РЕШЕНИЕ
№………….
гр. София, 09.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV-Г въззивен състав, в закрито съдебно заседание на девети март през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ТАНЯ ОРЕШАРОВА
2. мл. с. ИРИНА СТОЕВА
като разгледа докладваното от младши съдия Стоева
ч.гр.д. № 2179 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 435 - чл. 438 от ГПК.
Постъпила е частна жалба, подадена от длъжника по изпълнително дело № 20208510402470 по описа на ЧСИ М.П.с рег. № 851 – „Т.С.” ЕАД, срещу Постановление от 11.12.2020 г., с което съдебният изпълнител е отказал по направено от жалбоподателя възражение да намали приетите по делото разноски за адвокатски хонорар от 400,00 лева на 200,00 лева. В жалбата се поддържа, че се дължи адвокатско възнаграждение само за образуване на изпълнителното производство и в минимален размер с оглед фактическата и правна сложност на делото. Посочва се, че не са извършвани действия по процесуално представителство, защита и съдействие от пълномощника на взискателя, поради което длъжникът не следва да отговаря за разноски за това. Поддържа се, че според практиката на ВКС общините са „сигурни платци”, а Столична община е едноличен собственик на дружеството-жалбоподател. Посочва се, че длъжникът е удовлетворил вземането в срока за доброволно изпълнение, без да са били необходими последващи действия за събиране на вземането. Моли се за отмяна на отказа на съдебния изпълнител да намали адвокатския хонорар до 200,00 лева, предвид чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г., а по отношение на пропорционалните такси, вкл. таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ, се иска съдът да се произнесе по същество.
В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК е постъпило възражение от насрещната страна – взискателя „Е.С.П.” ЕООД, в което се поддържа, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Посочва се, че адвокатското възнаграждение е договорено за образуване на изпълнително дело и за процесуално представителство по същото, и че пълномощникът на дружеството-взискател е извършил и други действия по делото, като: промяна на изпълнителните способи, депозиране на становища, както и действия за събиране на вземането извън самото образуване на изпълнителното дело. Поддържа се, че договореният хонорар съответства на минималните размери, предвидени в Наредба № 1/2004 г.
В мотивите си по чл. 436, ал. 3, изр. 2 от ГПК частният съдебен изпълнител е посочил, че жалбата е неоснователна, тъй като пълномощникът на взискателя е извършил и други действия извън образуването на изпълнителното дело – получавал е за взискателя съобщения и книжа по делото, следил е за движението му, извършвайки справки лично в кантората на съдебния изпълнител и по телефона, с молба от 20.11.2020 г. е посочил способ за изпълнение, различен от този в молбата за образуване на изпълнителното дело, изготвял е възражения по процесната жалба и направеното преди нея от длъжника искане за намаляване на разноските. Сочи се, че възнаграждението отговаря на минимално предвидените размери в чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1/2004 г. По отношение на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ се посочва, че същата е 103,07 лева с ДДС, като същата е изчислена върху сумите в изпълнителния лист, адвокатското възнаграждение и върху разноските на взискателя за издаване на изпълнител лист и за банкови такси.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Изпълнително дело № 20208510402470 по описа на ЧСИМ.П.е образувано на 19.11.2020 г. по молба на „Е.С.П.” ЕООД чрез пълномощника му – Адвокатско съдружие „М.Л.”, действащо чрез адв. М.Л., срещу „Т.С.” ЕАД, въз основа на изпълнителен лист от 07.02.2020 г. С молбата взискателят е възложил на съдебния изпълнител да образува изпълнително дело и да наложи запор на движими вещи на длъжника, да възбрани недвижимите му имоти и да наложи запор върху притежаваните от него дружествени дялове. Направено е искане за събиране както на сумите по изпълнителния лист, така и на сумата в размер на 5,91 лева – за държавна такса и банков превод за издаване на изпълнителния лист, и на сумата в размер на 3,00 лева за преведена такса към съдебния изпълнител. В молбата се претендира и платено адвокатско възнаграждение в общ размер от 400,00 лева. Към молбата е представен изпълнителен лист от 07.02.2020 г. за осъждане на „Т.С.” ЕАД да заплати на адв. К.И.Б.на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА сумата от 450,00 лева - разноски за предоставено в полза на П.Д.П.безплатно процесуално представителство по заповедно и исково производство.
Представен е и договор за цесия от 04.03.2020, с който К.И.Б.е прехвърлила на цесионера „Е.С.П.” ЕООД цялото вземане, което има към „Т.С.” ЕАД, придобито от цедента на основание присъдена сума от СРС по гр. д. № 1478/2019 по описа на СГС, във връзка с Решение № 512191 от 22.10.2018 г. по гр.д. № 78487/2017 г. по описа на СРС, ведно с платената държавна такса за издаване на изпълнителен лист.
Към молбата е представено пълномощно, с което взискателят е упълномощил Адвокатско съдружие „М.Л.”, чрез адв. М.Л., да го представлява пред съдебно-изпълнителните органи за събиране на сумите по изпълнителен лист от 07.02.2020 г., издаден от СРС по гр. д. № 1478/2019 г. по описа на СГС, във връзка с Решение № 512191 от 22.10.2018 г. по гр.д. № 78487/2017 г. по описа на СРС, като със споразумение за адвокатско възнаграждение от 16.11.2020 г. е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лева за образуване и водене на изпълнителното дело, платимо по банков път. Представено е и платежно нареждане от 16.11.2020 г. за заплащане на адвокатското възнаграждение.
С молба с вх. № 82276/20.11.2020 г. взискателят, чрез адв. М.Л., е уведомил съдебния изпълнител, че оттегля посочените в молбата за образуване на изпълнителното дело способи за събиране на вземането и е посочил като единствен способ за изпълнението запор на банковите сметки на длъжника, като е възложил събиране на дължимите суми в случай, че са налични средства по банковите сметки.
На 23.11.2020 г. длъжникът „Т.С.” ЕАД е получил покана за доброволно изпълнение. С възражение с вх. № 84229/26.11.2020 г. длъжникът е поискал от съдебния изпълнител да намали размера на адвокатското възнаграждение на пълномощника на взискателя от 400,00 лева на 200,00 лева, както и съразмерно с оглед на задължението – и пропорционалните такси поради прекомерност.
С постановление за разноски от 11.12.2020 г., връчено на длъжника на 15.12.2020 г., съдебният изпълнител е отказал да намали размера на адвокатското възнаграждение.
На 29.12.2020 г. е подадена процесната частна жалба.
С оглед на установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена от процесуално легитимирано лице – длъжникът, срещу подлежащо на обжалване действие по чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК, а именно – акт на ЧСИ във връзка с определяне на разноските по изпълнението. Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението. Всеки акт, в който частният съдебен изпълнител разглежда въпроса, касаещ дължимостта и размера на разноските, може да бъде атакуван пред съд от длъжника.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
При определяне на минималните размери на разноските за адвокатско възнаграждение следва да се вземе предвид действащата към момента на образуване на изпълнителното производство редакция на Наредба № 1/2004. Към датата на образуване на изпълнителното дело - 19.11.2020 г., минималният размер на възнаграждението за образуване на изпълнително дело по чл. 10, т. 1 е бил 200,00 лева, а съгласно чл. 10, т. 2 - за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания до 1000,00 лева – 200,00 лева.
Предвид процесуалната активност на пълномощника на взискателя в рамките на изпълнителното производство, съдът приема, че не следва да се присъжда адвокатско възнаграждение по чл. 10, т. 2 от Наредба № 1/2004 г., тъй като освен подаването на молба за образуване на изпълнителното дело, в която е посочен изпълнителният способ съгласно изискването на чл. 426, ал. 2 от ГПК, същият не е извършил други изпълнителни действия. Не може да се приеме за действие по заявяване на отделен изпълнителен способ подаването на молбата от 20.11.2020 г. Предвид краткия срок на депозирането ѝ след молбата за образуване на производството (един ден по-късно и преди пристъпване към изпълнителни действия) и съдържанието ѝ - за оттегляне на изпълнителните способи за събиране на вземането, посочени в молбата за образуване на изпълнителното дело, и заявяването на запор на банкови сметки като единствен способ на изпълнението, молбата от 20.11.2020 г. следва да бъде възприета като уточнение на молбата по чл. 426, ал. 2 от ГПК, в която взискателят е длъжен да посочи начина на изпълнението. От материалите по делото не се установява впоследствие да са били предприети други изпълнителни действия и да са били сочени други способи за изпълнение от процесуалния представител на взискателя, поради което следва да се присъди възнаграждение само за образуване на изпълнителното дело. Съдът отбелязва, че противно на посоченото в мотивите на съдебния изпълнител и във възражението на насрещната страна, при извършване на преценка за процесуалното поведение на пълномощника на взискателя, обуславящо основателност на претенцията за възнаграждение за процесуално представителство, не следва да се зачитат действията по извършване на справки, депозиране на възражения по подадени длъжника жалби или подаването на други становища. От значение са действията с искане за предприемане на изпълнителни способи, тъй като именно чрез тях се движи производството към желания за страната резултат – събиране на вземането.
Предвид правната и фактическа сложност на делото съдът счита, че се дължи възнаграждение по чл. 10, т. 1 в минималния размер по Наредба № 1/2004 г. от 200,00 лева.
Предвид изложеното обжалваното постановление следва да се отмени, а адвокатското възнаграждение на пълномощника на взискателя да се намали до размера от 200,00 лева. Що се отнася до възражението за пропорционалните такси, видно от данните по делото единствената начислявана пропорционална такса е тази по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Намаляването ѝ е законова последица от намаляването на адвокатското възнаграждение, по което съдът не дължи отделно произнасяне. След изменението на размера на възнаграждението от съда, в компетентността на съдебния изпълнител е да определи новия размер на дължимите такси в изпълнителното производство.
По изложените
съображения, Софийски градски съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ по частна жалба, подадена от „Т.С.” ЕАД, Постановление за разноски от 11.12.2020 г. по изпълнително дело № 20208510402470 по описа на ЧСИ М.П.с рег. № 851 и район на действие СГС, с което съдебният изпълнител е отказал да намали претендираното адвокатско възнаграждение за пълномощника на взискателя, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА размера на адвокатското възнаграждение на
пълномощника на взискателя - Адвокатско съдружие „М.Л.”, действащо чрез адв. М.Л.
Л., от 400,00 лева на 200,00 лева.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.