Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, 07.06.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав,
в публично съдебно заседание на осми май през 2019 година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл.съдия АНЕТА ИЛЧЕВА
секретар Алина
Тодорова, като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско дело
номер 12380 по описа
за 2018 година, и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № ІІ-55-242896 от 07.06.2018 г., постановено
по гр.д. № 23839/2017 г. на СРС, 55 състав, е осъдено на основание чл. 55, ал. 1, пр.1 от ЗЗД, „П.Б.(България)“
ЕАД да заплати на „ЛТД - К.“ ООД сумата 5599.13 евро - платена без основание лихва по Договор за прокредит
развитие № 010-481284/18.07.2008г. за периода 18.04.2012г.-18.04.2017г., ведно със законната лихва от 19.04.2017г.
до окончателното плащане, като е отхвърлен иска за разликата над присъдения до пълния заявен размер от
5760.74евро, като неоснователен и недоказан. С решението съда се е поризнесъл
и относно рлаззноските, като е осъдил на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, „П.Б.(България)“ЕАД да заплати на „ЛТД - К.“ ООД, 1999,31 лв. разноски.
Срещу това
решение е подадена въззивна жалба от ответника „П.Б.(България)“ЕАД, в частта , в която искът е бил уважен, с оплаквания
за неправилност на решението, и искане то да се отмени и иска срещу дружеството
да се отхвърли изцяло, претендира и разноски за двете съдебни инстанции, вкл.
възнаграждение за защита от юрисконсулт. Доводите за неправилност се основава
на неправилно приложение на материалния закон и необоснованост поради несъобразяване
със събраните по делото доказателства, несъгласие с изводите на СРС, че нормата
на чл.6 от ОУ приложими към договора за кредит между страните, бил нищожен поради
противоречие със закона и дорбите нрави. Счита, че чл. 293, ал. 3 от ТЗ е приложим за търговските сделки по чл. 1, ал. 1 от ТЗ, вкл.
и към еднострантите такива, за да се отнеме възможността на недобросъвестни
търговци след продължителен период от време да се позовават на нищожност на
правна сделка, сключена без да е спазена императивно установената от закона
форма за действителност. Поради което счита, че в случая не се прилага общото
правило на гражданското право за нищожност на сделката поради неспазване на
формата, а се отдава значение на поведението на страната, която се позовава на
нищожността, и след като ищцовото дружество е е заплащало дължимите увеличени
лихви и е отразявал в счетоводството на фирмата тези плащания,, не е оспорвала
действителността на еднострантото изявление на банката да промени лихвения
процент като го увеличи, каквато възможност е уговорена с договора между
страните и за която промяна съгласно приложимите ОУ не е било необходимо
сключването на допълнително споразумение, а само уведомяване на
кредитополучателя.
Въззиваемата страна-ищец „ЛТД - К.“ ООД оспорва жалбата с писмен отговор чрез
пълномощник адв.С.Б. с доводи
за правилност на решението, като постановено при оценка за липсата на писмено
съгласие за изменение на договора за кредит и при липсата на уведомление до
ищеца от страна на банката за промяната на лихвения проценк, както изисквали
съответно чл.49 и чл.54 от ОУ на договора.
Намира за правилне
извода на СРС за липсата на методика, по която да става промяна на лихвения
процент за срока на договора, и за неспазване на императивното изискване на
чл.58, ал.1, т.2 от ЗКИ, както и че липсата на изявление на дружеството-ищецза
несъгласие с увеличения лихвен процент не погасявало правото му да търси по
съдебен път всяка платена без основание сума по процесния договор. Моли
жалбата да не се уважава и решението на СРС да се потвърди, претендира
разноските по делото.
Софийски градски съд, действащ като въззивна
инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата и становището по отговора по
чл.263 от ГПК, съгласно чл.269 от ГПК,
намира следното по предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното
решение е валидно, а в обжалваните части и допустимо. При произнасянето си по
правилността на решението, съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен от релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила, както обаче следва и да провери правилното прилагане на
релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е
въведено като основание за обжалване. Задължение на въззивния съд е да се
произнесе по спорния предмет на делото, като извърши самостоятелна преценка на
събраните по делото доказателства и формира свои фактически и правни изводи,
като обсъди и своевременно заявените доводи и възражения на страните, като
относно фактите и тяхното установявоане е ограничен от изложеното с въззината жалба.
Съобразно
оплакванията на ответника с въззивната жалба, според пред въззивния съд,
предмет на въззиното производство е правилното устантовяване на всички
правнозначими факти, от които ищецът извежда основателността на иска си за
недължимо платено за сумата 5599,13 евро, респ. тези, от които ответникът
извежда възраженията си за наличие на задължение, при преценка на същия
доказателствен материал, събран от първоинстанционния съд, при липсата на нови
доказателства.
Не е спорно между страните по делото
наличие на договорни отношения между тях като търговци по силата на договор за
прокредит развитие № 010-481284/18.07.2008 г. с размер на кредита 60 000
евро, усвоени от ищеца, при посочен фиксиран лихвен процент в договора. Не е
спроно съдържанито на този договор също и на приложимите към него Общи условия,
приети в доказателствени копия по делото.
Съгласно чл.6 от приложимите Общи условия на банката за кредитиране, кредиторът има
право едностранно да измени лихвения процент при съществена промяна на лихвените
нива в страната. С
решение на Управителния съвет
на кредитната институция от 08.12.2008г. е определен минимален размер на плаващия лихвен процент
по вече сключени договори, с което е преградена възможността лихвения процент по променливата величина да бъде намаляван при спад на стойностите
на EURIBOR,
както е било уговорено първоначално с договора.
С
оглед така приетото решение на УС до ищеца е отправено уведомление от 16.01.2009 г., че
лихвения процент по процесния договор се
определя на минимум 9,136% за останалия период на договора, считано от
5.12.2008 г., за което уведомление не се доказа да е било връчено писмено
изрично на представител на ищеца. В
последствие е направена нова промяна на лихвения процент от 15.11.2013 г. на
минимум 7% по процесния договор, за което уведомление ищецът не е повдигал
оспорване.
Установява се от приетото засключение на неоспорената от страните
съдебно-счетоводна експертиза, която съдът при преценката по чл.202 от ГПК приема
като компетентна и обективна, че разликата
между дължимата възнаградителна лихва за процесния период, изчислена съгласно договора и платената от ищеца
сума след изменениято на лихвата според решението на УС, е в размер на 5752,44
евро, като заплащаните от ищцовото дружество суми за договорни лихви по
процесния кредит са намерили отражение в счетоводните записвания на
кредитополучателя в отчета за приходите и
разходите на дружеството, в перо „финансови разходи“,
който е част от годишния финансов отчет на субекта, публикуван в Търговския регистър.
При извършената въззивна проверка
на обжалваното решение, въззивният съд не споделя изложените мотиви в него за частична
основателност на иска.
Отношенията между страните по
делото са основани на търговска сделка, сключена между търговци, при което ищецът
няма качеството „потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 от ДРЗЗП и не се ползва със
закрилата по този закон. Със сключването на договора за кредит ищецът като
кредитополучател изрично се е
съгласил банката да изменя едностранно лихвата, като измененият размер на лихвата
става задължителен от датата посочена в уведомлението до длъжника за това, без
да е необходимо да се подписва анекс за изменението- чл.6 от ОУ. Доводите за
начална липса на основание за заплащане на по-висок размер на договорна лихва за периода
18.04.2012 г.-18.04.2017 г. ищцовото дружество извежда от изискването на закона
за писмена
форма на изменението на договора за кредит относно лихвата съгласно чл.430,
ал.2 и ал.3 от ТЗ, вр. чл.49 от приложимите ОУ, доколкото чл.5 от приложимите
ОУ не посочвали при какви условия и по каква методика ще се извършва
едностранното променяне на лихвата от банката.
В случая предвид търговския
характер на сделката и липсата на закрила за ищеца по ЗЗП, се прилага чл. 293,
ал. 3 от ТЗ, който въвежда отклонение от общите правила за нищожност на
сдлеките, вкл. и едностранните такива по ЗЗД, които не са извършени в
законоустановената форма, като предвижда, че "страната не може да се
позовава на нищожността, ако от поведението й може да се заключи, че не е
оспорвала действителността на изявлението. В редица решения на ВКС по
еднообразнотоприлагане на тази правна норма от ТЗ се приема, че неспазването на
законоустановената форма за действителност на търговската сделка не води
автоматично до нищожност, ако няма оспорване на действителността на сделката. Като
при всеки конктерен случай трябва да се изследва поведението на страните и
действията им насочени към упражняване на права от сключената при неспазване на
изискването за форма сделка. Приложението на чл. 293, ал. 3 от ТЗ не може да се
основава на простото мълчание на страните, без да е налице каквото и да активно
поведение насочено към правните последици на сделката. Забраната за позоваване
на нищожността на договора е по отношение на страната, която с поведението си е
демонстрирала зачитане на действието на изявленията по сделката. Целта на
разглежданото правило е да осигури сигурност и стабилност в отношенията между
страните по такива договори, като се отнема възможността на недобросъвестни
търговци след продължителен период от време да се позовават на нищожност на
правна сделка, сключена без да е спазена императивно установената от закона
форма за действителност. Освен правна сигурност чл. 293, ал. 3 от ТЗ цели да
обезпечи бързината в търговския оборот, като в основата му стои разбирането, че
търговците са професионалисти и познават законовите изисквания, които трябва да съблюдават при упражняване на дейността си.
Събраните по делото писмени доказателства и заключението
на съдебно –счетоводната експертиза установяват поведение на ищовата страна, от което може да
се направи извод, че не е оспорвала действителността на процесното изявление на ответната банка
за едностранна промяна на лихвения процент, напротив, налице са и
активни действия по извършвани плащания по погасителните вноски при това в
увеличения размер съгласно решение на УС на банката от 2008 г., за исковия
период, което действие то страна на ищцовото дружество се счита и съгласие за
така увеличения размер по договорната лихва. В насока за правното значение на
осчетоводяване на плащания на задължения като съгласие на длъжника за наличие на такива, също има изобилна
практика на ВКС.
Наред с това следва да се отбележи, че по делото са
събрани и писмени доказателства, сочещи че между страните по делото съществуват
трайни търговски отношение по рамково споразумение за финансиране от 11.12.2007
г., при лихвен процент като този, посочен в процесния договор, като с чл.10 от
рамковото споразумение, се препраща към действащите документи на
банката, а именно: а/ Тарифата на банката за такси, лихви и комисиони, б/
Общите условия за кредитиране и в/ Общите търговски условия на банката, като неразделна
част от същото, и банката обявява тези документи и промените в тях в помещенията си, до които
клиента има достъп.
Отделно от посоченото също в чл.10 от рамковото споразумение, че банката си
запазва правото да променя по всяко време Тарифата си за лихвите, таксите и
комисионите, като измененията са задължителни за страните по настоящото рамково
споразумение. Следователно ищцовото дружество е имало възможност да се запознава с
промените на лихвените проценти и условията, при които такава промяна
следва, както са били описвани в ОУ за
последващи период, вкл. и през исковия период /в сила от м.03.2012 г. нататък/
също приети като доказателства по делото и неоспорени от ищеца по съдържание
/оспорване е направено само по тяхната относимост към спора/, при което следва
да се счита, че ответната банка е спазила изискването на чл.6 от ОУ вр. чл.58,
ал.1, т.2 от ЗКИ.
Ето защо, въззивният съд, при извършена съвкупна преценка
на събраните по делото доказателства и в тяхната взаимовръзка, приема, че
поведението на ищцовото дружество в периоида след м.12.2008 г. , вкл. и през
исковиуя период 18.04.2012 г.-18.04.2017 г. сочи, че същото не е оспорвало
валидността на едностранно направеното изменение на лихвения процент от
ответната банка-както това, с което от 5.12.2008 г. се фиксира минимален лихвен
процент 9,136 % за ищцовото дружество по договора за кредит, така и това от
15.11.2013 г., с което от 15.11.2013 г. се фиксира минимален лихвен процент по
същия процесен договор 7%. Намаляване размера на лихвата по реално извършваните
от ищцеца плащания по погасителния план, след м.11.2013 г. е видимо и от
таблица 2 по заключението на ССчЕ. Следователно следва са се счита, че ищцовото
дружество е било запознато с промените на лихвен процент след 5.12.2008 г., и
условията за тяхната промяна, и се е съобразило с тях като е извършвало
регулярно плащания на месечните погасителни вноски според тях и в исковия
период, с което свое активно действие е преодолял изискването за форма на
изменение на договора за кредит относно размера на лихвата, т.като е знаел за промяната
и не я е оспорил. Ето защо съдът приема, че извършената от банката едностранно
промяна на лихвения процент след 5.12.2008 г. не противоречи на закона и
договора между страните и не се отразява на валидността на извършените плащания
на договорната лихва по процесния договор според измененията на лихвения
процент, валиден за исковия период. Извършените от ищеца плащания в общ размер 5599,13 евро са
на правно основание, въззивникът не е направил оплакване относно този размер,
при което и искът за тази сума се явява неоснователен.
Поради несъвпадане на
крайния рещаващ извод на двете инстанции,
решението следва да се отмени като неправилно, вкл. и в частта относно
разноските като последица, тъй като при отхвърляне на иска ответникът не дължи
разноски на ищеца, и да се постанови ново решение от въззивния съд, с което се
отхвърли иска изцяло- и за уважената част от 5599,13 евро.
По разноските: Съгласно чл.78,
ал.1 от ГПК и изхода на спора, направените от въззиваемата страна-ищец разноски
за въззивното производство остават в негова тежест. Въззивникът-ответник съгласно
чл.78, ал.3 от ГПК има право на възстановяване на направени и доказани разноски
в размер на 250 лв. за първата инстанция за възнаграждение за вещо лице, и общо
740,45 лв., от които 515,11 лв. за адвокатско възнагарждение и 225,34 лв. за
държавна такса по жалбата , и още 150 лв. за защита от юрисконсулт за първата
инстанция, съгласно чл.78, ал.8 от ГПК.
Воден от горните мотиви, СГС
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
решение № ІІ-55-242896 от 07.06.2018 г., постановено по гр.д. № 23839/2017 г.
на СРС, 55 състав, В ЧАСТИТЕ, в кои то е
осъдено на основание чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, „П.Б.(България)“ ЕАД да заплати
на „ЛТД - К.“ ООД сумата 5599.13 евро - платена без основание лихва по Договор
за прокредит развитие № 010-481284/18.07.2008г. за периода
18.04.2012г.-18.04.2017г., ведно със законната лихва от 19.04.2017г. до
окончателното плащане, и на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати и 1999,31 лв. разноски по делото, ВМЕСТО КОЕТО
ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЛТД - К.“ ООД,
ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***2, срещу „П.Б.(България)“ ЕАД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, иск с основание чл. 55, ал. 1, пр.1 от ЗЗД, за връщане на сумата сумата 5599.13 евро като платена без основание лихва по Договор за
прокредит развитие № 010-481284/18.07.2008г. за периода
18.04.2012г.-18.04.2017г.
ОСЪЖДА „ЛТД - К.“ ООД, ЕИК *******,
да заплати на „П.Б.(България)“ ЕАД, ЕИК *******на основание чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК сумата 400 лв. разноски за първата инстанция и сумата 740,45 лв. разноски
за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.