Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 151
19.03.2019 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на деветнадесети февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар: Мария
Койнова
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдия Р.Чиркалева - И. административно дело № 946 по описа на съда
за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Делото
е образувано по жалба на М.И.М.,***, срещу Ревизионен
акт №Р-16002617007165-091-001 от 13.06.2018г., издаден от органи по
приходите при ТД на НАП – Пловдив, в частта му, в която е потвърден с Решение
№507/03.09.2018г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ Пловдив.
В жалбата се твърди, че ревизионният
акт в обжалваната част е неправилен,
незаконосъобразен и необоснован, постановен при неправилно тълкуване на
материалния данъчен закон и при допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила по издаването му. Излагат се подробни
съображения, въз основа на които се претендира отмяна на ревизионния акт в
частта, потвърдена с Решение №507/03.09.2018г. на Директора на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Пловдив. Сочи се неправилно
квалифициране от страна на данъчните органи на получените по банковата сметка
на жалбоподателката суми през 2014, 2015 и 2016г., като „доход от друг
източник“, по смисъла на чл. 35, т.6 от ЗДДФЛ. За направените от страна на
лицата П. Б. и Б. Б. преводи по банковата сметка на жалбоподателката, се
претендира наличието на достатъчно доказателства, че същите представляват
вноски по погасяване на заем, предоставен с договор за заем от 02.12.2010г. и
разписка за получаване на заемната сума. Доказателства за тези обстоятелства
били представени от страна на ревизираното лице с възражение срещу ревизионния
доклад с вх. № 94-00-4789/30.05.2018г. Със същото възражение жалбоподателката
предоставила и заверено копие на Договор за паричен заем от 30.11.2010г., по
силата на който заедно със съпругът си предоставят в заем сумата от 4000 лева,
на лицето А. Б.. Връщането на този заем, съобразно дадени от лицата А. Б. и
дъщеря му Ж. Б. обяснения, било осъществено чрез направени парични преводи по
банковата сметка на жалбоподателката чрез OPAL TRANSFER LTD. Претендира се, че заемния характер на
получените по банковите сметки на жалбоподателката парични средства се доказва
от представените на ревизиращите органи документи, предвид което неправилно
последните са определили тези средства, като такива с неустановен произход и са
ги обложили като доход от друг източник по реда на чл. 35, т.6 от ДОПК. М.
оспорва и установените с РА вноски за здравно осигуряване, след направено от
данъчните органи годишно изравняване. В тази връзка сочи, че е осигурено лице
на основание чл. 40, ал.1, т.2 от ЗЗО и след като получените по банковата й
сметка суми не са доход от друг източник, то не следва да се начисляват и
здравно осигурителни вноски върху тези средства. По посочените съображения се
иска отмяна на РА в потвърдената му част, както и присъждане на направените по
делото разноски, съгласно приложен списък.
Ответникът по жалбата, Директор на Дирекция „Обжалване
и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив, чрез процесуалния си представител изразява становище, че обжалваният
ревизионен акт е правилен и законосъобразен. Претендира се липсата на
доказателства относно произхода на получените по банковата сметка на
жалбоподателката средства, като за същите се сочи, че представляват укрит доход.
В представена по делото писмена защита се излага становище, че след като
ревизираното лице не е представило доказателство за източника на дохода, то
същият следва на основание чл. 35, т.6 от ЗДДФЛ да се квалифицира като доход
придобит от всички други източници, които не са изрично посочени в ЗДДФЛ, не са
посочени като необлагаеми, или не са обложени с окончателни данъци по реда на
ЗДДФЛ и ЗКПО или с патентен данък по реда на ЗМДТ. Излагат се също твърдения,
че направените е хода на ревизията констатации показват, че за М.М. са налице предпоставките да се реализира съставът на чл.
122, ал.1, т.7 от ДОПК, както и възможността за определяне на данъчната основа
и данъка по реда на чл. 122, ал.2 от ДОПК. Претендира се, че на основание чл.
124, ал.2 от ДОПК, констатациите на ревизиращите органи следва да се считат за
верни, тъй като нито в хода на ревизията нито в хода на съдебното производство
са представени доказателства опровергаващи установеното от ревизиращите органи.
Относно представените в хода на ревизията доказателства от страна на жалбоподателката,
че получените по банковата й сметка от П. Б. и А. Б. средства представляват
върнат заем по договор от 02.12.2010г., се сочи наличие на съмнение за тяхното антидатиране, предвид несвоевременното им представяне.
Предвид обстоятелството, че договора за заем е частен документ, същият нямал
обвързваща сила спрямо трети лица, в т.ч и приходната администрация.
Независимо, че писмената форма на договора и нотариалната заверка на подписите
не били форма за неговата действителност, следвало в случая да се представят
доказателства за реалното предаване на заемната сума, а такива липсвали.
Претендира
се юрисконсултско възнаграждение. Във връзка с претендираното
възнаграждение за адвокат се прави изрично възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, като се твърди, че същото надвишава минимума,
предвиден в Наредбата за адвокатските възнаграждения. Освен това се моли да
бъде приложена разпоредбата, съгласно която, при претендиране на адвокатско
възнаграждение без присъствие, се присъжда 75 % от адвокатското възнаграждение.
Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата
основания, доводите на страните и събраните доказателства, приема за установено
следното:
Предмет
на оспорване е Ревизионен акт №Р-16002617007165-091-001 от 13.06.2018г.,
издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, в частта му, в която е
потвърден с Решение №507/03.09.2018г. на Директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ Пловдив.
Ревизионното производство по издаване на
оспорения акт е започнало със Заповед за възлагане на ревизия № Р-1600**********-020-001/23.10.2017 г., издадена от И.К., Началник сектор при ТД на НАП - гр. Пловдив, с обхват: задължения за данък
върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2011 г. – 31.12.2016 г., като е определен срок за приключване на
ревизионното производство до 3 месеца, считано от датата на връчване на заповедта,
което е сторено на 01.11.2017 г., видно от разписката към заповедта. За ръководител
на ревизията е била определена Т. И. Т..
Впоследствие са издадени
Заповеди за изменение на ЗВР с №№ Р-1600**********-020-002/30.01.2018 г., Р-1600**********-020-003/26.02.2018 г. и Р-1600**********-020-004/27.03.2018 г., с които
срокът е продължен до
01.04.2018г., като с последната цитирана заповед е посочено ревизията да
обхване следните видове задължения по
периоди: данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2011 г. – 31.12.2016 г. и здравно осигуряване – за самоосигуряващи
се за периода 01.01.2011г. – 31.12.2016г.
Ревизираното
лице - М.И.М. е местно физическо лице по
смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ и е данъчно задължено лице по смисъла на чл. 6 и чл.
8 от ЗДДФЛ, за доходите получени през данъчните периоди попадащи в обхвата на
ревизията. Жалбоподателката няма регистрация като ЕТ, като за периода 2011 до
2016г. не е подавала ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ и не е декларирала получени доходи
от наем от свободни професии, граждански договори и др. Ревизираното лице е
получило облагаеми доходи по трудови правоотношения през периодите м.09.2015г.
– м.12.2015г, м.04.2016г.- м.05.2016г. и м.09.2016г.- м. 12.2016г., за които на
основание чл. 52 от ЗДДФЛ е освободено от задължението да подава такава
декларация.
В
хода на ревизионното производство, данъчните органи на основание чл. 53 от ДОПК
са изискали от жалбоподателката справка за паричния поток за периода от
01.01.2011г. до 31.12.2016г., включително информация за притежаваното от
жалбоподателката движимо и недвижимо имущество, за наличните средства по
банковите й сметки, както и извършените през ревизирания период разходи.
На
основание чл. 37 от ДОПК е извършена справка за
движението на паричните средства на лицето по банковите сметки, като от лицето
са представени и приобщени към ревизионното производство обяснения относно
основанието на получените парични преводи.
В срока по чл.117, ал.1
от ДОПК е изготвен Ревизионен доклад /РД/ №Р-16002617007165-092-001/16.04.2018г.
/л. 53-70/, получен от жалбоподателката на 18.04.2018г. лично, срещу подпис,
видно от приложената към същия разписка.
Против
изготвения РД М. е подала с възражение №94-00-3978/30.04.2018г. и искане с вх.
№94-00-3978/30.04.2018г. за удължаване
срока за представяне на доказателства. В отговор на последното е
издадено Уведомление за продължаване на срока за подаване на възражение и
представяне на доказателства по ревизионен доклад №Р-16002617007165-РУС-001/30.04.2018г.
до 30.05.2018г. С вх. №
94-00-4789/30.05.2018г. са постъпили възражения ведно с приложени документи -
договори за паричен заем от 02.12.2010г. и 30.11.2010г., писмени обяснения и
декларация /л. 36-50/.
В
законоустановения срок е издаден Ревизионен акт
№Р-16002617007165-091-001/13.06.2018г., от И. К.- възложил ревизията и Т. Т.-
ръководител на ревизията. РА е получен по електронна поща от жалбоподателката
на 15.06.2018г., според представеното Удостоверение за извършено връчване по
електронен път в ИС „Контрол“.
С
ревизионния акт изцяло се възприемат констатациите на органите изложени в
Ревизионен доклад № Р-16002617007165-092-001/16.04.2018г., ведно с приложенията
към него. Видно от последните в хода на ревизионното производство е извършена съпоставка на приходите и разходите на М.И.М., при което за 2014г. е установено превишаване на разходите
над приходите
в размер на 8227, 59 лв., което превишаване е прието за недеклариран доход по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ.
Ревизиращите органи са приели, като доход от други източници по смисъла на чл.
35, т.6 от ДОПК и постъпилата през 2014г. по банковата сметка на
жалбоподателката в ЦКБ, сума в размер на 2000 лв. от лицето П. Б. Б., както и
сумите в размер на 8800 от същото лице през 2015г., и сумата от 400 лв. през
2015г. постъпила от лицето А. Г. П., както и постъпилите през 2016г. суми в общ
размер на 5830 лв. подробно описани в табличен вид в РД /л. 64/. Тук прави
впечатление, че постъпилите суми по сметка на М. в ЦКБ, така както са описани в
таблица на л. 63 от РД са пресметнати вместо в общ размер на 9200 лв., като
равняващи се на 8200 лв., при което данъчната основа за дохода по чл. 35 от ЗДДФЛ за тази година е определена в размер на 8200 лв. Последното обстоятелство
доколкото е в полза на жалбоподателката не подлежи на корекция от съда, дори и
при установяване наличието на фактите, довели до образуване на данъчната основа
при пресмятане на посочените суми.
Дадените
от ревизираното лице обяснения и представените с възражението срещу ревизионния
доклад писмени доказателства, относно основанието на което е получило описаните
в РД суми не са възприети от ревизиращите органи, като същите
са формирали изводът, че е налице недеклариран доход по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, при което са определени данъчните задължения
на ревизираното лице във вида посочен в Приложение №1 към Ревизионен акт №Р-16002617007165-091-001 от 13.06.2018г., издаден
от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив/ л. 27-29/.
Ревизионен
акт №Р-16002617007165-091-001/13.06.2018г. е обжалван в срока по чл.152, ал.1
от ДОПК пред Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“
– Пловдив при ЦУ на НАП.
В
срока по чл.155, ал.1 от ДОПК, Директор на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив постановява Решение №507/03.09.2018г.,
с което потвърждава издаден на М.И.М.
Ревизионен акт №Р-16002617007165-091-001/13.06.2018г, за установените
задължения и лихви за просрочия, както следва: 1. За 2015г. данък върху
годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ в размер на 754 лв. и лихва 162, 14
лв. 2. За 2016г. данък върху
годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ в размер на 528 лв. и лихва 59, 99
лв., както и за установени задължения за здравни
вноски по чл. 40, ал.5 от ЗЗО за 2011г. в размер на 184, 80 лв. и лихва в
размер на 130, 47лв., за 2015г. в размер на 491, 82 лв. и лихва 105, 76 лв. и
за 2016г. в размер на 134, 44 лв. и 15, 28 лихва, изменя Ревизионен акт №Р-16002617007165-091-001/13.06.2018г, за
установените задължения и лихви за просрочия, както следва: за 2014г. данък върху годишна данъчна
основа по чл. 17 от ЗДДФЛ от 940лв. на 200лв., и лихва от 297, 85лв. на 63,
37лв и отменя Ревизионен акт
№Р-16002617007165-091-001/13.06.2018г. за установени задължения за здравни
вноски по чл. 40, ал.5 от ЗЗО за 2014г.
За да потвърди РА в посочената част, решаващият орган изцяло е възприел мотивите на
ревизиращия екип,
като е определен като правилен извода на органите по приходите, че получените
по сметка в ЦКБ АД с титуляр М.М. парични средства
общо за 2015г. в размер на 9200 лв. и за
2016г. в размер на 5530 лв.,
представляват придобит доход от други източници. Решаващият орган е приел, че
обжалвания акт за 2015г. и 2016г. е издаден в съответствие със закона, поради
което начисленият от страна на органа по приходите данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ на лицето за 2015г. в размер на 754 лв. и лихва 162, 14 лв. и за 2016г. в
размер на 528 лв. и лихва 59,99 лв. следва да бъде потвърден. По тези
съображения РА е потвърден и по отношение начислените задължения по чл. 40,
ал.5 от ЗЗО за 2011г., 2015г. и 2016г..
За
да измени РА по отношение установените данъчни задължения за ревизираната 2014г.,
Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив, е възприел,
че определените от приходните органи доходи от други източници за тази година в
размер на 10 227, 59 лв., следва да се намалят със сумата от 8 227,
59 лв., която сума представлявала и установеното от органите несъответствие
между получените доходи и извършените от
лицето разходи през 2014г. Прието е от решаващият орган, че сумата в размер
на 8 227, 59 лв., М. е получила от
родителите си и същата не представлява доход по смисъла на чл. 35, т.6 от ДОПК.
Горната фактическа обстановка се установява от
приобщената по делото административна преписка, както и приобщените в хода на съдебното производство доказателства, представени от
ТД на НАП – Пловдив, офис Хасково,
депозирани по делото с писмо вх. № 140/08.01.2019г. (л. 208); с писмо вх. № 364/17.01.2019г. (л. 211) с писмо вх. № 555/24.01.2019г. (л. 217),
както и представените от страна на жалбоподателя с писмо вх.№ 1166/19.02.2019г.
С оглед компетентността на органа издал оспорения акт по делото са приложени: Заповед № РД 182.2/05.11.2012г. (л. 194), Заповед № 16134/18.05.2009 г. (л. 196) и Заповед № РД-09-1/03.01.2017 г. (л. 20, т. 2). По делото е представен и диск с данни от публичния
регистър на електронните подпис и сертификати за електронни подписи на лицата,
работили по преписката (л. 19).
При така
установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Обжалваният ревизионен акт представлява индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК. Същият е оспорен от
страна с активна процесуална легитимация – участник в административното
производство, чийто права и интереси са пряко засегнати от него, с оглед на
предвидените в него неблагоприятни последици. Жалбата е подадена в срок до компетентния да я разгледа съд и е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна, поради
следните съображения:
Ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени в
сроковете по чл.117 ал.1 и чл.119 ал.3 ДОПК и от компетентните органи по
смисъла на чл.118 ал.2 ДОПК във връзка с чл.7 ал.1 т.4 ЗНАП, в кръга на
определените им правомощия по чл.119 ал.2 ДОПК, определящ материалната
компетентност на лицата, които следва да издават ревизионния акт, и предвиждащ,
че ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията (определен за това
с акт на директора на компетентната териториална дирекция) и ръководителя на
ревизията (определен със заповедта за възлагане на ревизия). Изложеното налага
извод, че в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, като не са налице
основания и за неговата нищожност. В този смисъл е и съдебната практика, изразена с Тълкувателно решение № 5/2016 г. на ВАС.
Независимо от последното, настоящият
съдебен състав намира оспореният акт за издаден в нарушение на материалния
закон. На първо място следва да се посочи, че в издадения данъчно ревизионен
акт не се сочи производството да е протекло по специалния ред на чл. 122 от ДОПК, нито пък в административната преписка се съдържа уведомление по чл.124 от ДОПК до ревизираното лице. С оглед на последното настоящият състав намира, че
органа е провел производството по общия ред, а не по този на чл.122 от ДОПК,
каквито твърдения се излагат от процесуалния представител на ответната страна с
писмената защита.
В тази връзка съдът намира, че
доколкото определянето на задълженията на ревизираното лице е станало по реда
на чл. 17 от ЗДДФЛ съгласно приложената по делото ЗВР, то данъчно ревизионния
орган е следвало да определи общата годишна данъчна основа от сумите на годишните
данъчни основи по чл. 25, 30, 32, 34 и 36 от
ЗДДФЛ, намалена с предвидените в този закон данъчни облекчения. Вместо това
годишната данъчна основа е определена след анализ на фактите и обстоятелствата
по чл. 122, ал.2 от ДОПК, единствено и само въз основа на постъпили по сметка
на ревизираното лице средства, които органа е определил като укрит доход от
други източници по смисъла на чл. 35, т.6 от ДОПК и въз основа на
несъответствие между доходите и разходите на ревизираното лице при анализ на
финансовия поток за ревизирания период. Настоящият състав намира, че възприетия
подход е относим в производството по особения ред за определяне на данъчната
основа по чл. 122, ал.2 на ДОПК, а не по общия ред на чл. 17 от ЗДДФЛ.
Прави впечатление, че в цялото
ревизионно производство, данъчният орган поставя ревизираното лице в положение
да оборва направени от него констатации и заключения, при производствените
правила на ревизия по реда на чл. 122 от ДОПК, вместо да излага факти относими
към материалноправните предпоставки за определяне данъчната основа на
задълженото лице при условията на чл. 17 от ЗДДФЛ.
Последното налага извод, че ревизиращият орган е смесил двете
производства това по общия ред и това по реда на чл. 122 от ДОПК, като е
възприел наличие на „доходи от друг източник“ без да установи на свои ред при
условията на пълно и главно доказване какъв точно е източника на доход и дали
посочените в ревизионния акт суми могат да бъдат квалифицирани като доход.
В процесния случай между страните не се спори относно наличието на
постъпили по банковата сметка на жалбоподателката суми, в размера и от лицата
посочени изчерпателно на стр. 3 от РА. Спорът се свежда до това дали тези суми
следва да бъдат квалифицирани като „доход от друг източник“, с оглед
включването им в годишната данъчна основа на ревизираното лице.
В тази връзка може да се
посочи, че ЗДДФЛ не съдържа легално определение на понятието "доход", както няма легално
определение и на понятието "облагаем
доход", като в разпоредбата на чл. 10 от закона са дадени видовете
доходи според два различни класификационни критерия – според източника на
дохода - ал. 1 от разпоредбата, и според формата на получаването/плащането му -
ал. 2 от разпоредбата. По аналогия, от разпоредбите на Счетоводен стандарт 18,
определящ дефиницията за "приход на предприятие" в счетоводен аспект
и при съобразяване с посочената норма на чл. 10 ЗДДФЛ, следва да се приеме, че
доходът е икономическо понятие, което обхваща получени от конкретно физическо
лице оценими в пари права, които водят до нарастване на имуществения комплекс
на това лице чрез нарастване на активите или намаляване на пасивите му.
Разпоредбата на чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ, освен
наличието на доход, който да се обложи, изисква той да е получен от "други източници". Понятието "източник на доходи" също не
е дефинирано изрично в ЗДДФЛ. Това налага извличането му по тълкувателен път
при съобразяване с логиката на закона и преследваната от законодателя цел. От
една страна, понятието представлява класификационен критерий по чл. 10, въз
основа на който са изброени такива доходи, като с препратка е посочено, че по
този критерий, доходи са и тези по чл. 35 ЗДДФЛ, а от друга страна, в чл. 8 от
закона е посочено за кои източници на тези доходи се счита, че се намират на
територията на Република България. Най-сетне, императивно изискване на разпоредбата
на чл. 35, т. 6 от закона, е доходът да е от източник, който не е изрично
посочен в този закон, което означава, че при изграждането на мотивите в
процесния акт, следва да се посочи изрично какво е нормативното или
облигационно основание за получаването на такъв доход. В ЗДДФЛ са посочени
следните източници на доходи – доходи от трудови правоотношения, доходи от
стопанска дейност като едноличен търговец, доходи от друга стопанска дейност
/вкл. и дохода на лица, регистрирани като земеделски производители/, доходи от
наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество,
доходи от прехвърляне на права или имущество, доходи от източниците, посочени в
чл. 35, т. 1-5 ЗДДФЛ, както и доходи по чл. 37–38 от закона.
Анализът на разпоредбите,
уреждащи тези видове доходи, води до обоснования извод, че понятието
"източник на дохода" предполага наличието на правоотношение, по силата
на което за съответното лице е породено вземане за оценимо имуществено право,
и/или прехвърлящо такова имуществено право лице или лица, които от гледна точка
на данъчния закон се квалифицират като платец на дохода.
При
прилагане на оборимата презумпция на чл. 123, ал. 1,
т. 1 и т. 2 ДОПК, не се
изисква установяване на източник на дохода /в смисъл
на права по развило се или съществуващо правоотношение и/или на констатиран
платец/, а се презюмира извън тези
обстоятелства. В случая обаче, органите по приходите не са се позовали на тази
презумпция, за да формират данъчна основа по реда на чл. 122-123 от ДОПК, а ревизионното производство е проведено по
общите процесуални правила, които изискват данъчните фактически състави,
водещи до определяне на задължения, да се установят при условията на
първоначално пълно доказване от администрацията - § 2 ДР на ДОПК във връзка с
чл. 170, ал. 1 АПК, вкл. в конкретния казус относно наличието на получен доход
от конкретен източник, което не бе сторено по делото. Констатацията за
получени суми по бакновата сметка на
жалбоподателката, на самостоятелно основание не води на извода, че същите тези
суми представляват доход. Наличие на последното обстоятелство следва да бъде
доказано от данъчните органи с установяване на правоотношението, по което
посочената сума е постъпила. Вместо
това, след направените констатации за постъпилите средства в оспорената им част,
данъчните органи са презюмирали укриване на тези
доходи и са ги обложили като такива „от други източници“ по смисъла на чл. 35,
т.6 от ДОПК. Последното на основание чл. 122, ал.1, т.2 от ДОПК е предпоставка
за провеждане на производството по особения ред, като също такова на основание
чл. 122, ал.1, т.7 от ДОПК е и установеното за 2014г. несъответствие на
получените доходи и направените разходи в размер на 8227, 59лв., макар и за тази
сума РА да е отменен с решението на ДД „ОДОП“ гр. Пловдив.
С оглед установеното, органите по приходите са били длъжни да
уведомят ревизираното лице, че основата за облагане с данъци ще бъде определена
по предвидения в чл. 122 от ДОПК ред и да му предоставят възможност да ангажира
доказателства и да вземе становище с оглед защита на правата и интересите си.
По своята правна същност
уведомлението по чл. 124 ДОПК представлява процесуално действие, с което
органът по приходите заявява, че облагането ще бъде извършвано по особения ред
на чл. 122 и следващите от ДОПК. За да породи своя правен ефект, обаче,
уведомлението следва да бъде издадено и връчено в хода на ревизионното
производство. Такова уведомление по чл. 124, ал. 1 ДОПК в ревизионното
производство на лицето не е връчвано, както и не му е дадено указание да подаде
декларация по образец, посочена в чл. 124, ал. 3 ДОПК, в която да посочи
относимите към установяване на данъчната основа обстоятелства.
Предвид изложеното, съдът
намира, че незаконосъобразно е определена данъчната основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за процесните 2014г., 2015г. и 2016г, като са съобразявани суми, представляващи според органите
укрити доходи от други източници по смисъла на чл. 35, т.6 от ДОПК.
С оглед обстоятелството, че на ревизираното лице са определени задължения за
данък по ЗДДФЛ върху тези доходи, но по общия ред, а не по аналогия, съдът
счита, че РА следва да бъде отменен в оспорваната му част.
Освен
изложеното, в допълнение следва да се посочи, че макар и за
жалбоподателката да не е съществувало задължение да оборва констатациите на
ревизиращите органи, че посочените постъпления по банковата й сметка са укрит
доход, същата е представила още в хода на ревизията писмени доказателства
относно предоставяне в заем на посочените суми на лицата П. Б. Б. и А. Б. Б.,
както и писмени обяснения от същите лица, че са получили посочените по заемните
договори суми, както и че същите са връщали по банков път, чрез преводи по
банковата сметка на жалбоподателката в ЦКБ. Ревизиращите органи не са
възприели, като достоверни така представените
доказателства, като са изразили съмнения за тяхното антидатиране.
В тази връзка настоящият състав намира за основателно направеното с жалбата
възражение, че именно след запознаване с ревизионния доклад ревизираното лице е
имало възможност да представи доказателства срещу направени от органите
констатации. В хода на самото ревизионно производство жалбоподателката е дала
дължимите обяснения, като отново е заявила основанието, по което тези суми са
постъпили по банковата й сметка. Настоящият съд намира, че ангажираните от
жалбоподателката писмени доказателства, в хода на ревизионното производство, в
достатъчна степен доказват предоставяне в заем от В. Б. М. и М.И.М. на П. Б. Б.,
сумата от 15 000 лв., на дата 02.12.2010г., както и на А. Б. Б. на сумата
от 4000 лв., на 30.11.2010г. Предвид наличните доказателства, относно
основанието за тези преводи, данъчните органи в хода на проведеното ревизизионно производство по общия ред са презюмирали качеството им на „доход от друг източник“, в
нарушение на материалния закон. Представените писмени документи, притежават
доказателствена сила в достатъчна степен по отношение направените от страните
волеизявления в тях и свидетелстват за наличието на реално предаване на
процесните суми от жалбоподателката и нейния съпруг на посочените лица.
Последното предопределя действителността на посоченото от жалбоподателката
основание за постъпване на процесните суми по банковата й сметка, което
обстоятелство изключва характера им на „доход от друг източник“ по смисъла на
чл. 35, т.6 от ДОПК.
Ето защо, след като
приходната администрация не е установила и доказала по надлежния ред
недекларирани от РЛ облагаеми доходи, които следва да бъдат включени в облагаемата основа, то така издаденият РА се явява
незаконосъобразен и следва да бъде отменен в тази му част, като базиран
само на предположения, обстоятелство недопустимо за производство протекло по
общия ред.
Доколкото настоящият
състав намира за недоказано наличието на недеклариран облагаем доход от
ревизираното лице, по отношение на
същото липсват и материалноправните предпоставки за установяване на
задължения за здравноосигурителни вноски за годишно изравняване, предвид което
оспорения акт следва да бъде отменен и в тази му част.
При този изход на спора и предвид претенциите
на страните за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива се
следват на жалбоподателя в
поискания размер, който съда намери за доказан за сумата от 650. 00
(шестотин и петдесет) лв., представляващи разноски
за: 50. 00 лв. ДТ и 600. 00 лв. адвокатски хонорар. Така поисканите
разноски не са прекомерни, с оглед характера на производството и упражнената
адвокатска защита.
В предвид на изложеното, на основание чл. 160, ал. 1
от ДОПК,вр. чл.172 от АПК Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Ревизионен акт
№Р-16002617007165-091-001 от 13.06.2018г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. Пловдив, потвърден
с Решение
№507/03.09.2018г. на директора на дирекция
"Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Пловдив при ЦУ на НАП,
в частта за установените задължения за: данък върху годишна данъчна основа по
чл. 17 от ЗДДФЛ за 2014г. в размер на 200лв., и лихва в размер на 63, 37лв,
данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2015г. в размер на 754
лв. и лихва в размер на 162, 14 лв., данък върху годишна данъчна основа по чл.
17 от ЗДДФЛ за 2016г. в размер на 528 лв. и лихва в размер на 59, 99 лв., както
и за установени задължения за здравни вноски по чл. 40, ал.5 от ЗЗО за 2011г. в
размер на 184, 80 лв. и лихва в размер на 130, 47лв., за 2015г. в размер на
491, 82 лв. и лихва - 105, 76 лв. и за 2016г. в размер на 134, 44 лв. и 15, 28
лихва, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА
Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив при ЦУ
на НАП, да заплати на М.И.М.,***, сумата от 650. 00 лв., разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
СЪДИЯ: