срок на предходно
отложено наказание. По време на задържането под стража на детето на ищеца е била
правена жизненоважна операция, като поради лишаването от свобода М.Д. не е могъл да
бъде до семейството си в труден за него момент, което обосновава допълнителни болки и
душевни страдания на ищеца.
При изложените съображения, настоящата инстанция намира за съответен с тежестта
на вредите и справедлив, съобразно изискванията на чл. 52 ЗЗД, размер на обезщетение от
5 000 лв.
По отношение на претенцията за лихва за забава от датата на влизане в сила на
оправдателната присъда съдът намира следното. Оправдателната присъда по НОХД
1268/2017 г. по описа на СпНС е постановена на 23.2.2018г. и не е обжалвана и
протестирана, поради което влиза в сила 15 дни от датата на постановяване –следователно е
влязла в сила на 10.3.2018г. Доколкото обаче лихвата се претендира за периода след
12.3.2018г. и в съответствие с диспозитивното начало в гражданския процес, следва да бъде
присъдена само за този период, за който е поискана.
При този изход на спора разноски се дължат на ищеца, съразмерно с уважената част
от исковете. Съдът намира, че възраженията на ответника относно прекомерност на
адвокатския хонорар на процесуалния представител на ищеца са основателни. Минималният
размер на адвокатско възнаграждение съгласно чл.7, ал. 2, т. 4 НМРАВ е в размер на 1112
лв., като делото не се отличава с фактическа и правна сложност и е приключило в едно
съдебно заседание, поради което съдът намира, че следва да намали възнаграждението до
минимума. На ищеца се дължат разноски на основание чл. 78, ал. 1 във вр. с чл. 10, ал. 3,
изр. 2 ЗОДОВ съобразно уважената част от иска, поради което съдът намира, че следва да му
присъди разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 404,85 лв.
Воден от горното, Софийски районен съд
5
РЕШИ:
ОСЪЖДА ответника Прокуратурата на Република България, гр. С., бул. Драган
Цанков №6, да плати на ищеца М. Т. Д. с ЕГН ***, гр. С., ул. „В.“ . сумите:
- 2000лв. – обезщетение за имуществени вреди за платено адвокатско възнаграждение,
настъпили вследствие повдигане и поддържане на незаконно обвинение по ДП №366 БОП
3/2015г., пр.пр.354/2015г. по описа на СП за престъпление по чл.321, ал.3, пр.2 и пр.3,
алт.10, т.2, вр. ал.2 НК, за което ищецът е оправдан с влязла в сила присъда по н.о.х.д.
№1268/2017г. по описа на СПНС, 16 състав, ведно със законната лихва върху главницата от
12.3.2018г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска относно имуществените вреди
за сумата над 2000лв. до предявения размер от 2400лв.;
- 5000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, настъпили по причина повдигане
и поддържане на незаконно обвинение по ДП №366 БОП 3/2015г., пр.пр.354/2015г. по описа
на СП за престъпление по чл.321, ал.3, пр.2 и пр.3, алт.10, т.2, вр. ал.2 НК, за което ищецът е
оправдан с влязла в сила присъда по н.о.х.д. №1268/2017г. по описа на СПНС, 16 състав,
ведно със законната лихва върху главницата от 23.2.2018г. до окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска относно неимуществените вреди за сумата над 5000лв. до предявения
размер от 19400лв.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр. С., бул. „Витоша № да заплати
на М. Т. Д. с ЕГН ***, гр. С., ул. „В.“ . разноски в размер на 404,85 лв.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните с въззивна жалба пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6