ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ ………
Гр.ПЛЕВЕН 26.02.2019 год.
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателна колегия, в закрито заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ
ЕМИЛ БАНКОВ
КРИСТИНА ЛАЛЕВА
при секретаря ……………………………….. …..…………...и в присъствието на
прокурора …………………………...…………… като разгледа докладваното от
……………… съдията Банков …………….. ВЧНД № 122 по описа за 2019 год. и на основание данните по делото е закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.243,ал.7 от НПК.
С определение № 61/31.01.19г.,постановено в з.с.з.по НЧД № 151/19г. Районен съд-Плевен на осн.чл.243,ал.6,т.1 от НПК е потвърдил постановление от 04.01.19г.на прокурор от РП-Плевен по досъдебно производство № Д 1862/17г.по описа на същата прокуратура,с което на осн.чл.243,ал.1,т.1 във вр.с чл.24,ал.1,т.1 от НПК е прекратено наказателното производство водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.131, ал.1, т.12, във вр.с чл.130, ал.2 от НК.
Недоволен от постановения съдебен акт е останал пострадалия Г.С., който го обжалва, чрез повереника си, като навежда доводи,че същият е неправилен. Моли въззивния съд да постанови определение,с което да отмени определението на Районния съд.
Съдът,като прецени доказателствата по делото и взе предвид доводите на страните, констатира следното:
Жалбата е подадена в установения от закона срок, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Досъдебното производство е образувано срещу НИ за престъпление по
чл.131, ал.1, т.12, във вр. с чл.130, ал.2 от НК за това, че на 05.08.2016г. в
с. З., обл. Плевен, по хулигански подбуди причинил лека телесна повреда на Г.А.С.
от с.с., изразяваща се в причинявания на кръвонасядания на малка площ по гърба
в областта на двете лопатки, довели до болка и страдание, без разстройство на
здравето. По делото няма привлечено към наказателна отговорност лице. В хода на
разследването били разпитани свидетели, изискани и приобщени множество писмени
доказателства, назначена СМЕ.
Съобразявайки събраните доказателства
прокурорът е приел, че по категоричен начин се установява нанасянето на удари
от страна на свид. О.Т. на пострадалия Г.С. и причиняването на лека телесна
повреда, но не е налице квалифициращия признак „Хулигански подбуди“.
Според първоинстанцинния съд на първо място
не са налице доказателства, навеждащи към безспорния извод за причиняване на
лека телесна повреда. Настоящата инстанция напълно се солидаризира с
предходната досежно изпълнителното деяние на престъплението, предмет на
настоящето производство.
Установява се, че на 05.08.2016 г. около
21:30-22:00 часа свид. Г.А.С., заедно със свои познати бил седнал на една от
пейките в центъра на с. З.. По същото време там имало и други лица. В близост
до тях на пътя спрял с лек автомобил свид. О.С.Т. – Кмет на с. З., обл. Плевен.
Последният слязъл от автомобила и се насочи към свид. Г.С.. Попитал дали С. или
някой от неговите приятели не е взел /откраднал/ телефона на неговия син Слави.
Свид. Г.С. бръкнал в джоба си, извадил своя телефон и го показал на Т.. Казал
му, че това е неговият телефон и че не е взимал телефона на сина му. Свид. О.Т.
му заявил, че телефонът на сина му трябва да бъде намерен, качил се в
автомобила и потеглил.
Доказателства за нанесени удари, отправени обиди и заплахи на висок тон
от страна на свид.Т. към свид. С. се съдържат единствено в показанията на
последния. В тях той твърди, че О.Т. му ударил два шамара в лицето, нанесъл му
удар с юмрук по гърба, напсувал циганите като етнос и го заплашил, че ще го запали.
Никой от останалите свидетели –очевидци не потвърждава тази версия. Свидетелят
С.Г. твърди,че въпросната вечер кмета попитал Г. „Защо водиш тия от П.?”. О.се
ядоса и го ритна по гъза лекичко” . Другият, посочен като очевидец от Г.С. – свид.Т.П.
заявява, че двамата със С.били пияни, т.к. били пили ракия и бира. Чул О. да
псува Г., но не бил видял да го дърпа, души, удря или рита. Чул хората да
говорят, че О. бил Г., но той такова нещо не бил видял, чул и че се съдят, но
това не го било интересувало. Показанията на тези двама свидетели не следва да
се кредитират, защото противоречат не само с показанията на свид. Г.С., но и
помежду си относно всички релевантни факти-нанесени удари, отправени реплики,
обиди и заплахи.
Б.К., също свидетел на цялата случка, твърди че О.Т. попитал Г.С. къде
е изчезналият телефон, а Г.С. отвърнал, че не знае. О.Т. втори път попитал с
по-висок тон и отново Г.С. отговорил, че не знае. О.Т. казал: ”Искам да намерите
телефона!”. Качил се в колата и си заминал. Свидетелката К. сочи, че придружила
Г.С. до дома на леля му, т.к. живеела наблизо. Твърди, че по пътя Г.С. й казал
: „Сега ще се обадя на тати и тоя ще го вкарам в затвора и там ще го направят
женичка”. Свид. К. посочва, че оставила Г.С.
пред портата на леля му и си заминала. На следващия ден разбрала от леля му В.,че
Г. бил със скъсана тениска, имал кръв по себе си и бил душен, даже припаднал на
центъра. К. казала на лелята,че се заклева в децата и внуците си, че това не е
вярно. В. от своя страна й отговорила, че ако е била на майка му и на брат си
на мястото е щяла да убие О.Т.. Свид.К. е категорична, че Г.С. не е имал кръв по себе си, не му е била
скъсана тениската. Видяла е разговора между Г. и Кмета и последният не го е
удрял. За псуване и заплахи свид.К. също нищо не съобщава.
Свид.А.О. твърди,че Г.С. и баба му Г. ходили въпросната вечер у тях да
търсят брат му М. да ги закара до П. до полицията. Г.С. казал,че О.Т. го бил шамаросал на центъра и го ритал, но
според свид.О. това било лъжа и нищо му нямало на Г.С..Тениската му също била
здрава. Ходил до П. да си подаде сигнал, а като се върнал от П. бил вече със
скъсана тениска. Дори в допълнителният разпит, проведен на 04.09.2018г.
свидетелят допълва, че всички в селото знаят, че твърденията на Г., че кмета го
е бил не отговарят на истината и целта му е да изкара пари от кмета, чрез
воденето на дело.
Свид. Б.С. твърди,че е очевидец на случката. Според този свидетел
Кметът спрял с колата на центъра. Бил
със сина си и бил ядосан. Започнал да „овиква” Г.,като му викал: „Върни на сина
ми телефона” на висок тон. Бил на около метър от Г., като не се бил
приближавал, както и не бил го удрял. Г. нещо се оправдавал, а О.се качил в
колата си и си заминал.
Свид. С.П.сочи,че наблюдавал случващото се от магазин, който бил на
около 30-
Свид. С. С.-очевидец, също твърди, че О.Т. само е разговарял с Г., нямало
е удряне, ритане, късане на тениски.
Същото сочи и С. К. /очевидец/, а именно че кмета нито е удрял, нито
ритал, нито заплашвал Г., по когото не било имало кръв, нито била скъсана
тениската му. Свидетелят твърди,че Кмета бил казал на Г.С. до час да върне
телефона и да спре да води в селото
цигани от П.,че ставали бели. Тава бил казал „на висок тон”.
Извършени са и множество очни ставки между Г.С. и очевидците: С.Г., О.Т.
и С.К.и нито един от свидетелите не е променил показанията си, а е продължил да
настоява, че неговите показания са достоверни. На последната очна ставка ,
проведена на 04.10.2018г. между Г.С. и С.К., където С. първоначално твърди, че Калчев е бил през
цялото време и е видял и чул всичко. Когато обаче К. категорично е заявил, че Кмета
не е удрял, ритал, псувал или заплашвал Г.С., последният е започнал да твърди,
че С.К.не е присъствал „когато кмета се разправя с мен”. Това вътрешно
противоречие в показанията на С. говори за това, че действително случката не се
е развила по начина по който той я пресъздава и самият С. е объркан от това кое
е истина и кое не.
Анализирайки посочените доказателства първоинстанционният съд е
достигнал до единствено правилния извод, че от тях не могат да се направи
безспорен извод за нанесени от страна на Т. върху С. удари,описани от
прокурора. Не се съдържат данни и за извършени хулигански действия или нанасяне
на лека телесна повреда по хулигански подбуди по смисъла на чл.325 или чл.131
т.12,вр.чл.130 ал.2 от НК. Дори в показанията на бащата на Г.С.-свид.Анатоли С.
/който преразказва чутото от своите роднини/
не се съдържат твърдения за хулигански действия от страна на кмета Т..
Той твърди, че разбрал, че Кмета бил сина му и го заварил „в уплашено
положение”. Нямал кръв по себе си, но бил стресиран. Нищо не споменава за
псуване или заплахи. Подобни са и показанията на свид.М.О., който преразказва
чутото от Г..Той също не твърди да му е известно Т. да е псувал или душил Г..
Знаел от него, че кмета го бил блъскал и му ударил един шамар. За удар в гърба
също не съобщава да знае.
Единствено бабата на свид. Г.С. – свид.Г.С.подкрепя версията му, но тя
преразказва чутото от него и това е логично, т.к. като негова баба не е
безразлична от изхода на делото.
В този ред на мисли предходната инстанция е достигнала до извода
показанията на свид. Г.С. и Г.С.се
явяват изолирани от общата маса на доказателствената съвкупност. Този извод се
налага не само защото всички очевидци, незаинтересовани от изхода на делото не
подкрепят версията на Г.С., но тя не се подкрепя и от съдебномедицинската
експертиза. Според нея на гърба на Г.С., между лопатките, има две
кръвонасядания, които е възможно да са в резултат от удар, но в.л. не може
категорично да се ангажира за предмета или механизма на въздействие. При
снемане анамнезата, описана в Медицинско удостоверение №447/2016г. С. също нищо не съобщил за душене, ритане или
шамари. Прочее досежно механизма на уврежданията посочен от свид.Г.С. следва да
се отбележи, че физически е невъзможно при положение, че той и свид. О.Т. са
били лице в лице и са разговаряли последният последователно да нанесе на първия
два шамара в лицето и удар с юмрук в гърба. Няма как при това разположение на
двамата свид. О.Т. да удари с юмрук в гърба свид.Г.С..
Дори и да се приеме, че действително свид. О.Т. е нанесъл удари на
свид.Г.С. и с това му е причинил лека телесна повреда, както правилно са
отбелязали и прокурора и предходната инстанция не е налице квалифициращия
признак „Хулигански подбуди“.
Безспорно хулиганството може да се осъществи с пряк или с евентуален
умисъл. Последният ще е налице, ако по личен мотив се нанася телесна повреда и действията могат да
се квалифицират и като хулиганство при евентуален умисъл. В този ред на мисли личният
мотив не винаги изключва определянето на подбудите като „хулигански”. Съчетаването
на личния мотив с „хулиганските подбуди” по смисъла на чл. 131, ал. І, т. 12 от НК е възможно . Именно тогава ще е налице евентуалния умисъл за престъпното
хулиганство, който е възможен, вкл. според даденото тълкуване с ППВС № 2/1974
година, т. 3. Съгласно съдебната практика - ППВС № 2/1957 година, т. 19, р. №
65/2010 година на ВКС, І НО, р. № 441/2011 година на ВКС, І НО и др. : „
Следователно оскърбленията, побоищата, телесните повреди и другите действия,
извършени по лични мотиви, могат да се квалифицират и като хулиганство, когато
са извършени публично, в присъствието на много хора, грубо нарушават
обществения ред и изразяват едновременно с това и умисъл на дееца за явно
неуважение към другите граждани и обществото“.
Необходимо е обаче да се отбележи, че липсват каквито и да е
доказателства свид. О.Т. да е нарушил обществения ред. Изолирани такива са
налице в показанията на свид.Г.С. и Т.П., но по-горе бяха изложени доводи защо
те не следва да се кредитират. Останалите свидетели-очевидци опровергават
казаното от двамата заявявайки,че не са чули свид. О.Т. да отправя обиди, ругатни, заплахи или да извършва други
непристойни действия.
Предвид изложеното по-горе Окръжният съд счита, че жалбата е неоснователна, а постановеният от ПРС съдебен акт е правилен и следва да бъде потвърден.
Водим от горното и на основание чл.243 ал.8 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 61/31.01.19г.,постановено в з.с.з.по НЧД № 151/19г. по описа на Районен съд-Плевен.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: