РЕШЕНИЕ
№ 161
гр. Пловдив, 02.02.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХІІІ състав в открито заседание на девети
март две хиляди двадесет и втората година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ПАСКОВ
при секретаря Д. Й., като
разгледа докладваното от съдията ГЕОРГИ
ПАСКОВ административно дело № 2855 по описа за 2020год., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 145 и
сл. от АПК, във връзка с чл. 118, ал.1 от КСО.
По жалба на Д.А.К.
против срещу Решение № 2153-15-231/13.08.2019 г. на Директора
на ТП на НОИ – Пловдив, в частта, с която е потвърдено разпореждане № **********/Протокол №3045-15-87/19.06.2017 г. на Ръководителя
на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив, за събиране на сумата от 22080.36 лв., от
които главница за периода от 01.01.2012 г. до
30.04.2017 г. в размер на 16930.64 лв. и
лихва в размер на 5149.72 лв. е образувано и водено адм. дело №
2638/2019г. по описа на административен съд Пловдив.
С Решение № 2372 от 20.11.2019 г. съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна.
Решението е било обжалвано пред
ВАС, който със свое Решение № 13547, постановено по адм. дело № 762/2020 е отменил същото е и върнал
делото за ново разглеждане.
За да отмени решението на
първоинстанционния съд върховният съд е посочил, че по делото са налице данни, че голям брой липсващи
пенсионни досиета в оригинал и в частност това на жалбоподателката, които са издирени и
иззети от ОД на МВР - Пловдив, отдел "Икономическа полиция", и по
преписката е образувано досъдебно производство. Съдът е указал, че приобщаването на оригиналната пенсионна преписка на жалбоподателката К. към материалите по делото е от основно значение
за изясняване на съществения за изхода му въпрос за правото на пенсия на лицето
и неговата добросъвестност при получаването й.
На следващо място ВАС указал на
настоящия съдебен състав, че следва
да обсъди всички относими към предмета на спора възражения на жалбоподателката
и да им даде изричен отговор в мотивите си.
Предвид горното съдът изиска по
делото от РП Пловдив и същото получено и приложено по делото.
В хода на административното
производство жалбоподателката е представила удостоверение Образец № УП – 30
издадено от „Нитекс-50“ АД – София /л.45/ като в него е удостоверено, че лицето
е работило като пресуквачка и оператор на игло прошивна машина през периода
08.04.1980-12.12.1996г. Общият стаж отразен в удостоверението е 16 години осем
месеца и четири дни, като същият е втора категория. Отразено е и, че
„Нитекс-50“ АД е правоприемник на ДВТК
„Начо Иванов“ гара Искър.
В преписката се съдържа писмо
изх. № 3019-1643 от „Нитекс-50“ АД/л.43/ в което е отразено, че лицето Д.К. не е
работила в ДВТК „Начо Иванов“ гара Искър
през периода 08.04.1980-12.12.1996г, като на нея не е издавано Удостоверение
обр. УП 2 и обр. УП – 30 от „Нитекс-50“ АД.
В Заявление вх. № 79932 от
21.10.2004г. /л.64-65/ жалбоподателката е посочила, чу е работила като шивачка
в ТПК „Георги Димитров“ през периода 04.02.1964г. – 20.08.1971г.
Служители на ТП на НОИ гр.
Пазарджик са извършили проверка на ТПК „Възраждане гр.
Пазарджик като резултатът от проверката е отразен Констативен протокол №
КП-5-12-00784613 от 16.07.2020г./л.20/. В хода на проверката се е установило,
че жалбоподателката не фигурира във ведомостите за работни заплати, на звено
„администрация“ на ТПК „Георги Димитров“/приеменуван в последствие на ТПК
„Възраждане/ и в книга азбучник на личен състав на кооперацията. Проверяващите не са открили досие на лицето
или други документи удостоверяващи трудовия стаж на лицето или други документи
които да докажат престирането на труд от проверяваното лице.
Видно от горното е, че
жалбоподателката съзнателно се
е възползвала от неистински документи или документи с невярно съдържание, т.е налице е недобросъвестност
от нейна страна доколкото е
получавала пенсия за ранно пенсиониране преди да
придобие необходимия осигурителен стаж за това, като през годините е получавал
пенсия в размер по-висок от полагаемия й се с
оглед на действително установения осигурителен стаж.
В случая е основателно твърдението на ответната
страна, че не се доказва жалбоподателката да е имала положен осигурителен стаж по условията на трета
категория труд с продължителност 33 г. 10 м. 07 дни, необходим за пенсиониране
по условията на чл.68, ал.1-3 от КСО през 2005 г., като установеният с редовно оформени документи осигурителен стаж на
жалбоподателката е с обща продължителност - 23 г. 05 м. 07 дни по условията на
трета категория труд.
Съдът намира, че обжалвания
административен акт е издаден
от компетентен орган в рамките на правомощията му по чл.117, ал.3 от КСО, в
изискуемата форма по чл.59 от АПК във връзка с чл.117, ал.5 от КСО, надлежно
мотивиран с фактическите и правни основания за издаването му, като при издаването му са спазени процесуалноправните и
материалноправните разпоредби на АПК и КСО.
Ето
защо жалбата се явява неоснователна.
С оглед
изхода на правния спор на ответната стран следва да се присъди възнаграждение
за юрисконсулт.
Мотивиран от
гореизложеното, Съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.А.К.,
против Решение № 2153-15-231/13.08.2019 г. на
Директора на ТП на НОИ – Пловдив, в частта, с която е потвърдено разпореждане №
**********/Протокол №3045-15-87/19.06.2017 г. на
Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив.
ОСЪЖДА Д.А.К., ЕГН **********,*** да
заплати на ТП на НОИ, гр. Пловдив сумата в размер на 100 /сто/ лева.
Решението
подлежи на обжалване и протест пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :