Решение по дело №20059/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 18144
Дата: 5 ноември 2023 г. (в сила от 5 ноември 2023 г.)
Съдия: Радослав Руменов Ангелов
Дело: 20231110120059
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 април 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 18144
гр. София, 05.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело
№ 20231110120059 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството e по реда на чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК
(Установителен иск за съществуване на вземане по издадена заповед за
изпълнение)
„Т----” ЕАД е предявило срещу Ц. В. П. установителни искове с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 59, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД за сумата от 99,85 лв.,
представляваща стойността на потребена топлинна енергия през периода от
м. 11.2020 г. до м. 04.2022 г. в имот с абонатен номер -, ведно със законната
лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до
окончателното й изплащане, за сумата от 11,50 лв., обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата за периода 31.12.2020 г. –
17.01.2023 г., за сумата от 11,91 лв., такса за дялово разпределение за периода
м. 05.2020 г. до м. 09.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й
изплащане, както и за сумата от 2,53 лв., лихва за забава върху таксата за
дялово разпределение за периода 01.07.2020 г. – 17.01.2023 г., за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 15.02.2023 г. по
гр.д. № 3998/2023 г. по описа на СРС, 26 състав (съобразно молба-уточнение
от 28.04.2023 г.).
Ищецът твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия за
1
стопански нужди, но между страните липсвал сключен писмен договор за
продажба на топлинна енергия съобразно изискването на чл. 149, ал. 1, т. 3
ЗЕ. Въпреки това през процесния период ответникът е потребявал енергия в
имота, поради което се е обогатил неоснователно, а ищецът се е обеднил със
стойността й. Ето защо ответникът следва да плати цената на доставеното
количество топлинна енергия, формирана на база прогнозни месечни вноски
и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и
таксата за извършената услуга дялово разпределение. Твърди, че съгласно
общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща
дължимата цена до 20 число на месеца, следващ месеца на доставката.
Ответникът не подава отговор на исковата молба
В открито съдебно заседание (о.с.з.) ищецът „Т----" ЕАД, редовно
призовано не изпращам процесуален представител. В исковата молба е
поискал неприсъствено решение.
Ответникът Ц. В. П., редовно призонав не се явява в о.с.з. и не изпраща
процесуален представител.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните
и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл.235, ал.2 ГПК приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
По валидността и допустимостта на производството
Настоящото производство е образувано след указания за предявяване на
установителен иск по чл.422 вр. чл. 415 ГПК по ч. гр. д. № 3998/2023 г.
Вследствие на заявление по чл.410 ГПК съдът е издал заповед за изпълнение
№ 5317/15.02.2023 г. Заповедта е връчена на длъжника на 07.03.2023 г. (л.15
от ч.гр.д.№ 3998/2023 г. на СРС), поради което едномесечният срок за
подаване на възражение изтича на 07.04.2023 г. Възражението е подадено на
20.03.2023 г., което е в срока по чл.414 ГПК. Указанията за предявяване на
иск по чл.422 вр. чл. 415 ГПК са връчени на ищеца на 10.04.2023 г. (л.23 от
ч.гр.д.№ 3998/2023 г. на СРС), поради което едномесечният срок изтича на
10.05.2023 г. Исковата молба е подадена в съда на 18.04.2023 г. и на същата
дата са представени доказателства за това. Искът е допустим.
Исковата молба, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е
редовна, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес
от исков процес. Заплатена е необходимата държавна такса. Следователно
исковата молба е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
2
Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното
упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство,
които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно
упражнено, поради което производството е допустимо. Съдът дължи
произнасяне по същество на спора
По основателността на иска
По исковете с правно основание чл. 422 вр. чл.414, ал.1, т.1 ГПК вр. чл.
59 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи, че е доставил топлинна енергия в
твърдяните количества и на посочената стойност, с която ответникът се е
обогатил, тъй като се явява потребител на енергия в процесния имот и за
процесния период. При установяване на тези обстоятелства в тежест на
ответника е да докаже, че е погасил задължението си към ищеца.
По иска с правно основание чл. 422 вр. чл. 415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 86
ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането
на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава - уговорен падеж
за плащане на цената на доставена топлинна енергия, респ. датата на
публикуване на общите фактури, както и отправена и получена от ответника
покана за заплащане на таксата за дялово разпределение. В тежест на
ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
Съдът като констатира, че ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се явил в първото заседание по делото и не е направил
искане за разглеждане в негово отсъствие. Същият е предупреден с
разпореждането по чл.131 ГПК за възможността за постановяване на
неприсъствено решение. Освен това искът е вероятно основателен, с оглед
представените към исковата молба доказателства. Ето защо настоящият
състав приема, че са налице условията на чл.238 ГПК за постановяване на
неприсъствено решение. Искът следва да бъде постановен, съгласно петитума
на исковата молба – л.5 от делото.
Ето защо следва да бъде признато за установено, че Ц. В. П. дължи на
„Т----” ЕАД следната сума: сумата от 125.79 лева, от които 99.85 лева –
главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия (ТЕ) за
периода 11.2020 г. – 04.2022 г. и 11.50 лева – законна лихва за забава от
31.12.2020 г. – 17.01.2023 г., както и сума за дялово разпределение 11.91 лева
– главница 05.2020 г. – 09.2021 г. и лихва 2.53 лева за периода 01.07.2020 г. –
17.01.2023 г. както и законна лихва върху главницата до окончателното
изплащане на задължението, на основание чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр.
чл.59 и чл. 86 ЗЗД.
3
По разноските
С оглед изхода на делото ищецът има право на разноски, на основание
чл.78, ал.1 ГПК. Ищецът не представя списък с разноски по чл.80 ГПК.
Съгласно даденото Този списък съдържа изброяване на всички разходи, които
страната е направила и които счита, че следва да й бъдат присъдени, поради
което няма пречки да бъде инкорпориран, както в исковата молба, така и в
жалбата като част от нея, ако страната счита, че направените към този момент
разноски изчерпват разходите й по водене на делото. Т.е. списък по чл.80
ГПК служи за индивидуализиране на претенцията на страната за търсимите
разноски. След като няма списък разноски, то съдът не може да присъди
такива на ищеца, тъй като не знае кои разноски страната счита за търсими и в
какъв размер, след като не са индивидуализирани.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Ц. В. П. дължи на „Т----” ЕАД
следната сума: сумата от 125.79 лева, от които 99.85 лева – главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия (ТЕ) за периода
11.2020 г. – 04.2022 г. и 11.50 лева – законна лихва за забава от 31.12.2020 г. –
17.01.2023 г., както и сума за дялово разпределение 11.91 лева – главница
05.2020 г. – 09.2021 г. и лихва 5.53 лева за периода 01.07.2020 г. – 17.01.2023
г. както и законна лихва върху главницата до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл.238 вр. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр.
чл.59 и чл. 86 ЗЗД.
РЕШЕНИЕ е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик при постъпване на
книжа и при изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4