ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 332
гр. Пловдив , 15.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ в закрито заседание на
петнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Въззивно частно
гражданско дело № 20215300501365 по описа за 2021 година
Производство по чл. 274, ал. 1 т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от ЗК „Лев Инс“ АД, против определение №
1434 от 16.03.2021г., постановено в закрито съдебно заседание по гр.д. № 3474/2021г. по
описа на РС Пловдив, с което е върната искова молба вх. № 8685/23.02.2021 г., подадена от
„Лев инс“ АД срещу Т.Т., като недопустима и е прекратено производството по гражданско
дело № 3474 по описа за 2021 г. на Районен съд- Пловдив, XIV гр.с.
Навеждат се доводи за незаконосъобразност и неправилност на постановеният от
първоинстанционният съд акт, по съображения подробно изложени в жалбата. Иска се да се
отмени обжалваното определение, като се укаже на РС Пловдив да продължи
съдопроизводствените действия по гр.дело № 3474/2021 г. Алтернативно, в случай, че това
искъне на бъде уважено, да бъде указано на РС Пловдив да допълни определението си, като
укаже на заповедния съд да връчи редовно заповедта за изпълнение на длъжника и
възстанови внесената държавна такса за завеждане на иска.
Окръжен съд Пловдив, след като разгледа доказателствата по делото и прецени
направените доводи, намира частната жалба за процесуално допустима, доколкото е
депозирана в срок и при наличие на правен интерес, а разгледана по същество за
основателна.
Районен съд Пловдив е сезиран с иск по чл. 422 ГПК, подаден от ЗК „Лев Инс“ АД,
против Т. АТ. Т., за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи суми, присъдени със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
1
ГПК по частно гр. дело № 4337/2020 г. на ПРС. Извършвайки проверка за редовността и
допустимостта на исковата молба, съдът е приел, че не са налице допълнителните
процесуални предпоставки за допустимост на предявения установителен иск по чл. 415, ал.
1, т. 2 от ГПК, тъй като не е било удостоверено от връчителя, че е събрал данни, че
длъжникът не живее на настоящия си адрес, както и източника на тези данни, при връчване
на заповедта по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Посочил е, че доколкото не е налице втората
кумулативно предвидена предпоставка, освен заповедта да е връчена по реда на чл. 45, ал. 5
от ГПК и връчителят да е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справки или
по друг начин и да е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в
съобщението, а съобщението не е попълнено от кмета на населеното място, то не са били
налице предпоставките за даване на указания за предявяване на иск. Мотивиран е извода, че
исковият съд следи за допустимостта на установителния иск, без да е обвързан с изводите на
заповедния, а наличието на редовно удостоверяване, че длъжникът не живее на настоящия
си адрес, при връчване на заповедта по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, обуславя допустимостта
на иска за установяване на вземането, по същия начин, както и преценката за наличието на
възражение по чл. 414 ГПК. Така мотивиран и на основание чл. 130 ГПК, съдът е върнал
искова молба вх. № 8685/23.02.2021 г., подадена от „Лев инс“ АД срещу Т.Т., като
недопустима и е прекратил производството по гражданско дело № 3474 по описа за 2021 г.
на Районен съд- Пловдив, XIV гр.с.
Настоящият съдебен състав не споделя направените от първоинстанционният съд
правни изводи по следните съображения:
Действително решаващият съд дължи преценка относно допустимостта на
предявения иск, като в тази връзка следва да провери абсолютните процесуални
предпоставки, които обуславят съществуването и надлежното упражняване на правото на
иск. В конкретният случай обаче, съдът е направил извода, че не е налице втората
предпоставка на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК – длъжникът да не живее на настоящия си адрес,
тъй като връчителят е удостоверил това без да посочи източника на тези данни в
съобщението. Действително е налице пропуск при оформяне на съобщението за връчване на
заповедта, който обаче не може да се приравни на липса на специалната процесуална
предпоставка за предявяване на иска, доколкото тази нередовност може да бъде санирана в
исковото производство, по аргумент на разпоредбата на чл. 422, ал. 1 от ГПК. Не може да се
счете, че искът е преждевременно предявен, поради допуснатия пропуск при оформяне на
съобщението и да се върне делото на заповедния съд, преди да бъде призован ответника в
исковото производство и да съберат достатъчно данни относно обстоятелството дали лицето
живее на посочения адрес и евентуално да обсъдят възраженията му, в случай че е нарушена
процедурата при призоваването му.
Ето защо като е приел, че предявеният установителния иск по чл. 422 ГПК е
недопустим и е прекратил производството по делото, съдът е постановил незаконосъобразен
акт, който следва да бъде отменен, а делото върнато на ПРС за продължаване на
2
съдопроизводствените действия.
Мотивиран от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 1434 от 16.03.2021 г. постановено по гражданско дело №
3474 по описа за 2021 г. на Районен съд Пловдив, XIV гр.с. и ВРЪЩА делото за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3