Определение по дело №1231/2023 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: 570
Дата: 6 февруари 2024 г. (в сила от 21 февруари 2024 г.)
Съдия: Ива Байнова
Дело: 20237260701231
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 10 ноември 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

570

Хасково, 06.02.2024 г.

Административният съд - Хасково - II състав, в закрито заседание на шести февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

ИВА БАЙНОВА

Като разгледа докладваното от съдия ИВА БАЙНОВА административно дело № 20237260701231 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по жалба от И.К.Т. ***, с посочен съдебен адрес ***, подадена чрез пълномощник, против Заповед № П-64/25.09.2023г. на Кмета на Община Свиленград, с която е одобрен проект за изменение на ПУП – ПР на УПИ VII – 13, кв.4 по плана на с.Момково, общ.Свиленград .

С Молба вх.№941/02.02.2024г., подадена чрез пълномощник, жалбоподателката на основание чл.155, ал.1 от АПК прави отказ от оспорването и моли производството по делото да се прекрати. Моли да не се уважават исканията на ответника и заинтересованото лице за присъждане на разноски. В случай, че такива се присъдят, моли размерът им да бъде съобразен с невисоката фактическа и правна сложност на делото, и извършените до момента процесуални действия от страните като на ответника се определи юрисконсултско възнаграждение в минималния размер по чл.24, изр.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, а претендираното от заинтересованата страна адвокатско възнаграждение да се определи под минимума, посочен в чл.8, ал.2, т.1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съгласно чл. 155, ал. 1 и ал. 3 от АПК, при всяко положение на делото оспорващият може да оттегли оспорването или да се откаже от него изцяло или отчасти, като оттеглянето и отказът от оспорването извън съдебно заседание се прави с писмена молба.

В случая са налице визираните в посочените разпоредби условия – производството пред Административен съд – Хасково не е приключило, а отказът от оспорване е направен в изискуемата писмена форма. Налице е едностранно разпореждане с премета на делото, което е суверенно право на страната, водещо до десезиране на съда от разглеждането на спора по същество.

Отказът от оспорване обуславя недопустимост на жалбата, поради което същата следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото – да се прекрати.

От ответника и от заинтересованата страна се претендират разноски за юрисконсултско, съотв. за адвокатско възнаграждение, каквито с оглед изхода от производството, съдът счита, че им се следват.

Съдът като взе предвид, че делото е с невисока фактическа и правна сложност и по същото не е проведено открито съдебно заседание, и като съобрази извършените до момента процесуални действия от страните, намира следното:

На ответника, с оглед разпоредбата на чл.143, ал.3 от АПК и при липса на основания да се приеме, че е дал повод за завеждане на делото, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лв, определено по реда на чл.24, изр.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

На заинтересованата страна, с оглед разпоредбата на чл.143, ал.4 от АПК следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение. Такива, съгласно представения Договор за правна защита и съдействие от 04.12.2023г. , се доказва да са направени в размер от 1500 лв. Независимо от последното, съдът счита, че същите не следва да се присъждат в пълния претендиран размер от 1500 лв. Както се посочи по-горе, касае се за дело с невисока фактическа и правна сложност, по което не е проведено открито съдебно заседание, а извършените до момента от пълномощника на заинтересованата страна процесуални действия се изразяват единствено в депозирането на отговор по жалбата, в който не са изложени конкретни съображения за неоснователността й, респ. за законосъобразността на оспорената заповед. Така посочените обстоятелства не обосновават дори и минималния размер от 1250 лв на адвокатското възнаграждение по чл.8, ал.2, т.1 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а по-скоро обуславят определянето му под визирания минимум, като в тази връзка съдът съобразява постановеното Решение на СЕС от 25 януари 2024 година по дело C-438/22, допускащо подобна възможност. Ето защо в случая разноските за адвокатско възнаграждение, направени от заинтересованата страна, следва да се присъдят в размер от 600 лв, който по изложените по-горе съображения според настоящия състав се явява справедлив и обоснован по смисъла на чл.36 от Закона за адвокатурата.

Водим от горното и на основание чл.159, т.8 от АПК, чл.143 ал.3 и ал.4 от АПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на И.К.Т. ***, с посочен съдебен адрес ***, подадена чрез пълномощник, против Заповед № П-64/25.09.2023г. на Кмета на Община Свиленград, с която е одобрен проект за изменение на ПУП – ПР на УПИ VII – 13, кв.4 по плана на с.М., общ.С  .

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д. № 1231/2023г. по описа на Административен съд - Хасково.

ОСЪЖДА И.К.Т. с ЕГН **********,*** юрисконсултско възнаграждение в размер от 100.00 /сто/ лева.

ОСЪЖДА И.К.Т. с ЕГН **********, да заплати на Х.И.К. с ЕГН **********, разноски за адвокатско възнаграждение в размер от 600.00 /шестстотин/ лева.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му.

Съдия: