Р Е Ш Е Н И Е
№..............
гр.
София, 14.02.2022
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 18 състав, в открито съдебно
заседание на двадесет и седми януари през две хиляди и двадесет и втора година,
в състав:
съдия: даниела
попова
при секретар ИРЕНА АПОСТОЛОВА
като
разгледа докладваното от съдия ПОПОВА гражданско дело № 6935 по
описа за 2017 г.,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с
правна квалификация чл.430 от ТЗ, вр.чл.
79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД – за осъждане на ответниците да заплатят суми, дължими
по договор за кредит за покупка на недвижим имот от .09.12.2008г.
Ищецът „Б.Д.“ ЕАД твърди, че на 09.12.2008 г. е сключил с С.Н.К.
и К.Н.К. Договор за кредит за покупка на недвижим имот за сумата от 120 000
евро, която е следвало да бъде върната за 180 месеца съгласно утвърден от
страните погасителен план. На 30.12.2008 г. кредитът бил изцяло освоен по
разплащателната сметка на С.К.. На 09.01.2009 г. бил направен превод по
сметката на продавач на недвижим имот. Кредитът се олихвявал с годишна лихва от
8, 50 %. При неплащане на падежната дата на дължимата лихва, остатъкът от
кредита се олихвявал освен с дължимата възнаградителна лихва и с наказателна надбавка
за забава в размер на 3 % пункта. А при неплащане на падежната дата на
дължимата месечна вноска по главница, невнесената дължима сума се олихвявала с
уговорената възнаградителна лихва и с наказателна надбавка за забава в размер
на 10 % пункта. Било договорено кредитополучателите да направят застраховка на
недвижимия имот, която в случай на неподновяване от тяхна страна трябвало да
бъде подновена от ищцовото дружество. Поради неизпълнение и на тази писмена
уговорка, в тяхна тежест възникнало задължението в размер на 299, 18 евро
застрахователни премии ( 96, 29 евро за 2015 г.; 98, 16 евро за 2016 г. и 104,
73 евро за 2017 г.). Изцяло били погасявани месечните вноски до 30.01.2015 г.
За месец 02.2015 г. било направено частично плащане в размер на 643, 18 евро,
след което спряло погасяването на остатъка. За периода от 28.02.2015 г. до
30.04.2017 г. били непогасени 27 вноски. С исковата молба договорът за кредит е
обявен за предсрочно изискуем. Въз основа на изложеното поради неизпълнение на
договорните задължения ищецът претендира ответниците да бъдат осъдени да му
заплатят следните суми: 88 566, 20 евро – непогасена главница от кредита, ведно
със законна лихва върху нея от 05.06.2017 г. (датата на предявяване исковата
молба) до окончателното плащане; 16 893, 60 евро – договорна възнаградителна
лихва; 512, 89 евро – договорна лихва за забава; 299, 18 евро – застрахователни
премии. Претендира разноски.
Ответниците С.Н.К. и К.Н.К. чрез своя особен представител
адвокат К. оспорват исковете по основание и размер. Твърдят, че договорът за
кредит не бил подписан от надлежно упълномощен от тях представител. Сочат като
нищожни на основание чл. 146, ал. 1 вр. чл. 143, т. 5 и т. 9- 13 от Закона за
защита на потребителите посочените в исковата молба договорни клаузи.
Поддържат, че не им е предоставена сумата по кредита. Ответницата К.К. твърди,
че като неполучила парите, не следвало да ги връща. Оспорва се извършената с
исковата молба предсрочна изискуемост на кредита поради невръчването й на
ответниците.
Съдът, като прецени
относимите доказателства и доводите на страните, приема за
установено следното:
От събраните по делото доказателства се установява, че по
силата на Договор за кредит за покупка на недвижим имот от09.12.2008г., ищецът
- „Б.Д." ЕАД е предоставила на ответниците - кредитополучателите С.Н.К. и К.Н.К.
кредит
за покупка на недвижим имот в размер на 120 000 евро със срок на издължаване от
180 месеца, при лихва и други условия, подробно уговорени с договора за кредит.
"Б.Д." ЕАД
е изпълнило задълженията си по договора за кредит, като е предоставило на кредитополучателите
договорената сума. Кредитът е усвоен по сметката на кредитополучателите С.Н.К. и К.Н.К.
в Банката съгласно приложено представеното извлечение от сметка № 19273194.
Съгласно чл.7.1 от
Договора за кредит за предоставения кредит кредитополучателите заплащат лихва в
размер на 8.50 %, формирана от базов лихвен процент и надбавка.
Със сключването на
Договора за кредит, кредитополучателите са поели задължението да погасяват
разрешения им кредит с равни месечни вноски /чл.8.1 от Договора/, дължими на 30
-то число на всеки месец /чл.6 от Договора/.
Съгласно чл.13 от
Договора, кредитополучателите са длъжни да застраховат в полза на кредитора
приетия за обезпечение по договора недвижим имот, както и да подновяват
застраховката до изтичане на крайния срок на договора. Съгласно чл.24 – при
неизпълнение на това задължение, кредитополучателите са се съгласили банката да
предприеме тези действия за тяхна сметка.
Съгласно чл.18.1 от
Договора, при неплащане на дължимата лихва, остатъкът от кредита се олихвява с
дължимата възнаградителна лихва по чл.7.1, увеличена с наказателна надбавка от
3 процентни пункта /б.а/, а при неплащане на дължимата месечна вноска по
главница - остатъкът от кредита се олихвява с дължимата възнаградителна лихва
по чл.7.1, увеличена с наказателна надбавка от 10 процентни пункта
Чл.18.2 от Договора предвижда
автоматична предсрочна изискуемост на целия остатък от кредита при забава в
плащанията на главница и/или лихви над 90 дни.
От заключението на
приетата по делото ССчЕ, което съдът не намира основание да не цени, се
установява, че кредитополучателите са внасяли дължимите вноски до 14.04.2015г.,
като с последната вноска са погасени изцяло вноските до 30.01.2015г. и частично
е платена лихва по вноската с падеж 28.02.2015г. Вещото лице установява, че от
14.04.2015г. до датата на подаване на исковата молба не са извършвани плащания
от страна на ответниците.
При това неизпълнение, на основание чл.18.2
от Договора остатъкът от кредитът е станал изцяло предсрочно изискуем.
От заключението на
вещото лице по приетата ССчЕ се установява освен това, че кредитът е изцяло
усвоен със заверката на сметката на кредитополучателите на 30.12.2008г. със
сумата от 120 000 евро. Вещото лице установява, че дължимите от ответниците суми по договора към
датата на подаване на исковата молба са – 88 566.20 евро главница, от които
14 952.93 евро падежирала и 73 613.27 евро предсрочно изискуема
главница, 16 893.60 евро – договорна лихва по чл.7.1 за периода
29.02.2015г. до 23.05.2017г., 512.69 евро - санкционираща лихва по чл.18.1, б.а
от Договора за периода 14.04.2015г. до 23.05.2017г. Вещото лице установява, че
по договора за кредит не е начислявана санкциониращата лихва за забава по
чл.18.1, б.б /10% върху просрочената главница/. Установява освен това, че до
05.06.2017г. са начислени суми за застраховка на имуществото, служещо като
обезпечение по кредита в размер на 598.92 евро, от които незаплатени са 299.18
евро.
При така установеното от фактическа страна,
съдът приема от правна страна следното:
Основателността на
предявения иск се обуславя от кумулативното наличие на предпоставките: валидно
възникнало между страните правоотношение,
елемент от съдържанието на което да е задължението
на ответника да заплати претендираната сума, представляваща задължение по
договор за заем, което предполага доказване на изпълнението на задължението за
престиране на такива и настъпила изискуемост
на задълженията за заплащане на стойността им, както и релевирано неизпълнение от страна на длъжника.
От представените по делото доказателства
съдът прие за доказано наличието на
заемно правоотношение между страните, изпълнение на задълженията на ищеца по него
– предоставяне парична сума, както и неизпълнение на задълженията на ответниците
за връщане на сумите в уговорените срокове, поради което и на основание чл.18.2 от Договора, кредитът е станал предсрочно изискуем.
Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване
от длъжника на волеизявлението на кредитора за настъпването й, като в
конкретния случай този момент е получаване на преписа от исковата молба.
Доводите, поддържани от процесуалния представител на ответниците в насока за
ненадлежно уведомяване за предсрочната изискуемост, съдът отхвърля като
неоснователни. Обстоятелството, че исковата молба е връчена на назначения от
съда особен представител на ответниците – длъжници, не е основание да се
приеме, че уведомяването не се е състояло. Това е така, тъй като няма законови
основания, от които да следва извода, че назначените на страните особени
представители /адвокати/ осъществяват ограничено процесуално представителство,
различно от процесуалното представителство по пълномощие уредено от чл. 32, т.
1 от ГПК.
Неоснователни са доводите на ответниците за
липсата на договорно отношение между страните. В настоящия случай, договорът е
сключен чрез надлежно упълномощен представител, за което са представени нотариално
заверени пълномощни. Същите не са оспорени по реда на чл.193 от ГПК, нито са
представени доказателства, опровергаващи тяхната автентичност, поради което
съдът приема, че в полза на представителя на ответниците е надлежно учредена
представителна власт, при което извършените от него действия, в т.ч.и
сключването на договора за кредит са валидни и ги обвързват.
Неоснователни
са доводите на ответниците и за това, че банката – ищец не е изпълнила задължението си по т.14.1 от
Договора, а именно – да предостави договорената парична сума.. От представеното
по делото извлечение от сметката на ответниците, чиито титуляри са двамата
ответници /противно на твърденията на процесуалния им представител/ и с
кредитираното заключение на вещото лице по приетата ССчЕ, се установява, че
договорената сума е преведена по сметка на ответниците на 30.12.2008г. От
сметката на ответниците – кредитополучатели, чрез техния пълномощник, сумата е
преведена на трето лице – продавач на недвижимия имот, за закупуването на който
е отпуснат кредита.
Поради това съдът
приема, че между страните е възникнало кредитно правоотношение. Сключеният
между страните договор е потребителски –
страните по него са търговска банка – търговец по смисъла на § 13, т.2 ЗЗП –
ищец, а ответниците - потребители по смисъла на § 13, т.1 от Закона за защита
на потребителите (ЗЗП) - физически лица, които използват кредита за закупуване
на жилищна площ– т.е. за свои лични нужди, поради което към договора ще се
прилагат правилата за неравноправните клаузи по ЗЗП (чл.143 и сл.), в сила от
10.06.2006г.
В
настоящия случай е спорна действителността на
клаузите в договора относно размера и целта на кредита, начина на усвояване и
погасяване, размера и начина на формиране на лихвите, възможността за
едностранно увеличаване на лихвите по кредита, уговорките относно отговорността
при неплащане с включването на наказателна надбавка, както и клаузите за
застраховка. Поддържаната от ответниците теза за нищожност на тези клаузи
е обоснована с тяхната неравноправност по смисъла на чл.143, т.5, т.9, т.10,т.11, т.12 и т.13 от ЗЗП.
Процесните
клаузи на договора за кредит не са индивидуално уговорени, доколкото са били
изготвени предварително от банката – ищец, и ответниците не са имали възможност
да влияят върху съдържанието им. Като неиндивидуално уговорени, те биха могли
да са нищожни, ако са неравноправни по смисъла на чл. 143
- 144 от ЗЗП.
Веднага следва да се посочи, че клаузите в
договора относно размера и целта на кредита, начина на усвояване и погасяване,
както и клаузите относно сключване на застраховка по кредита не са нищожни –
същите не попадат в нито една от хипотезите по чл.143 от ЗЗП. Тези клаузи не са неравноправни, тъй като по отношение на
тях не е налице нито общата предпоставка по чл.143 ЗЗП – уговорка във вреда на
потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, нито има за предмет, нито постига някой от изброените
в разпоредбата на чл.143, т.1-18 ЗЗП. конкретни резултати.
Освен това, в чл. 144 от
ЗЗП са посочени изключенията, при които определени хипотези,
регламентиращи неравноправни клаузи в договори с потребители, визирани в чл. 143 от
ЗЗП, са неприложими. Така според чл. 144, ал.
3 от ЗЗП нормите на чл. 143, т. 7, 10 и 12 не се прилагат спрямо
сделки с ценни книжа, финансови инструменти и други стоки или услуги, чиято
цена е свързана с колебанията /измененията на борсовия курс или индекс или с
размера на лихвения процент на финансовия пазар, които са извън контрола на
търговеца или доставчика на финансови услуги, какъвто е настоящия случай.
Доколкото в настоящия случай нито се твърди, нито се установява по делото,
Банката да е увеличавала едностранно лихвения процент, респ. таксите по кредита,
е безпредметно обсъждането дали клаузата на чл.21.3 от Договора за едностранна
промяна в договорения лихвен процент по кредита, е нищожна като неравноправна.
Относно
клаузата на чл.7.1 от Договора, определяща начина на формиране на лихвения
процент по кредита като сбор от БЛП и надбавка, съдът намира за неотносими
сочените от ответниците разпоредби на ЗЗП. Както бе посочено, съгласно чл. 143 от
ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка
уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, каквото съдържание договорната клауза няма. Клаузата
в договора, предвиждаща възнаграждение за ползването на заетия ресурс под
формата на възнаградителна лихва, представлява насрещна престация за ползването
на ресурса за договорения срок. Възнаграждението по процесния договор в
процентно изражение на годишна база е остойностено на 8.5 %. Годишният лихвен
процент по заема е фиксиран за целия срок на договора и не е променян. Предвид
установената защитима цел на клаузата за възнаградителна лихва, съдът приема,
че същата отговаря на изискванията за добросъвестност, тъй като размерът й е
съответен на заетия ресурс и като елемент от общия процент на разходите по
заема е в рамките на допустимата граници. Поради изложеното, съдът приема, че
същата не е неравноправна, поради което и ответникът дължи заплащането на
възнаграждението за ползването на заетата сума в уговорения в договора размер.
Неоснователни
са доводите за неравноправност на клаузата на чл.18.1, б.а от Договора,
уреждаща наказателната лихва за забава. Страните
са уговорили размер на наказателна лихва, която се дължи върху просрочена
главница, от 3 % над договорната възнаградителна лихва, което не противоречи на
добрите нрави и не надхвърля присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. С посочената уговорка практически се достига при забава да
се начислява лихва в размер на 11.50 %. Поради
изложеното, съдът приема, че лихвената надбавка за забава, не е прекомерна,
поради което и клаузата в договора, която я регламентира не е нищожна.
Съдът
намира, че не следва да обсъжда действителността на клаузите на чл.18, 1, б.б и
чл.19, изр.2 от Договора относно уговорената наказателна надбавка от 10
процентни пункта в случай на просрочие на дължимата главница /чл.18.1, б.б/ и
при настъпване на предспочна изискуемост на кредита при забава от 90 дни
/чл.19, изр.2/. По делото нито се
твърди, нито се установява начисляване на предвидените в разпоредбите
наказателни лихви. Напротив - установено е по делото от заключението на
приетата ССчЕ, че въпреки уговореното между страните, Банката е начислявала
единствено и само наказателната надбавка в размер на 3% по чл.18.1, б.а от
Договора.
Поради
това съдът прие, че оспорените клаузи не са неравноправни, макар да не са индивидуално
уговорени, поради което не са нищожни по смисъла на чл. 146, ал.
1 от ЗЗП и като действителни са породили желаните от страните правни
последици.
Налице е между страните валидно договорно отношение, по което
ищецът е изпълнил задълженията си – предоставил е парична сума, срещу задължение
за връщането й от ответниците в уговорените срокове, ведно с дължимите лихви. По делото не бяха ангажирани доказателства за плащане на
дължимите по договора суми, възлизащи /съгласно заключението на вещото лице по
приетата ССчЕ/ на 88 566.20
евро главница, 16 893.60 евро – договорна лихва по чл.7.1 за периода
29.02.2015г. до 23.05.2017г., 512.69 евро - санкционираща лихва по чл.18.1, б.а
от Договора за периода 14.04.2015г. до 23.05.2017г. Не бе установено и
изпълнение на задълженията на ответниците да застраховат служещото като
обезпечение имущество, поради което и на основание чл.24 от Договора, дължат на
Банката и 299.18 евро – заплатени от последната застраховки. Сумите са дължими
солидарно от ответниците.
Поради това съдът прие предявените искове с
правна квалифкация чл.430,
ал.1 и ал.2 от ТЗ, вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за основателни и доказани в пълните им предявени размери, в
които следва да бъдат уважени. Ответниците дължат и законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане,
както и разноските на ищеца в производството – заплатени ДТ, възнаграждение за
особен представител и ВЛ, както и юрисконсултско възнаграждение, определено в
минималния размер по чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Така мотивиран, съдът
ОСЪЖДА С.Н.К., роден на ***г., и К.Н.К., родена на ***г., двамата граждани на Руска Федерация, с
адрес гр.Москва, ул.********, **, да заплатят солидарно на Б.Д. ЕАД, ЕИК
********, седалище и адрес на управление ***, сумата от 88 566.20 евро - главница
по Договор за кредит за покупка на недвижим имот от 09.12.2008г., ведно със
законната лихва от 05.06.2017г. до окончателното плащане, сумата от 16 893.60 евро – договорна лихва
по чл.7.1 от Договора за периода 29.02.2015г. до 23.05.2017г., сумата от 512.69 евро - санкционираща лихва по
чл.18.1, б.а от Договора за периода 14.04.2015г. до 23.05.2017г. сумата от 299.18 евро – застрахователни премии, както и 14 560.98 лева – разноски
по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: