МОТИВИ към Присъда № 116/12.03.2020г.
по
НОХД №174/2020г. на РС – Разград
Обвинението е
повдигнато срещу С.Б.А. ЕГН **********, за това, че на 25/26.02.2020 г., в с. Бели Лом, обл.
Разград, чрез използване на техническо средство - ключ за каса, е отнел чужди
движими вещи - пари в банкноти с различен номинал на обща стойност 470 лева, от
владението на К.М.С. ***, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвои, като отнетите вещи са собственост на Кметство с. Бели Лом, обл. Разград
- престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2, във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК.
Производството по искане на подсъдимия се
развива по реда на Глава ХХVІІ от НПК в условията на чл.371,т.2 от НПК.
В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото
обвинение, счита, че е доказано по безспорен начин и пледира на подсъдимия А.
да бъде наложено наказание „ лишаване от свобода” в размер на девет месеца,
изтърпяването, на което да бъде отложено по реда на чл. 66, ал.1 от НК.
Защитата на подсъдимия пледира за определяне на
наказанието в условията на чл. 55 от НК, поради наличие на многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства.
Подсъдимият С.Б.А. признава фактите описани в обстоятелствената
част на обвинителния акт и не желае да се събират доказателства за тях, моли за
наказание „ Пробация „.
Съдът, като
прецени признанието на подсъдимия, направено по реда на чл. 371,т.2 от НПК
и събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:
От
фактическа страна:
Подсъдимият С.Б.А. е роден на *** ***,
адрес за призоваване: с. ******, общ. Лозница, ул.“******“ № **, български
гражданин, с основно образование, неженен, безработен, неосъждан, ЕГН **********.
Съдът на
основание чл. 373, ал.3 от НПК, приема за установена по делото фактическата
обстановка така както е описана в обвинителния акт, а именно:
Подсъдимият С.Б.А. ***. Вечерта на 25/26.02.2020г.,
отишъл до сградата на Кметството в с. Бели Лом, общ. Лозница, след което през
незатворен прозорец влязъл в сградата на кметството. След това отишъл в една от
стаите, където се съхранявала голяма метална каса. В касата имало документи и
пари в банкноти с различен номинал, на обща стойност 470 лева. Металната каса
била заключена, но ключа бил оставен в ключалката. Виждайки това подсъдимят
отишъл до касата и с помощта на ключа отключил металната врата, след което взел
сумата от 470 лева, намираща се вътре. После по обратния път напуснал сградата
на кметството. След това се прибрал в дома си в с. Бели Лом. На следващия ден
отишъл в гр. Разград, където изхарчил сумата от 100 лева за задоволяване на
свои нужди. Останалите пари, общо в размер на 370 лева скрил под диван в една
от стаите на къщата си.
След разкриване на деянието, с протокол за доброволно
предаване от 26.02.2020г., подс. С. А. предал на служител от РУМВР - Лозница:
13 бр. банкноти с номинал 20 лева; 2 бр. банкноти с номинал 50 лева и 1 бр .банкнота
с номинал 10 лева, на обща стойност 370,00 лева.
С протокол за връщане на ВД, водещият разследването
разследващ полицай предал на свид. К.М.С. 13 бр. банкноти с номинал 20 лева; 2
бр. банкноти с номинал 50 лева и 1 бр. банкнота с номинал 10 лева, всичко на
обща стойност 370 лева.
Видно от заключението на вещите лица по назначената в
хода на ДП комплексна съдебно
психиатрична и психологическа експертиза се установява, че:
Към момента на извършване на деянието, предвид показаните
възможности и въпреки намалените критични способности и задръжки, не може да се
приеме, че осв. С.А. е бил с нарушени годности да разбира свойството и
значението на извършеното и да контролира постъпките си. Интелектуалния му
дефицит и личностовите му особености илюстрират затруднения в контрола на
нагонните импулси, което се манифестира чрез неговото поведение, но в
количествен аспект, а не в качествено нарушение поради дълбока умствена
непълноценност или душевна болест. Още повече поведението му е повлияно от предходния
социален опит.
Умствената изостаналост при осв. С.А. е в лека степен -
лека дебилност, което не му пречи да възприема правилно фактите имащи значение
за делото и да дава достоверни показания за тях.
Леката умствена изостаналост ограничава ресурсите на
личността, но осв. С.А. има овладени основни понятия и принципи, свързани с
околния свят и междуличностните взаимоотношения, мисленето му е
конкретно-образно, не достига до логични абстракции, но макар и на елементарно
ниво може да участва в комуникация, съобразена с нивото на развитието му и не
му пречи да участва в наказателното производство. Уместно е да бъдат взети в
съображение от следствените и съдебните органи повишена внушаемост, във връзка
с която нерядко на характера на показанията влияе начина на поставяне на
въпроса, както и намалените критични способности и задръжки.
Освидетелстваният С.Б.А. страда от ЛЕКА УМСТВЕНА
ИЗОСТАНАЛОСТ (според МКБ-10 ако се използват стандартизирани ИК тестове,
диапазонът от 50 до 69 е показателен за лека умствена изостаналост).
Проведеното психологическо изследване установява данни за интелектуална
непълноценност в рамките на лека дебилност (ИК 64), при която мисленето не
достига до логични абстракции, а е предимно конкретно, образно. Касае се за недоразвитие
на интелекта, настъпило в резултат на ранно увреждане на централната нервна
система. Налице са нарушения в познавателните, речевите, двигателните и
социалните умения на индивида - общото интелектуално функциониране е по- ниско
от средното, нарушено е и адаптивното поведение.
Касае се за примитивна, дисхармонична личност, незрял, в
процес на застой на психичните механизми. Социалното функциониране е
затруднено. С трудности с общуването с околните, социална изолация. Трудно
отстоява интересите си. С неефективна динамика на отношенията с другите,
затруднена адаптация и негативно социално функциониране. С приоритетна
пасивност в отношенията. С повишена импулсивност, което затруднява общуването с
хората, отчужден от света и актуалните събития. Трудно се адаптира при промяна
на външните условия. Неспокоен ти, неуверен в себе си, търси покровителство. Тревожен, често няма способност да
контролира импулсите, емоциите и действията си. Мисленето и действията му често
се определят от външни ситуации. Процесите на идентификация са неефективни,
недоразвити.
Подсъдимият С.Б.А. ЕГН ********** е
неосъждан.
По
доказателствата:
Изложената фактическа обстановка съдът прие
за установена въз основа на самопризнанието на подс. А., което се подкрепя от
доказателствата събрани в досъдебното производство показанията на свидетелите Пл. С., К. С., Г. Р., Д. Б., заключението
на вещите лица по назначената в хода на ДП комплексна съдебно психиатрична и
психологическа експертиза, Протоколи
за доброволно предаване, Характеристична справка, Декларация и Справка за
съдимост на подс. А..
Съдът
намери, че горепосочените доказателства, обсъдени в своята съвкупност и по
отделно, категорично и без съществени противоречия установяват описаната
фактическа обстановка в нейната пълнота, поради което изцяло основа на тях
своите фактически изводи.
От правна
страна:
При така изложената фактическа обстановка, съдът
счете, че подсъдимият С.Б.А. ЕГН ********** е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл.195, ал.1, т.4, пр.2 във вр.с
чл.194, ал.1 от НК.
От
обективна страна – на 25/26.02.2020 г., в с. Бели Лом, обл. Разград, чрез използване на
техническо средство - ключ за каса, е отнел чужди движими вещи - пари в
банкноти с различен номинал на обща стойност 470 лева, от владението на К.М.С. ***,
без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като отнетите
вещи са собственост на Кметство с. Бели Лом, обл. Разград.
От
субективна страна - подсъдимият А. е
извършил деянието при пряк умисъл. Същият е съзнавал, че отнема от владението
на другиго чуждата движима вещ и установява върху нея собствена фактическа
власт, съзнавал е също така, че действа без съгласието на държателя й, и че
откраднатата вещ има определена стойност.
Предприетите от подсъдимия действия по фактическото и юридическото
разпореждане с в вещта по несъмнен начин доказват и неговото намерение за
своенето й. С оглед изложеното и заключението на вещите лица, че подс. А. често
няма способност да контролира
импулсите, емоциите и действията си. Мисленето и действията му често се
определят от външни ситуации, каквито са били както отворения прозорец на
касовото пемещение, така и оставения в ключалката на касата ключ е бил подтикнат да извърши деянието, но в
определени граници е осъзнавал противоправността на деянието, разбирал е, че ще
причини съставомерни вреди и е целял тяхното настъпване.
В настоящият случай обаче, осъщественото от подсъдимия
деяние, макар и формално да разкрива обективните и субективни признаци на
предвиденото в закона престъпление по чл.195, ал.1, т.4, пр.2 във вр.с чл.194, ал.1 от НК не е престъпно по смисъла на чл.
9, ал.2 от НК. Това е така, защото при него е налице такава
малозначителност, че неговата обществена опасност е явно незначителна.
Поначало, за да бъде признат един подсъдим за виновен, респективно, за да
съставлява едно деяние престъпление, не е достатъчно то само формално да
осъществява субективните и обективни признаци на съответния състав. Необходимо
е деянието да е в достатъчна степен общественоопасно, да накърнява сериозно
обществените отношения, които са предмет на наказателно правна защита. Така и
разпоредбата на чл.
9, ал.2 от НК предвижда, че деянието, което макар и формално да
осъществява признаците на предвидено в закона престъпление не е престъпно в две
хипотези: когато поради своята малозначителност изобщо не е общественоопасно
или пък когато неговата обществена опасност е явно незначителна. В настоящия
случай е налице именно тази хипотеза – на незначителност, поради което липсва
обществена опасност от деянието, осъществено от подсъдимия. За да бъде
определено като престъпно едно конкретното поведение, то следва да покаже
типичната за този тип прояви степен на засягане на обекта на деянието, което да
обоснове използването на санкционните средства на наказателното право и да ги
направи обществено приемливи. В случая при своята преценка на явната
незначителност на деянието и оттам, че не е общественоопасно, съдът отчете
всички обстоятелства, свързани с конкретното поведение и личността на
подсъдимия С.А., а именно: най – вече особеностите на личността му,
улесняващите извършване на деянието фактори, вече посочени в повествованието,
стойността на отнетото и частично възстановено имущество. В тази ситуация,
налагането на наказание, дори в минимален / символичен / размер, не би
осъществило целите на чл. 36 от НК. Едно такова наказание вместо да осъществи
някакви законови цели, поради липсата на съзнание у подсъдимия, което да доведе
до неговото поправяне и превъзпитание, по – скоро би довело до отчаяние и
чувство за липса на справедливост у неговия адресат. От това никой няма полза,
най – малко обществото, чиито интереси е призвано да брани правосъдието, чрез
всички свои органи, действащи не само по буквата, но и по духа на Закона.
Поради изложеното съдът призна подс. С.А. за невиновен
и го оправда по повдигнатото обвинение.
По изложените съображения съдът постанови присъдата
си.
Районен съдия: РАЙОНЕН
СЪДИЯ: