Р Е Ш Е Н И Е
№ 4149
03.12.2018г.
Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивски районен съд ХХ граждански
състав
На трети
декември две
хиляди и осемнадесета година
В открито заседание на пети
ноември 2018г. в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА
КАЦАРОВА
Секретар:Катя Янева
Като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гражданско дело № 770 по описа
за 2018 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Обективно съединени искове с правно основание чл.422,
ал.1 вр. с чл.415, ал.1 от ГПК вр.
с чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД и чл.109, ал.1 от ЗЗО.
В исковата молба ищцовото дружество УМБАЛ „Св.Георги“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.Пловдив, бул.“Пещерско шосе“ № 66, твърди, че на **** г. ответникът Х.А.К., ЕГН **********,***,
е транспортиран от ЦСМП в УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД, гр. Пловдив по спешност. Тъй като спешното състояние не могло
да бъде преодоляно в спешен кабинет, се наложило болнично лечение и той е
хоспитализиран в Клиника по
пластично-възстановителна и естетична хирургия с приемна диагноза „*****”. Към момента на хоспитализацията
ответникът е бил с прекъснати здравноосигурителни права, които не е възстановил
през времето на болничния си престой, продължил до дехоспитализацията
му на ***** г. Заявява се, че на
ответника е оказана болнична помощ с изпълнение на алгоритъм по
клинична пътека /КП/ № *** „*****”, чиито изисквания са посочени в
Приложение № 16 на Национален рамков договор за медицинските дейности от 2015 г. /НРД за МД 2015 г./.
Заявява се, че общите
разноски за лечението на пациента
са в размер на 2668 лв., като същият бил поканен за доброволно изпълнение на посоченото
задължение, но не е изпълнил същото.
Ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 15112/2017 г. по описа на
Пловдивски районен съд, с която му е присъдена посочената сума, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението и сумата от 53,36 лв. – държавна такса за образуване на
производството.
Длъжникът е бил уведомен по
реда на чл.
47, ал. 5 от ГПК, поради което в настоящото производство се претендира установяване на посочените вземания, както и направените разноски.
Своевременно е постъпил отговор на исковата молба от
особения представител на ответника, с който се оспорва подадената искова молба
по основание и размер. Заявява се, че твърденията на ищеца не са подкрепени с
достатъчно доказателства. Направено е искане за оставяне на исковата молба без
движение, което съдът е отхвърлил с Определение от 02.07.2018 г. Моли исковете
да бъдат отхвърлени, като заявява, че видно от медицинската документация
пациентът е приет в неадекватно състояние.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и с оглед доводите на
страните, намира за установено следното:
Липсва
спор между страните, а и от постъпилото ч.гр.д. № 15112/ 2017 г. по описа на
ПРС се установява, че ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК № **** от 28.09.2017 г. по ч.гр.д. № 15112/ 2017 г.
по описа на ПРС, V гр.с. срещу ответника за сумата от 2668лв. – главница,
представляваща цената на предоставена на длъжника медицинска помощ, състояща се
в диагностика и лечение, проведени за периода ******** г., дължима поради
прекъснати здравоосигурителни права в този период,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението – 27.09.2017 г., до окончателното изплащане на вземането, както и
разноски в размер на 53,36лв. Предвид връчване на препис от заповедта на
длъжника на основание чл.47, ал.5 от ГПК, заявителят предявил иск за
установяване съществуване на вземане в размер на главницата.
От събраните по делото писмени доказателства – електронна справка за прием на пациент в Спешно отделение на ищцовата болница, допълнителни листове към лист за преглед на пациент в Спешно отделение, История на заболяването, се установява, че на ***** г. в **** ч. ищецът
е
постъпил по спешност в УМБАЛ
„Св.Георги“ ЕАД с диагноза „*****“. Били назначени *****, *****, *****, *****.
Предвид невъзможността спешното състояние да бъде овладяно в Спешно отделение,
той бил насочен към хоспитализация в Клиника по ********** в същото лечебно
заведение и хоспитализиран същия ден в **** ч. В момента на приемането му
същият подписал декларация за информирано съгласие за оказване на болнична
помощ и прилагане на диагностични и лечебни процедури. От представената епикриза се установява, че пациентът е приет неадекватен и
неконтактен, с окончателна диагноза „*** *****“. След проведено лечение е
изписан с подобрение на **** г. в **** ч.
От
Заповед № ****** г. на **** на болничното заведение се установява, че цената на
болничното лечение с изпълнение на алгоритъм по клинична пътека **** „********“
възлиза на 2668лв. От представената сметка за пациент по ИЗ № ******* г. се
установяват извършените изследвания, медикаменти, консумативи и материали, като
общата цена възлиза на 2668 лв. по КП „************“.
От
представената справка от ТД на НАП – П. се установява, че ответникът е с
прекъснати здравноосигурителни права през периода на болничен престой *******
г., като и до момента на справката – 10.08.2018 г., лицето е с прекъснати
здравноосигурителни права. С покана за доброволно плащане от ***** г. ищецът е
поканил ответника да заплати стойността на предоставеното лечение, като
поканата не била получена предвид преместване на адресата.
Ответникът
чрез особения си представител оспорва осъществяване на сочените дейности. Съдът
не възприема соченото възражение, тъй като от представената медицинска
документация се установяват извършените медико – биологични изследвания,
проведеното лечение и приложените медикаменти. От друга страна, от
представената епикриза се констатират всички
медицински дейности, осъществени на пациента, като същата представлява
официален удостоверителен документ, като се ползва с материална доказателствена сила, обвързваща съда да приеме, че
сочените диагностични и терапевтични процедури и изследвания са осъществени.
Ответникът не е оспорил сочения документ, поради което и съдът приема, че
посочените медицински дейности са осъществени.
По
отношение на наведеното от особения представител на ответника възражение, че К.
се е намирал в неадекватно състояние към момента на приемането му, поради което
и не е разбирал правата си или не се е подписал, съдът намира следното: Съдът
не възприема така наведеното възражение. От представената електронна справка за
прием на пациент в Спешно отделение се установява, че същият е докаран в *****
състояние на ***** г. в **** ч. от екип на ЦСМП. Приемането му в Клиника по *******, хоспитализацията му и полагане на подпис
под декларацията за информирано съгласие е сторено същия ден в **** ч. Липсват
данни и доказателства, при лежаща върху ответника доказателствена
тежест, ответникът да се е намирал в неадекватно състояние към този момент,
препятстващо способността му да разбира и ръководи действията си. От друга
страна, дори да не е налице подписана от ответника декларация за информирано
съгласие за оказване на болнична помощ и прилагане на диагностични и лечебни
процедури, соченият факт не препятства възможността същият да бъде обект на
медицински грижи, както и спрямо него да бъдат прилагани диагностични и лечебни
процедури за подобряване на здравословното му състояние с оглед тежкото му
здравословно състояние, наложило хоспитализация поради невъзможността спешното
състояние да бъде овладяно в Спешно отделение. Соченият извод намира правното си основание в разпоредбата на чл.89, ал.1 от Закона за
здравето, съгласно която при хирургични интервенции, обща анестезия, инвазивни и други диагностични и терапевтични методи, които водят до
повишен риск за живота и здравето
на пациента или до временна
промяна в съзнанието му, информацията по чл. 88 и информираното
съгласие се предоставят в писмена форма. Ал.2, т.1 на същия текст предвижда
обаче възможността дейностите по ал.
1 да бъдат извършвани в полза на здравето на
пациента без писмено информирано съгласие само когато
непосредствено е застрашен животът му и физическото
или психичното му състояние не
позволяват изразяване на информирано съгласие. С оглед изложеното съдът намира, че ирелевантно
за спора се явява обстоятелството
дали пациентът е изразил писмено информираното си съгласие за провеждане
на лечение, тъй като състоянието
му е било животозастрашаващо.
Съгласно разпоредбата на 52 от Закона за здравното осигуряване, неосигурените лица по този
закон заплащат оказаната им медицинска
помощ по цени, определени от лечебните заведения. Съгласно текста на
чл.109, ал.1 от същия закон, здравноосигурителните права на лицата,
които са длъжни да внасят
осигурителни вноски за своя сметка,
се прекъсват, в случай че лицата
не са внесли
повече от три дължими месечни
осигурителни вноски за период от
36 месеца до началото на месеца,
предхождащ месеца на оказаната медицинска
помощ. Лицата с прекъснати здравноосигурителни права заплащат оказаната им медицинска
помощ.
Предвид изложените съображения и на основание чл. 109, ал.1
от ЗЗО, съдът намира, че ответникът дължи на ищцовото
лечебно заведение процесната сума, като искът се
явява основателен и доказан и ще се уважи изцяло. Пациентът е бил здравнонеосигурен към момента на хоспитализацията си и не е
възстановил здравноосигурителните си права, на същия са проведени посочените
изследвания и лечение, поради което и същият дължи заплащането им. Размерът на
сумата се доказва от представения Ценоразпис на лечебното заведение, утвърден
със Заповед № ****** г. на ***** на УМБАЛ
„Св.Георги“ ЕАД и възлиза на 2668 лв.
Ищецът претендира разноски в настоящото производство, като на същия
ще се присъди
сумата от 835,36лв. – разноски, от които 53,36лв. –
държавна такса, 5лв. – държавна такса за издадено съдебно удостоверение, 417лв.
– депозит за о.п., 360 лв. – заплатено адв.
възнаграждение, а за заповедното производство – 53,36лв. Ответникът не претендира разноски.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 вр. с чл.415, ал.1 вр. с чл.124,
ал.1 от ГПК, в отношенията между страните, че Х.А.К., ЕГН **********,***, дължи на
УМБАЛ „Св.Георги“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Пловдив, бул.“Пещерско шосе“ № 66, сумата от 2668лв. – главница, представляваща цената на предоставена на
длъжника медицинска помощ, състояща се в диагностика и лечение с изпълнение на
алгоритъм по Клинична пътека № *** „*********“, чиито изисквания са посочени в
Приложение № 16 на НРД за МД 2015 г., проведени за периода ******* г. по време
на болничния му престой, дължима поради прекъснати здравоосигурителни
права в този период, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението – 27.09.2017 г., до окончателното изплащане
на вземането, за които е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК № **** от 28.09.2017 г. по ч.гр.д. № 15112/ 2017 г. по описа
на ПРС, V гр.с.
ОСЪЖДА
Х.А.К., ЕГН **********,***, да заплати на УМБАЛ „Св.Георги“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.Пловдив, бул.“Пещерско шосе“ № 66, сумата от 53,36
лв./петдесет и три лева и 36ст./ -
разноски по ч. гр. д. № 15112/ 2017 г. по описа на ПРС, V гр.с., както и сумата от 835,36лв./осемстотин тридесет и пет лева и
36ст./ - разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от датата на връчване
на препис от него на страните с въззивна жалба пред
Окръжен съд – Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Десислава Кацарова
Вярно с
оригинала!
КЯ