Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр.София,
… ноември 2019 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Софийски градски съд,
ТО, 6-6 състав, в закрито заседание на осемнадесети ноември две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЕЛЕНА РАДЕВА
след като изслуша
докладваното от съдията Радева т.д.№1967 по описа за 2019 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.25 ЗТРРЮЛНЦ.
Делото е образувано по жалба с вх.№20190924182923
от „Г.Б.“ ЕООД, ЕИК *******, чрез адв.К.П., срещу
ОТКАЗ № 20170628163647-2 от 18.09.2019 година за обявяване на ГФО на
дружеството в ТР. В жалбата се твърди, че постановеният отказ е незаконосъобразен
и това е така, тъй като удостоверението, за което длъжностното лице е приело,
че липсва надлежен превод, заверен, по смисъла на чл.7, ал.3 от НВСДТРРЮЛНЦ, е
издадено от компетентния търговски регистър на Австрия. Удостоверението е
електронно, съдържащо дата и час на издаването му, в предвидената от
австрийския закон форма. Документът е надлежно преведен от оторизиран преводач.
Между РБ и Република Австрия има сключен договор за правна помощ, по силата на
който двете страни взаимно признават удостоверителното действие на органи с
публични функции, в това число и на австрийския търговски регистър. Следователно
българските власти са длъжни да приемат документа без допълнителни изисквания
за формата.
Съдът, преценявайки събраните по делото
доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:
Подадено е заявление с вх.№ 20170628163647, обективиращо искане за обявяване в ТР на финансовия отчет
за 2016 година на дружество „Г.Б.“ ЕООД, ЕИК *******. Към заявлението страната е
представила следните документи: документ за платена държавна такса, декларация
по чл.13, ал.4 ЗТР, адвокатско пълномощно, решение на едноличния собственик на
капитала от 23.06.2017 година, „А.Х.“ ГМБХ, регистрирано в ТР на Виена под
рег.№ FN 323343 f,
с което ГФО и баланса на „Г.Б.“ ЕООД, ЕИК *******, са приети и одобрени,
дружеството не разпределя печалба и възлага на управителя или упълномощен от
него адвокат да обяви в ТР финансовия отчет и баланса.
Към заявлението страната е представила
удостоверение за актуално състояние на австрийското дружество от 06.06.2017 година, който документ носи електронен подпис. Към
документа е приложен превод на български език, изготвен от С.Д.. От този
документ се установява, че австрийското дружество е ООД и негов представляващ е
Р.Г., който представлява самостоятелно дружеството. Представен е ГФО в
съставните му части и носещ реквизити, съобразно Закона за счетоводство.
На 18.09.2019 година длъжностното лице по
регистрацията постановява отказ за обявяване на акт. Мотивите на отказа са
свързани с това, че заявителят не е изпълнил дадените му от длъжностното лице
указания, касателно съществуване на едноличния
собственик на капитала и удостоверяващ лицата, които го представляват,
конкретно- липса на заверен превод на български език, съгласно чл.7, ал.3 от
Наредба №1/14.02.2007 година, съгласно която, когато документите са на чужд език, те се
представят заедно със заверен превод на български език, като преводът на
официални документи са извършва от преводач към фирма сключила договор с Министерство
на външните работи, на основание чл.2а, ал.2 от Правилника за легализациите,
заверките и преводите на документи и други книжа. Длъжностното лице е посочило,
че обстоятелството, че преводачът е вписан към фирма, сключила договор с МВнР
се удостоверява от това министерство със заверка на подписа на преводача или с
изрично удостоверение заедно с декларация на преводача, че същият не е заличен
от списъка на МВнР. Поради липса на изпълнение на тези указания е постановен
отказ за обявяване на акта, който подлежи но обявяване.
Доводите в жалбата се основават на съществуващия
договор за правна помощ между двете държави.
Следва изрично да бъде отбелязан факта, че
указанията, които са дадените на настоящия жалбоподател на 13.09.2019 година,
касаят представяне на актуално състояние на австрийското дружество, придружено
с превод на български език, както и декларация по чл.13, ал.4 ЗТРРЮЛНЦ.
По доводите на ответника за наличие на двустранна
спогодба между двете държави, съдът
намира, че тогава, когато Република България
има подписани двустранни договори за правна
помощ, в които са залегнали текстове за
освобождаване на документи от легализация и други удостоверявания, издадените
от чуждата държава документи следва да носят съответните реквизити,
съгласно двустранните договорености. Така издаденият документ се признава от
българските институции и се нуждае единствено от превод на български език и
заверка на превода.Така в чл.25 от договор между НРБ и Република Австрия, за
правна помощ по граждански дела и документи, сключен на 20.10.1967година, е
прието, че издадените от съдилищата или от държавните учреждения
на една от догововарящите се страни в рамките на
тяхната компетентност документи, които са снабдени със служебен подпис и
служебен печат, имат доказателствена сила на официални
документи и пред съдилищата и учрежденията на другата
договаряща се страна. Това се отнася и за други местни документи, които
съгласно с правните норми на договарящата се страна, в която са издадени, имат доказателствена сила на официалните документи. Със същата доказателствена сила се ползва и заверката на подписа върху
частен документ.Смисълът на разпоредбата е в създаване на облегчен
режим касателно удостоверителната сила на издадени от
компетентни органи документи. Смисълът на споразумението между двете държави е
в липсата на необходимост от легализация на документите и не засяга изискването
за превод, което е поставил нашия законодател. Следователно наличието на
договор не освобождава страната от това да представи превод на документа на
български език и този превод следва да съдържа заверка на подписа на преводача,
както е постановката на чл.7, ал.3 от НВСДТРРЮЛНЦ. Т.е. законодателят е изискал
необходима форма на превода, съдържаща в себе си нотариално удостоверяване на
подписа на преводача.
Липсата на надлежен превод, в изискуемата от
закона форма, сочи на наличие на предпоставки за отхвърляне на жалбата като
неоснователна и извод за законосъобразност на атакувания отказ.
Ето защо съдът
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх.№20190924182923 от
„Г.Б.“ ЕООД, ЕИК *******, чрез адв.К.П., срещу ОТКАЗ
№ 20170628163647-2 от 18.09.2019 година за обявяване на ГФО на дружеството в
ТР, поради неоснователността и.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в 7-дневен
срок от връчването му на страната.
СЪДИЯ: