Р Е Ш
Е Н И Е
№ 186/ 07.07.2017год. град Перник
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Пернишкият окръжен съд, III-състав, гражданска колегия, в публично заседание на 07.06.2017год. /седми юни през две
хиляди и седемнадесета година/, в
следния състав:
Председател: Милена Даскалова
Членове:
Рени Ковачка
Радост Бошнакова
Секретар: Златка Стоянова
Прокурор
Като разгледа докладваното от
съдия Ковачка възз. гр.дело № 40 по описа за 2017год., за да се произнесе , взе
предвид следното:
С
Решение № 29/19.10.2016год., постановено по гр.дело № 58/2016год. Трънският
районен съд е осъдил ЕТ „Кентон- В.В.“
гр.Трън да заплати на „Врана“ ЕАД гр. София
сумата в общ размер от 5 264.22 лева, представляваща както следва:
сума
в размер на 3 300 лева, представляваща наемна цена за периода от
01.12.2014год. до 19.03.2015год. и обезщетение по чл.236, ал.2 от ЗЗД за
периода от 19.03.2015год. до 31.05.2015год.
сума
в размер на 129.60 лева, представляваща такса за ползване на общите части на
територията, на която се намира отдадения под наем имот за периода от
01.12.2014год. до 31.05.2015год.
сума
в размер на 72лева, представляваща такса смет за периода от 01.12.2014год. до
31.05.2015год.
сума
в размер на 1 762.62лева, представляваща разноски за консумирана
електроенергия за периода от 01.11.2014год. до 28.02.2015год.
Със
същото решение съдът е осъдил ЕТ „Кнетон-В.В.“ гр.Трън да заплати на „Врана“
ЕАД гр. София сума от 655 лева, представляваща уговорена неустойка съгласно
чл.6, ал.4 от Договор за наем от 10.10.2014год., както и сумата от
2 332.50 лева разноски по делото.
Недоволен
от така постановеното решение е останал ответника в първоинстанционното
производство, който го обжалва в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК в частта му, с
която са уважени исковете за сумата над 2 057.76лева или за 3 661.46
лева. Жалбоподателят твърди, че решението е недопустимо в частта му, с която е осъден да заплати на ищеца сумата от
1 320 лева, представляващи обезщетение по чл.236, ал.2 от ЗЗД за периода
от 19.03.2015год. до 31.05.2015год. Според жалбоподателя, в тази си част,
районният съд се е произнесъл по непредявен иск по чл.236, ал.2 от ЗЗД без да е
бил надлежно сезиран с разглеждането му.
Жалбоподателят твърди, че
решението на районния съд е неправилно в частта му, с която е осъден да
заплати 51.84 лева, представляваща такса за ползване на общите части на
територията, на която се намира отдадения под наем имот за периода от
01.12.2014год. до 31.05.2015год. Според жалбоподателя, така претендираната от
ищеца „такса“ не съставлява консумативен разход, а част от наемната цена и
поради липсата на наемно правоотношение за периода след 18.03.2015год., то
същата се явява недължима. Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и в
частта му, в която е осъден да заплати на ищеца сумата от 72 лева, съставляваща
такса смет за периода от 01.12.2014год. до 31.05.2015год. Доколкото липсват
доказателства по делото че ищецът е заплатил таксата смет, то според
жалбоподателя не дължи нейното възстановяване. По същите съображения
жалбоподателят счита че не дължи заплащане на ищеца и на сумата от
1 762.72лева, представляваща разноски за консумирана ел енергия за периода
от 01.11.2014год. до 28.02.2015год. Жалбоподателят твърди, че решението е
неправилно и в частта му, в която е
осъден да заплати на ищеца и неустойка в размер на 655 лева с доводи за
недължимост на същата. По изложените в жалбата съображения, жалбоподателят моли
решението да бъде обезсилено в едната му обжалвана част и отменено като
неправилно и незаконосъобразно в останалата му обжалвана част. При пълно или
частично уважаване на жалбата жалбоподателят моли присъдените пред районния съд
разноски да бъдат редуцирани, както и да му бъдат присъдени направените във
въззивното производство разноски.
В
срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемото дружество- „Врана“ ЕАД гр.София е
подала писмен отговор, с изложени в него съображения за неоснователност на
подадената въззивна жалба.
Производството
пред районния съд е образувано въз основа на искова молба, подадена от „Врана“
ЕАД гр.София против ЕТ „Кентон - В.В.“ гр.Трън. Ищецът е претендирал от
ответника заплащане на сумата от 3 300 лева, представляваща неплатена
наемна цена за периода от 01.12.2014год. до 31.05.2015год., дължаща се по
Договор за наем от 10.10.2014год., сумата от 390 лева, представляваща неустойка
за забавено плащане на наемна цена за периода от 06.12.2014год. до датата на
предявяване на иска- 09.05.2016год., сума в размер на 129.60 лева,
представляваща такса за ползване за
общите части на територията на която се намират отдадените под наем обекти за
периода от 01.12.2014год. до 31.05.2015год., сума в размер на 15 лева, представляваща
неустойка за забавено плащане за периода от 06.12.2014год. до датата на
предявяване на иска- 09.05.2016год., сумата от 72лева, представляваща такса за
смет за периода от 01.12.2014год. до 31.05.2015год., сума в размер на 10 лева,
представляваща неустойка за забавено
плащане за периода от 06.12.2014год. до датата на предявяване на иска -
09.05.2016год., сума в размер на 1762.62 лева, представляваща разноски за
консумирана ел. енергия за периода от 01.11.2014год. до 28.02.2015год. и сума в
размер на 240 лева, представляваща
неустойка за забавено плащане за периода от 06.11.2014год. до датата на
предявяване на иска- 09.05.2016год., ведно със законната лихва върху главниците
считано от датата на предявяване на иска- 09.05.2016год. до окончателното им
изплащане.
Във въззивното производство и в изпълнение
указанията на съда, с молба вх.№ 2404/25.04.2017год. ищецът в
първоинстанционното производство е уточнил, че претендираната от него сума в
размер на 3300 лева включва 19 87.10 лева, представляващи наемна цена за
периода от 01.12.2014год. и 1 312.90 лева, представляващи обезщетение за
ползване на процесния имот след прекратяване на договора за наем за периода от
19.03.2015год. до 31.05.2015год.
Ответникът е признал иска за сумата от
2 082.70 лева, представляваща наема цена с включен ДДС, такса за ползване
на общи части с ДДС и такса смет без ДДС за периода от 01.12.2014год. до 18.03.2015год. За периода от
18.03.2015год. до 31.05.2015год. е оспорил дължимостта на наемна цена, такса за
ползване на общи части и такса смет поради липсата на наемен договор между
страните и респ. задължения по него. Оспорил е дължимостта на суми за ел.
енергия за целия исков период, с довод че не са засичани електромери, че
наемателят не е получил съдействие от страна на кредитора по см. на чл.95 от ЗЗД, както и неоснователно се претендира
ДДС върху стойността на ел. енергията, а токова не се дължи.
Районният
съд е приел за установено, че наемателя-жалбоподател в настоящото производство
е неизправна страна по сключения с ищеца договор за наем за част от исковия период-
15.10.2014год. до 19.03.2015год., поради
което за същия този период дължи заплащане на наемната цена и консумативни
разходи, каквито съставляват ползвана ел. енергия , такса смет и такса за
ползване на общите помещения на територията, на която се намират отдадените под
наем имоти. Приел е за неоснователно
възражението на наемателя по чл. 95 от ЗЗД, както и това за неправилно начислен
ДДС върху ел. енергията. За периода 19.03.2015год. до 31.05.2015год. районният
съд е приел, че между страните липсва наемен договор, но поради
обстоятелството, че наемателят е продължил да ползва процесните имоти, е
присъдил в полза на наемодателя обезщетение по чл. 236, ал.2 от ЗЗД, ведно с
консумативните разходи за този период, съгласно заключението на съдебно-икономическата
експертиза. Приел е също така че е налице забава, поради което е уважил в пълен
размер претендираните от ищеца неустойки.
При извършената служебна проверка по
реда на чл.269 от ГПК съдът установи, че атакуваното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо. От направеното уточнение на предявения иск с молба вх.№
2404/25.04.2017год. следва, че районният съд е сезиран и се е
произнесъл по иск присъждане на неплатени наемни вноски по сключен между
страните договор за наем за периода от 01.12.2014год. до 19.03.2015год., както
и по иск за присъждане на обезщетение по чл. 236, ал.2 от ЗЗД за периода от
19.03.2015год. до 31.05.2015год. В този смисъл и за периода от 19.03.2015год.
до 31.05.2015год. не е налице произнасяне по непредявен иск, респ. оплакванията
на жалбоподателя за недопустимост на обжалваното решение в тази му част се
явяват несъстоятелни.
Допустимостта и валидността на
обжалваното решение предпоставя да бъде извършена проверка относно правилността
му въз основа на наведените в жалбата доводи:
От събраните пред районния съд
доказателства /нови такива не са ангажирани пред въззивния съд/ се установява,
че на 10.10.2014год. страните по делото са сключили договор, по силата на който
„Врана„ ЕАД гр.София е предоставила на жалбоподателя за временно ползване
собствения си недвижим имот, представляващ: Помещение № 12 със застроена площ 169 кв.м.-част от
поземлен имот с идентификатор 44063.1447.3159 по цифровия кадастър на АГКК, находящ
се в землището на с.Лозен, бул.“ Цариградско шосе“, София и помещение № 13 със
застроена площ 57.00 кв.м.-част от поземлен имот с идентификатор
44063.1447.3159 по цифровия кадастър на АГКК, находящ се в землището на
с.Лозен, бул.“Цариградско шосе“, София. Договорът е сключен за срок от 3 години,
считано от 15.10.2014год. и при месечна наемна цена за помещение № 12 - в
размер на 400 лева с включен ДДС и 150 лева с ДДС-за помещение № 13, платими до
5-то число на месеца, за който се отнася плащането. В т.3 от договора страните са уговорили, че
наемателят поема за своя сметка плащането на месечните консумативни разходи-
електроенертия по показания на електромер, студена вода по показания на
водомер, месечна такса за ползване на общите части на територията на която се
намира отдадения под наем имот в размер на 18 лева без включен ДДС, както и
такса смет в размер на 10 лева без включен ДДС,както и всички глоби, лихви и
наказателни плащания, дължими за забава на плащането. Уговорили са също така,
че консумативните разноски се заплащат най-късно до 5-то число на месеца,
следващ месеца, за който се отнасят. Отдадените под наем имоти са предадени във
владение на наемателя на 15.10.2014год. и това е удостоверено с двустранно
подписан на 15.10.2014год. приемателно-предавателен протокол. В последния е посочен,
че електромера на отдадените под наем обекти е с фабричен № 3791555 и с
показания 38476.
На 05.03.2015год., „Врана„ ЕАД е
изпратила до наемателя уведомление за прекратяване на сключения между тях и
цитиран по-горе наемен договор поради неизпълнение на договорните
задължения-плащане на договорената наемна цена и консумативи като е даден 7-мо
дневен срок за тяхното плащане. Със същото е поискано от наемателя да освободи
наетите имоти в едномесечен срок, като в противен случай ще бъдат сезирани органите
на прокуратурата.
Това
уведомление е връчено на ответното
дружество на 11.03.2015год.
По
делото е разпитана като свидетел Р.Н.В., от чийто показания се установява, че
служител на дружеството - наемател е върнало ключа от наетите помещения в началото на м. юни.2015год.
От
изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза се установява, че за
процесните суми като главници са издадени от дружеството-наемател фактури с
номера № **********/11.12.2014год., № **********/12.01.2015год., № **********
/10.02.2015год., № **********/10.03.2015год., № **********/12.05.2015год. и №
**********/ 09.06.2015год., по които фактури към момента на депозиране на
исковата молба- 09.05.2016 год. няма извършено плащане. Цитираните от вещото
лице фактури са представени и приети като доказателство по делото, като няма
данни за тяхното получаване и осчетоводяване в дружеството-наемател.
По
делото са приети като доказателство по делото и издадени от „ЧЕЗ Електро
България“ ЕАД гр.София фактури за дължима от „Врана„ ЕАД гр.София стойност на
потребена електрическа енергия за периодите: 01.11.2014год. до 30.11.2014год.,
01.12.2014год. до 31.12.2014год., 01.01.2015год. до 31.01.2015год. и
01.02.2015год.-28.02.2015год., а именно фактура № **********/28.02.2015год.,
фактура № **********/31.01.2015год., фактура № **********/31.12.2014год. и
фактура № **********/30.11.2014год. Представени
и извлечения от сметки, от които се установява извършено плащане от
„Враня“ ЕАД гр.София по горецитираните фактури. В приложения към последните са отразени
периода, за които е дължима отчетената електрическа енергия, показанията на
електромерите и техните номера. От тези приложения е видно, че заплатената от
„Враня“ ЕАД ел.енергия за горепосочените
периоди е отчетена по показания на електромери, различни от посечения в
приемателно-предавателния протокол от 15.10.2014год.
По
делото са представени два броя фактури с № **********/12.062015год. и №
**********/10.08.2014год., с които са фактурирани извършени на „Врана“ ЕАД
гр.София услуги по сметосъбиране и сметоизвозване за периода 01.07.2014год.-
31.12.2014год. и 01.01.2015год.- 30.06.2015год. на обща стойност 1 546
лева. Тези суми за заплатени от наемодателя на доставчика- „Титан София Изток
ДЗЗД и това се установява от представени
два броя извлечения от сметки.
По
делото не са представени доказателства за плащане на претендираните от ищеца
суми.
От
изложената по-горе фактическа обстановка, въззивният съд прави следните правни
изводи, които частично съвпадат с направените такива от първоинстанционния съд,
именно:
Между
страните е възникнало облигационно правоотношение въз основа на сключен между
тях договор за наем и това правоотношение е съществувало през периода 01.12.2014 год. до
18.03.2015год. включително, когато е прекратено. В този смисъл, и за този
период от време, наемателя- жалбоподател в настоящото производство дължи
заплащане на уговорената наемна цена,която безспорно се установи, че не е
заплатил на наемодателя. Жалбоподателят не оспорва това си задължение, както и
задължението си, поето с наемния договор, за заплащане на месечна такса за
общите части на сградата, в която се намират наетите от него помещения, поради
което и не обжалва първоинстанционното решение, в частта му, с която е осъден
да заплати на наемодателя неплатена наемна цена за този период в размер на 1980
лева и таксата, посочена по-горе за същия този период в размер на 77.76 лева.
Чрез обжалването се поставя въпроса за дължимостта на претендираното от
наемателя обезщетение по чл.232, ал.2 от ЗЗД за периода от 19.03.2015год. до
31.05.2015год., равняващо се на уговорената в наемния договор наемна цена,
дължимостта на такса за ползване на общите части на сградата за същия период,
дължимостта на такса смет и на ползвана
електрическа енергия за целия исков период – 01.12.2014год. -31.05.2015год.,
както и неустойка за забава, уговорена в чл.6, ал.4 от договора за наем.
При
наличие на сключен валиден договор за наем за периода от 01.12.2014год. до
18.03.2015год. и при поето и неизпълнено задължение /чл.3 от договора/ с него
за заплащане на такса смет в размер на 10 лева месечно без ДДС или 12 лева
месечно с ДДС, неоснователно се
оспорва от наемателя дължимостта
на същата. В случая дължимостта на таксата не е поставена в зависимост от това
дали същата е била заплатена от наемодателя или не. След като наемателят е поел
задължение за заплащане на такава такса и то в определен в договора размер, то
той дължи нейното заплащане и това заплащане не е поставено в зависимост от други предпоставки. Съгласно изчисленията на съда /за същите не
са необходими специални знания, тъй като месечния размер на дължимата такса
смет уговорен изрично/, задължението на наемателя за заплащане на такса смет за
периода от 01.12.2014год. до 18.03.2015год. възлиза на сумата от 42.97 лева с ДДС . При липса на
доказателства за заплащането й , искът за нейното присъждане се явява доказан в
пълния му предявен размер , в който е присъден и от районния съд /като част от
общата присъдена сума и за целия исков период /
01.12.2014год.-18.03.2015год.такса смет в размер на 72 лева/.
Районният
съд е уважил иска по чл. 232, ал.2 от ЗЗД за периода от 19.03.2015год. до
31.05.2015год., приемайки, че наемателя е продължил да ползва отдадения му под
наем имот, въпреки противопоставянето на наемодателя. Този извод съответства на
събраните по делото доказателства и на материалния закон, поради което доводите
на жалбоподателя за противното се явяват несъстоятелни. При преустановяване на
наемното правоотношение, какъвто е и настоящия случай законодателят е поставил
в тежест на наемателя произтичащото от прекратения наемен договор задължение за
връщане на наетата от него вещ, като неизпълнението му е свързано с
предвидените в чл.236, ал.2 от ЗЗД последици, една от които е заплащане на
съответно обезщетение. Наемателят дължи обезщетение, кагато не е освободил
държането на предоставените му под наем обекти, дори и да не ползва същите.
Задължението за връщане на наетата вещ от страна на наемателя, след като
облигационното връзка престане да съществува, е предвидено от закона в разпоредбата
на чл.233, ал.1 ,пр.1 от ЗЗД и подлежи на доказване от наемателя. Връщането на
наетата вещ,в случая двете наети помещения, означава наемателят да осигури
достъп до тях във вида , в който са били към момента на сключване на наемния
договор и да предаде ключа от тях на наемодателя. Постоянна е практиката по
въпроса,че при прекратяване на договора за наем тежестта за доказване, че
държането на имота е върнато на наемодателя се носи от бившия наемател-
Определение № 47 от 01.02.2010год. на ВКС по търг.дело № 848/2009год., Решение
№ №97 от 23.07.2013год. на ВКС по търг.дело № 73/2012год., тоест.при
прекратяване на наемното правоотношение доказателствената тежест за изпълнение
на задължението по чл.233 от ЗЗД е на наемателя и ако същият продължи
ползването на имота, то той дължи обезщетение и следва да изпълняна
задължението си, произтичащо от наемния договор за заплащане на наемната цена-
чл.236, ал.2 от ЗЗД. По делото са налице
доказателства- покана изх.№ 75/05.03.2015год., от която е видно, че
наемодателят изрично е поканил наемателя да освободи отдадените му под наеми
обекти и показанията на свидетелката Р. В., от които се установява ,че ключа от наетите помещения са
предадени на наемодателя в началото на м. 06.2015год. При тези данни и при
липса на доказателства от страна на наемателя-жалбоподателя в настоящото
производство,че е изпълнил задължението си по чл.233, ал.1, пр.1 от ЗЗД преди
31.05.2015год., то предявеният против него иск по чл.236, ал.2 от ЗЗД се явява
основателен и подлежи на уважаване.
Както се приема в обвързващата съдебна практика, конкретният размер на
обезщетението, който дължи бившият наемател за ползването на вещта, не може да
бъде по-нисък от уговорения наем. В конкретния случай заявената претенция е в
размер на уговорения наем за този период
и същата правилно е уважена от
районния в този й размер.
Съгласно
чл. 236, ал.2 от ГПК, ако бившият наемател продължи ползването на наетата вещ въпреки противопоставянето на
наемателя, то той освен задължението за заплащане на обезщетение за ползването
трябва да изпълнява и всички други задължения, произтичащи от прекратения
наемен договор. Както вече се посочи по-горе, в чл.3 от Договор за наем от
10.10.2014год., жалбоподателят е поел задължение да заплаща месечна такса в
размер на 18 лева без ДДС или 21.60 лева с ДДС за ползване на общите части на
сградата, както и да заплаща месечна такса смет в размер на 10 лева без ДДС или
12 с ДДС. В този смисъл, претенцията на ищеца за заплащане на горните такси за
периода от 19.03.2015год. до 31.05.2015год. се явява основателна.Съгласно
изчисленията на съда /за същите не са необходими специални знания, тъй като
месечния размер на дължимите такси е уговорен изрично/, задължението на бившия
наемател за заплащане на такса смет за периода от 19.03.2015год. до 31.05.2015год. възлиза на сумата от 29.03 лева с ДДС, а това
за заплащане на такса за ползване на общите части, за същия период - на 52.26 лева с ДДС. При липса на доказателства
за заплащането им, искът за присъждането им се явява доказан в пълния му предявен
размер, в който е присъден и от районния съд /част от общата присъдена сума
като такса смет в размер на 72 лева и част от общата присъдена сума като такса
за ползване на общите части в размер на 129.60 лева./
Неоснователно
се твърди във въззивната жалба недължимост на претендираната от наемодателя
неустойка върху неплатените за периода от 01.12.2014год. до 18.03.2015год. такси за ползване на общите части на сградата
и такса смет. След като в договора за наем е посочен момента за тяхното плащане
/, чл.3, изр. последно/, то не се
изисква наемателя, респ. ползващият бивш наемател, да бъде поканен да ги плати.
Същият е изпаднал в забава, от деня, следващ уговорения ден за плащане, и това
в случая е шесто число на месеца, следващ месеца, за който се отнася плащането.
Съгласно преизчисленията на съда /за същите не са необходими специални знания,
тъй като размера на дължимата лихва върху цялата искова претенция, включваща и
претенцията за такси за общите части и такса смет е изчислен от вещото лице в
изготвената от него съдебно-икономическа експертиза/ неустойката върху
дължимите са такси за ползване на общите части и такса смет за периода от
06.12.2014год. до датата на предявяване на иска възлиза на сумата от 15.12 лева
и същата се явява дължима именно в претендирания от ищеца и присъден от
районния съд размер.
Уговорката
в чл.6, ал.4 от договора за наем според настоящия състав касае и забава в
плащането на месечната такса за ползване на общите части на сградата и такса
смет, поради което счита за неоснователни доводите за противното, изложени от
жалбоподателя във въззивната жалба.
Основателни
са оплакванията на жалбоподателя касателно претендираната от наемодателя
неустойка върху неплатените за периода от 18.03.2015год. до 31.05.2015год. такси за ползване на общите части на сградата
и такса смет. Макар и задължението на наемателя за тяхното заплащане да е
продължило по силата на закона след прекратяване на наемното правоотношение, то
този извод не важи относно клаузата по чл.6, ал.4 от договора за наем. След
прекратяване на наемния договор - 18.03.2015год., уговорката по чл.6, ал.4 от
договора е прекратила своето действие,тъй като същата не съставлява задължение
по смисъла на чл.236, ал.2 от ЗЗД. Недължимата неустойка, преизчислена от съда
е в размер на 9.88 лева, поради което искът за заплащане на такава следва да се
отхвърли като неосноветелн и недоказан. Това предпоставя отмяна на
първоинстанционното решение ,в тази му част и постановяване на ново за
отхвърляне на иска за заплащане на неустойка върху неплатените за периода от
18.03.2015год. до 31.05.2015год. такси за ползване на общите части на сградата
и такса смет, възлиза на сумата от 9.88 лева и за периода от 06.12.2014год. до
09.05.2016год..
Неоснователна
е жалбата и по отношение присъдената с първоинстанционното решение неустойка
върху неплатената наемна цена за периода от 01.12.2014год. до 18.03.2015год.
включ. Такива се дължат върху неплатената по договора наемна цена, тъй като се установи че същата
не е платена на падежа- чл.6 от договора. При наличие на уговорен падеж
длъжникът изпада в забава от момента, в
който е уговорено да плати и не е необходимо да бъде поканен за това. В този
смисъл, се явява основателна претенцията за заплащане на неустойка за забава
плащането на наемната цена, така както е поискано- от 06.12.2014год. до датата
на предявяване на иска- 09.05.2015год. Съгласно преизчисленията на съда /за
същите не са необходими специални знания, тъй като размера на дължимата лихва
върху цялата искова претенция, включваща и претенцията за наемна цена е
изчислен от вещото лице в изготвената от него съдебно-икономическа експертиза/
неустойката върху неплатената наемна цена за периода от 06.12.2014год. до
датата на предявяване на иска възлиза на сумата от 215.78 лева и същата се
явява дължима, в тази й размер, в който е присъдена и от районния съд ./ като
част от общо присъдената неустойка в размер на 655 лева/.
Неоснователни
са доводите в жалбата, че забавата се дължи поради несвоевременното издаване на
фактури от страна на наемодателя, поради
което и на основание чл.96, ал.1 от ЗЗД наемателят не дължи неустойки за
забава, респ.законна лихва за забава. Задължението на наемателя е носимо
задължение - наемателят дължи наемната цена, респ. таксата за общите части на
сградата и такса смет в уговорените в договора срокове, без значение дали
сделката е между физически лица или е търговска по смисъла на чл.286 от ТЗ.
Доколкото в ТЗ липсват специални разпоредби, уреждащи отношенията между
наемател и наемодател със страна търговец, се прилагат специалните разпоредби
за наемния договор по ЗЗД. Забавата на длъжника не е обвързана с договорно
задължение на наемодателя да издаде и връчи данъчна фактура.
Основателни са оплакванията в жалбата за
неоснователността на претенцията за заплащане на неустойка върху неплатено в
срок обезщетението по чл. 236, ал.2 от ЗЗД. Настоящият състав счита, че след
прекратяване на наемното правоотношение на 18.03.2015год. уговорката в чл.6,
ал.4 от наемния договор е прекратила своето действие. Същата не съставлява
задължение по смисъла на чл.236, ал.2 от ЗЗД, което наемателят е длъжен да
изпълнява след прекратяване на наемния договор по силата на закона и в резултат
на продължаващото ползване на имота. Дори и да се приеме, че клаузата за
неустойка е действаща и след прекратяване на наемното правоотношение, то същата
би била неприложима по отношение обезщетението по чл.236, ал.2 от ЗЗД.
Уговорката в чл.6, ал.4 от договора за наем третира забавата в плащането на наемната цена, а в случая се
касае за обезщетение, макар и в размер на наемната цена.
Предвид
на горното, настоящият състав, противно на районния съд приема за неоснователна
претенцията на ищеца за заплащане на неустойка за забава върху обезщетението по
чл.236, ал.2 от ГПК за периода от 06.12.2014год. до датата на предявяване на
иска- 09.05.2016год. , поради което следва да се отхвърли ката такава.
Достигайки до противен извод, районния съд е постановил неправилно и
незаконосъобразно решение, което следва да се отмени в тази му част и да се
постанови ново за отхвърляне на претенцията за присъждане на неустойка върху
сумата от 1312.90 лева, представляваща обезщетение по чл.236, ал.2 от ЗЗД за
периода от 06.12.2014год. до датата на предявяване на иска- 09.05.2016год.
Размерът на тази неустойка, преизчислен от съда възлиза на сумата от 174.22
лева.
Основателни
са оплакванията във въззивната жалба за недължимост на претендираната от ищеца
сума в размер на 1 762.62 лева, представляваща стойността на консумирана
електроенергия за исковия период. Макар и да е договорено такова задължение за
наемателя в сключения между него и наемодателя-ищец договор за наем,
претенцията за заплащане на потребена такава се явява неоснователна, тъй като
не установено по делото че наемателят да е потребил такава ел.енергия в наетите
от него помещения и то в претендираните от ищеца стойност. В чл.3 от договора
страните са договорили стойността на консумираната електроенергия да се
определя ежемесечно въз основа на
показания на контролен електромер и на
цената, посочена от доставчика на услугата в издадената от него на „Врана“ЕАД
фактура. Доказателства за такова отчитане не са ангажирани от ищеца. По делото
са представени фактури, съставени от „ЧЕЗ България„ АД гр. София за дължими
от „Врана“ ЕАД гр.София суми за потребена електроенергия за исковия период,
както и доказателства- извлечения от сметки за тяхното заплащане от ищеца. Във фактурите не е посочено за кой обект е
отчетената и съответно подлежаща на плащане като потребена електрическа
енергия. В приложение към всяка една от фактурите е посочен и номер на
електромера, от който е отчитана електроенергията, като нито един от тези
номера не е идентичен с номера на електромера, посочен в приемо-предавателния
протокол от 15.10.2014год.
Предвид
на изложеното, настоящият състав, противно на приетото от районния съд намира,
че по делото липсват доказателства за потребена от наемателя в отдадените му
под наем обекти електроенергия за исковия период, която да подлежи на плащане
от наемателя. Претенцията за нейното заплащане се явява неоснователна и подлежи
на отхвърляне. Приемайки противното,районният съд е постановил неправилно и
незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено в тази му част и
постановено ново за отхвърляне на претенцията на заплащане на сумата от
1 762.62 лева, съставляваща разноски за консумирана електроенергия за
периода от 01.11.2014год. до 28.02.2015год. Неоснователността на тази претенция
предпоставя отхвърляне на претенцията за заплащане на неустойка за забавено
плащане, поради което обжалваното решение следва да се отмени и в тази му част
и постанови ново за отхвърляне на претенцията за заплащане на сумата от 240
лева, представляваща неустойка за забавено плащане на потребена електроенергия
за периода от 06.11.2014год. до датата на предявяване на иска, ведно със
законната лихва върху сумата от 1762.62 лева, считано от датата на предявяване
на иска до окончателното й изплащане.
Като
последица от обжалването, изхода от него и предвид направеното искане в тази
връзка, първоинстанционното решение следва да се отмени и в частта за
разноските , присъдени в полза на ищеца-
„Врана“ ЕАД или за сумата от 861.73 лева.
Водим
от горното и в същия смисъл, Пернишкият окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение № 29/19.10.2016год., постановено по гр.дело № 58 по описа на Трънския
районен съд за 2016год., В ЧАСТТА МУ, в
която ЕТ „Кентон-В.В.“ гр.Трън е осъдено да заплати на Врана „ЕАД
гр.София сумата от 1 762.62 лева, представляваща разноски за консумирана
електроенергия за периода от
01.11.2014год. до 28.02.2015год., В ЧАСТТА МУ, в която ЕТ „Кентон-В.В.“ гр.Трън
е осъдено да заплати на „Врана„ ЕАД гр.София сумата от 424.20 лева ,
представляваща неустойка съгласно чл.6, т.4 от договор за наем от 10.10.2014год.
на основание чл.92 от ЗЗД, както и в ЧАСТТА МУ, с която ЕТ „Кентон-В.В.“
гр.Трън е осъдено да заплати на „Врана„ ЕАД гр.София сумата от 861.73 лева
разноски по делото като ВМЕСТО него ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от „Врана“ ЕАД с ЕИК ********** със седалище и адрес на управление:
гр.София, Район „ Искър“, бул.“ Цариградско шосе“ № 387 против „ЕТ Кентон-В.В.“
с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр.Трън, пл.“Владо Тричков„ № 2
иск за заплащане на сумата от 1 762.62 лева, представляващи
разноски за консумирана електроенергия
за периода от 01.11.2014год. до 28.02.2015год., дължащи се по договор за
наем от 10.10.2014год., сключен между „Врана“ ЕАД гр.София и ЕТ „Кентон-В.В.“
гр.Трън като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от „Врана“ ЕАД с ЕИК ********** със седалище и адрес на управление:
гр.София, Район „Искър“, бул.“ Цариградско шосе“ № 387 против „ЕТ Кентон-В.В.“
с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр.Трън, пл.“Владо Тричков„ № 2
иск за заплащане на сумата от 424.20 лева, представляваща неустойка
съгласно чл.6, т.4 от договор за наем от 10.10.2014год. на основание чл.92 от ЗЗД като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ПОТВЪРЖДАВА
решението в останалата му обжалвана част.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: