№ 244
гр. Плевен , 12.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на дванадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Мариана К. Тодорова Досева
при участието на секретаря МАРИНА Г. ЦВЕТАНОВА
като разгледа докладваното от Мариана К. Тодорова Досева Гражданско
дело № 20204430103735 по описа за 2020 година
Обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, вр. чл.415
ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.чл.99 ЗЗД с цена на иска 494,86 лв., чл.422, вр. чл.415 ГПК, вр.
чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.чл.99 ЗЗД с цена на иска 685,05 лв., и иск с правно основание чл.422, вр.
чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД, вр.чл.99 ЗЗД с цена на иска 148,77 лв.
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от “***, с ЕИК
***, със седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от законния си
представител Д.Б.Б. – *** срещу К. Ф. Д., ЕГН **********, ***, ***, в която се твърди, че
на 20.12.2018 г. е подписано Приложение № 1 представляващо допълнително споразумение
към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от дата 11.11.2016г.,
сключен между „***, ЕИК *** и “***, ЕИК *** /понастоящем “***/, по силата на който
вземането, произтичащо от Договор за кредит „Бяла карта“ № *** от дата 12.11.2014 г.
сключен между „*** и К. Ф. Д. е прехвърлено в полза на “***, ЕИК *** изцяло с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви.
Твърди, че от своя страна “*** прехвърля процесното вземане в полза на „*** е ЕИК
*** по силата на Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от дата
03.05.2019г. Договорът за потребителски кредит съдържа изрична клауза, която урежда
правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Твърди, че съгласно
чл. 4.5 от Договора за цесия от 03.05.2019 г. „*** се задължава от името на цедента и за своя
сметка да изпраща уведомления до длъжниците за извършената цесия. Ищцовото дружество
е упълномощено за извършване на посоченото по-горе действие съгласно изрично
пълномощно от законния представител на „***. Твърди, че в изпълнение на изискванията на
1
закона и по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника е изпратено Уведомително писмо с Изх.
№ ЛД-П-АКПЗ-АФ/ *** от 14.05.2019 г. от страна на „*** чрез „*** в качеството на
преупълномощен за станалата продажба на вземания на основание Договор за прехвърляне
на вземания (цесия) от 11.11.2016 г„ сключен между „*** и „***. Също така е изпратено до
ответника и Уведомително писмо Изх. № УПЦ-П-АКПЗ-АФ/ *** от 14.05.2019 г. от страна
на „*** чрез „*** за извършената на дата 03.05.2019 г. цесия между „*** и „***. Двете
писма са изпратени едновременно до длъжника. Твърди, че са получени от ответника лично
на 27.05.2020 г. Към настоящата искова молба представя и моли да бъдат приети копия от
уведомленията за извършените цесии с изх. № ЛД-П-АКПЗ-АФ/ *** от 14.05.2019 г. и изх.
№ УПЦ-П-АКПЗ-АФ/ *** от 14.05.2019 г., които да бъдат връчени на ответника ведно с
исковата молба и приложенията към нея, в случай че последният оспори действията във
връзка с уведомяването му за станалите продажби на вземания. Позовава се на
постановените от ВКС на основание чл. 290 и 291 от ГПК Решение № 3/ 16.04.14 г. по т. д.
№ 1711/2013 г. на I т.о. и Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. №12/09 год. на II т. о.,
съгласно които, ако към исковата молба по иск на цесионера, е приложено уведомление на
цедента до длъжника за извършената цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с
връчване на препис от исковата молба, съставлява надлежно съобщаване за цесията,
съгласно чл. 99 ал. 3 пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника,
на основание чл. 99 ал. 4 ЗЗД и същото следва да бъде съобразено от съда, като факт от
значение за спорното право.В случай, че ответникът не бъде намерен на установения по
делото адрес и съдът приеме горепосоченото връчване за нередовно, както и ако исковата
молба бъде надлежно връчена по реда на чл. 47, ал.1 от ГПК и в настоящото производство
безспорно се установи, че задължението на ответника, произтичащо от посочения договор за
паричен заем не е погасено, моли да бъде прието, че получаването на уведомлението за
извършена цесия лично от длъжника е ирелевантно за основателността на предявените
искове. Уведомлението по реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД е предвидено в полза на длъжника с цел
да го предпази от двойното плащане на едно и също задължение. Длъжникът може да
възрази за липсата на уведомяване за извършена цесия, само ако едновременно с това
твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до
момента на уведомлението. С оглед на което фактът кога и на кого е връчено уведомлението
за прехвърленото вземане не е от значение за основателността на иска, след като по делото
безспорно се установи, че претендираното с исковата молба задължение не е погасено. В
тази насока Определение № 987/18.07.2011г. на ВКС по гр.дело 867/20Ш, IVг.о. и Решение
№173/15.04.2004г. на ВКС по гр.дело 788/2013г., ТК.
В случай че ответникът не бъде намерен на установения по делото адрес и исковата
молба бъде надлежно връчена на назначения на ответника на основание чл. 47, ал. 6 ГПК
особен представител и последният възрази относно редовността на уведомяването за
извършената цесия, моли да се вземе предвид следното: установената фикция в чл, 47, ал. 1
и ал. 5 ГПК е приложима, когато ответникът не може да бъде намерен на посочения делото
адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението. В този случай законът
2
приема връчването за редовно с изтичане на срока за получаване на книжата от
канцеларията на съда или общината и следва да се счита, че длъжникът е получил
изходящото от цедента чрез пълномощника уведомление за цесиите. С назначаването на
особен представител на ответника по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК възниква представителство
по закон, не договорно представителство за назначения адвокат и до назначаването му се
стига, след като съдът приеме, че връчването на книжата е станало редовно. Т. е. връчването
на исковата молба и книжата към нея предхождат назначаването на особения представител и
последващото получаване на исковата молба и книжата към нея от особения представител
не засягат редовността на връчването на ответника. С оглед гореизложеното следва, че с
факта на редовното връчване на препис от исковата молба и доказателствата към нея,
включващи и договора за цесия и пълномощното, както и уведомления за извършената
цесия, изходящи от цедента чрез неговия пълномощник, на основание чл. 47, ал. 5 от ГПК с
изтичането на срока за получаването на книжата длъжникът се счита за редовно уведомен за
посочените обстоятелства. Получаването на уведомленията е факт, настъпил в хода на
процеса, който е от значение за спорното право и поради това следва да бъде съобразен при
решаването на делото на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК..Проверката,за редовност на
връчването по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК се прави преди назначаването на особен
представител на ответника съобразно ал. 6 на чл. 47, поради което и получаването на
книжата от особения представител е ирелевантно към редовността на връчването на
исковата молба и доказателствата към нея. В този смисъл е Решение М 4480 от 08.11.2018 г.
по гр.д. № 5274/2018 г. на Районен съд — Барна. Връчването на всички книжа по делото на
ответника е надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент се
пораждат свързаните с факта на връчване правни последици.
Твърди, че на 12.11.2014 г. между „***, като Кредитор и К. Ф. Д. като
Кредитополучател е сключен договор за кредит „Бяла карта“ с № ***, при спазване на
разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Подписвайки договора за кредит
Кредитополучателят удостоверява, че е получил и е запознат предварително с всички
условия на индивидуалния договор и Общите условия приложими към него, както и че е
получил от Кредитодателя Стандартен европейски формуляр по чл. 5 от Закона за
потребителския кредит със съдържание съгласно Приложение № 2 от ЗПК, посочващ
индивидуалните условия по кредита. Твърди, че съгласно сключения договор за кредит,
Кредиторът се е задължил да предостави на Кредитополучателя револвиращ кредит в
максимален размер на 500,00 лв., под формата на разрешен кредитен лимит, който се
усвоява чрез международна кредитна карта ***, а Кредитополучателят се задължава да го
ползва и върне съгласно условията на сключения договор. Съгласно договореното от
страните, в случай, че Кредитополучателят извърши транзакции, които надвишават размера
на разполагаемия му остатък по кредита, сумите на тези транзакции увеличават
максималния размер на кредитния лимит. Заедно с подписване на договора за кредит,
Кредитодателят предоставя на Кредитополучателя платежен инструмент - кредитна карта с
№ ***, издадена от „***“ АД /Картоиздател/ ведно със запечатан плик, съдържащ ПИН кода
3
за ползване на картата, като Кредитополучателят може да усвои изцяло максималния размер
на кредита, веднага след активиране на картата и влизане в сила на договора за кредит,
което съставлява изпълнение на задължението на Кредитодателя да предостави заемната
сума. Твърди, че страните са подписали и Приложение № 1 към договора за кредит -
Условия за ползване на международна платежна карта ***, които съдържат и Тарифа за
дължимите такси за ползване на кредитна карта ***. Съгласно договореното от страните,
Кредитополучателят получава от Кредитодателя месечно извлечение за извършените с
картата транзакции, което е достъпно на персоналната страница /личен акаунт/ на
Кредитополучателят на следната интернет страница: www.bialakarta.bg., който
Кредитополучателят се е задължил да си създаде в срок от два дни от подписване на
договора за кредит. Страните са се съгласили, че кореспонденцията във връзка с
изпълнението на договора и ползването на картата ще се осъществява на личния акаунт на
Кредитополучателя, който се задължава да архивира получените документи на свой
дълготраен носител за срок, достатъчен за целите на информацията. Така,
Кредитополучателят е изразил съгласие да получава на личния си акаунт всички съобщения
във връзка с изпълнението на договора и ползването на картата, като например: стандартен
европейски формуляр, Общи условия към договора за кредит, информация за извършени
транзакции, месечни извлечения за транзакциите, извършвани с картата, съобщения за
блокиране на картата, съобщения за намаляване на кредитния лимит по картата и др.
Твърди, че Кредитодателят предоставя на Кредитополучателя кредит при следните условия:
- вид на предоставения заем - револвиращ потребителски кредит; - срок на договора:
неопределен; -фиксиран годишен лихвен процент по заема - 43,2 %. Върху усвоения размер
на кредита Кредитополучателят дължи дневен лихвен процент в размер на 0,12 %, като
лихвата се изчислява всеки ден върху усвоената и непогасена главница, като за
изчисляването й се приема, че календарния месец е с продължителност 30 дни; 1- годишен
процент на разходите /ГПР/ на заема: 45,9 %; - обща сума, дължима от Кредитополучателя
съгласно чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК - сборът от усвоената и непогасена главница, договорната
лихва върху усвоената и непогасена главница, такси за ползване на картата, съгласно
Тарифата. Твърди, че Кредитополучателят е усвоил заемни суми по дати, както следва: 400
лв. на 20.11.2014г.; 80 лв. на 26.11.2014г.; 20 лв. на 01.12.2014г.; 30 лв. на 09.01.2015г.; 20
лв. на 12.01.2015г.; 10 лв. на 05.02.2015г.; 10 лв. на 17.03.2015г., или обща сума в размер на
570,00 лв. Страните са договорили, че върху усвоената сума по кредита,
Кредитополучателят дължи договорна лихва, в размер посочен в договора, която се
начислява ежедневно.На посочените по-горе основания и поради забава при заплащането на
текущото задължение на Кредитополучателя е начислена договорна лихва в размер на
741,55 лв., за периода от 21.11.2014 г. до 6.05.2018 г. Твърди, че на длъжника е начислена
лихва за забава в размер на 153,11лв. за периода от 06.05.2018 г. до датата на входиране на
задължението в съда. Твърди, че длъжникът не е извършил плащане по дължимия паричен
заем към Дружеството. Моли да бъде признато за установено по отношение на длъжника К.
Ф. Д., ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, че същият дължи на „*** сумите, както
следва: 494,86 лв. /четиристотин деветдесет и четири лева и 86 стотинки/ - главница по
4
договор за кредит; 685,05лв. /шестстотин осемдесет и пет лева и 05 стотинки/- договорна
лихва за периода от 07.03.2015 г. до 06.05.2018 г.; 148,77 лв. /сто четиридесет и осем
лева и 77 стотинки/ - обезщетение за забава за периода от 07.06.2018 г. до датата на подаване
на заявлението в районен съд; ведно със законната лихва за забава върху главницата от
датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от назначения особен
представител на ответника, в който оспорва предявените искове по основание и размер.
Твърди, че Договорът за кредит„Бяла карта“ между кредитодателят „*** и ответника по
делото е сключен 12.11.2014г. със срок от две години, уговорен в чл.4, т.1, а съгласно чл.4 от
сключен на 10.01.2017г. между страните анекс към същия договор уговорения двугодишен
срок, считано от датата на подписване на анекса е удължен с още шест години, поради което
договорът не е прекратен на основание изтичане на срока му. Счита, че липсват
доказателства, установяващи уведомяване на длъжника за настъпилата предсрочна
изискуемост преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК, както и липсват твърдения в тази насока. В рамките на производството по
чл.410 не е налице изискване за доказване на предсрочна изискуемост като предпоставка за
уважаване на искането, но вече в производството по чл.422 от ГПК в тежест на ищеца е
установяване на обстоятелството, че преди образуване на заповедното производство
кредиторът е упражнил надлежно правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Излага съображения, че съгласно решение №123/09.11.2015 г. по т.д. № 2561/2014 г. на
ВКС, началният момент на изискуемостта на вземане по договора за кредит, съдържащ
договореност за настъпването на предсрочна изискуемост при неплащане на определени
вноски, не настъпва автоматично, а е необходимо преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение кредиторът да е уведомил длъжника за обявяване
предсрочната изискуемост на кредита. Освен това счита договора за кредит за
недействителен поради неспазване разпоредбата на чл.11, ал.2 от ЗПК, а именно - липсват
подписи от ответника на всяка страница от общите условия. А съгласно разпоредбата на
чл.23 от ЗПК при недействителност на договора за потребителски кредит, потребителят
дължи връщането само на чистата стойност на кредита, без лихви и други разходи. Прави
възражение за погасителна давност на претендираните вземания. Предвид гореизложеното
моли да бъде постановено решение, с което да бъдат отхвърлени изцяло предявените
установителни искове като неоснователни и недоказани по основание и размер.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази
доводите на страните, намира за установено следното:
Видно от Договор за кредит „Бяла карта“ от 12.11.2014 г., сключен между „*** като
кредитор и К.Ф. Д. като кредитополучател, кредитополучателят удостоверява, че е получил
от Кредитодателя Стандартен европейски формуляр по чл. 5 от Закона за потребителския
кредит със съдържание съгласно Приложение № 2 от ЗПК, посочващ индивидуалните
условия по кредита. По силата на договора „***" ООД, се задължава да предостави на К. Ф.
5
Д. револвиращ кредит в максимален размер на 500.00 лева главница, под формата на
разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез кобрандирана кредитна карта № ***, а
кредитополучателят се задължава да го ползва и върне съгласно условията на сключения
договор. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Договора е предоставена възможност на
кредитополучателя по всяко време да усвоява суми до максималния размер на кредитния
лимит. Заедно с подписване на договора за кредит, кредитодателят е предоставил на
кредитополучателя платежен инструмент - кредитна карта издадена от „*** АД
/Картоиздател/ ведно със запечатан плик, съдържащ ПИН кода за ползване на картата, като
кредитополучателят може да усвои изцяло максималния размер на кредита веднага след
активиране на картата и влизане в сила на договора за кредит, което съставлява изпълнение
на задължението на кредитодателя да предостави заемната сума. Съгласно чл. 4. ал. I, т. 2 от
Договора върху усвоената и непогасена главница кредитополучателят дължи фиксиран
лихвен процент 43,2, който е дневен лихвен процент в размер на 0.12%. лихвата се
изчислява всеки ден върху усвоената и непогасена главница, като за изчислението се
приема, че календарният месец е с продължителност 30 дни. В чл. 15 от Договора страните
са се съгласили, в случай че кредитополучателят не заплати текущото си задължение, на
падежа съгласно условията на този договор, същият се задължава да предостави на
кредитодателя в 3-дневен срок от падежа, обезпечение чрез поръчителство при конкретно
посочените в чл. 15, ал. 1, т. 1-5 предпоставки, за което между кредитодателя и поръчителя
се подписва договор за поръчителство за срок от 30 дни. Задължението за предоставяне на
обезпечение чрез поръчителство възниква при всеки отделен случай на забава за плащане на
текущото задължение на падежа. Съгласно чл. 20 от процесния договор при неизпълнение
на задължението за предоставяне на обезпечение в посочения в чл. 15 срок,
кредитопопучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 10% от усвоената и
непогасена главница, която е включена в текущото задължение за настоящия месец.
Неустойката се дължи за всяко отделно неизпълнение на задължението за предоставяне на
обезпечение. Същата се начислява на 6-то число на месеца, в случай че до 5-то число
кредитопопучателят не е погасил текущото си задължение. Съгласно чл 12, ал 1 от
Договора, в случай че кредитопопучателят не погаси текущото си задължение на посочения
в договора падеж, същият е длъжен в 3-дневен срок от падежа да предостави на
кредитодателя, обезпечение чрез поръчителство (чл. 15), както и да заплати сума в размер на
15% от максималния кредитен лимит, която да послужи за частично погасяване на
задълженията му. Съгласно чл, 22. ал. 5 от Договора при забава за плащане на текущо
задължение от страна на кредитополучателя или на сумата по чл. 12, ал. 1 - 15% от
максималния кредитен лимит, ответникът дължи разходи за действия по събиране на
задължението в размер на 2.50 (два и 0.50) лева за всеки ден, които се начисляват до
заплащане на съответното текущо задължение или на сумата по чл. 12, ал. 1 В случай че
кредитопопучателят не предостави обезпечението по чл. 15, но заплати 15% от максималния
кредитен лимит, същият не дължи разходите за действия по събиране на задължението, но
дължи неустойката по чл. 20 от Договора. Съгласно чл. 22, ал 6 при настъпване на
предсрочна изискуемост се начислява еднократна такса в размер на 120.00 лева, която
6
включва дейността на служител/лице, което осъществява и администрира дейността по
извънсъдебно събиране на задължението на кредитополучателя.
Видно от Приложение № 1 към договора за кредит, страните по договора за кредит са
подписали и Рамков договор за предоставяне на кобрандирана платежна карта Бяла карта/
***, който съдържа и Общи условия и Тарифа за дължимите такси за ползване на
кобрандирана платежна карта Бяла карта/***. Подписа е положен от страните на последна
страница от приложението-общи условия. Липсва подпис на кредитополучателя на всяка
страница.
С Анекс от 01.04.2015г. страните са се съгласили да изменят размера на отпуснатия
кредит от 500 лв. на 600 лв.
С Анекс от 10.01.2017г. страните са се споразумели, считано от дата на подписване
на анекса да изменят срока на договора, посочен в чл.4, ал.1, т.1 с още 6 години.
Видно от Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от
11.11.2016 г. Плиложение 1 към него, Анекс към приложение № 1 от
20.12.2018г.Допълнително споразумение към рамковия договор от 01.03.2016г. между „***"
ООД и „*** вземането на *** ООД от ответника е прехвърлено в полза на „*** изцяло с
всички привилегии, обезпечения и принадлежности.
С пълномощно/л.31 от делото/ „*** ООД е упълномощил „*** да уведоми от името
на *** ООД всички длъжници по всички вземания на дружеството, които са цедирани,
съгласно договор за прехвърляне на парични задължения (цесия).
Видно от Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 03.05.2019 г.
Приложение 1 към него, между и „*** и *** ЕАД вземането на *** ООД от ответника е
прехвърлено в полза на *** изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.
С пълномощно/л.33 от делото/ „*** в качеството на пълномощник на *** ООД е
упълномощил *** ЕАД да уведоми от тяхно име всички длъжници по всички вземания на
дружеството, които са цедирани, съгласно договор за прехвърляне на парични задължения
(цесия).
С Уведомление /л.34 и 35 от делото/, К.Д. е уведомен, че вземането по Договор за
кредит Бяла карта №*** е прехвърлено на „***. Видно е от известие за доставяне, че
пратката, изпратена на посочения в договора адрес на длъжника е получена от него на
27.05.2019г.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от правна
страна:
Предявени са специални установителни искове, имащи за предмет претендирани
7
неудовлетворени притезателни права за плащане на задължение, възникнало на основание
на договор за кредит и прехвърлено на основание договор за цесия, както и за заплащане на
обезщетение за забава в размер на законната лихва. В тежест на ищеца е да докаже
наличието на валидно възникнало вземане срещу ответника в размера на претендираните
суми, да докаже съществуването на валиден договор за цесия, както и че за станалото
прехвърляне на вземането е уведомен длъжника по правилата на чл.99, ал.3 от ЗЗД; в негова
тежест е да докаже основанието и размерът на претендираните суми.
От представените договори за цесия, приложените пълномощни и уведомления,
получени от ответника по делото се установява надлежно прехвърляне на вземането от
ответника по процесния договор за кредит на *** ЕАД.
Видно от Договор за кредит „Бяла карта“ от 12.11.2014 г., сключен между „*** като
кредитор и К.Ф. Д. като кредитополучател, кредитополучателят удостоверява, че е получил
от Кредитодателя Стандартен европейски формуляр по чл. 5 от Закона за потребителския
кредит със съдържание съгласно Приложение № 2 от ЗПК, посочващ индивидуалните
условия по кредита. По силата на договора „***" ООД, се задължава да предостави на К. Ф.
Д. револвиращ кредит в максимален размер на 500.00 лева главница, под формата на
разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез кобрандирана кредитна карта № ***, а
кредитополучателят се задължава да го ползва и върне съгласно условията на сключения
договор. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Договора е предоставена възможност на
кредитополучателя по всяко време да усвоява суми до максималния размер на кредитния
лимит. Заедно с подписване на договора за кредит, кредитодателят е предоставил на
кредитополучателя платежен инструмент - кредитна карта издадена от „*** АД
/Картоиздател/ ведно със запечатан плик, съдържащ ПИН кода за ползване на картата, като
кредитополучателят може да усвои изцяло максималния размер на кредита веднага след
активиране на картата и влизане в сила на договора за кредит, което съставлява изпълнение
на задължението на кредитодателя да предостави заемната сума. Съгласно чл. 4. ал. I, т. 2 от
Договора върху усвоената и непогасена главница кредитополучателят дължи фиксиран
лихвен процент 43,2, който е дневен лихвен процент в размер на 0.12%. лихвата се
изчислява всеки ден върху усвоената и непогасена главница, като за изчислението се
приема, че календарният месец е с продължителност 30 дни. В чл. 15 от Договора страните
са се съгласили, в случай че кредитополучателят не заплати текущото си задължение, на
падежа съгласно условията на този договор, същият се задължава да предостави на
кредитодателя в 3-дневен срок от падежа, обезпечение чрез поръчителство при конкретно
посочените в чл. 15, ал. 1, т. 1-5 предпоставки, за което между кредитодателя и поръчителя
се подписва договор за поръчителство за срок от 30 дни. Задължението за предоставяне на
обезпечение чрез поръчителство възниква при всеки отделен случай на забава за плащане на
текущото задължение на падежа. Съгласно чл. 20 от процесния договор при неизпълнение
на задължението за предоставяне на обезпечение в посочения в чл. 15 срок,
кредитопопучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 10% от усвоената и
непогасена главница, която е включена в текущото задължение за настоящия месец.
8
Неустойката се дължи за всяко отделно неизпълнение на задължението за предоставяне на
обезпечение. Същата се начислява на 6-то число на месеца, в случай че до 5-то число
кредитопопучателят не е погасил текущото си задължение. Съгласно чл 12, ал 1 от
Договора, в случай че кредитопопучателят не погаси текущото си задължение на посочения
в договора падеж, същият е длъжен в 3-дневен срок от падежа да предостави на
кредитодателя, обезпечение чрез поръчителство (чл. 15), както и да заплати сума в размер на
15% от максималния кредитен лимит, която да послужи за частично погасяване на
задълженията му. Съгласно чл, 22. ал. 5 от Договора при забава за плащане на текущо
задължение от страна на кредитополучателя или на сумата по чл. 12, ал. 1 - 15% от
максималния кредитен лимит, ответникът дължи разходи за действия по събиране на
задължението в размер на 2.50 (два и 0.50) лева за всеки ден, които се начисляват до
заплащане на съответното текущо задължение или на сумата по чл. 12, ал. 1 В случай че
кредитопопучателят не предостави обезпечението по чл. 15, но заплати 15% от максималния
кредитен лимит, същият не дължи разходите за действия по събиране на задължението, но
дължи неустойката по чл. 20 от Договора. Съгласно чл. 22, ал 6 при настъпване на
предсрочна изискуемост се начислява еднократна такса в размер на 120.00 лева, която
включва дейността на служител/лице, което осъществява и администрира дейността по
извънсъдебно събиране на задължението на кредитополучателя.
Особения представител на ответника не е оспорил получаването на сумата, както и
размера на претендираните задължения. Оспорва тяхната дължимост на основание липса на
обявяване на предсрочна изискуемост, както и нищожност поради липса на подпис на всяка
една от страниците на общите условия. Направил е и възражение за погасяване на вземането
по давност.
На първо място следва да бъде разгледано възражението за недействителност на
договора. Установи се, че съгласно чл.2, ал.2 от Договора за кредит заедно с подписването
на договора, кредитодателя предоставя на кредитополучателя следния платежен
инструмент- кредитна карта с № ***. Като приложение № 1 към този договор страните
подписват Условия за ползванена международна кредитна карта ***/Visa /условията/, които
съдържат и тарифа за дължимите такси и ролзване на картата. От представеното
Приложение 1 към договора за кредит /л.10-14 от делото/ се установява, че същото
представлява Общи условия, така както е записано и в началото на същото. Видно е, че
общите условия са подписани от кредитополучателя на последната страница от същите, но
липсва негов подпис на всяка страница от общите условия. Съгласно чл.11, ал.2 ЗПК/ Нова -
ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г./, в действалата редакция към датата на
подписване договора за кредит, общите условия са неразделна част от договора за
потребителски кредит и всяка страница се подписва от страните по договора. Съгласно
чл.22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал.
2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. С оглед
посоченото, както и факта, че общите условия, които се явяват неразделна част от договора
9
за потребителски кредит не са подписани на всяка страница, то процесния Договор за
кредит „Бяла карта“ от 12.11.2014г. се явява недействителен. Съгласно чл. 23. Когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Предвид
изложеното, ответника по делото дължи заплащане само на претендираната главница, чийто
размер не е оспорен. Не е оспорено и получаване на сумата по кредита.
По направеното възражение, че вземането не е изискуемо, тъй като не е настъпил
падежа на кредита, съдът намира същото за неоснователно, въпреки, че действително като
се съобрази уговореното продължване на срока на договора с Анекс от 10.01.2017г. с 6
години, то срока не е изтекъл нито към датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, нито към датата на приключване на съдебното дирене, съобразено по
реда на чл.235 ГПК. Възражението за недължимост на вземането поради ненастъпване на
падежа му е неоснователно именно поради недействителността на договора за кредит,
съобразно гореизложеното. След като договора е недействителен, то той не поражда права и
задължения по него за подписалите го страни и уговорения между страните краен срок на
договора също не ги обвързва. Вземането по същество е безсрочно и като такова става
изискуемо с поканата, каквато функция има подадената искова молба. До приключване на
съдебното дирене не са представени доказателства за погасяване на вземането.
Като се съобрази гореизложеното, неоснователно се явява и възражението по чл.110
ЗЗД за погасяване по давност на вземането. Договора, макар и да е установено в настоящото
производство, че е недействителен и не обвързва страните, то в отношенията между тях до
установяване недействителността на договора е бил уговорен срок на вземането, който
както се посочи по-горе не е изтекъл и към датата на приключване на съдебното дирене,
поради което изискуемостта на вземането не е била настъпила и не е изтекъл 5-годишен
давностен срок от настъпването на изискуемостта.
Предвид всичко гореизложено, съдът намира за основателен и доказан предявения
иск с правно основание чл.422, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.чл.99 ЗЗД за
главница, който следва да бъде уважен в предявения си размер от 494,86 лв.. Исковете с
правно основание чл.422, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.чл.99 ЗЗД с цена на иска
685,05 лв. за договорна лихва и иск с правно основание чл.422, вр. чл.415 ГПК, вр.чл.86
ЗЗД, вр.чл.99 ЗЗД с цена на иска 148,77 лв. за лихма за забава се явяват изцяло
неоснователни и недоказани и следва да бъдат отхвърлени изцяло.
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, т.12. Съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422,респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен
диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и
10
когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. Съдът като съобрази
задължителната тълкувателна практика са ВКС и основателността на предявените обективно
кумулативно съединени искови претенции в предявения си размер, ответника следва следва
да бъде осъден да заплати направените разноски от ищеца по делото в заповедното
производство в общ размер от 28,52 лв.
Съгласно чл.78, ал.1 ГПК ответника следва да бъде осъден да плати на
ищеца направените деловодни разноски за ДТ, юрисконсулстско
възнаграждение, определено от съда, депозит за ВЛ и депозит за особен
представител /125,00+100+250/съразмерно с уважената част на претенцията в
размер на 176,91 лева.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК,
вр.чл.79 ЗЗД, вр.чл.240 ЗЗД, вр.чл.99 ЗЗД по отношение на К. Ф. Д., ЕГН **********, ***,
***, че дължи на “***, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, *** сумата от
494,86 лева, представляваща главница по Договор за кредит Бяла карта от 12.11.2014 г.,
сключен между „***“ ООД (кредитор) и К.К. Д. (кредитополучател), вземането по който е
прехвърлено от кредитора чрез два последователни договора за цесия на *** ЕАД, за която
сума е издадена заповед за изпълнение № 439/17.02.2020г. по ч.гр.д.№ 827/2020г. по описа на
РС-Плевен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от “***, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
***, *** против К. Ф. Д., ЕГН **********, ***, *** иск с правно чл.422, вр. чл.415 ГПК, вр.
чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.чл.99 ЗЗД, за признаване за установено, че ответника по делото дължи на
ищеца сумата от 685,05 лева, представляваща договорна лихва за периода от 07.03.2015г. до
06.05.2019г. по Договор за кредит Бяла карта от 12.11.2014 г., сключен между „***“ ООД
(кредитор) и К.К. Д. (кредитополучател), вземането по който е прехвърлено от кредитора
чрез два последователни договора за цесия на *** ЕАД, за която сума е издадена заповед за
изпълнение № 439/17.02.2020г. по ч.гр.д.№ 827/2020г. по описа на РС-Плевен, като
неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения от “***, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
***, *** против К. Ф. Д., ЕГН **********, ***, *** иск с правно чл.422, вр. чл.415 ГПК, вр.
чл.86 ЗЗД, вр.чл.99 ЗЗД, за признаване за установено, че ответника по делото дължи на
ищеца сумата от 148,77 лева, представляваща лихва за забава за периода от 06.07.2018г. до
14.02.2020г. по Договор за кредит Бяла карта от 12.11.2014 г., сключен между „***“ ООД
(кредитор) и К.К. Д. (кредитополучател), вземането по който е прехвърлено от кредитора
11
чрез два последователни договора за цесия на *** ЕАД, за която сума е издадена заповед за
изпълнение № 439/17.02.2020г. по ч.гр.д.№ 827/2020г. по описа на РС-Плевен, като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК К. Ф. Д., ЕГН **********, ***, *** да плати
“***, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, *** сумата от 28,52 лв. направени
деловодни разноски по ч.гр.д.№827/2020г. по описа на РС-Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК К. Ф. Д., ЕГН **********, ***, *** да плати
“***, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, *** сумата от 176,91 лв. направени
деловодни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Плевенския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
12