Решение по дело №100/2022 на Районен съд - Исперих
| Номер на акта: | 35 |
| Дата: | 5 юли 2022 г. |
| Съдия: | Димитринка Емилова Купринджийска |
| Дело: | 20223310200100 |
| Тип на делото: | Административно наказателно дело |
| Дата на образуване: | 9 юни 2022 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
МОТИВИ към Решение № 35/05.07.2022г.
по АНД № 83/2022 година по описа на РС-И.
Производството е по реда на чл.378 от НПК по постъпило в РС-И.
предложение на Районна прокуратура – Р., ТО – И., за освобождаване от
наказателна отговорност на М. В. М., ЕГН: ********** – обвиняем по БП №
160/2022 г. по описа на РУ МВР-гр.И. за извършено от него на 31.05.2022 г. в
гр.И., обл.Р., престъпление по чл. 345 ал. 2, във вр. с ал. 1 НК, с налагане на
административно наказание глоба в условията на чл. 78а от НК.
Представителят на РП-И. поддържа предложението от фактическа и
правна страна и пледира да бъде наложено административно наказание глоба
в минимален размер.
Обвиняемият заявява, че оспорва постановлението и иска да бъде
оправдан. Не отрича извършеното от него деяние и описаната в
постановлението фактическа обстановка, но счита, че не следва да му бъде
налагано наказание, като излага подробни аргументи, свързани както с
неговата личност, така и с обстоятелства, касаещи процесния мотор.
След преценка на събраните по делото доказателства, обсъдени
поотделно и в тяхната съвкупност, взаимна връзка и обусловеност, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
Обвиняемият М. В. М. е роден на 06.02.1940 г. в гр.И., обл.Р., български
гражданин, живущ в гр.И., обл.Р., с висше образование, женен, пенсионер,
неосъждан. Той притежавал валидно свидетелство за управление на моторно
превозно средство.
На 31.05.2022 г. около 19.00 часа полицейските служители –
свидетелите И. Н. И. и И. М. И. забелязали да се движи по ул.”6-ти
септември” в гр.И. мотоциклет марка „Б. МК-50-3“, с рег.№ .......... – стар
образец, бели символи на черен фон. Водачът завил по ул.”Т.” и спрял при
едни хора. Полицаите отишли до мотоциклета и установили, че водачът бил
обв.М. М.. При извършената проверка свидетелите установили, че
обвиняемият е правоспособен водач, но им заявил, че не разполага с
документи на мотоциклета. От направена справка в АИС-ПП-Регистрация се
установило, че мотоциклета не е бил регистриран по надлежния ред. За
установеното нарушения на обвиняемият бил съставен АУАН и били иззети
регистрационните номера на мотоциклета. В последствие започнало и бързо
производство.
Така изложеното от фактическа страна се подкрепя от събраните по
делото гласни и писмени доказателства, като покриват изцяло
обстоятелствата, възприети от обвинението. Показанията на свидетелите (л. 8
- л. 11 от БП), дадени на бързото производство са кратки, но изчерпателни и
допринасят за изясняване на фактическата обстановка по делото относно
самото извършване на деянието, установяват отделни елементи от състава на
престъплението - времето на неговото осъществяване; мястото; начина, по
който е извършено; обекта на посегателство и неговото авторство.
Свидетелските показания кореспондират и с представените по делото
писмени доказателства – АУАН № ......./31.05.2022 г. (л.12/, протоколи за
доброволно предаване (л.13-14), докладна записка (л.17), постановление на
привличане на обвиняем, протокол за разпит на обвиняем, Декларация за
семейно и материално положение и имотно състояние, биографична справка,
справка за нарушител/водач (л.19), свидетелство за съдимост (л.22).
Самият обвиняем, както в хода на досъдебното производство, така и в
1
съдебно заседание, не отрича факта на управление на процесния мотоциклет
на посочената дата, както и обстоятелството, че той не е регистриран по
надлежния ред. Напротив, излага изключително подробно относимите факти.
При това положение съдът приема, че не е налице спор че по делото
формално са установени всички обективни признаци от състава на
гореописаното престъпление. Както се установи от свидетелските показания
и обясненията на обвиняемия, мотоциклетът е имал стара регистрация със
стари регистрационни номера, но поради липса на изискуемите документи М.
не е успял да го регистрира по новия законов ред и той на практика е бил без
валидна регистрация, като това е било известно на обвиняемия. Поради това
няма спор, нито съмнение и относно субективната страна на деянието. То е
извършено при пряк умисъл.
Спорният въпрос в настоящото производство е дали деянието, макар
формално да осъществява признаците на предвидено от закона престъпление,
не е престъпно поради своята малозначителност, или поради това, че неговата
обществена опасност е явно незначителна, в който случай следва да се
приложи разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК. В този смисъл са и изложените
доводи на обвиняемия, който макар и да не се позовава директно на
разпоредбата на чл. 9 ал. 2 НК, пледира за оправдаването му предвид факта,
че извършеното от него не може да се сравни с високата обществена опасност
на тежките престъпления, а и личността му не е с висока степен на
обществена опасност предвид професията му, общественото му положение,
възрастта му, здравословното му и финансово състояние.
Макар за приложението на чл. 9, ал. 2 от НК водещ критерий да е
оценката на степента на обществена опасност на деянието – дали то е
малозначително, или неговата обществена опасност е незначителна, анализът
следва да започне с преценка личността на дееца, която има самостоятелно и
съществено значение за изводите на съда в тази насока.
Обв. Мехмедов е човек на преклонна възраст – 82 години, с много добри
характеристични данни. Видно е от биографичната му справка, че той е с
висше образование, семеен, с деца. Служебно известно е на настоящия
съдебен състав, че обвиняемият е дългогодишен учител в гр.И., над 42 години
е упражнявал професията си и е изключително ерудиран и уважаван в
обществото на града, доказателство за което е факта, че същият е бил избиран
15 години за съдебен заседател в РС – И.. Отделно има чисто съдебно минало
и няма никакви други регистрирани противообществени прояви. Към
настоящия момент е пенсионер с доход около 400 лв. на месец. На
досъдебното производство е съдействал на разследването, направил е
самопризнание, изразил е съжаление за стореното. По време на полицейската
проверка не се е държал предизвикателно или арогантно, не е влизал в
пререкания, напротив – доброволно е предал регистрационните табели.
В хода на съдебното производство също изразява съжаление за стореното
и дори заявява, че се срамува, че на тези години му се налага да застане пред
съда в качеството на обвияем. Обяснява извършеното от него с желание да
почисти и изпробва мотоциклета по повод на 50-годишнината от
закупуването му, като го е придвижил само на разстояние около 300 м. Готов
е да понесе наказание, но счита, че глоба в размер на 1000 лв. е непосилна за
него предвид изключително ниските му доходи.
От така изложеното за съда се налага извод за липса на обществена
опасност на личността на дееца.
При обсъждане обществената опасност на деянието, следва да бъдат
2
преценени следните установени в хода на производството обстоятелства:
Обв. М. е собственик на мотоциклета от 50 години, като първоначално
той е бил регистриран по надлежния законов ред и е притежавал
регистрационни табели. След законодателните промени М. е направил опит
да направи нова регистрация на мотоциклета, но поради липса на документи,
му е било отказано. Поради тази причина той е спрял от движение
мотоциклета и го е запазил като спомен. Едва за 50-тата му годишнина решил
да го почисти и да го изпробва, като се е придвижил с него на не повече от
300 м. Ползването му очевидно е било инцидентно и краткотрайно.
Що се отнася до субективната страна на деянието – мотивите за
извършването му изобщо не могат да се оценят като престъпни. По-скоро
става въпрос за емоционални преживявания, свързани с младостта на
обвиняемия и желанието му да изпробва дали “Балкан-чето - едно красиво,
прекрасно създание, един буен жребец” (както нарича мотоциклета М.),
производство на родната индустрия, ще може да се движи отново след
толкова години. Не е имал намерение да се придвижва с него из града.
От гледна точка на обществените отношения, които са предмет на защита
от установената в НК норма на чл. 345, ал. 2 – деянието няма за цел да
прикрие идентичността на процесното МПС, нито факта на притежаването му
– то е собственост на обвиняемия и той не отрича това, напротив – гордее се с
него.
Цялостният анализ на деянието на обвиняемия налага за съда извод, че
става въпрос по-скоро за емоционална постъпка, свързана с младежките
спомени на М., а не до престъпно деяние по смисъла на закона.
По този начин по делото не се установяват никакви отегчаващи
обстоятелства.
За пълнота на изложението настоящият съдебен състав намира за
необходимо да отбележи и следното:
Криминализирането от страна на законодателя на управлението на МПС,
което не е регистрирано по надлежния ред и приравняването му на това да си
служиш с табела с регистрационен номер, издадена за друго МПС, или с
табела, неиздадена от съответните органи – деянието, инкриминирано по чл.
345, ал. 1 от НК, не е съобразено нито с обществената опасност на този вид
деяния, нито със съществуващата вече законодателна уредба. Доста различна
е степента на обществена опасност на сравняваните деяния. При тези по ал. 1
на чл. 345 е налице явен криминален момент - деецът си служи с табела, която
или е открадната, или неправомерно предоставена от друго лице, или с
фалшива такава. Докато с въвеждането на нова ал. 2 на същия текст се
криминализира деяние, което най-често се изразява в немарливо, несериозно
отношение към едно сериозно административно задължение,
административно-наказателната отговорност за което, предвидена по ЗДвП, е
напълно достатъчна. Според съда предвидените в чл. 175 ал. 3 ЗДвП
наказания – „глоба и „лишаване от право да управлява МПС“ в много по-
голяма степен биха респектирали извършителите на този вид нарушения.
В заключение, предвид всички гореизложени съображения, настоящият
съдебен състав приема, че са налице основания да оцени инкриминирано
деяние като малозначително, а обвиняемият да бъде оправдан по така
предявеното му първоначално обвинение.
Освен това следва да се изтъкне, че съдът оценява като малозначително
деянието на обвиняемия и като административно нарушение, поради което не
прецени приложение на чл. 305, ал. 6 във вр. чл. 301, ал. 4 от НПК отново на
3
основание обстоятелството, че обвиняемият не е личност с висока
обществена опасност, а деянието му е продиктувано от емоционални
подбуди.
Възприемайки по тази начин обективната истина по случая, ръководен от
закона и своето вътрешно убеждение, съдът постанови решението си.
Съдия при РС - Исперих:
4