Разпореждане по дело №177/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е образувано по подадена искова молба от Д. К. Д. против „Т.”, Е. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лв., претърпяни от публикацията на 30.6.2014 г. в бр. 12 на в. „З” със заглавие „П. менюто, което произвежда бизнес дамата Д Д, е виновно за почти всички случаи на натравяне на деца в Б. ?!” и от публикацията от 14.7.2014 г. в бр. 13 със заглавие „Кг”, с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД.

Сочи се от ищцата, че заглавието на първата статия във вестника е стряскащо и уронващо доброто й име и обществен престиж. В нея са отразени неверни факти и обстоятелства, които съществено накърняват общественото мнение за нея, тъй като са изложени обидни и ужасяващи факти и твърдения по отношение на самата нея и фирмата, която представлява. От статията е била дълбоко обидена и потресена. Опровержението й е било публикувано в бр. 13 на вестника от14.7.2014 г., в който брой е публикуван и коментар на правото й на отговор. Коментарът определя като осмиващ, обиден, компроментиращ и насочен пряко срещу нея като представляващ фирмата- производител на местни продукти, който изобилства с обидни епитети спрямо нея, с което е засегнато личното й достойнство. Те са станали повод за голям обществен коментар в региона като дългогодишно градения от нея имидж и добро име е бил засегнат. В тях е описана като човек, който освен, че произвежда продукти от нискокачествен и без ясен произход материал, но и че е причина за натравянето на десетки деца в хотели в [населено място], с което едва ли не й се придава качеството на престъпник, произвеждащ опасни за здравето на хората хранителни продукти. Сочи за потресаваща информацията, според която всява стрес във всички родители на деца от югозападна България, когато чуят за зелено училище или просто за екскурзия до Б..

Сочи, че противно на изложеното в цитирания вестникарски материал, дружеството „П. Т.”, Е. работи с продукти, придружени с всички законоизискуеми документи, вкл. и такива установяващи произхода им, както и че дружеството винаги е било коректно към клиентите си. В дългогодишната си практика като един от най-масовите производители на пилешки продукти, известни в страната и в чужбина, винаги са предлагали висококачествени такива от най-добро качество като на етикетите е посочено от какво са произведени. Сочи, че дружеството е одобрено за свободна търговия в ЕС, което е следствие на безброй проверки за съответствие на производствената база, технологически процес и водената документация.

От публичните обиди и недостоверни факти е претърпяла значителни неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки, страдания, силен дискомформ. Досегашния й начин на живот се е променил изцяло. Отразило се е й на здравословното състояние – започнала е да вдига кръвно, появило се е безсъние и постоянно главоболие, в резултат на стреса. Отразило се е и върху бизнеса – засегнат е бил дългогодишно градения имидж на българския пазар; загубила е бизнес партньори, с които дългогодишно е работила, както е загубила и възможността за привличане на нови партньори. Неверните данни за начина на работа на дружеството, особено в периода на криза е оказало отрицателен във финансово и морален аспект върху дейността на дружеството, което й е причинило допълнителен стрес и притеснения.

Ответникът сочи, че със заглавието на статията се задава въпрос, а не се отправя твърдение и не се изнасят факти. Искът според тях граничи с опит за налагане на цензура. Като журналисти е техен дълг да са изключително чувствителни по темата за опазване на човешкото здраве, както и да са безкомпромисни към хората, от които зависи, израз на което и процесната статия. С правото на отговор, публикуван в следващия брой, на практика пред обществото има ясно зададен въпрос и ясно предаден отговор.

Посочва, че дни преди публикуване на статията в редакцията на вестника през социалната мрежа Ф. наистина е постъпил сигнал, в който пише „питайте” Д., което опровергава целящото внушение от ищцата, че е обидена и оклеветена. Във въпроса според медията няма обида. Целта на статията не е да обиди или ощети ищцата, /като се цитира съдържание на част от нея/, от която според ответника е подчертан факта, че фирмата е с „безупречна репутация”.

С коментара към отговора медията счита, че не оспорва нищо от отговора.

Според ответника исковата молба е пълна с манипулация с цел да репресира и цензурира една медия. Опитва се да лиши една медия от правото й да коментира и анализира дадено мнение, а за поведението й на „сноб” могат да свидетелстват десетките жители на [населено място], която я виждат ежедневно с луксозната й западна кола, знаят за луксозните имоти, скъпите дрехи, козметика и парфюми, на които тя доказуемо „робува”. Парадира със своята благотворителност, раздавайки храна за бедните, но не анонимно, както гласят моралните закони, а парадирайки с това си действие в медиите. Ако статията се е отразило зле на здравословното й съсояние то това според ответната страна свидетелства за проява на гузна съвест и притеснения някаква истина да излезе на бял свят. Сочи, че зададения със статията въпрос, тъй като е в полза на цялото общество и дори на нейния бизнес, не би следвало да й създава дискомфорт и емоционални болки.

От събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството е образувано за причинени неимуществени вреди от публукавана в местния печат информация.

От събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Видно е, че на 30.6.2014 г. в бр. 12 на в. „Запад Юг” е публикувана статия със заглавие „П. менюто, което произвежда бизнес дамата Д. Д., е виновно за почти всички случаи с натравяне на деца в Б.?!” Самото заглавие на статията съдържа факта на натравяне на деца в Б. и преценката на журналиста, че П. менюто, което произвежда бизнес дамата Д. Д. е виновно за почти всички тези случаи. По долу непосредствено след заглавието с открояващи се букви са посочени фактите, че „Продуктите се правят от лой и химия, а като се ползва месо”, е направена преценка, че то е „със съмнителен произход”, че се „обработва се нечовешки с химии и подправки за да не мирише!?” В съдържанието на статията се посочват и фактите, че цитираните в него заглавия: „7 деца натровени с храна в Б.. 12 деца натровени с храна в Б.. Децата берат душа в болницата в Р. след натравяне с храна в Б.”, са такива от „местния печат и новинарски сайтове за последните две години. Журналистът обобщава, че това се случва „все в Б., и все в хотели, и все лятото….” и заключава, че това е „Ужасяваща поредица, към която те от местния печат не могат да остнат безразлични.” По-нататък в в публикацията се прави оценка на тези факти, според която „ в съзнанието на всички родители, особено като става въпрос за хора от югозападна България, възниква стрес, след като чуят, че децата им трябва да ходят на лагер, на зелено училище или просто на екскурзия в Б.. Причината за този стрес е страхът им децата им да не се озоват в болница, след като са яли поредната „помия”, която им е сервирана.” Посочва се факта, че от обработването „на тонове лой и химия се произвеждат деликатеси” и оценката на журналиста, че това са „неща, който биха съсипали един детски стомах, а на хотелите, за да им излиза по-евтино, не им пука за последствията и здравето на клиетните …” Притеснен „Разследващият екип на вестника на С. и П. е взел да нищи този сериозен проблем”, след факта на постъпване на сигнал от читател и приятел на вестника ,,че санданската фирма „П. Т.” е един от основаните доставчици на полуфабрикати за кухните на хотелите в Б..” В сигнала, постъпил според публикацията „ясно се лансира версията: „Питайте управителката на „П. Т.”, Е.-гр. С., Д. Д. с какво качество на продуктите зарежда хотелите в [населено място]? Защо не проверите в регионалната инспекция по храните колко проверки има направени в цеха на фирмата в [населено място] и най-важното какви са предписанията?”

Опровержението, което Д.Д. е изготвила е публикувано в бр. 13 на вестника от 14.7.2014 г., в който брой е публикуван и коментар на правото й на отговор.В коментара на отговара според съда се съдържа оценка отнасяща се до ищцата, според която ,„като се правим на големи и влиятелни и като намекваме, че имаме и „Други методи” показваме, че се страхуваме и че има какво да крием”; „спрете със снобизма и големеенето с приказките „не съм случаен човек”.

В първата основна статия е отразено още, че в след проверката на вестника са установени и фактите, че „П. Т.”, Е. е регистрирана през 1998 г., с основна дейност производство на пилешки разфасовки и полуготови продукти. Посочено е, че е добре оборудвана с модерни хладилни съоръжения, че работи с вносна и с българска суровина; че от пролетта на 2000 г. е монтирана линия за производство на пилешки полуготови продукти с марката „П. Меню”; че е направен контакт в края на 2001 г. с една от най-големите бразилски компании за добив на птиче месо; че във фирмата има внедрена НАССР система за безопасност на храните; отразено е, че са сертифицирани, като са цитирани и самите сертификати.

От свидетелските показания на З. А. се установява, че при научаване за статията г-жа Д. е останала „уплашена и учудена, след това се е разплакала и започнала да се вайка”; спряла е да вдига телефона за 2-3 дни, спряла е да излиза по града, да ходи на публични изяви, както и на сбирките по повод на туризма, на които обикновено е ходила; по три път на ден е ходила за изследване на кръвната захар; вдигнала е кръвно; станала е много нервна, пропускала е част от задачите. След коментара на опровержението й - сочи свидетелската - ищцата също се е почувствала зле. Статията, се е отразила на г-жа Д. „много зле” и според показанията на св. Н. Н.. Той сочи, че тя се е затворила в себе си като контактите й с екипа около нея са намалели; обстановката се е променила, преди е била усмихната, весела, а след това се е затворила;след статията захарта й е била много висока. И двамата свидетели сочат, че е следвало да отговорят на питанията дали изнесеното е вярно, респ. на питанията на работещите във фирмата защо се случва това. Посочват, че фирмата в която работят е сертифицирана като св. Н. Н., който е главен технолог и производствен директор в „П. Т.”, Е. сочи, че отразеното в статията не е вярно, тъй като „работят изключително с месо”, ,,всички продукти имат собствена технологична документация, в която за всеки продукт е написано как се произвежда, как се прави….”, че „има внедерена система, която е контрол върху храните”, тче не са имали никакви рекламации, нито до тях са стигали сигнали, дали повод да се напише статия. След посещение от комисия от Европейския съюз продължава свидетелят са одобрени за свободна търговия с ЕС, като за целта е следвало да отговорят на много изисквания, които са внедрили, което е свързано с качеството на произведената от тях продукция и за което е видно от притежаваните сертификати. По делото се представят и самите сертификати.

Правни изводи:

Според нормата на чл. 49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.

Издателят на печатно произведение като възложител на работата по съставяне, подбор и поместване на печатни материал носи отговорност по тази разпоредба за верността на изнесената информация, както и в случаи на поместване на писма на читатели.

Oт изложеното за приети за установени факти, съдът счита, че е налице поведение на лица, на които е възложено извършването на работа от ответника по смисъла на чл. 49 ЗЗД, което поведение следва да се квалифицира като противоправно. В публикуваните статии са отразени неверни факти и обстоятелства, че ищцата Д. Д. е виновна за натравянето на деца в Б.; относно технологичния процес при производство на храни от фирмата, която се представлява от ищцата, според които в процеса се използва охладено месо с изтекъл срок на годност или срокът му е пред изтичане, което се прави на хапки, пръчици със сусам, натъпква се с подправки и консерванти и се продава на клиентите; Продуктите се правят от лой и химия, а като се ползва месо, то е със съмнителен произход, и оценъчните им заключения, които се свеждат до обобщеното от автора „Боклуци с добра визия за без пари”,неща, който биха съсипали един детски стомах, които факти и оценки според съда са обидни и накърняващи достойнството и престижа на ищцата, доброто й име в обществото. Ответникът, в която тежест е да докаже, че изнесените обстоятелства в посочените по-горе статии отговарят на истината, т.е. че не са клевета не ангажира никакви доказателства. Ето защо съдът приема, че с публикуването им е налице виновно и противоправно поведение.

За този извод, съдът отчете, чепроизводството на храни е дейност със сериозно обществено значение, поради което винаги следва да е във фокуса на общественото внимание. Ищцата като представител на фирма, осъществяваща такава дейност неминуемо следва да е обект на обществения интерес и по отношение на личността й допустимите коментари и оценки са повече от тези, които се налага да търпи всеки друг гражданин. Съответно журналистите и издателите имат основание да търсят данни за тази дейност и да изразяват мнението си доколко действията на лицата, които я извършват - са благоприятни за обществото или му вредят. След като се касае за лице, чието име се коментира във връзка обществен въпрос, свързан с неговия пост, дейност или занятие, изразяването на мнения с негативна оценка по повод този пост, дейност или занятие, не съставлява противоправно поведение. Това съответства на прогламираното в чл. 39, ал. 1 и ал. 2 от Конституцията на РБългария право на всеки да изразява мнение за дадена личност и свободно да го разпространява - писмено или устно, чрез звук или изображение, стига обаче то да не се използва, за да се увреди доброто име на другиго, с тях да не се засяга честта и достойнството на съответното лице. В контекст на изложеното тезата на ответника, че може да изразява оценка на дейността, която ищцата извършва, тъй като тя е в обществен интерес, както и да се внушава негативното мнение на автора на статията за начина по който тази дейност се извършва и в т.ч. да съдържа и негатитивно мнение за личността, която я извършва е правилно, ако обаче тази оценка, както се сочи в постоянната задължителна практика на ВКС не нарушава забраната на чл. 39, ал. 2 от Конституцията - изразяването на това мнение да става чрез използвани на обидни изрази, което вече е противоправно поведение. В случая според съда нарушение на цитираната норма има, тъй като използваните изрази в самото заглавие на статията и внушения са обидни, което се засилва и от непосредствено след заглавието изречение: „Продуктите се правят от лой и химия, а като се ползва месо, то е със съмнителен произход, обработва се нечовешки с химии и подправки, за да не мирише !?” върху което също е акцентирано със заграждането му в отделно поле, шрифт и цялата статия. С тях очевидно е посочена за виновна, като производител на примо менюто за почти всички случаи с натравяне на деца в Б., за което сочи и ищцата, че със статията е посочена за причина, вследствие на произвежданите от нея продукти от нискокачествен и с неясен произход материал. Възражението на ответника, че заглавието не е обидно, тъй като с него се поставя въпрос е несъстоятелно. Прочита на заглавието сочи на обратния извод. ОТ цитираните по-горе извадки от статията, е видно, че публикацията не поставя под съмнение , противно на тезата на ответника, че именно управляваната от ищцата санданска фирма „П. Т.” като един от основите доставчици на полуфабрикати за кухните на хотелите в Б. е причина за случващото се в Б., дало повод за различни заглавия от местния печат и новирански сайтове в продължение на две години, също цитирани в статията, и предвид техните заглавия за натравянията на деца. Внушенията от визирания в статията факт за „технологичен процес” са обобщени в израза „Боклуци с добра визия за без пари”.

Добросъвестността в установената журналистическа практика изисква да се извършва проверка относно истинността на информацията, чрез използване на обективно съществуващите и възможни нейни източници. Със заглавието и цялата статията както и с изречението в края на публикацията опровержение се внушава обективно позорни за ищцата обстоятелства,пряко насочени към и целящи да уязвят нейното достойнство. За такова виновно и противоправно поведение на автора на статията издателят отговаря на основание чл. 49 ЗЗД и трябва да обезщети причинените с него неимуществени вреди.

С оглед изложеното подлежат на обезщетяване вредите, търпени от ищеца от публикуваните 2 статии. Неоснователно ответника поддържа, че твърдяните от нея неимуществени вреди и причинната връзка с противоправното поведение на автора на статията не са установени по делото. От свидетелските показания, се установява по безспорен начин, че въпросната публикация й се е отразила негативно на физическото и психическото здраве на ищцата, поставила я е в състояние на стрес; изпитвала е страдания, негативни душевни изживявания, които съставляват неимуществени вреди. Свидетелите установяват, че ищцата е била с намалени контакти и намалена работоспособност; вдигнала е кръвно, налагала се е 3 пъти на ден да изследва нивото на кръвната си захар. Без правно значение са обстоятелствата, съдържащите се в показанията на свидетелите за начина по който са се отразили статиите върху икономическото състояние на фирмата. От значение е отражението им върху състоянието на ищцата като физическо лице, тъй като иска е предявен в лично качество.

Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД съдът определя размера на обезщетението по справедливост като изхожда от конкретните претърпени от пострадалия вреди. Обезщетението трябва да е съразмерно с вредите и да отговаря както на конкретните данни по делото, така и на обществените представи за справедливост. Съдът съобразявайки установените по делото обостоятелства приема, че обезщетение в размер 1 000 лева е достатъчно за репариране на приетите за претърпяни от ищцата вреди като за разликата над уважения размер до предявения от 30 000 лв. иска е неоснователен.

С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответника следва да заплати на ищцата направените разноски по делото от 82 лв., съразмерно уважения размер на претенцията.

Водим от изложеното и на основание чл. 49 от ЗЗД съдът

Р е ш и:

Осъжда „ТГ.”, Е., с ЕИК[ЕИК] да заплати на Д. К. Д., с ЕГН [ЕГН] сумата от 1000 лв., представляваща обезщетение за претърпяни от публикацията на 30.6.2014 г. в бр. 12 на в. „З със заглавие „П. менюто, което произвежда бизнес дамата Д Д, е виновно за почти всички случаи на натравяне на деца в Б. ?!” и от публикацията от 14.7.2014 г. в бр. 13 със заглавие „К” ведно със законната лихва считано от 30.6.2014 г. до окончателното й изплащане като отхвърля иска за сумата над уважения до предявения размер от 30 000 лв., като неоснователен.

Осъжда „Т”, Е., с ЕИК[ЕИК] да заплати на Д. К. Д., с ЕГН [ЕГН] направените разноски по делото в размер на 82 лв.

Решението може да се обжалва в четиринадесетдневен срок от връчването му на страните пред Софийски апелативен съд.

Председател: